№ 4916
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20221110213710 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № BG 28022022/2000/Р8-62 от
22.08.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление /НТУ/
към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на А. П. А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение на
чл. 179, ал. 3а вр. чл. 139, ал. 7 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се правят подробни оплаквания за незаконосъобразност на
наказателното постановление (НП), поради което се иска отмяна на
наказателното постановление. Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят, чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и
искания.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за
потвърждаване на НП. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 28.02.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) за това, че на 25.02.2022 г., в 11:12:44
часа е управлявал извън населено място ППС с рег. № ТХ 1595 АК – товарен
автомобил, марка Ман ТГХ 18.440 4Х2 БЛС, с обща техническа допустима
максимална маса на пътния състав над 3.5 тона – 12 тона, брой оси – 5, по път
А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е
заплатена такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата, с което е
нарушил чл. 139, ал. 7 ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на
нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.
179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лева.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
От показанията на свидетеля И. К. (л. 145-146 от делото), които съдът
кредитира, се установява датата, на която е спрян за проверка управлявания
от жалбоподателя товарен автомобил (няколко дни след извършване на
нарушението), че в хода на тази проверка е съставен и процесният АУАН на
жалбоподателя. Видно от показанията на свидетеля и приложената по делото
справка от електронната система за събиране на пътни такси, се доказва, че
процесният товарен автомобил е засечен да се движи в обхвата на платената
пътна мрежа на 25.02.2022 г., която дата е приета и за дата на нарушението.
От писмените доказателства по делото се извежда, че мястото, на което
е засечено движението на товарния автомобил е част от път А-6 –
автомагистрала „Европа“, за преминаването, по който се дължи тол такса.
2
Съдът кредитира и приложената справка съдържаща доказателствени
записи за извършено нарушение, изразяващо се в липса на заплатена такса за
преминаване по платената пътна мрежа, касаеща процесния товарен
автомобил, собственост на дружество „ПРЕСИЯНА ТРАНС“ ЕООД.
Въпреки гореизложеното по делото не са налични данни, че на датата на
нарушението – 25.02.2022 г., именно жалбоподателят е управлявал
процесното превозно средства. Както вече се посочи от доказателствената
маса по делото се установява единствено, че на датата на нарушението
процесното МПС се е движело в процесния пътен участък без да е била
заплатена необходимата тол такса за него, както и че няколко дни след
извършване на нарушението жалбоподателят е бил установен, като лицето,
което управлява процесното МПС. Кое обаче е било лицето, което е
управлявало МПС конкретно на датата на нарушението, в доказателствената
маса, приобщена по делото не се съдържат никакви данни. По делото бяха
изчерпани доказателствените възможности в тази насока, включително беше
изискана информация от дружеството-превозвач, чиято собственост е
процесното МПС, но така и не беше събрана информация за лицето,
управлявало камиона на процесната дата (л. 152 от делото). При това
положение, по преценка на настоящата инстанция, не е установено по
несъмнен и категоричен, че именно жалбоподателят е управлявал процесния
товарен автомобил, поради което обвинението се явява необосновано, тъй
като контролните органи са направили само едно имплицитно съдържащо се
предположение в тази насока (щом жалбоподателят е управлявал МПС по
време на проверката, то значи го е управлявал и на датата на нарушението
преди това), а както е добре известно предположенията нямат място в нашия
наказателен процес и въз основа на тях не могат да бъдат правени никакви
изводи, нито в полза на жалбоподателя, нито в негова вреда.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. АУАН и НП
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
3
неяснота в начина, по който е посочена датата на нарушението в АУАН. Там е
посочена както датата на проверката, така и датата на извършване на
нарушението, като с така извършеното описание на нарушението, същото е
конкретизирано по време и място по такъв начин, че да се даде възможност на
жалбоподателя да разбере обвинението и да организира ефективно защитата
си.
Съдът обаче, констатира основания за отмяна на оспореното
наказателно постановление. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, изразило се в това, че процесното превозно
средство се е движело на 16.06.2021 г., в 10:09:51 ч., по път А-6, км 50+427,
без да е заплатена пътна такса.
Субект на нарушението според текста на сочената за нарушена
разпоредба е „водач на МПС“. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач на
МПС“ е „лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.“ От така събрания доказателствен
материал обаче не бе доказано по несъмнен и категоричен начин, че на
инкриминираната дата именно жалбоподателят е управлявал процесното
превозно средство, от което следва, че обвинението е необосновано, като
наказващият орган не е изпълнил надлежно задълженията си по чл. 52, ал. 4
ЗАНН. Установено е единствено движението на превозното средство, но не и
кой го е управлявал.
Невъзможността да се достигне до категоричен извод, че от обективна и
субективна страна с конкретни свои действия/бездействия жалбоподателят е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 139, ал. 7
ЗДвП води до отмяна на наказателното постановление в неговата цялост.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
720 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
4
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № BG 28022022/2000/Р8-62
от 22.08.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление /НТУ/
към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на А. П. А. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева за нарушение на
чл. 179, ал. 3а вр. чл. 139, ал. 7 от Закон за движението по пътищата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Агенция „Пътна
инфраструктура“, ДА ЗАПЛАТИ на А. П. А. с ЕГН: **********, сума в
размер на 720 лева, дължими за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5