Решение по дело №3200/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 514
Дата: 30 юни 2023 г. (в сила от 30 юни 2023 г.)
Съдия: Яна Емилова Владимирова
Дело: 20231100603200
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 514
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова
в присъствието на прокурора И. Г. З.
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20231100603200 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от осъдената А., чрез служебния
защитник адв. Т. Ч., срещу определение от 27.04.2023 г. по НЧД № 3085/2023
г. на Софийски районен съд, 135 състав, с което e наложено едно общо най-
тежко наказание измежду наказанията наложени на осъденото лице - А., ЕГН:
********** по НОХД 7941/2022 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, по
НОХД № 16636/2022 г. по описа на СРС, НО, 135 състав и по НОХД №
1115/2023 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал. 1 и
ал.2 от НК е приспаднато времето, през което осъденото лице е било
задържано по някое от делата, включени в съвкупността. На основание чл. 25,
ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което осъденото лице е търпяло
наказание „лишаване от свобода”, наложено по някое от делата, включени в
съвкупността. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, наложено на
осъдената А.М. по НОХД 20611/2018 г. по описа на СРС, НО, 3 състав, което
следвало да бъде изтърпяно отделно от посоченото по-горе наказание при
първоначален общ режим.
В жалбата се твърди, че осъденото лице е търпяло мярка за
1
неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 690/2023 г. на СРС, 109
състав, като освен това е изразило готовност да сключи споразумение по
посоченото наказателно дело, поради което налице били условията да се
приспадне периода, в който осъдената е търпяла мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по това дело. Сочи, че се очаквало да сключи
споразумение на 16.05.2023 г. Прави искане да бъде зачетен периодът на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, считано от 15.07.2022 г.,
който период осъдената била задържана с мярка за неотклонение „задържане
под стража“ по НОХД № 690/2023 г. на СРС.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото се налага
събиране на нови доказателства, поради което по делото са приобщени
Протокол от 16.05.2023 г. по НОХД № 6412/2023 г. на СРС, НО, 96 състав;
Протокол от 10.05.2023 г. по НОХД № 690/2023 г. по описа на СРС, НО, 109
състав; Справка от 19.06.2023 г. на ГДИН; Справка от 15.06.2023 г. на Затвора
гр. Сливен; Справка от 12.06.2023 г. на ГДИН, сектор „Пробация“ гр. София;
Справка от 14.06.2023 г. на НСлС; Справка за съдимост и бюлетини за
осъжданията за осъдената М.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният
защитник на осъдената М. – адв. Ч. моли да бъде постановено решение, с
което да бъде извършена нова кумулация, в която да се включи осъждането
по НОХД № 690/2023 г. на СРС, НО, 109 състав, и да бъде определено едно
общо наказание на осъдената. В тази връзка прави искане съдът да определи
точния размер на наказанието и точната дата, на която осъдената да може да
бъде освободена от затвора в гр. Сливен.
Пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска излага
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че определението на СРС, с
което е извършено групиране на наказанията, е правилно и законосъобразно.
В правото си на лична защита и последна дума осъдената М. поддържа
заявеното от защитника си и моли да се извърши нова кумулация, тъй като не
желае да ходи на повече дела.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата, както и тези,
изложени от страните в съдебното заседание, подложи на анализ материалите,
събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания
акт в съответствие с чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Делото пред СРС е протекло по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и е било
образувано по предложение на Софийска районна прокуратура за групиране
на наложеното на А. по НОХД 16636/2022 г. по описа на СРС, НО, 135 състав,
наказание с предходни наложени й наказания по други НОХД.
С оглед изисканата справка за съдимост, първостепенният съд е
констатирал, че до момента на постановяване на определението от първата
инстанция М. е осъждана общо седем пъти, като е налице усложнена
престъпна дейност. Приел е, че не се налага цялостно групиране на всички
наложени до момента наказания, а само на последните три осъждания, които
се намират в съвкупност помежду си – по НОХД 7941/2022 г. на СРС, НО, 101
състав; по НОХД № 16636/2022 г. по описа на СРС, НО, 135 състав, както и
по НОХД № 1115/2023 г.по описа на СРС, НО, 112 състав.
2
Правилно първият съд е установил, че престъпленията по тези три дела
се явяват извършени в условията на реална съвкупност, поради което са
налице и предпоставките по чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК за налагане на
най-тежкото наказание измежду определените за всяко престъпление
наказания поотделно. Правилно е приел, че в случая това е наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, както и че същото трябва да
бъде изтърпяно в първоначален общ режим.
В съответствие със закона първият съд е приспаднал на основание чл.
25, ал. 2 НК времето, през което осъденото лице е търпяло наказание
лишаване от свобода, наложено й по някое от делата, включени в
съвкупността.
Правилно е приложен и чл. 68, ал. 1 НК – установява се, че деянието по
НОХД № 16636/2022 г. на СРС, НО, 135 състав, е осъществено в
изпитателния срок на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД
№ 20611/2018 г. на СРС, 3 състав, поради което законосъобразно първият съд
е приел, че следва да бъде приведено в изпълнение наказанието лишаване от
свобода за срок от шест месеца, наложено по посоченото дело, което
осъдената М. следва да изтърпи отделно.
Установява се, че спрямо подсъдимата и две други лица се е водило
НОХД № 690/2023 г. по описа на СРС, НО, 109 състав. Осъдената е изразила
желание да сключи споразумение по това дело, предвид което за произнасяне
по споразумението е било образувано НОХД № 6412/2023 г. по описа на СРС,
96 състав. По това дело е одобрено споразумението, сключено между
осъдената и СРП, като на осъдената е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 10 месеца при първоначален общ режим и е приспаднато
времето, през което същата е била задържана по досъдебното производство с
мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета с определение на СРС
от 17.07.2022 г., считано от 15.07.2022 г. до 6.03.2023 г., както и задържането
ѝ по реда на чл. 72 ЗМВР за срок от 24 часа на 20.02.2021 г.
Основният довод на осъдената и нейния защитник за неправилност на
определението на районния съд е обстоятелството, че в съвкупността не е
включено осъждането по НОХД № 6412/2023 г. на СРС. В случая обаче се
установява, че по това дело осъдената е сключила споразумение след влизане
в сила на обжалваното определение за групиране на наложените й наказания –
т.е. налице е била обективна невъзможност за включване на това наказание в
кумулационната група.
Пред въззивния съд се прави искане за първи път да се произнесе по
включването на това наказание в кумулационната група и определянето на
най-тежко наказание измежду него и останалите три такива. Настоящият
състав обаче намира, че подобно произнасяне би нарушило процесуалните
правила, регламентирани в чл. 39, ал. 1 НПК, и уреждащи по императивен
начин компетентността на съда в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. В
тази връзка въззивният съд се придържа към практиката на ВКС – съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. по тълк.д. 3/2009 г. на ВКС,
ОСНК, разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК е императивна и определя като
компетентен по приоритетния въпрос по чл. 25 НК съдът постановил
присъдата, която последна е влязла в сила (така и определение № 13 от
2.02.2021 г. по ч. н. д. № 34/2021 г. на ВКС, І н.о.)
3
Ето защо при наличие на влязло в сила споразумение по НОХД №
6412/2023 г. на СРС, 96 състав, именно този съд се явява компетентен да се
произнесе по групиране на наказанията по всички осъждания и да определи
най-благоприятното за дееца съчетание на същите.
С оглед така приетото от настоящия състав, не може да се сподели и
довода на защитата, че следва да се приспадне времето, по което осъдената е
била задържана по досъдебното производство с мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по НОХД 6412/2023 г. на СРС. Съгласно чл. 59, ал. 2
НК задържане по смисъла на ал. 1 от посочената разпоредба освен мярката за
неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на
Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните
работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е
осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието.
Доколкото задържането на осъденото лице по досъдебното
производство по НОХД 6412/2023 г. на СРС е свързано с престъпление, което
попада извън кумулационната група, същото не може да бъде взето предвид и
приспаднато на основание чл. 59, ал. 1 НК от определеното общо наказание в
рамките на настоящето производство. По това искане компетентен да се
произнесе е съдът, постановил последната осъдителна присъда (в случая
одобрил споразумението), който следва да извърши ново групиране и да се
приспадне времето, през което лицето е било задържано на основание чл. 59,
ал. 1 НК, ако счита, че са налице предпоставките за това.
След цялостна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт
въззивният съд не констатира нарушения на материалния закон или
процесуалните правила.
Доколкото обжалваният акт на Софийски районен съд за групиране на
наказания на осъдената М. се явява постановен при спазване на закона,
същият следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 27.04.2023 г. по НЧД №
3085/2023 г. на Софийски районен съд, 135 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4