№ 9250
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110139474 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Г. С., както следва:
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 2052.63 лева за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2017г. – 30.4.2020г., както и на сумата 59.54 лева за осъществено дялово
разпределение за периода 01.03.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент №
17, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост“, бл.21, ет.5, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление по чл.410 ГПК-22.04.2021г., до окончателното плащане;
- искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 310.57 лева – лихва за забава върху главницата
за доставена топлоенергия за периода 15.09.2018г. – 15.04.2021г. и 11.17 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018г.- 15.04.2021г.
Ищецът твърди, че ответника е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като негов собственик, поради което е задължена да заплати стойността
й, което не е сторила. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните
искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 23129/2021 г. на СРС, 55 състав, връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление. Представят се писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират
се разноски.
1
Ответникът В. Г. С., чрез назначения особен представител – адв. П. В., оспорва
претенцията с твърдение, че няма договорни отношения с ищеца и не е потребител на
топлинна енергия, както и че не е налице решение на ОС на ЕС за сключване на договор с
топлоразпределително дружество. Оспорва през процесния период ищецът да е предоставял
услугата. Сочи, че по делото няма доказателства за спазване изискванията на чл. 149б ЗЕ,
както и че разпределителното дружество е изпълнило изискванията по договора. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Бруната България“ ООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 12.09.2001г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
14.11.2001г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 09.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Бруната България“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки се оспорва в процеса. Релевираните доводи обаче не се споделят от съда. Доказва се ,
освен от посочените доказателства, но също от съдебно-техническата експертиза, че именно
това дружество е осъществявало дяловото разпределение. Данни за прекратяване от
страните на договора и/или за избор на нова ФДР не са налични по делото, поради което
етажната собственост, ерго ответника остава обвързан от взетото решение и сключения
2
договор.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представените по делото доказателства, ответницата В. Г. С. е придобила
топлоснабдения имот – апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост“, бл.21,
ет.5, по силата на правна сделка – договор за покупко-продажба, инкорпориран в
нотариален акт № 188, том LLIV, дело 20446/1997г.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответницата в
рамките на исковия период е обственик на процесния имот по силата на придобиването му
чрез правна сделка. Като собственик на имота тя се явява страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на
облигационна връзка не се опровергава от ответницата.
По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа
експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в
която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.
Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че
същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС,
начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената
топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните
разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото
разпределение е било извършвано от „Бруната“ ООД. За имота е била потребявана
топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.
По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна, вещото лице по която е
установило, че търсеното вземане е в размер, заявен с исковата молба – главница за ТЕ
2052.63 лева за периода 01.05.2017г.-30.04.2020г., лихва за периода 15.09.2018г.-15.04.2021г.
в размер на 310.91 лева, главница за дялово разпределение 59.54 лева за периода
01.03.2018г.-30.04.2020г. и лихва върху нея от 11.17 лева за периода 01.05.2018г.-
3
15.04.2021г. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Установява
се от заключението по ССчЕ, че вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
22.04.2018г., са в общ размер на 806.76 лева, от които главница за ТЕ в размер на 643.26
лева за периода 01.05.2017г.-28.02.2018г. и лихва в размер на 163.50 лева за периода
15.09.2018г.-15.04.2021г.
Съобразявайки размера на непогасените по давност вземания и при зачитане на
изложените по-горе мотиви, обосноваващи качеството на ответника на потребител,
предявените искове се явява основателни и доказани по основание и размер са следните
суми:
- 1409.37 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2018г. – 30.4.2020г., както
и на сумата 59.54 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.03.2018г. –
30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к.
„Младост“, бл.21, ет.5, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл.410 ГПК-22.04.2021г., до окончателното плащане;
- 147.07 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода
15.09.2018г. – 15.04.2021г. и 11.17 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.05.2018г.- 15.04.2021г.
Исковете за главница за ТЕ и за лихва върху нея следва да се отхвърлят като погасени
по давност, за следните суми:
за разликата над уважената част от 1409.37 лева до пълния искан размер от 2052.63
лева и за периода 01.05.2017г.-28.02.2018г.;
за разликата над уважената част от 147.07 лева до пълния искан размер от 310.57 лева.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 1097.36 лева, от които 98.68 лева по
ч.гр.д.№ 23129/2021г. на СРС, 55 състав, и 998.68 лева – разноски в настоящото
производство: 48.68 лева държавна такса, 500.00 лева депозит за вещо лице, 350.00 лева за
особен представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8
ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От
тях, дължими от ответника съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на
733.62 лева, от които 65.97 лева по ч.гр.д. № 23129/2021г. по описа на СРС, 55 състав, и
667.65 лева в настоящото производство, всички за държавна такса, юрисконсултско
4
възнаграждение, депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.
„Младост-1“, бл. 21, ет.5, ап. 17, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 23129/2021г. на СРС, 55 състав, а
именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 1409.37 лева
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.03.2018г. – 30.4.2020г., както и
сумата 59.54 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.03.2018г. –
30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к.
„Младост“, бл.21, ет.5, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК-22.04.2021г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
главница за доставена топлинна енергия за разликата над уважената част от 1409.37
лева до пълния искан размер от 2052.63 лева и за периода 01.05.2017г.-28.02.2018г.
като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 147.07 лева – лихва за забава върху главницата за
доставена топлоенергия за периода 15.09.2018г. – 15.04.2021г. и 11.17 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.05.2018г.-
15.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху главницата за топлинна енергия за
разликата над уважената част от 147.07 лева до пълния искан размер от 310.57 лева,
като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Г. С., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумата 733.62 лева – разноски по делото съобразно уважената
част от исковете, от които 65.97 лева по ч.гр.д.№ 23129/2021г. на СРС, 55 състав, и 667.65
лева - в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната България“ ООД, ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6