РЕШЕНИЕ№…..
Гр.
София, 14.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Роси
Михайлова
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8558 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 114233/08.06.2020 г. по гр. д. № 30145/2018
г. на СРС, 159 с - в,П.на Република България е осъдена
да заплати на А.С.Х.,
ЕГН **********, сумата от 500 лв. - представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди, в резултат на повдигнато на ищеца незаконно обвинение по досъдебно
производство № 373/2013 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 3171/2013 г. по описа на
СРП, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
20 000 лв. Ответникът е осъден за разноски.
Решението се обжалва от ищеца А.С.Х., чрез
процесуалния му представител, в частта, в която иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000
лв. Излагат се доводи, че в тази част решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Основните съображения на ищеца са, че приетия размер на
обезщетенията от СРС е много занижен. Неоснователно съдът е съобразил водените
срещу ищеца други съдебни производства, като за взетата срещу него мярка за
неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа, е присъдил обезщетение
от 500 лв. Излага се, че при определяне размера на обезщетението не е съобразен
принципа за справедливост при обезщетяване на претърпените вреди, с оглед
спецификата на конкретния случай. Незаконно повдигнатото обвинение срещу ищеца
по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 184 НК, за което се предвижда наказания
„лишаване от свобода“ до 10 години безспорно е дало негативно отражение върху
общото му душевно и здравословно състояние, като сумата от 500 лв. е
недостатъчна за обезщетяване на преживените от ищеца страдания. Поддържа се, че
продължителността на производството от 2 год. и 2 месеца е извън нормалната
продължителност на този вид дела, което е довело до непрекъснат психически
дискомфорт за ищеца. Сочи се, че при постановяване на решението СРС е допуснал
нарушение на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил всички критерии и обстоятелства
във връзка с определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, каквито са характера и степента на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увредения, публичното
разгласяване и свързаните с това последици, обществено - икономическите условия
в страната към момента на увреждането, общата продължителност на производството
и т. н. Съдът не съобразил как незаконното обвинение се е отразило на личния,
професионален и социален живот на ищеца, на честта и достойнството му. Моли да
се отмени решението в оспорената част и иска да се уважи изцяло. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна ответникът -П.на
РБ, чрез представителя си, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че
решението е правилно и обосновано в оспорената от ищеца част, като е съобразено
със събраните доказателства в производството.
Ответникът,П.на
РБ, също е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, с
която е уважен иска за неимуществени вреди за 500 лв. Изложил е доводи, че в тази част решението е
постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Поддържа, че в конкретния случай не
са установени предпоставките за ангажиране отговорността наП.за обезщетяване на
неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В производството не се
установява ищецът да е търпял такива вреди - страдания от емоционален, социален,
професионален и здравословен план, които да са в причинно - следствена връзка с поддържаното
обвинение. Размерът на обезщетението не съответства на вида и характера на
търпените вреди и на упражнената наказателна принуда. Поддържа, че
наказателното производство е приключило в разумен срок, още на досъдебната фаза
на процеса. Не са ангажирани доказателства за тревожни емоционални състояния
или страдания във връзка с воденото наказателно производство. Налице са
обстоятелства, които сочат на ниска степен на увреждане и изключват
присъждането на обезщетение в присъдения размер. Поддържа се още, че ищецът не
е ангажирал доказателства за поява на здравословни проблеми причинени от
обвинението. Излагат се доводи, че следва де се вземе предвид, че ищеца е
осъждан за престъпления от общ характер, като по някои е изтърпял наказание лишаване
от свобода, поради което интензитетът на увреждането е по - нисък спрямо него. Излагат
се множество съображения за определяне на справедливия размер на обезщетението
по критериите на чл. 52 ЗЗД. Сочи се, че присъденото обезщетение е прекомерно,
не е съобразено с установените в производството обстоятелства, икономическия
стандарт на РБ и вида, характера и интензитета на упражнената принуда. По тези
и допълнителни съображения, моли да се отмени решението в частта, в която искът
е уважен и вместо това той да се
отхвърли изцяло.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и
събраните по делото доказателства, намира следното :
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби
съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
С оглед така очертаните правомощия
настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
постановено. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от СРС,
която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея,
на основание чл. 272 ГПК.
СРС се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди от
действия на Прокуратурата.
По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени
вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни
органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от
средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от
вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана
обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия
на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции.
По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВП.на РБ
отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако
лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК
изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на
постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения,
при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди.
Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за
незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след
амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.
В
производството не е било спорно и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че на 03.02.2013 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като
спрямо него е взета мярка за неотклонение задържане под стража до 72 ч.,
считано от 04.00 ч. на 03.02.13 г., която впоследствие е отменена от съда и не
му е наложена друга мярка.
С
постановление от 19.03.2015 г. от прокурор от СРП, частично е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 373/2013 г. по описа на 7 РУП на СДВР,
пр. пр. № 3171/2013 г. на СРП и преписка вх. № 4365/2013 г. на РУП – СДВР срещу
ищеца А.С.Х.,
поради липса на доказателства за участие на лицето в инкриминираните дейния.
По съществото на спора и като
съобрази доводите на двете страни по двете жалби, въззивният състав намира
следното :
Въззивният съд споделя изводите
на СРС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е
възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат
от повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение по наказателното
производство срещу него за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
вр. с чл. 194 НК - по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Предвид обстоятелството, че по
повдигнатото и поддържано обвинение СРП е постановила прекратяване на
досъдебното производство, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния
прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето. В
наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат
невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на
престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение по закон да ангажират
доказателства за невинността си.
Настоящият състав намира за
установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в
изживени негативни емоции в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно
обвинение - преживяно чувство на стрес и притеснение от воденото наказателно
дело по процесното обвинение и неговия резултат.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни и установените в
производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл.
2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД
– обезщетението се определя по справедливост - съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ и
чл. 4 ЗОДОВ.
Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението за
морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното
наказателно преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени
или гласни доказателства и са безспорно установени по делото, като
доказателствената тежест е на ищеца. Неимуществени вреди не могат да се
предполагат, тъй като са предмет на конкретна преценка на психическото и
емоционално състояние на всеки индивид.
По
въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е формирана
многобройна и непротиворечива практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл.
4 ЗОДОВ в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV
г.о. на ВКС, решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение
№ 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС и др.
Според цитираните решения размерът на
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз
основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като
напр.: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане
под стража", броят и продължителността на извършените процесуални действия
с участието на пострадалия, данните за психическото състояние и негативните
последици, претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило
върху него с оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е
върху професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните
му контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му
състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия
през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични
предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на
негативните изживявания и др.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им обезвъзмездяване.
Относно
търпените от ищеца вреди пред СРС е разпитана свидетелката Д.К.Г.. Тя е дала показания, че знае, че през
2013 г. срещу ищеца се е водело наказателно производство, но няма спомен за
какво е било делото. Производството продължило около три години. През това
време общували в една компания, а ищецът не се чувствал добре, бил подтиснат и
в тежка депресия. Повечето от компанията го избягвали, защото се притеснявали,
че е подсъдим. През този период ищецът не работел, защото никой не го приемал
на работа.
При определяне размера на обезщетението
следва да се съобрази факта, че проведеното срещу ищеца наказателното
производство и упражнената процесуална принуда са продължили в сравнително
кратък период от време - в рамките около две години.
Въззивният състав намира, че при
определяне размера на обезщетението основателно СРС е съобразил и факта, че на ищеца
е налагано наказание „лишаване от свобода“ по предходни производства, което
само по себе си не обосновава по - висок размер на обезщетението. СРС
е съобразил данните по делото, че ищецът има 7 бр. осъдителни присъди, по които
се е признал за виновен за извършени престъпления в процесния период - 25.03.13
г. до 20.11.13 г., както и факта, че съгласно писмо от ГД „Изпълнение на
наказанията“, в периода от 04.12.2013 г. до постановяване на наказателното постановление
за прекратяване на процесното наказателно производство - 19.03.2015 г., ищецът
е излежавал наказания „лишаване от свобода“, като е постъпил в затвора в гр.
София на 04.12.2013 г. за изтърпяване на наказание по НОХД № 383/12 г. на PC - Елин Пелин, в
размер на 6 месеца лишаване от свобода, което наказание е изтърпяно на
04.06.2014 г. и от тази дата е търпял определено на основание чл. 25, 24 НК
общо наказание в размер на 2 г. лишаване от свобода по други дела. Ищецът е
освободен на 04.12.2015 г.
Не може да се сподели довода на ищеца, че с поредното
повдигнато срещу него обвинение е уронен престижа му в обществото сред
приятелите му или че това му е причинило по – големи притеснения и неудобства. Въззивният
състав споделя извода, че именно съдебното минало на ищеца обуславя по-нисък
интензитет на търпените емоционален дискомфорт в сравнение с лице, което до
този момент не е било привличано като обвиняеми и осъждано. Не са ангажирани
никакви доказателства, че в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение се
е влошило здравословното състояние на ищеца.
Преценявайки в съвкупност
посочените факти и при съобразяване на неблагоприятното отражение на
незаконното обвинение върху психиката на ищеца, настоящият съдебен състав
намира, че определеното от СРС обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ в размер на общо 500 лв. е достатъчно да обезщети претърпените от
ищеца вреди.
Доколкото изводите на
настоящият състав съвпадат с тези на СРС, не са налице основания за промяна на
решението и в двете му части. То следва да се потвърди изцяло - като
постановено в съответствие с материалния и процесуален закон, включително в
частта по присъдените в полза на ищеца разноски за СРС.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на
спора, жалбите няма да бъдат уважени, разноските за страните в производството
следва да останат в тяхна тежест, както са направени.
Предвид изложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 114233/08.06.2020
г. по гр. д. № 30145/2018 г. на СРС, 159 с - в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщенията до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.