№ 108
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201889 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. М. с ЕГН: ********** против Електронен фиш
серия К, № 4821114 на ОД на МВР - Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 от ЗДП
във вр. с чл.182 ал.1, т.3 от ЗДП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП, на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/.
В подадената жалба се съдържат оплаквания за процесуална и материална
незаконосъобразност на атакувания ЕФ, чиято отмяна се иска. Твърди се, че използването на
мобилно АТТС изключвало отсъствието на контролни органи на мястото, където се
извършва и установява нарушението и тъй като процесното било установено с мобилно
АТТС, ЕФ бил издаден в противоречие със закона.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща процесуален
представител. Постъпило е писмено становище, видно от което жалбата се поддържа изцяло
на основанията, посочени в нея.
За ответника по жалбата - ОД на МВР Пазарджик, редовно призована чрез
директора, не се явява представител. Постъпило е писмено становище, с което се иска ЕФ
да се потвърди. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
1
ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят В.М. е санкциониран при условията на чл.188, ал.1 от ЗДП, а
именно като ползвател на лизингово МПС марка „***“ с рег. № ***. Това МПС на
06.05.2021 година, в 14:44 часа, в град Пазарджик по бул. „Георги Бенковски“ срещу № 153
с посока на движение към кръстовище с улица „Ст.Ангелов“, се движело с превишена
скорост от 74 км/ч, при максимално разрешена в населено място от 50 км/ч. Скоростта била
установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система
ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от 77 км/ч, т.е. превишение на скоростта
от 27 км/ч, но от това превишение били извадени 3%, т.е. 2,31 км/ч, закръглено на 3 км/ч,
каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото
средство, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението на скоростта
от 24 км/ч.
Въз основа на това бил издаден атакувания ЕФ. Той бил връчен на жалбоподателя на
неустановена дата, а жалбата против ЕФ бил подадена директно в РС Пазарджик на
03.12.2021г. При липса на достоверна дата на връчване на ЕФ следва да се приеме в интерес
на обжалващия, че жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДП, при което е
процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна по
следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се
доказа факта на извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП.
Следва да се отбележи, че процесният електронен фиш без всякакво съмнение е бил
връчен на жалбоподателя В.М., доколкото след това той го е обжалвал. В ЕФ изрично е
цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на основание
чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на
които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок такива действия не са
предприети от страна на жалбоподателя, поради което с оглед нормата на чл.188, ал.1 от
ЗДвП, същия правилно е била привлечен към отговорност в качеството му на ползвател на
процесното лизингово МПС. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на
санкционирания субект е безспорно доказано.
Съдът констатира, че в процедурата по издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно.
На първо място следва да се каже, че съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДП: „При
нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
2
съответното нарушение”.
Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение,
установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш - в отсъствие
на контролен орган и на нарушител.
С измененията на ЗДП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища
относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на
ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът
„автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДП : „Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес”. Казано с други думи, контролният орган не се
намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на
контрола го изключва и демонтира. За всичко това се съставя и протокол. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, т.е. той по
никакъв начин не влияе на процеса на самото измерване на скоростта от съответното
АТСС, което абсолютно независимо и на база вградения му софтуер и радар извършва
измерване, респ. заснемане и се констатира евентуално превишение. При това положение е
несъмнено, че нарушението се констатира в отсъствие на намеса на контролния орган. Ето
защо възраженията в жалбата, че използването на мобилно АТТС изключвало отсъствието
на контролни органи на мястото, където се извършва и установява нарушението и тъй като
процесното било установено с мобилно АТТС, ЕФ бил издаден в противоречие със закона,
са изцяло неоснователни.
С оглед на изложеното горе не са налице никакви, дори и служебно установени
нарушения на процесуалните правила при издаване на ЕФ.
Издаденият ЕФ съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДП. В разпоредбата на чл.189
ал.8, изр.2-ро от ЗДП е посочено, че когато изпраща жалбата против ЕФ в съда, директорът
на съответната структура на МВР или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата
преписка, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на
обжалвания електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото
и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Всичко това по настоящото дело
е сторено, като в писменото становище на Началник СПП при ОД на МВР-Пазарджик,
съпровождащо преписката, горните обстоятелства са посочени, респ. писмените
3
доказателства са приложени. В самия ЕФ е посочено, че скоростта е била измерена с АТСС –
посочената по-горе мобилна радарна система ARH CAM S1, мястото на нарушението –
град Пазарджик, бул. „Георги Бенковски“ срещу № 153, както и посоката на движение – в
посока на движение към кръстовище с улица „Ст.Ангелов“,,
Видно е също така, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на
материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание
съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 , изр.2-ро от ЗДП, т.е. отразява териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните
от техническото средство, изведени на фотос /лист 14 от делото/. Описано е нарушението по
време, място и констатирано превишение на скоростта. Разминаването между скоростта,
която се сочи като измерена по данните от фотоса и възприетата като установена в ЕФ се
отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3%,
която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП /чл.
21, ал.1/, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.
Като се има предвид фотоса с № 0382115 /лист 18/, направен от ARH CAM S1 с №
11743ВВ, придружаващ ЕФ и имащ статут на веществено доказателствено средство по
смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същия този фотос, заснет от
техническото средство, с което е било регистрирано нарушението е напълно валиден и
изготвен в съответствие с техническите изисквания.
Визираните реквизити най-долу на фотоса, напълно съответстват на възприетото като
време, начин и място на извършване на нарушението. Установява се посока на измерване,
която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били приближаващите
се автомобили, какъвто на фотоса е процесният автомобил. Установява се въведеното
ограничение на скоростта 50 км/ч, както и конкретно засечената скорост на процесния
автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотоса, се
виждат малки бели стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена
линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесният автомобил и
по-точно в средата на неговата предница, в областта на регистрационния номер, което
недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил, а не на другия,
движещ се малко пред него, в дясната пътна лента.
Мястото на разположение на АТСС е било отразено и съставения протокол за
използване на АТСС /лист 13 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, също подробно е отразено, че няма пътен знак, въвеждащ допълнително
ограничение на скоростта, както и че разрешената такава е била 50 км/ч. Отразено е мястото
на разположението на АТСС, както и че последното е било в режим на измерване „С” –
стационарен, с посока на действие „П” – приближаващ.
Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно
направена е била снимка /лист 14 от делото/, отразяваща на разположението на АТСС на
4
конкретните дата, час и участък от пътя.
Освен всичко казано до тук, мястото на извършване на нарушението може да се
идентифицира и посредством посочените географски координати в представения фотос от
АТСС.
ЕФ не е опорочен, независимо че в него няма данни за конкретен физически издател
и за дата на издаването му. Тук следва да се посочи, че посочването на конкретното
физическо лице - оператор на мобилната система, както и датата, на която то е разпечатило
на хартиен носител ЕФ не са сред реквизитите на последния по смисъла на чл.189 ал.4 от
ЗДП. В този смисъл има изрично произнасяне и в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС, а в тази му част то не е загубило своята актуалност.
Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта
и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се
установява от приетите като писмени доказателства удостоверение и протокол от проверка
за техническа изправност на лист 22-23 в делото.
Мястото, където е извършен видеоконтрол на скоростта не е било предварително
обозначено с поставянето на пътен знак Е24, което се установява от приетия като писмено
доказателство протокол за използване на АТСС /лист 13 от делото/, но с измененията на
чл.165 ал.2, т.8 от ЗДП през 2017г. и с отмяната на чл.7 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г.
на МВР това изискване е отпаднало, както е отпаднало изискването и за оповестяване на
мястото на контрол на скоростта чрез средствата за масово осведомяване или на интернет
страницата на Министерството на вътрешните работи.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя В.М. като ползвател на
процесното лизингово МПС, с което е било извършено вмененото нарушение, доколкото за
превишение на разрешената скорост за движение в конкретния пътен участък, т.е. в
населено място от 50 км/ч, със скорост от порядъка на 21 – 30 км/ч се налага глоба в
размера на 100 лева.
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се присъди
претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 80 лева, вземайки
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4821114 на ОД на МВР-Пазарджик, с
който на В. Г. М. с ЕГН: ********** , на основание чл.189, ал.4 от ЗДП във вр. с чл.182
ал.1, т.3 от ЗДП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв.
/сто лева/.
ОСЪЖДА В. Г. М. с ЕГН: **********, адрес: село Я., обл.Пловдив, улица „***“ № 8
5
да заплати на ОД МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен адрес
гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6