Решение по дело №1692/2019 на Районен съд - Варна

 

РЕШЕНИЕ

 

№1168/13.6.2019г.

Година 2019                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  двадесет и седми май                                  Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1692  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на   Е.Г.Д. в качеството му на управител на „ Д.0.  “ ООД,   против Наказателно постановление № 03-009288 / 21.03.2018г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на  „     Д.0.” ООД  е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.    

             В жалбата   не се оспорва фактическата обстановка и се иска единствено намаляване на размера на наложената санкция. 

            В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована,    не се явява представител.Постъпила е молба от управителя на дружеството, в която отново се иска намаляване на размера на наложената санкция.  .  Поради тези и други съображения  се иска отмяна на постановлението. 

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание  се явява упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от  фактическа   страна следното:    

           На 12.02.2018г.   служители на Д „ИТ”-Варна, една от които    Л.Б.,  в изпълнение на служебните си задължения, в 11,25ч. извършили проверка  на строителен обект, намиращ се на бул.“Република“ № 131 , в който се извършвали строително-монтажни дейности от служители на „Д.0.“ООД.На място били установени работници, един от които Я.Р..На проверяващите той заявил, че работи като строителен работник от 12.02.2018г., че има работно време от 08.00ч. до 17.00ч., почивни дни , уговорено трудово възнаграждение от 510лв. и че има трудов договор.Всички установени при проверката лица били описани в констативен протокол, в който те положили подписи.

            В последствие  била извършена и документална проверка, при която се установило, че   между „   Д.0.”  ООД и работника има сключен трудов договор № 153/12.02.2018г. Уведомлението до НАП обаче било изпратено на 12.02.2018г. в 14,37ч., т.е. след извършената проверка.  

            Поради това  на 09.03.2018г.  против „Д.0.” ООД бил съставен  акт за установяване на нарушение, за това , че дружеството в качеството  на работодател  е допуснало до работа       Я.Р.   на длъжност „   работник строителство”, преди да му е предоставил екземпляр от склрючен трудов договор и копие от уведомлението за регистрацията на трудовия договор в ТД на НАП-Варна. Било прието, че нарушението е извършено на 12.02.2018г. в 11.25ч.   и  квалифицирано като такова по чл.63 ал.2  от КТ.Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

               Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,  административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 – 009288 / 21.03.2018г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.63 ал.2 от  и наложил на  „     Д.0.” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5  вр. чл.414 ал.3 от КТ. 

              Доколкото фактическата обстановка бе изяснена и не се оспорва, съдът заличи от списъка за призоваване неявилата се св.Л.Б..

             Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства  и  писмените доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и  приета от съда за разглеждане. 

             Наказателното постановление № 03-009288 / 21.03.2018г. е издадено от компетентен орган- от   Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна  и   в шестмесечния преклузивен срок.То  съдържа всички минимално изискуеми от закона реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са посочени датата , мястото и обстоятелствата по  неговото извършване.Наказанието за него е индивидуализирано. Актът е бил предявен на надлежно упълномощено за това лице, като копие от пълномощното е приложено по преписката.При предявяването на акта, както и   в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

       От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.  Безспорен факт е, че между „    Д.0.” ООД и  работника   на 12.02.2018г. е бил сключен трудов договор № 153, екземпляр от който не му е бил даден и който е бил  регистриран в ТД на НАП на  12.02.2018г. в 14,37 часа , като в 11,25ч. на същия ден работника се е намирал на строителния обект и е изпълнявал трудови функции като работник в строителството.Тези обстоятелства не се и оспорват.С оглед на това съдът намира, че   правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.63 ал.2  от КТ.Именно тази норма  забранява на работодателя да допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи- екземпляр от сключения трудов договор и  е копие от уведомлението до НАП.  Действително , в чл.62 ал.3 от КТ  законодателят е предвидил  като задължение в  тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63 ал.1 от КТ.

           Правилно наказващият орган е приел, че  в случая отношенията между              работника и „ Д.  0.” ООД са между „ работник”  и „работодател” ,  като    дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като се явява  лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

   Правилно е била ангажирана отговорността на „    Д.0.” ООД в качеството му на работодател. чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

 Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63 ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване  ,  не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 от КТ.  С оглед  обективните характеристики на самото нарушение пък съдът счита, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.

   Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63 ал. 2, каквото имаме в настоящият случай.Наказващият орган е наложил на   „    Д.0.” ООД „ имуществена санкция” в размер на 5 000лв.Съдът обаче намира, че това наказание е завишено като размер, доколкото липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на  КТ, за които да са му били налагани санкции.Поради това  следва да се приеме, че нарушението е извършено за първи път и непосредствено след неговото установяване е било  отстранено.С оглед на тези съображения   съдът намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 5 000лв. на 1 500лв., като счита че това наказание е съответно на извършеното нарушение.    

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                           Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № 03-009288 / 21.03.2018г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - Варна, с което на  „     Д.0.” ООД  е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000  лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция” от 5 000лв. на 1 500лв./ хиляда и петстотин лева/  . 

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

            След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: