Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и седми
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 1543 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Предмет на делото са предявени от
синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу „Ф.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, „Д.“ ООД и Н.В. Т.А.евентуално съединени искове с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД и чл.
3, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката (евентуално за нищожни поради нарушения на чл. 59,
ал. 2 ЗБН и чл. 3, ал. 2 ЗБН) на заявени с уведомления вх. №9597/21.10.2014г. и
вх. №11185/06.11.2014г. прихващания на вземания на банката по договор за банков
кредит от 25.11.2009г., сключен с „Ф.“ ЕООД, с насрещни вземания на „Д.“ ООД и Н.В.
Т.А.(солидарни длъжници по договора за кредит като
последица от договори за встъпване в дълг, сключени с „Ф.“ ЕООД на
23.05.2014г.) за получаване на сумите по банкови сметки IBAN ***, IBAN *** *******с
титуляр „Д.“ ООД и банкова сметка *** *** Н.В. Т.А..
С отговора, подаден на 05.02.2018г. от
синдика на „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/, са заявени възражения, че
производството срещу посочения ответник е недопустимо, тъй като процесните
прихващания нямат за предмет вземания на дружеството срещу банката в
несъстоятелност.
Възраженията са неоснователни,
защото предметът на предявените искове поначало не включва основанието,
изискуемостта и размера на насрещните вземания, за които е направено изявление
за прихващане, а се изчерпва до установяване на наличието или липсата на
основания за прогласяването им за относително недействителни по отношение на
кредиторите на банката в несъстоятелност, респективно наличието или липсата на
основанията за нищожност, релевирани с предявените искове. Атакуваните с
предявените искове изявления за прихващане представляват едностранни сделки по
смисъла на чл. 44 ЗЗД, поради което надлежни ответници по исковете с предмет
действителността на изявленията представляват именно лицата, от чието име са направени
изявленията, сред които според твърденията в исковата молба и представените
доказателства е и ответникът „Ф.“ ЕООД /в несъстоятелност/.
С отговорите на ответниците
„Д.“ ООД и Н.В. Т.А.срещу допълнителната искова молба са заявени възражения, че
исковете за прогласяване на недействителността на прихващания с вземания на
посочените ответници са недопустими поради липса на правен интерес за ищеца и
кредиторите на масата на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД от разглеждането им
(съображенията са, че отговорността на ответниците към банката е ограничена с
договорите за встъпване в дълг до наличните суми по сметките на ответниците в
банката, а към настоящия момент такива суми не са налични по сметките).
Възраженията са неоснователни, тъй
като по съображения, идентични на изложените по-горе, предметът на предявените
в производството искове поначало не включва съществуването на заявените за
прихващане вземания (в това число вземанията на ответниците за получаване на
суми от банковите им сметки, които са заявени за прихващане с процесните
уведомления до банката), а се изчерпва до релевираните
с исковете основания за недействителност на изявленията за прихващане (в
случай, че между страните е налице спор относно съществуването и размера на
прихванатите вземания, този спор подлежи на разглеждане по осъдителни или
установителни искове с предмет самите вземания, каквито не са предявени по
настоящото дело), но по-съществено в случая е, че правният интерес за кредиторите
на масата на несъстоятелността на банката от предявените искове поначало не е
обусловен от възможността като последица от уважаване на исковете да бъдат
получени суми от кредиторите с прихванати насрещни вземания срещу банката, а от
възможността да бъде получено удовлетворяване в пълен размер на вземането на
самата банка, по отношение на което е направено изявление за прихващане.
Отделен е въпросът, че представените
от ответниците „Д.“ ООД и Н.В. Т.А.доказателства за
наличностите по процесните банкови сметки IBAN ***, IBAN ***,
IBAN *** 9220 4100 1724 01 установяват нулеви салда по
сметките, но като резултат от осчетоводяване от банката на последиците от
изявленията за прихващане, направени с процесното уведомление вх.
№11185/06.11.2014г., а правният интерес от предявените в производството
конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 3 и 5 ЗБН се изразява
именно в прогласяване на последиците от прихващането за недействителни по
отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката.
Авторството и съдържанието на
процесните уведомления вх. №9597/21.10.2014г. и вх. №11185/06.11.2014г., както
и датите, на които уведомленията са получени от „К.т.б.“ АД, не са спорни между
страните, а се и установяват от самите уведомления, приети като писмени
доказателства по делото.
Уведомление вх. №9597/21.10.2014г.
обективира изявление от „Ф.“ ЕООД до „К.т.б.“ АД, че дружеството е сключило договори
за встъпване в задълженията му по договора за банков кредит от 25.11.2009г. с
трети лица, които разполагат с депозити в банката, както и изявление до банката
да извърши прихващане на задълженията по договора за банков кредит със
средствата по депозитите на встъпилите в дълга трети лица, но не съдържа
никакви данни за третите лица, с които са сключени договори за встъпване в
дълг, нито за депозитите, по отношение на които е поискано извършване на
прихващане от банката.
Такива данни се съдържат във второто
процесното уведомление вх. №11185/06.11.2014г., което обективира изявления и е
подписано от името на тримата ответници и според съдържанието му уточнява
уведомление вх. №9597/21.10.2014г.
С изявленията в уведомлението вх.
№11185/06.11.2014г. ответниците уведомяват банката, че с договори от
23.05.2014г. ответниците „Д.“ ООД и Н.В. Т.А.са
встъпили в задълженията на ответника „Ф.“ ЕООД по договора за банков кредит от
25.11.2009г., като заявяват искане за погасяване на задълженията по кредита със
сумите по банкова сметка *** *** Н.В. Т.А.и сумите по
банкови сметки IBAN ***, IBAN *** *******с
титуляр „Д.“ ООД.
По съществото си цитираното искане
представлява изявление за прихващания на вземания на банката по договора за
банков кредит с вземанията на ответниците „Д.“ ООД и Н.В.
Т.А.за получаване на сумите по посочените сметки.
Подробни съображения в тази насока обаче
е безпредметно да бъдат излагани, тъй като уведомлението съдържа и изрично
изявление на ответниците, че ако първото искане не бъде уважено, уведомлението
следва да се счита за изявление за прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД.
С предявения главен иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН се иска прогласяване на заявените с процесните
уведомления прихващания за недействителни поради извършването им след началната
дата на неплатежоспособността на банката.
Ответниците
оспорват този иск с възражения, че към датата на процесните изявления за
прихващане разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН не предвижда основание за
недействителност на прихващане, извършено с изявление на кредитор на банката, а
обратното действие на изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН с §9 ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014г.), предвидено с §8 ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), противоречи на чл. 1 от
Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като представлява лишаване от собственост чрез
приемане на закон за преуреждане на законно
възникнали и осъществени правоотношения без спазване на принципите за
законосъобразност, легитимност и пропорционалност.
Съгласно
чл. 59, ал. 5 ЗБН (редакция след изм. ДВ, бр. 98 от 2014г., в сила от
28.11.2014г.) недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на банката освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението
на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали
двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след
началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на
банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ
ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.
116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата на
неплатежоспособността на банката.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН несъмнено е материалноправна,
поради което и съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА може да има обратно действие, тоест
да се прилага за правоотношения, възникнали и осъществени преди влизането й в
сила (включително по отношение на действието на процесните прихващания), само по
силата на изрична закона разпоредба.
Със
ЗИДЗДБРБ (обн. ДВ, бр. 98 от 2014г.), с чийто §9 е
предвидено изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН, не е предвидена преходна
разпоредба, която да придава обратно действие на измененото правило на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, но такова обратно действие на актуалната редакция на чл. 59, ал. 5
ЗБН е предвидено с §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от
2018г.).
Съгласно
цитираната преходна разпоредба правилата на чл. 59, ал. 5, 6 и 7 ЗБН се
прилагат от 20.06.2014г., което означава, че се прилагат и по отношение на
процесните уведомления за прихващане, тъй като същите са направени след
посочената дата.
Същевременно
датата 20.06.2014г. е определена и за начална дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“
АД с решение от 03.07.2015г. по т.д. №2216/2015г. на САС, постановено по въззивна жалба срещу решението за откриване на
производството по несъстоятелност на банката, поради което очевидно процесните
прихващания, заявени с уведомления от 21.10.2014г. и 06.11.2014г., покриват
хипотезата на чл. 59, ал. 5 ЗБН и в приложение на цитираната разпоредба следва
да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на банката като последица от предявения конститутивен иск с
правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Възраженията
на ответниците, че ретроактивното действие на
актуалния текст на чл. 59, ал. 5 ЗБН, предвидено с §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), нарушава основни гаранции на
правото на собственост, регламентирани в чл. 1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, са
неоснователни, тъй като предмет на регулиране от разпоредбата на чл. 59, ал. 5
ЗБН не са основания за възникване или прекратяване на парични вземания на
кредитори на банка в несъстоятелност, а последиците от осъществяването на предвиден
в закона способ за изпълнение на вземанията.
Различна
би била хипотезата в случай, че като последица от обратното действие на новото
правило на чл. 59, ал. 5 ЗБН кредиторите биха били лишени от възможността да
получат изпълнение на вземанията си в производството по несъстоятелност на банката,
но дори да се приеме, че до ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 33
от 2019г.), с който е допълнена преходната разпоредба на §8 от ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.), за кредиторите с прихванати
вземания не е съществувала възможност за предявяване на вземанията в
производството по несъстоятелност на банката поради изтичане на сроковете по
чл. 63 и 65 ЗБН, то с актуалния текст на §8 от ЗИДЗБН (обн.
ДВ, бр. 22 от 2018г.) след допълнението му със ЗИДЗБН (обн.
ДВ, бр. 33 от 2019г.) изрично е предвиден ред за служебно включване в списъка
по чл. 64 ЗБН на вземанията на кредиторите, срещу които е уважен иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Възраженията
на ответниците „Д.“ ООД и Н.В. Т.А., че възможността
за удовлетворяване на вземанията им към банката би била съществено ограничена и
след включването на вземанията в списък по чл. 64 ЗБН, са относими
към всички останали кредитори с приети вземания в производството по
несъстоятелност на банката, поради което сами по себе си не могат да обусловят
извод, че предвиденото от законодателя обратно действие на чл. 59, ал. 5 ЗБН противоречи
на принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност при преуреждане на вече възникнали правоотношения.
Тук
следва да се посочи, че основната цел на производството по несъстоятелност е именно
справедливо удовлетворяване на всички кредитори на неплатежоспособната банка,
поради което и по необходимост основната част от уредбата на производството по
несъстоятелност се състои от разпоредби, които регламентират колизията между
интересите на кредиторите от своевременно и пълно изпълнение на вземанията им
срещу банката, а друга част регламентира способите за запазване, но също и за
възстановяване на имуществени права на банката, загубени при обстоятелства,
които законодателят е счел, че са довели до изпадането й в неплатежоспособност,
до неоснователно разместване на имуществени блага или до привилегировано
положение на едни кредитори на несъстоятелната банка за сметка на други без
легитимно основание за това.
Конфликтът
между интересите на кредиторите на банката възниква от момента на изпадането на
банката в неплатежоспособност и именно от този момент възниква необходимостта
от регулиране на правоотношенията по удовлетворяване на вземанията им в
производството по несъстоятелност на банката по реда и за постигане на целите,
предвидени от законодателя, поради което не може да се приеме, че определянето
на датата на неплатежоспособността като начало на период, след който са
предвидени ограничения относно способите за изпълнение на вземанията на
кредиторите (какъвто се явява и прихващането на вземанията с насрещни
задължения на кредитора), необосновано ограничава правата и интересите на едни
кредитори за сметка на други кредитори на банката.
Предвиждането
на такова ограничение с обратно действие, какъвто е случаят с действащата
разпоредба на чл. 59, ал 5 ЗБН, несъмнено накърнява интересите на кредиторите с
извършени прихващания преди приемането на разпоредбата, но същевременно защитава
правата на всички останали кредитори от справедливо удовлетворяване на
вземанията им по реда, чрез способите и под контрола на органите на
несъстоятелността, предвидени в ЗБН, а което е по-съществено в случая –
способства именно за изпълнение на целите, регламентирани в чл. 2 ЗБН, които несъмнено
представляват легитимна цел, съответна на общия интерес по смисъла на чл. 1 от
Протокол 1 към ЕКЗПЧОС.
Изложеното
предпоставя, че обратното действие на правилото на чл. 59, ал. 5 ЗБН в
актуалния текст на разпоредбата е предвидено с преходните разпоредби на ЗИДЗБН
(обн. ДВ, бр. 22 от 2018г.) и ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 33 от 2019г.) при спазване на принципите за
законосъобразност, легитимност и пропорционалност, поради което и в противовес
на възраженията на ответниците няма основание да се приеме, че цитираните
разпоредби не намират приложение и по отношение на процесните изявления за
прихващане.
Съображенията
в писмената защита на ответниците „Д.“ ООД и Н.В. Т.А.,
че към настоящия момент са съставени частични сметки за разпределение на суми,
събрани в производството по несъстоятелност на „К.т.б.“ АД, но не са изготвени
списъци на кредитори по чл. 64, ал. 2 ЗБН, касаят въпроси относно фактическото провеждане
на производството по несъстоятелност на банката, които могат да имат значение
за законосъобразността на действията на синдиците на банката, но поначало нямат
отношение към съдържанието, респективно приложението на нормативните
разпоредби, които регламентират основания за недействителност на извършени прихващания
от кредитори на банката.
По
изложените съображения предявеният главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5
ЗБН се явява основателен и следва да бъде уважен, което предпоставя, че не е
сбъднато процесуалното условие, при което са предявени евентуалните искове с
правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН и чл. 3, ал. 3, вр.
ал. 2 ЗБН, поради което и съдът не дължи произнасяне по тези искове.
С
оглед изхода на делото и в приложение на чл. 59, ал. 7, изр. 2 ЗБН държавната
такса, дължима за разглеждане на уважения иск, следва да бъде събрана от ответниците.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
на
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН прихващането на вземания на „Д.“ ООД с ЕИК *******и
Н.В. Т.А.с ЕГН ********** срещу „К.т.б.“ АД с ЕИК *******за получаване на суми
по банкови сметки IBAN ***, IBAN *** *******с
титуляр „Д.“ ООД и банкова сметка *** *** Н.В. Т.А.с насрещни
вземания на „К.т.б.“ АД с ЕИК *******по договор за банков кредит от
25.11.2009г., сключен с „Ф.“ ЕООД с ЕИК *******, което е заявено с уведомления
вх. №9597/21.10.2014г. и вх. №11185/06.11.2014г. от деловодството на „К.т.б.“
АД, за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“
АД с ЕИК *******.
ОСЪЖДА „Ф.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, „Д.“
ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** и Н.В. Т.А.с ЕГН **********,
адрес *** да заплатят солидарно на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН по сметка на
Софийски градски съд сумата 43 109,48 – държавна такса за исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: