Решение по дело №136/2020 на Районен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Ловеч, 23.07.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав, в открито заседание на десети юли, две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА

 

при секретаря ИРИНА НИКОЛОВА, при участието на прокурор ………. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 136 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството по делото е образувано по повод подадена жалба от Б.Д.М. против наказателно постановление № 31-0000003/10.01.2020 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ с наложено наказание глоба в размер от 2 000,00 лв.

Жалбоподателят поддържа, че наказателното постановление е издадено в нарушение на изискванията на ЗАНН. В писмени бележки жалбоподателят, чрез представители си, поддържа, че наказателното преследване срещу него е изключено по давност, самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН (арг. чл. 58д, т. 1 ЗАНН), жалбата е подадена в срок (наказателното постановление е връчено на нарушителя на 29.01.2020 г., а жалбата против него е подадено чрез началника ОО „Автомобилна администрация“ на 05.02.2020 г.), от легитимирано лице (санкционираното лице).

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателят М. е санкциониран за това, че на 27.12.2020 г. в гр. Ловеч, , автогара Ловеч, извършвал обществен превоз на пътници с автобус „Ф.Т.“, с рег. ***, категория М2, собственост на ***“ ООД по маршрут Свищов - Троян, маршрутно разписание № 4201 и пътен лист № 304828, без удостоверение за обществен превоз на пътници в Р. България и заверено копие на лиценз на Общността, след направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“, нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МТС.

По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита в административното наказване се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН) не се предвижда друго (чл. 11 ЗАНН). (в този смисъл т. 2 – ра на ТП № 1/27.02.2015 г. по ТД № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС).

Събразявайки изложеното и доколкото за производствата по административно наказване не са разписани специални правила относно института на давността, в тях приложение намира разпоредбите на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80 НК.

Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК предписва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 ЗН.

В случая предвиденото наказание за нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран, е глоба. Наказателното преследване за него се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години (чл. 80, ал. 1, т. 5 НК).

За деянието, за което жалбоподателят е санкциониран, административнонаказателното преследване се погасява с изтичането на четири години и половина от датата на нарушението (срок, който превишава с една втора предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 НК).

В случая нарушението е извършено на 27.12.2019 г. Давността за преследване за деянието е изтекла на 29.06.2024 г. С изтичането на срока за административнонаказателното преследване по отношение на жалбоподателя правомощието на държавата да възбуди производство срещу жалбоподателя и да му наложи административно наказание се погасява. Доколкото изтичането на абсолютната давност погасява отношението между държавата и наказаното лице, то само на това основание наказателното постановление подлежи на отмяна, а административнонаказателно производство, в рамките на което то е издадено, следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОД на МВР Ловеч следва да бъде осъдена да заплати на М. сумата от 360,00 лева, представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 31-0000003/10.01.2020 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“, с което на Б.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** е наложено наказание глоба в размер на 2 000,00 лв. за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 1 Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на МСТ и ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство.

ОСЪЖДА ОД на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Б.Д.М., с ЕГН **********, с адрес: *** разноски в размер на 360,00 лв. (триста и шестдесет лева).

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: