Решение по дело №17826/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1898
Дата: 30 май 2022 г.
Съдия: Христина Бориславова Николова
Дело: 20211110217826
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1898
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И.П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110217826 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на СТ. Р. М. против наказателно
постановление (НП) № 21-4332-020227/05.10.2021 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца
за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че е
нарушението е установено при проверка на пътя на 12.05.2021 г., т.е.
нарушителят е бил открит към този момент, поради което АУАН е съставен
след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочва, че правната
квалификация на нарушението не съответства на описанието му, с което е
нарушен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като въведеното ограничение на
скоростта с пътен знак следва да е по-високо от разрешената такава за
населено място. Изтъква, че в НП не са отразени данни за годността на
техническото средство. Моли НП да бъде отменено.
1
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява
и не изпраща процесуален представител. В депозирана молба поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледна по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява следното:
На 12.05.2021 г. в 13.20 ч. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“, с
посока на движение от ул. „Павел Красов“ към Околовръстен път на гр.
София, до кръстовището с ул. „С. ....“ с мобилна система за видеоконтрол
„CORDON-M2“ с радар № MD1192 била засечена скорост на движение на
МПС „.......” с рег. № ........от 111 км/ч (след отчитане на допустима грешка в
полеви условия) при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място,
въведено с пътен знак В-26, т.е. превишение на скоростта от 61 км/ч.
Преносимата система за контрол на скоростта на МПС „CORDON-M2“
преминала техническа проверка на 12.02.2021 г. като срокът на валидност на
проверката е една година.
На 24.08.2021 г. жалбоподателят СТ. Р. М. се явил в ОПП-СДВР, където
попълнил декларация, в която посочил, че е собственик на МПС с рег. №
..........., както и че именно той е управлявал посочения автомобил на
12.05.2021 г., около 13.20 ч.
С оглед на това свидетелят С. ОГН. СЛ. – на длъжност мл.
автоконтрольор при ОПП-СДВР, съставила срещу СТ. Р. М. акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 665980/24.08.2021 г.
за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. Актът
бил съставен в присъстие на нарушителя, който го подписал, като посочил, че
има възражения спрямо установеното нарушение. Такива обаче не постъпили
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
2
Въз основа на така съставения АУАН началник сектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 21-4332-020227/05.10.2021
г., с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на М. било наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. НП
било връчено на 08.12.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетеля С. ОГН. СЛ., както и от писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК - протокол за използване на
АТСС рег. № 4332р-25453/13.05.2021 г., снимков материал на МПС
посредством АТС „CORDON-M2“, на разположението на техническото
средство и на пътен знак В-26, протокол № 3-С-ИСИС/02.02.2021 г. на отдел
ИСИС към Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126; декларация от 24.08.2021 г., справка-
картон на водача М., призовка, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед
№ 8121к-13312/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, заповед №
513з-14425/19.10.2020 г. на директора на СДВР, проект за организация на
движението по бул. „Цариградско шосе“.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-
горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетелката С. се установява процедурата по
съставяне на АУАН, като категорично се опровергават твърденията в
жалбата, че водачът е бил спрян за проверка от контролните органи, но му е
съставен акт впоследствие. Свидетелката посочва, че актът е съставен в ОПП-
СДВР въз основа на снимковия материал, изготвен с АТСС и на
декларацията, попълнена от жалбоподателя, като показанията й съответстват
на приобщените по делото писмени доказателства.
От приложения към делото снимов материал, заснет с преносима
система за видеоконтрол „CORDON-M2“ с радар № MD1192, се установява,
че на процесната дата - 12.05.2021 г. в 13:20 ч., с отразени координати, е
измерена скорост на движение от 115 км/ч, като са записани датата, часа
(включително и секундите) и е сниман регистрационният номер на
автомобила, който съвпада напълно с този, на който жалбоподателят е
3
собственик и е декларирал, че е управлявал именно към този момент.
Техническото средство - преносима система за видеоконтрол
„CORDON-M2“ с радар № MD1192 е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване. Периодичността на
последващите проверки на тези системи е една година, като по-конкретният
радар е преминал проверка на 12.02.2021 г., поради което е представлявал
годно техническо средство към 12.05.2021 г., когато посредством него е
заснето процесното нарушение. От приложения по делото протокол № 3-С-
ИСИС/12.02.2021 г. на отдел ИСИС към Български институт по метрология е
видно, че радарната система „CORDON-M2“ с № MD1192 отговаря на
изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на
скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената
скорост попада в обхвата на уреда.
Видно от отразеното в протокола за използване на АТСС и снимковия
материал, изготвен към него, в контролирания участък, намиращ се в рамките
на населено място, е имало поставен знак В-26 за ограничение за скоростта до
50 км/ч. Видно от приложения проект за организация на движението на бул.
„Цариградско шосе“, преди контролирания пътен участък е имало поставени
знаци за ограничение над общовалидното за населено място, което е
наложило ограничението от 50 км/ч да бъде изрично въведено с пътен знак.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като обстоятелството кое лице е
4
управлявало автомобила е станало известно на контролните органи едва на
24.08.2021 г., когато С.М. е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Едва от
този момент нарушителят се счита открит и започва да тече тримесечният
срок за съставяне на АУАН. Както бе посочено по-горе, твърденията на
жалбоподателят, че се касае за нарушение, установено непосредствено след
извършването му с проверка на пътя от контролните органи, категорично се
опровергава от събрания по делото доказателствен материал.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. При пълна идентичност в
АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението, така и на
обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на нарушените
разпоредби. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на
нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на
чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови
разпоредби. Отразени са мястото, датата, точен час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на заснетото МПС, ограничението на
скоростта в процесния пътен участък, както и скоростта на движение на
лекия автомобил, които данни са инкорпорирани и в приложения снимков
материал, изготвен с техническото средство. Посочено е и конкретното
изпиолзвано АТС, като не е необходимо в НП да се съдържат и
обстоятелствата относно техническата му годност.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършването на процесното административно нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство „CORDON-M2“ с радар №
MD1192, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Съгласно чл. 165, ал. 2, т.
6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата
имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически
средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство.
Следователно разпечатката от заснетото превозно средство, с датата, часа,
засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила
представлява годно доказателствено средство, изготвено по предвидения в
5
закона ред. В приложеното извлечение от паметта на устройството, заснело
извършеното нарушение, са налични данни за процесното автоматизирано
техническо средство, посредством което е установено нарушението. От
доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесното
автоматизирано техническо средство е от одобрен и вписан в регистъра тип,
нарушението е констатирано в срока на одобряване на типа след като
конкретното техническо средство е преминало през надлежна първоначална и
последваща периодична проверка.
От представения снимков материал се установява, че измерената
скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 115 км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3%, поради което
правилно в НП е отразена скорост от 111 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че е съобразен т. нар. „толеранс” и е
отчетено превишение от 61 км/ч, което обстоятелство е в полза на
нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като е превишил ограничението на
скоростта от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, в рамките на населено
място. Движейки се на посоченото в НП време и място, със скорост от 111
км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за движение със скорост до 50
км/ч, превишавайки разрешената скорост с 61 км/ч. От субективна страна
нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач е следвало да съобрази
поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост
за пътния участък.
Неоснователни са доводите в жалбата за несъответствие на описанието
на нарушението с дадената му правна квалификация. Изрично е посочено, че
в контролирания пътен участък е бил поставен пътен знак В-26, което се
потвърждава и от доказателствата по делото, като няма законово ограничение
установената с пътен знак забрана да е идентична с общовалидната такава за
населено място. Както бе посочено по-горе, същото се е наложило предвид
6
участъците от бул. „Цариградско шосе“ в гр. София, в които максималната
разрешена скорост надвишава 50 км/ч.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл.182 от ЗДВП, като за размера на конкретното превишение
от 61 км/ч в населено място законодателят в разпоредбата на ал.1, т.6 от
същия текст е предвидил глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца. С оглед на това АНО правилно е
определил санкциите, чиито размер е абсолютно определен.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,
доколкото констатираното превишаване на разрешената скорост е значително
в рамките на населено място, а именно с 61 км/ч., което е повишило
опасността от реализиране на ПТП. Ето защо обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не
позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
020227/05.10.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ - СДВР, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на СТ. Р. М.
е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.2 от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7