Определение по дело №121/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК във връзка с чл. 63д от ЗАНН във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. У. от гр. Благоевград, чрез адв. Р. Н., против определение № 358 от 03.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 336/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което в производство по чл. 248 от ГПК е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение № 191/23.05.2023 г., в частта относно дължимите разноски.

С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение, тъй като със същото Районен съд - Дупница е присъдил разноски в занижен размер. Сочи се, че в присъдените разноски е следвало да бъде взето предвид и депозирането на писменото обяснение по делото, независимо от това, че процесуалния представител не се е явил в съдебно заседание лично. Моли съда да отмени оспореното определение.

В срока за отговор не е постъпило становище по частната жалба от страна на административнонаказващия орган.

Административен съд - Кюстендил, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 191/23.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 336/2023 г. по описа на РС-Дупница, е отменено наказателно постановление № 22-5310-001120/02.11.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР – Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на М. Д. У., на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С горното решение, в полза на М. Д. У., са присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. За да определи посочената сума съдът е приел, че предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., поради което е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. В тази връзка и като е отчел, че не е налице процесуално представителство от страна на пълномощника на жалбоподателя, намерил за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счел, че същото следва да се намали до размер на 200 лв.

С разглежданото в настоящото производство определение № 358/03.10.2023 г. по а.н.д. № 336/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, в производство по чл. 248 от ГПК, образувано по молба на М. Д. У., районния съд е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение № 191/23.05.2023 г., в частта за разноските, като е приел, че не са налице основание за това и дължимият размер от 200 лв. е правилно определен.

Така постановеното определение е неправилно.

Безспорно е в случая, че за процесуално представителство, защита и съдействие по а.н.д. № 336/2023 г. жалбоподателят е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Установява се също така, че такава защита и съдействие е реално осъществена от адв. Н., която своевременно е направила и искане за присъждане на деловодни разноски, представила е и списък на разноските.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, като разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. предвижда минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, когато наложената имуществена санкция е до 1000 лева.

Съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 500 лв.

Районният съд е определил дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., въз основа на разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., като приел, че предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., приел е за основателно възражението на ответната страна за прекомерност, както и че не е налице процесуално представителство от страна на пълномощника на жалбоподателя, доколкото същият е изготвил жалбата, депозирал е писмено становище, без явяване в съдебно заседание и съответно процесуално участие.

В случая обаче, с оспореното пред районния съд наказателно постановление, наред с наказанието "глоба", на жалбоподателя е наложено и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС", което безспорно е извън хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. За тези случаи, в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г., е предвидено минималния размер на адвокатското възнаграждение да е 500 лв.

При така установеното, Административен съд - Кюстендил приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., не е прекомерно, както е приел районният съд, тъй като е в рамките на минималния размер, предвиден в приложимата наредба, поради което се следва в пълния му предявен размер.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се измени постановеното по делото решение в частта му за разноските, като се осъди Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на М. Д. У. сумата 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Административен съд – Кюстендил,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 358 от 03.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 336/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 191 от 23.05.2023 г., постановено по а.н.д. № 336/2023 г. по описа на Районен съд - Дупница в частта му за разноските, като ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на М. Д. У. от гр. Благоевград сумата от 500 (петстотин) лв., представляваща направени по делото разноски.

Определението не подлежи на обжалване.