Решение по дело №11232/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………../19.05.2017 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева,

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 11232 по описа за 2016 година на ВРС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Т.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Левкова, срещу Община Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми приморски полк” 43, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. В., съставляващ ПИ  с ид. № 10135.2526.514 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 614 кв.м. при граници: 10135.2526.1496, 10135.2526.9532, 10135.2526.513, 10135.2526.9533, 10135.2526.506.

Излага се в исковата молба, че собственик на процесния недвижим имот от 1969 г. била Ж. Й. Н., починала на 14.05.2012 г. и оставила наследници по закон - ищцата и Н. М. Н., ЕГН **********. През 1993 г. ищцата установила фактическа власт върху имота, която упражнявала с намерение за своене до настоящия момент, поради което го е придобила чрез изтекла в нейна полза придобивна давност. Твърди се, че имотът попада в територя по § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като в КП на местност „***” и ПКП към ПНИ, в частта относно имотите на ползвателите, бил записан на Ж. Й. Н.. На 18.09.2014 г. ищцата започнала процедура по снабдяване с КНА чрез обстоятелствена проверка за придобиване на недвижимия имот по давност. С АОС № 7968/24.09.2014 г., вписан в АВ-Варна на 02.10.2014 г. с акт № 42, том LVII, дело № 11873, ответникът актувал процесния имот като общинска собственост. Навежда довод, че съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС актът за общинска собственост няма правопораждащо действие и има доказателствена сила за правото на собственост само доколкото в него е посочено годно придобивно основание, по силата на което имотът е преминал в патримониума на Общината, но не и когато вместо факт е посочена правна норма. С оглед изложеното, за ищцата се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което моли за уважаването му и присъждане на разноските по делото.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди, че имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а ищцата няма качеството ползвател по смисъла на закона и правилника за прилагането му и е упражнявала владение върху имота без правно основание, както и нейната праводателка, поради което същото е недобросъвестно. Излага, че с решение на Общинския съвет Варна от 2000 г. са създадени 25 селищни образувания, в това число и на м-ст „Св. Никола”, от който момент земята е загубила земеделския си характер и не съставлява земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, поради което ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот по аргумент от чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Оспорва ищцата и праводателката й да са придобили имота чрез упражнявано давностно владение, тъй като според чл. 6 от ЗС държавна собственост са имоти, които нямат друг собственик, а по силата на чл. 86 ЗС съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост. С § 1 от ЗИД на ЗС е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни или общински имоти спира да тече до 31.12.2011 г., който срок по силата на § 1 ДВ брой 105/2006 г. е продължен до 31.12.2014 г., а с ДВ бр. 107/2014 г. до 31.12.2017 г., за която императивна норма съдът следи служебно. С оглед изложеното се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От Удостоверение за наследници изх.№ 27/15.09.2014 г. се установява, че Ж. Й. Н. е починала на 13.05.2012 г. като е оставила наследници по закон: Т.М.Н. – дъщеря, и Н. М. Н. – син.

От Удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/17.09.2016 г. се установява, че имот, находящ се в гр. Варна, м-ст Св. Никола № 514 с идентификатор № 10135.2526.514 с площ 614 кв.м. е записан в данъчната служба на името на Т.М.Н..

Въз основа на искане с вх.№ АУ 271698 ВН/09.12.2014 г. за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор № 10135.2526.514 по КККР на гр. Варна, находящ се в землището на гр. Варна, Община Варна, м-ст „***” с площ 614 кв.м., е издадено Удостоверение изх.№ АУ27/698ВН-008/10.03.2015 г. на Община Варна, съгласно което ПИ 514 от КК, респ. ПИ 514 от ПНИ попадат в територия по § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ и са в строителните граници на м-ст ***, за която има одобрен ПНИ, съгласно Заповед № РД-07-7706-203 от 08.08.2007 г. на Областния управител на гр. Варна. Отразено е, че ПИ 514 по ПМИ е записан на Ж. Й. Н. и попада в границите на имот № 283 по плана на старите имотни граници към ПКП, записан на Т. Д. П.

С Акт № 7968 за частна общинска собственост, вписан в СВ с вх.рег.№ 21845/02.10.2014 г. е актуван поземлен имот с идентификатор 10135.2526.514 по действащата КККР на гр. Варна, находящ се в гр. В., при граници на имота: ПИ 10135.2526.1496, ПИ 10135.2526.9532, ПИ 10135.2526.513, ПИ 10135.2526.9533, ПИ 10135.2526.506, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС.

С молба от 30.09.2014 г. е отправено искане до СВ – гр. Варна, за вписване на АОС № 7968/2014 г. за имот, находящ се в гр. В., представляващ ПИ с идентификатор 10135.2526.514.

Със съобщение рег.№ 24-22273/01.12.2014 г. от АГКК Т. М. Н. и Н. М. Н. са уведомени, че е подадено заявление от Община Варна с искане за изменение на КРНИ за ПИ с идентификатор № 10135.2526.514 по КККР на гр. Варна и им е предоставена възможност да изразят становище в седемдневен срок.

Със Заповед № 18-696-26.01.2015 г. e одобрено изменението в КК и КР на гр. Варна, ЕКАТТЕ 10135, общ. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, изразяващо се в заличаване собствеността на Ж. Й. Н. без документ за собственост и вписване собствеността на Община Варна въз основа на документ АОС № 42, том LVII, рег. № 21845, дело 11873 от 02.10.2014 г., издаден от СВ – Варна.

По делото са използвани специални знания чрез провеждане на СТЕ, заключението на вещото лице по която не е оспорено от страните. От същото се установява, че по КП от 1956 г. процесният имот съответства на ПИ 13126; който в разписната книга е записан на Панайот Панчев, в КП от 1977 г. същият е отразен като ПИ 825, за който в разписната книга няма записано име на собственик, по ПКП на старите имотни граници от 2004 г. като ПИ 517.283, като собственик на който е записана Т. Д. П., по ПКП от 2004 г. на ползвателските имоти – като ПИ 517.283, със записан собственик Ж. Й. Н., по ПНИ от 2007 г. представлява ПИ 526.514, с вписан собственик Ж. Й. Н., по КККР от 2008 г. – ПИ 2526.514, със собственик Ж. Й. Н., като към настоящия момент за собственик на имот 2526.514 е вписана Община Варна. Вещото лице сочи, че до 30.05.2000 г. имотът е третиран като земеделска земя, а след това е със статут на урбанизирана територия. Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да бъде третирано като компетентно и обективно дадено.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предвид характера на предявения иск, ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, от което извежда правния си интерес от търсената защита, а ответникът да установи, че са се осъществили предпоставките, от които извежда правото си на собственост, а именно – че е собственик на имота на основание чл. 2 ЗОС.

В случая ищецът твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение, което право на собственост е оспорено от ответника, видно и от издадения АЧОС.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл.69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене. Трайно обобщените необходими признаци на владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.

Между страните е безспорно, че ищцата упражнява фактическа власт върху имота с намерение за своене, считано от 1993 г.

Основният спорен момент е налице ли е законова забрана за придобиване на собствеността върху имота в периода на упражняваното владение, по който съдът намира следното:

Съставеният от Общината Акт за частна общинска собственост № 7968/24.09.2014 г. няма правопораждащ, а констативен /удостоверителен/ характер, тъй като не се създават права и задължения, нито засяга интереси на лицата. По своето правно естество представлява вътрешно-служебна дейност по регистриране и отчитане на недвижими имоти общинска собственост. В него е посочено като основание за съставянето му – чл. 2 ал. 1 т. 1 ЗОС, т.е. че описаният имот е общински по силата на закона.

По делото е безспорно, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по проведената СТЕ, че поземленият имот е имал характера на земеделска земя по см. на чл. 2 ЗСПЗЗ. Със ЗСГ /в сила от 14.03.1973 г./ е установена забрана за притежаване и придобиване на земеделска земя. По делото обаче няма данни имотът да е бил включван в блок на ТКЗС, да е бил обобществяван, отнеман по реда на чл. 12 от ЗСГ или заявен за възстановяване от бившия собственик по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно Решение по чл. 290 ГПК с № 380/04.08.2010 год. по гр.д. № 110/2009г. на ВКС, Решение по чл. 290 ГПК с № 341/ 04.08. 2010 г. по гр.д. № 4723/2008г. на ВКС и др., представляващи задължителна за съдилищата съдебна практика, в този случай за него не следва да се прилагат разпоредбите на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ и чл. 19 от ЗСПЗЗ. След като няма бивш собственик, който да е поискал възстановяване на собствеността на основание чл. 10, ал. 2 от ЗСПЗЗ и имотът не е бил реално отнеман от държавата по реда на чл.12, ал. 2 от ЗСГ, този имот не е сред тези, които има предвид чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ и няма пречка да бъде придобит по давност от трето лице в периода след отмяната на глава първа и втора от ЗСГ с ДВ бр. 21 от 13.03.1990 г., т.е. след 17.03.1990 г.

С оглед изложеното съдът намира, че Общината не е имала право да квалифицира процесната нива като земеделска земя по см. на чл. 19 ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което не е налице и основанието, посочено в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС за актуването й като общинска.

След като имотът не е общински и не тече процедура по възстановяването й на бивш собственик, следва извод, че липсва законова пречка да бъде давностен от трето лице.

От заключението на вещото лице се установява, че за собственик на имота, считано от 2000 г., от който момент същият е третиран като урбанизирана територия, е вписана Ж. Й. Н. – наследодателка на ищцата, поради което съдът приема, че най-късно към този момент тя е легитимирала намерението си за своене спрямо ответника. Предвиденият в закона десетгодишен срок е изтекъл още преди актуването на имота с АЧОС, поради което същият не може да се приеме като действие по обезпокояване на владението.

С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда ищеца. Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 1709,48 лв., формирана както следва: 273,41 лв. – държавна такса за образуване на делото и два броя съдебни удостоверения, 30,00 лв. – такса за издаване на скица от СГКК, 10,00 лв. – такса са издаване на данъчна оценка, 17,50 лв. – такса за издаване на заверени преписи за вписване на исковата молба, 28,57 лв. – държавна такса за вписване на исковата молба в СВ- гр. Варна и 1350,00 лв. – адвокатски хонорар. По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., минималното адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска е 1327,10 лв., който размер уговореното такова не надвишава значително. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основание за редуциране на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

 

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен установителен иск, че Община Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми приморски полк” 43, НЕ Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот, находящ се в гр. В., съставляващ ПИ  с ид. № 10135.2526.514 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 614 кв.м. при граници: 10135.2526.1496, 10135.2526.9532, 10135.2526.513, 10135.2526.9533, 10135.2526.506, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Осми приморски полк” 43, да заплати на Т.М.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1709,48 лв. /хиляда седемстотин и девет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща сторени разноски за платено адв. възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: