Определение по дело №525/2011 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 3223
Дата: 9 май 2011 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20115530100525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

Номер                    Година     09.05.2011         Град  С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На девети май                                                                                                  Година 2011 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 525 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за отговор на първоначалната искова молба, в който ответницата е подала писмен отговор, с който прави възражение за местна неподсъдност на делото на Старозагорски районен съд и иска изпращането му на Д.ски районен съд, заема становище по първоначалните искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК и предявява с отговора насрещни искове по чл. 127, ал. 2 от СК, и след изтичане на 02.05.2011 г. (понеделник, присъствен ден) на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за отговор на насрещната искова молба, до изтичане на който ответникът по нея и ищец по първоначалните искове не е подал писмен отговор, какъвто пълномощникът му е подал едва на 04.05.2011 г., след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, който поради това съдът не може да вземе предвид и следва съгласно чл. 64, 1 от ГПК да счете, че такъв отговор ответникът по насрещните искове не е подавал, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намери, че първоначалната и насрещната искова молба са редовни, а предявените с тях искове по чл. 127, ал. 2 и 127а от СК - допустими.

Като неоснователно следва да се отхвърли възражението на ответницата по първоначалните искове за местна неподсъдност на делото на Старозагорски районен съд и искането й за изпращането му поради това на Д.ски районен съд. Според нормите на чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК всички спорове между неживеещи заедно родители относно местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето им, както и по въпросите за пътуването му в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, каквито несъмнено са заявените за разрешаване по делото, се разглеждат и решават от районният съд по настоящия адрес на детето. Тези норми са специални и уреждат особена местна подсъдност на такива дела, като процесното. Поради това дерогират общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, на която ответницата се позовава. В случая към датата 28.01.2011 г. на предявяване на първоначалните искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК, настоящият адрес на малолетното дете на страните - М.С. Н.Б.,***, видно от представеното  удостоверение на Община С.З. за адреса му (л. 58). А след като това е така, то местно компетентен да разгледа и реши тези искове, както и предявените от ответницата за съвместно разглеждане с тях - насрещни искове по чл. 127, ал. 2 от СК, е според определената в чл. 127, ал. 2 и чл. 127а, ал. 2 от СК особена местна подсъдност за тях – именно сезираният със същите Старозагорски районен съд, а не посоченият от ответницата Д.ски районен съд и то независимо от обстоятелството, че постоянният й адрес е в Д., доколкото е неприложима в случая нормата на чл. 105 от ГПК, а само за приложението й е от значение постоянният адрес на ответника. Без правно значение в тази насока е и обстоятелството, че на 23.03.2011 г. ответницата е променила настоящият си адрес и този на малолетното дете от С.З. в Д., защото тази промяна е настъпила в хода на образувано още на 28.01.2011 г. настоящо дело, поради което не е основание според чл. 120 от ГПК за препращането му по подсъдност (л. 55). Ето защо съдът намери, че възражението на ответницата за местна неподсъдност на делото на Старозагорски районен съд, е неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

С оглед обстоятелството, че насрещните искове по чл. 127, ал. 2 от СК са предявени от ответницата против ищеца в срока по чл. 211, ал. 1 от ГПК, подсъдни са на същия съд и имат несъмнена връзка с първоначалните, те следва да бъдат приети за съвместно разглеждане с тях с настоящото определение.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, с изключение на представените от ищеца с първоначалната искова молба такива на чужд език, тъй като не са придружени с точен превод на български език (чл. 185 от ГПК). В тази насока на последният следва да се даде възможност, ако желае да се приемат като доказателства по делото тези документи на чужд език, да ги представи придружени с точен превод на български език най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание.

Следва да бъде уважено искането на пълномощника на ищеца по чл. 176 от ГПК само в частта му, с която иска да бъде задължена ответницата да се яви лично в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, за да отговори на поставените от него въпроси от обстоятелствата по делото с първоначалната искова молба, а в останалата му част, с която същият пълномощник на ищеца иска от съда да задължал и последния да се явял лично в съдебно заседание, за да отговорел по реда на чл. 176 от ГПК „по всички обстоятелства на делото”, искането следва да се отхвърли, като недопустимо, доколкото процесуалният закон не допуска пълномощникът на една от страните да иска съдът да задължава същата страна да дава обяснения по чл. 176 от ГПК (аргумент от чл. 156, ал. 3 от ГПК).

Доколкото все за едни и същи обстоятелствата и ищеца и ответницата искат от съда да допусне повече от един свидетел, съдът следва да допусне до разпит в качеството на свидетел само по едно лице на всяка страна, което следва да бъде първото по ред от посочените от всеки от тях, а останалите ще бъдат допуснати ако водените не установят спорните факти (чл. 159, ал. 2 от ГПК). Поради това следва да се допуснат и разпитат в качеството на свидетели по делото лицата М.Т.Б., която ищецът ще води за разпит в съдебно заседание и Т.П.С. – П., които ответницата ще води за разпит в съдебно заседание, тъй като обстоятелствата, посочени в първоначалната искова молба и отговора й, както и в насрещна искова молба, които всяка страна съответно иска да установи с показанията им, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 от ГПК.

Следва да се постанови и изслушване на всяка от страните в насроченото за разглеждане на делото заседание по реда на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, относно мотивите и желанието им да им се предоставят за упражняване родителските права върху малолетното им дете. В тази насока следва да се укаже на ищеца, че ако не знае български език, следва да си осигури за съдебното заседание преводач, който съдът да му назначи по реда на чл. 4, ал. 2 от ГПК и с помощта на който да бъде изслушан, тъй като към съда няма назначени на щат преводачи, от списъка на които съдът да му осигури такъв, както несъстоятелно  поддържа в исковата си молба.

Делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните и Дирекции „Социално подпомагане” С.З. и Д., с оглед данните, че в последния в хода на делото ответницата се е преместила да живее с детето и нормата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД - с препис от настоящото определение, а на ищеца следва да се изпрати препис и от отговора на ответницата, като на ДСП С.З. и Д. се изпрати препис и от първоначалната искова молба и приложенията, и от отговора на същата и приложенията към него, както и от насрещната искова молба на ответницата, а в призовките им се укаже и необходимостта от представянето по делото на социални доклади, с които всяка дирекция да вземе своето становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство. Препис от отговора на ищеца на насрещната искова молба на ответницата, съдът не следва да изпраща на последната и ДСП – С.З. и Д., тъй като е подаден извън срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК, поради което съдът не следва да го взема предвид, а да счита, че такъв не е подаден (чл. 64, ал. 1 от ГПК).

Страните следва да се приканят към постигане на споразумение по чл. 127, ал. 1 и чл. 127а, ал. 1 от СК, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата на доброволното уреждане на спора.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно възражението на ответницата за местна неподсъдност на делото на Старозагорски районен съд и искането й за изпращането му поради това на Д.ски районен съд.

 

ПРИЕМА за съвместно разглеждане с предявените от ищеца Н.Б. първоначални искове по чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК, предявените от ответницата по тях Б.П.П. - насрещни искове по чл. 127, ал. 2 от СК  против ищеца относно местоживеенето, упражняването на родителските права и издръжката на малолетното им дете.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение по чл. 127, ал. 1 и чл. 127а, ал. 1 от СК, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване чрез него на спора им, би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при такова споразумение се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: удостоверение за раждане; лична карта на ответницата; второ предизвестие; диплома за висше образование на ответницата; договор за наем; удостоверения за настоящ и постоянен адрес на ответницата от 22.03.2011 г.; удостоверения за адрес на ответницата и малолетното дете на страните от 25.03.2011 г.

 

ДАВА възможност на ищеца най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи приложено представените с исковата му молба писмени документи на чужд език, с точен превод на български език ако желае да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответницата да се яви лично в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, за да отговори по реда на чл. 176 от ГПК на следните поставени към нея въпроси от ищеца: получавала ли е, средства, грижи и внимание от ищеца по време на бременността и след раждането на детето им; какви са били условията, които ищецът е осигурил за живеене на нея и детето им; и възпрепятствала ли е контактите и личните отношения на ищеца с детето им, като я предупреждава, че ако не се яви или откаже да отговори без основателна причина на тези въпроси или на някой от тях, както и ако даде на същите неясни или уклончиви отговори, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които те са поставени към нея.

 

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответницата нарочно съобщение по чл. 176, ал. 2 от ГПК за задължаването й да се яви лично и отговори на посочените въпроси, които да се впишат в това съобщение заедно с предупрежденията на съда за последиците от неизпълнението на това й задължаване.

 

ОТХВЪРЛЯ като недопустимо искането на пълномощника на ищеца за задължаване на последния да се яви лично в съдебно заседание, за да даде по реда на чл. 176 от ГПК обяснения по всички обстоятелства на делото.   

 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето М.Т.Б., което ищецът ще води за разпит в съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени в първоначалната искова молба, като другият посочен от него свидетел в същата ще бъде допуснат, ако воденият от него не установи тези спорни обстоятелства.

 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото и лицето Т.П.С. – П., което ответницата ще води за разпит в съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора й и в насрещната й искова молба, като останалите посочен от нея свидетел в същите, ще бъде допуснати, ако воденият от нея не установи тези спорни обстоятелства.

 

ПОСТАНОВЯВА да се изслушат по реда на чл. 59, ал. 6, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК ищецът и ответницата в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание относно желанието и мотивите им да упражняват родителските права върху малолетното им дете, като в тази насока съдът указва на ищеца да си осигури преводач, който съдът да му назначи съгласно чл. 4, ал. 2 от ГПК преди изслушването му в случай, че не владее български език, тъй като съдът не разполага с щатни преводачи, от които да му осигури и назначи такъв.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.06.2011 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, Дирекция „Социално подпомагане” С.З. и Дирекция „Социално подпомагане” Д. - с препис от настоящото определение, като на ищеца се изпрати препис и от отговора на ответницата и приложенията към него, а на Дирекции „Социално подпомагане” С.З. и Д. да се изпратят преписи и от първоначалната и насрещната искови молби и от отговора на ответницата и приложенията към тях, като в призовките им се укаже и необходимостта - да представят по делото социални доклади, с които всяка дирекция да вземе своето становище по закрила правата и интересите на малолетното дете на страните в настоящото производство.

 

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.  

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: