№ 832
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора Т. В. Т.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100604455 по описа за 2024 година
Производството по делото е с правно основание Глава 21 от НПК „Въззивно производство“
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ от адв.С. Г., като защитник на подсъдимия И. К. И.,
срещу Присъда от 20.02.2024 г. по НОХД№ 9143/2023 г. по описа на СРС,НО,131-ви състав.С този
съдебен акт подс.И. е бил признат за виновен и осъден ,в процедура по чл.371,т.2,в.чл.373,ал.2 от
НПК,вр.чл.58А от НК в извършването на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, като му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година/след редукция с една трета/, както
и „глоба“ в размер на 750 лв.На основание чл.343Г,вр.чл.343 Б от НК му е наложено също и
наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 6 месеца.От срока на последното
наказание е приспаднат срока ,по реда на чл.59,ал.4 от НК/ , през който по адм. ред подсъдимия е
бил лишен от възможността да упражнява това си право/считано от 22.04.2022г/.
В своята ВЖ защитникът намира ,че постановения съдебен акт на СРС е
незаконосъобразен,неправилен ,а в частта за размера на наложеното наказание – последният се
определя като несправедлив.Релевира се едно единствено искане-да се измени присъдата като се
намали размера на наложеното наказание и да се приложи също така чл.66 от НК.
В Допълнение към ВЖ ,защитата излага твърдения ,че подс. е бил реабилитиран към
момента на постановяване на Присъдата от СРС.Излагат се доводи от типа ,че за първото осъждане
на подсъдимия не може да настъпи реабилитация по чл.86 от НК , но това можело да стане за
следващите/л.5-6 от Допълнението отгоре-надолу/.Настоява се още ,че по последните две
осъждания също можела да настъпи реабилитация по право/чл.86 от НК/,но дори и съдът да не го
приеме ,то била настъпила реабилитация по чл.88а , ал.1 от НК.По този начин вече било
възможна отново реабилитация по чл.86 от НК за осъждане по дело от 2014 г. на ОС Бургас.На това
мнение бил и този окръжен съд в производство по НЧД 502/2021 г.
Въззивният СГС в процедурата по ч л.327 от НПК, в закрито СЗ ,е насрочил делото за
разглеждане в открито СЗ пред себе си , без да е счел че следва да се провежда въззивно съдебно
1
следствие.
В ОСЗ пред въззивния съд се явиха прокурор от СГП ,както и подсъдимия със защитника
си .Защитникът поддържа ВЖ, а прокурорът я оспорва.
Защитникът/по същество/ лаконично повтаря основното си искане във ВЖ, като
предлага на въззивния съд да измени Присъдата на СРС като се възприемат съображенията на ОС
Бургас , когато не е била постановена съдебна реабилитация за същото лице.Защитата акцентира
върху това ,че е адвокат на този подсъдим от 6 години и последният му говорел ,че „идеите му се
следят“ , че е „чипиран“ и т.н.Затова той е искал да даде обяснения , които после да послужат за
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза.
Въззивамеият жалбоподател и подсъдим се присъединява към казаното от защитата си.
Прокурорът счита ,че ВЖ е неоснователна и предлага на съда да я остави без уважение
като неоснователна.СРС е постановил една правилна и законосъобразна Присъда , оценени са
правилно доказателствата , а наказанието е справедливо и правилно
индивидуализирано.Прокурорът намира ,че доводите на защитата не са основателни , тъй като СРС
правилно е преценил статута на съдимост на подсъдимия .Не може да настъпи реабилитация по
чл.86 от НК за лице , което преди това е било осъждано.Цитирана е и относимата съдебна
практика на ВКС от 1995г. , както и по-нова такава , която не отсъпва от това становище.В хипотеза
на чл.88а,ал.4 от НК не може да се приложи чл.86.Спазен е редът за индивидуализиране на
наказанието по реда на чл.58а от НК и следва изцяло да се потвърди Присъдата на СРС като
правилна и законосъобразна.
При последната си дума подсъдимия заявява ,че не е знаел ,че по делото е имало
съкратено съдебно следствие.Базира се на онова ,което е събрал при „частното си разследване“ , а
после към него „добавил доказателства“.Сочи още ,че „полицаите, които са участници в
деянията ,са чипирани“ и се въртят в „едногодишен порядъчен кръг“.
Въззивният съд намира като прецени доводите и аргументите в депозираната ВЖ ,
становищата на страните в писмена форма и в съдебното заседание, както и след анализ на
доказателствената съвкупност , намира за установено следното :
Подс.И. К. И. е бил род. на ******* г. в гр.София,българин, български гражданин, със
средно образование, осъждан , ЕГН-**********, жив.гр.София,жк.“*******
На 24.04.2022 г., около 00,40 ч. подс.И. К. И. управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ ******* в гр.София , по ул.“Гурко“ с посока на движение от ул.“Раковски“ към
бул.“В.Левски“.Заедно с него като пътници в това МПС пътували и свидетелите П.В. и А.Д..Тогава
автомобилът ,управляван от подсъдимия бил спрян за полицейска проверка от служителите на 01
РУ-СДВР И. И. и С.Р..След проверка на самоличността на водача и пътниците възникнали
съмнения за състоянието на водача-подс.И. И..Били извикани св.Д.З. и Л.Н. от ТПП СДВР , които
поканили водача да бъде изследван с техническо средство „Drug Test 5000“, но И. отказал.Поради
това Николов му издал талон за медицинско изследване ,за даване на кръв.В 03,05 ч. подс се явил
във ВМА и дал кръв и урина за изследване.Пробите били съхранени по законоустановения ред и
били подложени на химически анализ.по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. било извършено
химико-токсикологично изследване, което установило наличие на амфетамин и метамфетамин в
кръвта и урината на подс.И. И..
Доказателствените материали на досъдебното производство , от чийто анализ първата
инстанция е формулирала правните си изводи , в производството по Глава 27 от НПК, са изброени
в мотивите на първоинстанционната Присъда.От съображения за проц.икономия не е нужно
отново да бъдат цитирани.Същите безпротиворечиво установяват горната приета за установена
фактическа обстановка.Независимо ,че производството е протекло с признание за фактите от
подсъдимия по реда на чл.371,т.2 от НПК и съгласие да се ползват доказателствата от
досъдебното производство,първата инстанция е направила обстоен доказателствен анализ/без да се
позовава на разпоредбата на чл.305,ал.3,изр.2 от НПК/.Въззивният съд изцяло се присъединява
към направения доказателствен анализ от СРС
С горното подс.И. К. И. е осъществил състава на престъплението по чл.343Б,ал.3 от
НК.Отделните елементи от състава на извършеното престъпление , обективната и субективна
страна и всички останали характеристики на състава са достатъчно детайлно анализирани в
Мотивите на обжалваната Присъда, като въззивната инстанция се присъединява към този анализ
без забележки.
2
Индивидуализацията на наложеното наказание на подсъдимото лице е осъществена по реда
на чл.373,ал.2 от НПК , вр.чл.58А от НК.Съдът е наложил наказание от 1 година и 6 месеца
„Лишаване от свобода“/в средния размер/ ,което след това е намалил с една трета до 1
година.Редуцирането е посочено в самата Присъда/което не винаги се практикува от някои
съдебни състави/ ,като същото е анализирано в Мотивите, поради което няма неяснота в самия
съдебен акт относно процеса на индивидуализацията на наказанието.
Правилно е извършено приспадането по реда на чл.59 от НК , както и е определен
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, а така също и са възложени разноските.
ВЖ на защитника е неоснователна.Не са налице предпоставките да се измени Присъдата в
частта за наложеното наказание,нито за исканото приложение на института „Условно
осъждане“.Наложеното наказание , след редукцията, е в рамките на законовия минимум/при
предвидено наказание от 1 до 3 години „Лишаване от свобода“/.Глобата е в среден размер – 750 лв
,при законови предели от 500 до 1500 лв., като за това наказание няма оплаквания във ВЖ.Не може
да се претендира аргументирано ,че наказание за осъждано лице в рамките на минимума се явява
завишено ,още повече на фона на динамиката на тези деяния в последно време и очевидната
нетърпимост ,която отделни членове на обществото проявяват неведнъж публично към
извършването на подобни престъпления.
Доводите за съдебното минало на СРС се споделят и от настоящия въззивен състав на СГС,
като те са съответни на установеното господстващо разбиране на ВКС.Дори защитника в своята
ВЖ не твърди към момента на извършване на деянието подс. да е бил реабилитиран , а заявява в
Допълнението към ВЖ ,че подс. бил реабилитиран „към момента на постановяване на
Присъдата“/което е правно ирелевантно с оглед чл.66 от НК ,дори да се приеме за приложима
абсурдната теза за многократните възможности за приложение на нормата на чл.86 от НК спрямо
едно лице, което е било неведнъж осъждано в миналото/независимо от наличието на изолирани
съд. решения в такава посока по въпроса/.
Правилно първата инстанция е посочила ,че Решението на ОС,Бургас по ВНЧД 502/2021г./ с
което е отменено Определение на РС,Бургас , с което е оставена без уважение молба за съдебна
реабилитация по чл.87 от НК на същото лице/което не е тълкувателно и не задължава
правоприлагащите органи по настоящото производство/.СРС сочи ,че намира Решението на
ОС,Бургас за частично неразбираемо , а настоящият въззивен състав щеи се въздържи от
коментар.Същевременно , макар този съд. акт да е приет към материалите по делото , то той
обективно и не фигурира в справката за съдимост,приложена към материалите по делото/Вж.л.12-
13 от НОХД 9143/.
Относно особените изявления на подсъдимия пред въззивния съд, които неговият
защитник смята ,че следва да водят до назначаване на съдебно-психиатрична експертиза,следва да
се добави ,че по мнение на въззивния съд , те не са „болестно“ мотивирани, а са резултат от
субективната преценка на този подсъдим с какви точно изразни средства да си служи ,когато му е
дадена думата в изпълнение на правнорегламентирани процедури в хода на съдебното заседание
пред въззивната инстанция.При признание на фактите по време на предварителното
изслушване,същият подсъдим е заявил ясно ,че разбира съдържанието на процедурата по Глава 27
от НПК и е разбрал правата си.Ирелевантно е при това положение,че пред въззивния съд заявява
,че не знаел какво е това съкратено съдебно следствие.Следователно, не бяха налице никакви
сериозни данни за психично заболяване, които да водят до съмнения във вменяемостта на
подсъдимия.
При служебната проверка съдът не намери основания да коригира първоинстанционния
съдебен акт ,поради което същият следва да се потвърди изцяло
С оглед всичко гореизложено ,както и на основание чл.338 от НПК Софийският Градски
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата по НОХД№ 9143/2023 г. по описа на СРС,НО,131-ви състав,
3
тъй като същата е правилна и законосъобразна , а депозираната ВЖ е неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4