Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260464 18.11.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд V-ти наказателен състав
На двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Мая Стефанова
Секретаря: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията Мая Стефанова НАХД № 3987 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „Ф.” ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на
управление в гр.А., ул.“Б.“ № …, представлявано от управителя З. В. С. и
съдебен адрес *** офис … чрез адв.Е.К. АК-Бургас (изрично упълномощена) против
Наказателно постановление № 1649-F526259 от 16.12.2019г., издадено от зам.директора
на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5 ал.4 т.2 КСО, във връзка с
чл. 2 ал.2 и чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006
г.), на основание чл.355 ал.1 КСО, на дружеството е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
В жалбата се сочат нарушения на материалния и на процесуалния закон. Иска
се отмяна на НП. Навеждат се доводи за маловажност на нарушението по смисъла на
чл.28 ЗАНН.
Дружеството-жалбоподател, редовно
уведомено, изпраща упълномощен процесуален представител-адвокат, който поддържа
жалбата с изложените в нея оплаквания.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт, намира
жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимирано да обжалва лице,
подадена е в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, пред материално и
териториално компетентен съд и срещу годен за съдебно обжалване по този ред
акт, а разгледана по същество е и основателна.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
„Ф.” ООД е данъчно задължено лице, има качеството „осигурител” и към м. август
на 2019 г., а и понастоящем е надлежно регистрирано в ТД на НАП-гр.Бургас.
На 24.10.2019
г. дружеството подало в ТД на НАП-гр.Бургас декларация образец №6 по смисъла на
чл. 2 ал.2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
(обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), съдържаща данни за
общия размер на дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд ”Гарантирани
вземания на работниците и служителите” (ГВРС) за всички лица, подлежащи на
осигуряване, и общия размер на дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от
трудови правоотношения, отнасящи се работещите по трудов договор в „Ф.” ООД за
периода м.август 2019г. В декларацията като дата на начисляване и изплащане на
трудовите възнаграждения на работещите била посочена датата 31.08.2019г.
Декларацията била изпратена по интернет с КЕП и е била надлежно приета под вх.
№ 02000193359054 на същата дата.
При
обработването на данните служителите по приходите констатирали, че декларацията
е подадена след изтичане на нормативно определения срок - 25.09.2019 г. и са
налице данни за извършено административно нарушение. При тези обстоятелства на 15.11.2019г
И.В.–инспектор по приходите в ТД на
НАП-гр.Бургас, в присъствие на управителя
на дружеството, съставила срещу „Ф.” ООД акт за установяване на административно
нарушение № F526259
(л.10) за това, че дружеството не е подало в срок декларация образец №6 за м. август
2019г., което е следвало да се извърши най-късно до 25.09.2019 г., с изрично
посочване, че срокът за подаване на такава декларация е последния работен ден
на календарния месец, през който са били дължими, и че въпросната декларация е
подадена и приета на 24.10.2019г. Нарушението било квалифицирано по чл.5 ал.4
т. 2 от КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения (лист
13 от делото). В тях дружеството посочило че причината за забавянето на
представяне на декларация образец 6 се дължи на продължителен здравословен
проблем със счетоводителя на дружеството отишъл на лечение в Р Турция.
Задълженията по обявените данни са били заплатени ведно с лихвите.
Като
взел предвид акта, възражението по него и другите писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление на
16.12.2019 г. (л. 8 от делото), при пълна идентичност във фактическото описание
и правната квалификация на нарушението, с приложение на санкционната разпоредба
на чл. 355 ал.1 от КСО, с която на дружеството било наложена наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Описаната фактическа обстановка, по която няма
спор между страните, съдът извлече от събраните в производството писмени и
гласни доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка и
допълнително събраните в съдебното производство.
При
изложената фактология съдът прие, че описаното в акта и наказателното
постановление административно нарушение действително е било осъществено от
дружеството-жалбоподател и за този факт не се спори.
Бидейки
„осигурител” по отношение на работещите по трудов договор лица,
дружеството-жалбоподател е следвало да подаде декларация образец № 6 за м. август
2019г. в сроковете, предвидени в чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г.
на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006
г.). Съгласно действащата към датата на изпълнение на това задължение редакция
на разпоредбата на чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ,
крайният срок за подаване на декларация образец №6 за процесния период е датата
25.09.2019 г., с оглед посочената в подадената от дружеството декларация дата
на начисляване на заплатите-31.08.2019г.
Няма
спор, че дружеството-жалбоподател е надлежно регистрирано в ТД на НАП-гр.Бургас
като данъчен субект, включително като осигурител. В информационната система на
НАП несъмнено се съдържат данни за подадените от субектите справки образец 1 и
образец 6, както и за актуалното състояние на всички действащи трудови договори
за всеки регистриран осигурител, включително за жалбоподателя „Ф.” ООД. Ето
защо не може да има спор, че с подаването на декларация образец №1 за м. август
2019г., нарушителят „Ф.” ООД е бил известен на органите на приходната
администрация, а с оглед последния възможен срок за законосъобразно подаване на
декларация образец №6-25.09.2019г, за приходната администрация е било
едновременно обективно възможно, и правно задължително да контролира нейното
своевременно подаване, респективно да санкционира неподаването й в срока.
Срокът по чл.34 ал.1 изречение второ предл. 1 от ЗАНН за установяване на
нарушението и нарушителя е започнал да тече от деня, следващ изтичането на
последния ден от срока за подаване на декларацията, т.е. от 26.09.2019г и към 15.11.2019
г не е бил изтекъл и за деянието е бил съставен акт по реда на чл. 36 ал.1 от ЗАНН. От формална страна и акта, и НП
съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта
са съставени в сроковете на чл.34 ЗАНН и от компетентни органи (по аргумент на
Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г (лист 14 и 15 от делото). По несъмнен начин
се доказа извършеното от дружеството нарушение на чл5 ал.4 т.2 от КСО вр. чл.2
ал.2 ,чл.3 ал.3 т.1 от Наредба №Н-18/29.12.2005 г. на МФ. Нарушението е
извършено в условията на безвиновна отговорност характерна за нарушителите ЮЛ.
Въпреки
това БРС намира, че деянието съставлява "маловажен случай" по смисъла
на чл.
28, ал.1, б."а" от ЗАНН.
Съгласно
Тълкувателно Решение №1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия
орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи
на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със
закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита, че не са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53,
ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл.93,
т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93,
т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и
стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена
опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността
и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии
и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в
настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл.93,
т.9 НК, във вр.чл.11 ЗАНН.
Действително,
деянието формално осъществява признаците на посоченото в акта и в наказателното
постановление административно нарушение. Вярно е и че значимостта на
охраняваните обществени отношения, обезпечаващи осигурителната/данъчната
дисциплина на задължените лица е завишена и за съставомерността на деянието е
без значение дали са настъпили вреди последици или не. В конкретния случай
обаче, съдът не може да не отчете, че не
са възникнали никакви вредни последици за фиска. До съставяне на АУАН се е
стигнало не поради активността на АНО, а поради това, че добросъвестно и след
като е констатирал пропуска си жалбоподателят се е явил в ТД на НАП, за да го
коригира. Видно от представените доказателства жалбоподателят е коректен
платец, като досега винаги срочно и качествено е изпълнявал задълженията си,
както и е платил дължимите осигурителни вноски и то преди съставяне на АУАН и
издаване на НП, а самата декларация е била подадена малко след крайния срок (28
дни) към момента на съставяне на АУАН нарушението вече е било отстранено.
Същевременно няма данни жалбоподателят да е извършвал други административни
нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. Освен това съдът взе предвиди и показанията на
свидетеля С. Н., която разкри причината за това забавяне причинено от
некоректното поведение на счетоводителя на дружеството.
На база на тези факти, съдът счита, че административното
наказание в този конкретен случай се явява неоправдано и самоцелно, като същото
не би способствало за постигане на законово определените цели.
Горните
обстоятелства, характеризиращи деянието, преценени в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, разкриват значително по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и
категоричен начин маловажност на случая на административно нарушение.
Ето защо, настоящата инстанция намира, че административното
нарушение, макар и формално извършено, се явява с незначителна степен на обществена опасност и като такова е
малозначително и е било налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият
орган не е съобразил посочената разпоредба и е издал наказателното
постановление в нарушение на чл. 53, ал.1 от ЗАНН, поради което, според
настоящия съдебен състав, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Процесуалният представител на дружеството не е
поискал от съда присъждане на разноски, поради което съдът и не следва да се
произнася.
Така мотивиран и на основание
чл.63 ал.1
предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 1649-F526259 от 16.12.2019г., издадено от зам.директора на ТД
на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5 ал.4 т.2 КСО, във връзка с чл. 2
ал.2 и чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
(обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г.), на основание чл.355
ал.1 КСО, на „Ф.” ООД с ЕИК …, със седалище и адрес на управление в гр.А., ул.“Б.“
№ …, представлявано от управителя З. В. С. и съдебен адрес *** офис … чрез
адв.Е.К. АК-Бургас е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.