РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Благоевград , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20201210101587 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, Код по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. М, Бизнес парк
С., сгр. представлявана от Д. Д. - заместник управител против А. М. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ул. „С.“ № .
Ишецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата, произтичащо от Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CRЕХ-14414390 от 2017г. Поддържа, че по
силата на този договор в качеството си на кредитодател е предоставил на ответната страна (кредитополучател) кредитна карта CRЕХ-
14414390 с максимален кредитен лимит в размер на сумата от 1815,39 лв. Сочи, че ответницата е получила сумата в размер на 1815,39
лв. Заявява, че ответницата е заплатила 11 броя погасителни вноски и е преустановила редовното обслужване на кредита на 20.01.2018
г. Поддържа, че крайният падеж на договора е настъпил на 20.01.2020 г. Навежда, че изпратил покани за доброволно изпълнение на
ответницата, но въпреки това същата продължавала виновно да не изпълнявала натрупалите се задължения. Твърди, че задълженията
на ответницата към настоящия момент били както следва: главница в размер на 1467,07 лв., възнаградителна лихва за периода
20.01.2018г. - 20.01.2020г. в размер на 425,49 лв. и мораторна лихва за периода 20.02.2018г. - 19.01.2020г. в размер на 283,13 лв. Сочи,
че за посочените вземания на 14.04.2020г. по ч. гр. д. № 200/2020г. по описа на РС-Б. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която ответницата подала възражение по чл. 414 ГПК.
С молба от 09.02.2021г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответницата А. М. П. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови
претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 1 467,07 лева
(хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и седем стотинки)- главница, представляваща неиздължена сума по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14414390,
сключен на 20.01.2017 г., с настъпил краен падеж на 20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано
от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 31.01.2020 г. до окончателното
й изплащане.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 425,49 лева
(четиристотин двадесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.01.2018 г.
до 20.01.2020 г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 283,13 лева (двеста осемдесет и три лева и
тринадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 19.01.2020 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК с № 3322 от 14.04.2020г. по ч. гр. д. № 200/2020г. на Районен съд – гр. Б..
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящата
ответница, имаща качеството на длъжник в заповедното производство.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение се явява основателно
по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа на тези разпоредби може да се заключи,
че постановяването на такова решение по искане на ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки,
свеждащи се до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с оглед вида на конкретния
спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/ предявеният иск да е вероятно основателен, предвид
заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени при анализа на материалите по делото, дават
основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата на специална нормативна разпоредба) от
обхвата на института на неприсъственото решение. Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в
разглеждания случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответницата А. М. П. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й и същата е била редовно призована за
1
откритото съдебно заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК тя не е представила отговор на исковата молба.
Същевременно в проведеното съдебно заседание ответницата не се е явила, не е изпратила процесуален представител и не е
направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответницата е била предупредена, че при неспазването на сроковете за размяна на книжа и
при неявяване в съдебно заседание, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от ищеца писмени доказателства, касаещи:
наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има качеството на
кредитодател и картоиздател, а ответницата - на кредитополучател и картодържател; реалното предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора, както и реалното предоставяне на процесната кредитна карта;
наличието на условия за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния договор за потребителски кредит, и настъпване на
падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, съобразени с предпоставките за уважаване на
ищцовата претенция, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че същата се явява вероятно
основателна по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
Относно разноските:
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде
извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в заповедното производство, така и в настоящото
исково дело.
Предвид изхода от спора (уважаване на предявените искове) и с оглед сторените и заявени от ищеца съдебно-деловодни разходи
(43,51 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и 117,69 лв. – държавна такса и
100 лв. –юрисконсултско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на ответницата в полза на ищцовото
дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 93,51 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 217,69 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 239 ГПК, Районен съд – гр. Б., Гражданско отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че А. М. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ул. „С.“ №
дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
Код по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: град С, ж.к. М Бизнес парк С, сгр. представлявана от Д. Д. -
заместник управител, следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 3322 от 14.04.2020г.,
издадена по ч. гр. д. № 200/2020г. на Районен съд – гр. Б., а именно:
- сумата от 1 467,07 лева (хиляда четиристотин шестдесет и седем лева и седем стотинки) - главница, представляваща неиздължена
сума по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CRЕХ-14414390, сключен на 20.01.2017 г., с настъпил краен падеж на 20.01.2020 г., ведно със законната лихва върху неизплатената
главница, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда - 31.01.2020
г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 425,49 лева (четиристотин двадесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки) , представляваща възнаградителна
лихва за периода от 20.01.2018 г. до 20.01.2020 г.;
- сумата от 283,13 лева (двеста осемдесет и три лева и тринадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от
20.02.2018 г. до 19.01.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. М. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ул. „С.“ № да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, Код по Булстат:
*********, със седалище и адрес на управление: град С, ж.к. М, Бизнес парк С сгр. представлявана от Д. Д.-заместник управител,
разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както следва:
- сумата от 93,51 лв. /деветдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ – представляваща разноските, дължими за заповедното
производство (ч.гр.д. № 200/2020г. на РС – гр. Б.), и
- сумата от 217,69 лв. /двеста и седемнадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ – представляваща общ размер на разноските,
дължими за исковото производство (гр. д. № 1587/2020г. на РС – гр. Б.).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок от връчването му, страната, срещу която
то е постановено, може да поиска неговата отмяна от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Б.), ако са налице основанията по чл. 240, ал. 1
ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2