ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 727

 гр.Хасково, 27.09.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията адм.дело №212/2022 г.     

 

  

   Производството е по реда на чл.166, ал.3, вр. ал.4 от АПК.

            Делото е образувано по жалба на А.Р.Е. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №26/04/1/01504/3/01/04/01 с изх.№01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.

По делото е постъпила молба вх.№6199/19.09.2022 г., подадена от А.Р.Е., чрез пълномощника му адв.В.Т. – П., с която се иска спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт, на основание чл.166, ал.4, във връзка с ал.2 от АПК.

В молбата се твърди, че оспореният АУПДВ е издаден на основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП и по силата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП подлежи на предварително изпълнение, допуснато по силата на закона. Излагат се съображения, че жалбоподателят бил физическо лице – земеделски производител, който за цялата 2021 г. бил реализирал приходи (преди приспадане на разходи и задължителни осигурителни вноски) от 21 516,26 лв., видно от приложената към молбата Годишна данъчна декларация за 2021 г. Към 31.12.2021 г. жалбоподателят бил реализирал облагаем оборот в размер на 7 282,38 лв. и към 31.08.2022 г. разполагал с парични средства в размер на 2 000,00 лева, видно от Баланс към същата дата. Твърди се, че видно от приложената инвентарна книга и счетоводен амортизационен план, към 31.08.2022 г. общата балансова стойност на наличните му дълготрайни активи възлиза на 339 316,60 лв. Всички посочени в инвентарната книга активи (с изключение на мотокултиватор-фреза и трифазен генератор на обща стойност не по-висока от 2 000 лева), били придобити в рамките на процесния проект, което било видно от Таблица 1 „Одобрени разходи“, съставляваща приложение към Анекс №5 от сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1, рег.№26/04/1/01504 от 18.12.2017 г., както и от приложения по преписката контролен лист от проверка на място на активите. По силата на сключения договор, жалбоподателят нямал право да предоставя за ползване на трети лица, или да се разпорежда със селскостопанската техника и насаждението от арония, придобити по процесния проект, до изтичането на три години от датата на окончателното плащане по проекта, каквото към момента не било извършено.

Видно било от приложената Справка от Имотен регистър по данни на физическото лице от всички служби по вписванията, че жалбоподателят не притежавал недвижими имоти. Имал сключени множество договори за аренда на земеделска земя, по които дължал арендни плащания. Не били налице достатъчно активи, които могат да послужат като обезпечение по евентуален заем или банков кредит с цел погасяване на процесното публично вземане. На 02.01.2022 г. срещу жалбоподателя било образувано изпълнително дело №*********/2022 на Публичен изпълнител при НАП и същият бил застрашен от принудителни действия по събиране на вземането. Горните обстоятелства били нови – възникнали след датата на издаване на оспорвания акт.

Сочи се, че с оглед финансовото състояние на жалбоподателя към днешна дата (след датата на издаване на оспорвания АУПДВ), плащането или принудителното изпълнение на публичното държавно вземане щяло да го постави в невъзможност да обслужва текущата си дейност, доставчици, арендодатели и други кредитори, което би създало реален риск от изпадане в неплатежоспособност и прекратяване на дейността, а това не съответствало на целта на закона и принципа на съразмерност.

Предвид изложеното, изпълнението на акта щяло да доведе жалбоподателя до значителни и непоправими вреди, които били в пряка причинно-следствена връзка с обстоятелствата, настъпили след издаване на оспорения акт.

Претендира се съдът да спре допуснатото от закона предварително изпълнение на АУПДВ №26/04/1/01504/3/01/04/01, изх.№01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на ДФ  „Земеделие“, до решаване на спора с влязло в сила решение.

Съдът, като взе предвид изложените твърдения и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваният по делото Акт за установяване на публично държавно вземане е издаден с посочено правно основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК. С него се отказва пълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 567 020,48 лева, представляваща междинно плащане №26/04/1/01504/2/01 и окончателно плащане №26/04/1/01504/3/01 по Договор №26/04/1/01504 от 18.12.2017 г. (за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, сключен между Държавен фонд „Земеделие“ и А.Р.Е. като ползвател) и на А.Р. Е. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 238 714,15 лева, представляващо преведена му на дата 10.07.2019 г. сума по заявка за междинно плащане №26/04/1/01504/2/01 от 07.05.2019 г.).

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП, обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им.

Нормата на чл.166, ал.4 от АПК регламентира, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.

Условията в ал.2 на същия член са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал със закон предварително изпълнение на административния акт.  

Искането за спиране може да се прави при всяко положение на делото до влизането на решението в сила, поради което направеното по време на висящото производство по делото искане е процесуално допустимо за разглеждане.

Разгледано по същество, искането е основателно.

С изменението на чл.27 от ЗПЗП (ДВ бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2020 г.), е създадена новата ал.8, предвиждаща, че издадените АУПДВ подлежат на предварително изпълнение, което означава, че законодателят е преценил наличието на значим обществен интерес и е предвидил неговата защита, като е допуснал изключение от общото правило, че подаването на жалба спира изпълнението на обжалвания административен акт. В тежест на лицето, направило искането за спиране, е да докаже, че предварителното изпълнение на акта оказва, или би могло да окаже върху правната му сфера такова негативно въздействие, което да е противопоставимо на защитения чрез допуснатото по закон предварително изпълнение на акта.

В разглежданото искане се излагат подробни доводи, които обобщено се свеждат до твърдението, че установеното с АУПДВ задължение било в значителен размер, към момента адресатът на акта не разполагал с реализирани приходи, парични средства или активи, достатъчни за неговото погасяване или обезпечаване, и пристъпването към принудително събиране на публичното вземане щяло да го доведе до невъзможност да упражнява дейността си като земеделски производител и да обслужва доставчици, арендатори и други кредитори. 

Настоящият съдебен състав намира така изложените обстоятелства за релевантни към предвидените в закона предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ.

С оглед вида на обжалвания административен акт, с който се установяват публични държавни вземания, е безспорно, че от предварителното изпълнение на този акт неговият адресат ще претърпи имуществени загуби.

От приложените към искането писмени доказателства: Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, с вх.номер **00И0322*** от 28.04.2022 г. на А.Р.Е. като самоосигуряващо се лице; Отчети за приходите и разходите на ЗП А.Р.Е. за периода 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. и периода 01.01.2022 г. – 31.08.2022 г.; Баланс към 31.12.2021 г. и Баланс към 31.08.2022 г.; Инвентарна книга и Счетоводен амортизационен план на фирма ЗП А.Р.Е. към месец 08.2022 г., са видни декларирания размер на доходите на адресата на АУПДВ от трудови правоотношения и друга стопанска дейност за 2021 година, вида и стойността на материалните активи на земеделския производител, приходите и разходите му за предходната и настоящата година, а от представената Справка №1168754/10.09.2022 г. на Агенция по вписванията за физическото лице А.Р.Е. за периода 01.01.1991 г. – 10.09.2022 г. се установява броят на сключените и вписани от същия като арендатор договори за аренда със собственици на поземлени имоти, както и липсата на притежавано от него недвижимо имущество. Арендните договори се съдържат и в представената по делото административна преписка, в която са налице подробни данни и за дейността на жалбоподателя като земеделски производител.

От събраните по делото доказателства се установява също, че всички включени в  общата остатъчна стойност от 339 316,60 лв. на наличните дълготрайни активи на земеделския производител (с изключение посочените под инвентарни номера ********** и ********** в Инвентарната книга активи, с отчетна стойност 820 лв. и 1 375 лв.), представляват материалните активи, придобити от ЗП А.Р.Е. в изпълнение на Договор №26/04/1/01504 от 18.12.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, което е видно от Таблица 1 – Приложение №1 към Анекс №5 към договора.

Изключително ниската стойност на доходите и наличните материални активи на земеделския производител, които биха могли да послужат за обезпечаване или заплащане на установеното вземане, съпоставени с размера на определено с обжалвания АУПДВ като подлежащо на възстановяване от А.Р. Е. публично държавно вземане от 238 714,15 лева, води на извода за доказаност твърденията на молителя, че предварителното изпълнение на акта би могло да му причини значителна вреда по смисъла на закона, изразяваща се в невъзможност да осъществява стопанска дейност и се разплаща по сключените арендни договори.

В преобладаващата съдебна практика на Върховния административен съд се приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да изпълни същото, обосновават извод за наличието на реална опасност от настъпването на труднопоправими вреди по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. В практиката се приема, че вредите, които жалбоподателят ще понесе от предварителното изпълнение на акта, когато то пряко засяга дейността му и препятства нейното упражняване, са значителни или труднопоправими.

В процесния случай съдът приема за доказано, че степента на увредата от предварителното изпълнение на акта, с който се установява парично вземане, е достатъчно основание тя да се квалифицира като тежка, тъй като с предварителното изпълнение на АУПДВ съществено ще се препятства упражняването на основната дейност на земеделския производител. С това интересите на оспорващия ще бъдат засегнати по начин и с интензитет, противопоставими на заложения в закона обществен интерес от събирането на публичното държавно вземане. От друга страна, по делото не се установяват обстоятелства, обосноваващи наличие на опасност от осуетяване или затрудняване изпълнението на акта след евентуалното му влизане в сила.

При преценка на баланса между накърнените интереси на жалбоподателя и тези, които следва да бъдат охранени с допуснатото предварително изпълнение на обжалвания АУПДВ, съдът приема, че са налице обстоятелствата, предвидени в чл.166, ал.2, изр.първо от АПК и обуславящи спирането на предварителното изпълнение на акта.   

Предвид изложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

СПИРА по искане на А.Р.Е. ***, предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №26/04/1/01504/3/01/04/01 с изх.№01-6500/3922#5 от 22.12.2021 г., издаден от Зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                                    СЪДИЯ: