РЕШЕНИЕ
№ 2599
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110154895 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право) от, във вр. с чл. 415 от
ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - Фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че
дължи/ат при условията на разделност (1/2 + 1/2):
- сумата от 347,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Кр. п., ж.к. Р., бл. **, вх.**, ет.
**, ап. **, за периода м. 05.2018г. до м. 04.2019г.; и
- сумата от 42,34 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 15.06.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца -Фирма, не се ангажира със становище.
Ответниците – В. КР. К. и ЦВ. КР. К., оспорват иска:
- навеждат множество доводи между които такива за недопустимост и за давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
1
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Апартаментът е предоставен на Цана К.а със Заповед на СНС ИК от 82г. за нуждите
на сина ù Кр. В. К.. В последствие тя му дарява 3/4 ид.ч. от жилището (НА от 1997г.). До
1996г. партидата е била на името на г-жа К.а. Тя живее в него и към 2001г., когато е
проведено ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител. В списъка е под № 6.
Ц. К.а е починала на 25.04.2010г. (Справката за наследници е изготвена служебно:
общоизвестно обстоятелство - Р. № 274 от 13.12.2011г. по гр.д. № 1514/2010г., ІІ г.о. на
ВКС, за което съдът може да извършва справки - Решение № 2131 от 13.04.2020 г. на СГС
по в.гр.д. № 13349/2019 г.: При извършената служебна справка в поддържания от НАП
публичен регистър на лица, регистрирани по ЗДДС, се установи …) и е оставила за
наследници:
- Красимир Василев К. (син), също починал и оставил за наследници:
- съпруга и двама сина, като става въпрос за ответниците.
Заявлението е депозирано на 15.06.2021г.
Цв. и В.К.и са предявили отрицателни установителни и частични искове на
19.08.2021г. (служебна справка). 25 лева от 156,17 лева.
С Решение от 10.02.2022г. по гр.д. № 48163/21г. на СРС, по отношение на ищеца в
този производство е прието за установено, че В.К. не дължи сумата от 25 лева,
представляваща част от общо претендирана сума от 156,17 лева (1/2 от 312,34 лева) от
ответника като главница – стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2020г. за апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **, вх. **
ет. ** отчитан с абонатен № ****, от която сума 13 лева за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. и 12 лева за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.
В мотивите на акта се сочи и следното: С оглед на това съдът приема, че за периода
от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., в апартамент № **, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. **,
вх.**, ет. **, отчитан с абонатен № ********, е доставена топлинна енергия на стойност
312,33 лева, която към настоящия момент не е заплатена. Тъй като решението е представено
от страната (потребителя), съдът приема, че следва да се счита за признание за неизгоден за
2
нея факт (чл. 175 от ГПК).
от правна страна:
I. Формирайки извод за недопустимост на предявения иск, въззивният съд не е
съобразил, че отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде
предявен както в срока за възражение по чл. 414 ГПК, така и преди връчване на заповед за
изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като длъжникът винаги има
интерес от иска, когато съществува спор за вземането (в този смисъл и решение № 76 от
07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г. IV г. о. ВКС). Съдът не е съобразил, че бидейки сезиран
с иск за установяване недължимост на вземането не е обвързан от преценката на заповедния
съд влязла ли е в сила заповедта за изпълнение срещу длъжника (служебната проверка на
съда, разглеждащ установителния иск на кредитора обхваща и наличието на възражение на
длъжника и спазването на срока по чл. 414 ГПК, без да е обвързан от преценката на съда в
заповедното производство - т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. ОСГТК ВКС) - Решение № 207 от 31.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7030/2014 г.,
IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева. В мотивите се сочи и следното: Към
момента на предявяване на иска на 17.09.2012 г. по гр. д. № 1160/2012 г. на
Великотърновски окръжен съд няма издадена заповед за изпълнение за вземането на
ответника за сумата по нот. акт № . от 2010 г.
Второто цитирано от ответника решение, действително сочи, че настоящото
производство би следвало да се прекрати (Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. №
391/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева). Този състав на СРС обаче
приема, че това е по-скоро изолирана или най-малкото хипотеза на неконсолидирана
практика (например: Определение № 14237 от 9.09.2020г. на СГС по гр.д. № 6564/2020г. и
Определение № 384 от 14.08.2019г. на ВКС по ч.т.д. № 217/2019г., I т.о., ТК, докладчик
съдията Вероника Николова; Определение от 30.09.2021г. на СГС по ч.гр.д. № 10674/21г. и
Определение № 1794/02.03.2022г. на СГС по ч.гр.д. № 20211100512771 по описа за 2021г.).
Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
(чл. 422, ал. 1 от ГПК). Съобразно изложеното, тази претенция не би могла да бъде
обусловена от евентуална отрицателна установителна такава (дори и да се приеме, че
последната е допустима).
II. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и
пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.
149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
3
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк.
д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в
отопляема сграда. И в конкретната хипотеза, това означава, че двамата братя (но и майка
им), доколкото друго не е установено, са собственици при равни квоти и страни в
облигацията.
Давността е 3-години, считано назад от 15.06.2021г. (не е обхванат от давност и периодът
след 01.04.2018г. (началната дата на съответния пълен месец, преди посочения период),
предвид падежа на вземането. Това е единственият довод, който, предвид уточнението,
сторено от адв. Билева, настоящият състав би зачел (в смисъл обсъдил). Решаващият орган
намера, че останалото в двата отговора е представлява „правен баласт“, с която се иска
прекратяване/спиране на това производство, което по разбиранията на цитираната практика
на СГС (Определение № 14237 от 9.09.2020 г. на СГС по гр.д. № 6564/2020г.), всъщност е
4
злоупотреба, и което важи и за останалата част, предвид кумулативното оспорване и
признание. Решаващият орган намира, че в крайна сметка процесуалната идея на
ответниците (техните процесуални представители) е била да се наведе бланкетен довод за
давност (който не е основателен), а и да се забави производството, докато приключат
отрицателните установителни искове.
Недопустимо е обаче да се оспорват факти, за които страната знае дали са се
осъществили, или би следвало да знае. В случая – дали е собственик на жилището и
роднинската ù връзка с първоначалния собственик. Доводът, че „не било установено по
безспорен начин“ е хипотеза на типична процесулана злоупотреба (например л. 49).
Недопустимо е и да се оспорват всички правнорелевантни факти, а същевременно и да се
признава, че това, което евентуално би установило експертното заключение, не се оспорва
(например л. 49 гръб). В крайна сметка, едва в първото о.с.з. се признава, че в сградата има
топлоподаване.
III. В двете насрещни отрицателни установителни молби се твърди, че ответниците
не дължат, според съда, съобразно смисъла на изложеното следва да се разбира „поне“, 25
лева от 2 Х 156,17 лева. Това не са точно частични искове.
Пълният иск е твърдение, че се претендира вземането изцяло. Претендира се 100 % от
заявеното вземане. Съответно, частичният иск е претенция за част (по-малък процент от 100)
от вземането, което следва да е заявено изрично от ищеца.
При частичния иск, ищецът претендира не конкретно обособена част от вземането си,
а дял (идеална част) от цялото задължение, но с твърдения относно целия предмет на
вземането. Това води до неизбежни ограничения, продиктувани от формалната логика.
Така, например, не би било допустимо да се претендират „първите“ или „последните" 25
лева от по-голямо единно вземане. Претендираното с частичен иск вземане следва да е
единно. Ако се твърди обаче, че се дължат (или както е в случая, че не се дължат) поне 25
лева от цялата претенция на монополиста - това всъщност е пълен иск (Опр. № 99/12.02.2009
г. по т. № 681/2008 г., т. к., I т. о. на ВКС).
Причините една претенция де се предяви като частична са няколко.
1. допустими:
- ищецът няма средства, за да финансира гражданско производство, чийто предмет е
пълен. Ако спечели дело за част от вземането, той би могъл по-лесно икономически да се
справи и с останалата част;
- ищецът не е сигурен, че би могъл да спечели подобна претенция, поради което,
ограничавайки разходите си, предявява частичен пробен иск;
- ищецът и ответникът са добросъвестни, но не могат да се ориентират в параметрите
на дълга (или за размера му над определена сума ), поради което, с цел общо са си спестят
средства, се съгласяват, че ще бъде предявен частичен иск (както е посочено и по-долу,
мотивите на решението по частичния иск съдържат такива по пълна претенция);
5
2 недопустими:
- желание да се санкционира длъжникът (нещо като „процесуална неустойка“).
Дългът се разделя, като се предявяват малки части от него, с цел да се генерират по-големи
разноски, което ответникът ще бъде принуден да плати. Така, от една страна се затормозява
финансово ответната страна, а от друга, ищцовата се облагодетелства (най-вече нейният
процесуален представител). Именно в тази хипотеза се накърнява принципа на процесуална
икономия – съдът се принуждава да разглежда житейски и юридически неоправдано
количество дела, съответно и ответникът следва да се защитава по всяко едно от тях (има се
предвид самото усилие и време отделено за това процесуално поведение). Към тази група
следва да се посочи и предявяването на частичен иск от икономически силен субект, срещу
друг такъв (всички съображения добросъвестност са изключени);
- предявяват се искове, които са частични, обикновено когато ще се присъжда
обезщетение за неимуществени вреди, с високи искания, а и с такава твърдяна обща
дължимост. Може би идеята е да се повлияе на съдията да възприеме по-лесно исканата
частична сума (която обикновено е по-близко реална дължимата отколкото общия посочен
размер);
- предявява се частичен иск, като идеята е че след това, той ще бъде увеличен и то
вече като пълна претенция, с размер в зависимост от събраните доказателства. Това също е
позволен процесуален способ за поведение, но не е коректен (следва да се поиска малка
сума, която впоследствие ще бъде увеличена, иначе, законната лихва би се дължала върху
двете части на сумата – от момента на депозиране на иска, за първоначалния размер, а едва
след увеличението – за остатъка / Решение № 63 от 28.05.2010г. по т.д. № 637/2009г., т.к., І
т.о. на ВКС, увеличението на иска (стига да не е бил частичен) се счита сторено от момента
на депозиране на исковата молба – т.е. възражението за давност е неоснователно; Лихви
върху увеличената част от иска се присъждат от датата на увеличението - Р. 1825-82-I ГО).
Чисто практическо е затруднението на съда как следва да процедира, ако частичният
иск е частично неоснователен и кога всъщност е частично неоснователен.
Няма спор, нито в доктрината, нито в практиката, че решаващата дейност на съда при
частичен иск обхваща като преценка цялото вземане, като едва след като се установи
размерът на дълга, се преценява частичността.
Няма процесуални проблеми когато се констатира, че нищо не се дължи или пък се
дължи целият размер на дълга, в който влиза претендираната частичност. Проблемът
настъпва, най-вече ако реалният дълг е по-малък от общо твърдения, от една страна, и от
друга, ако е по-малък от исканата сума.
Застъпени са два подхода:
1. Искът се уважава изцяло, ако констатираното задължение е равно или надхвърля
исканата сума. Става въпрос за сумата, посочена в исковата молба като претендирана, но
която е част от цялостната дължимост. По-голямата част от съдиите я възприемат.
Така, при иск за 25 лева от 156,17 лева. Ако се установи не/дължимост ≥ 25 лева,
6
искът следва да се уважи (съобразно разбирането, възприето в гр.д. № 48163/21г на СРС).
Претенцията се отхвърля частично, само, ако се констатира, че не се дължи по-малко от
претендираната сума (в посочения пример 25 лева).
2. Искът се уважава само ако се констатира, че се дължи пълната сума. Ако се
установи по-малко се съобразява съотношението между размерите. Това е по-слабо
застъпеното разбиране (например - Решение № 904 от 1.07.2016г. на ОС - Варна по гр.д. №
1808/2011г.).
Не случайно по-горе бе посочено, че частичността предполага твърдение за процент,
иска се сума, но тя е част от нещо. Или исканата защита е частична, което означава, че и
предоставената съдебна защита следва е такава.
Решаващия орган възприема второто становище, тъй като то позволява да се
отхвърля частично частична претенция (в тази си отхвърлителна част има сила на
пресъдено нещо/ ТР 3/2016 от 22.04.2019г. на ОСГТК: При отхвърляне на частичния иск
като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата
непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля
частичният иск, се отрича цялото спорно право). От тази гледна точка двата иска, които се
развиват паралелно на това производство, всъщност са „почти“ ирелевантни, като
съображенията са следните:
- там периодът е по-дълъг и е от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. За излишната от гледна
точка на този иск част, сумата е 12 лева.
- или от претендираните от монополиста 173,64 лева не се дължат 13 лева. Те не се
дължат доколкото съпругата на наследодателя на ответниците също има дял от жилището,
който на основание чл. 5, ал. 1, чл. 9, ал. 1 от ЗН (тъй като не е прекратена съпружеска
имуществена общност), е 1/3 ид.ч.
173,64 лева / 3 = 57,88 лева. Всеки от ответниците дължи толкова за периода, предмет
на това дело.
По същата логика, дължимата лихва възлиза на 42,34 лева / 3 = 14,11 лева.
Двата отрицателни установителни иска, по разбиранията на този състав на СРС, са
недопустими, но по единия от тях има влязло в сила на 09.03.2022г. решение /служебна
проверка/, което именно поради това се е трансформирало във валидно и следва да се зачете.
173,64 лева – 13 лева = 160,64 лева.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 36,70 лева (съобразно уважената част от исковете).
Необходимо е да се отчете и следното: предявени са два, а не един (което, съобразно
разнобоя в практиката, може би би било приемливо от гледна точка на добросъвестност, и
то „частични“) недопустими иска. Самите искове, както бе посочено трудно могат да се
възприемат като реално частични, а целта им само да направи опит да се заблуди съответния
7
съд с оглед евентуалния последен акт по същество по тези производства, предвид
неяснотата какво точно е обхванато от сила на пресъдено нещо, и най-вече да се генерират
разноски в полза на процесуалните представители на потребителите. В Определение № 20
от 14.01.2022г. на Окръжен Съд – Шумен, състав I, частно гражданско дело №
20223600500004 по описа за 2022 година; и Решение № 125 от 07.10.2021г. на РСН, I
граждански състав, дело № 20213620100649 по описа за 2021г., е взето отношение по
огледален пример, че е недопустимо, в хипотеза на откровена злоупотреба, да се присъждат
допълнителни разноски (двата цитирани акта по същество са обсъдени и в „Един дълг –
много дела и големи разноски. Ще прекрати ли съдът новата тактика на колектори и фирми
за бързи кредити?“, статия, публикувана в Лекс БГ).
Отделен е въпросът, че тази кантора продължава да претендира без изключение
разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, което е въведено като изключение от
законодателя, с оглед защита интересите на граждани с финансови затруднения, а не с цел
укриване на данъци и генериране на облаги за процесуланите представители.
Съобразно мотивите на Решение от 10.02.2022г. по гр.д. № 48163/21г. на СРС, е
видно, че всички въпроси (факти) по които ответниците не изложиха адекватни твърдения
или отказаха да го сторят, поради това дело бе отложено за второ о.с.з., са били изложени от
тях тогава, като аргументация.
Разноски вече са били присъдени във вече постановения акт, което, съобразно всичко
изложено по-горе, предполага, че такива допълнителни с оглед недобросъвеството
поведение на процесуалните представители на ответниците, не следва да се съобразяват.
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 165,17 лева
(чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от исковете.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
Фирма, ЕИК *****, представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр.
С., р-н "Кр. с.", ул. „Я." № ***, e-mail: **********, срещу В. КР. К., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. С., ул. „Г.“ № **, ет. **, адв. В. Ф. С., ЕГН **********, и адв. Н. Ил. Ил. и Б. от
САК и РАК,, че ответникът дължи:
- сумата от 57,88 (петдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., общ. Кр.п., ж.к. Р., бл. **, вх. ** ет.** ап. **, за периода м. 05.2018г. до
8
м. 04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021г. до окончателното ù
изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: BG48SOMB 9130 1011
2533 02 BIC: SOMBBGSF), като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер
от 160,64 (сто и шестдесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, претенцията за
горницата до 173,64 лева; и
- сумата от 14,11 (четиринадесет лева и единадесет стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 30.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 21,17 (двадесет и един лева и седемнадесет стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от
Фирма ЕИК ****** представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр.
С., р-н "Кр. с.", ул. „Я. № **, e-mail: **********, срещу Цв. Кр. К., ЕГН **********,
съд.адр.: гр. С., ул. „Г.“ № **, ет.** адв. В. Ф. С., ЕГН **********, и адв. Н. Ил. Ил. и Б. от
САК и РАК, че ответникът дължи:
- сумата от 57,88 (петдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки) лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., общ. Кр., ж.к. Р., бл. **, вх. ** ет. **, ап. **, за периода м. 05.2018г. до
м. 04.2019г., ведно със законната лихва, считано от 15.06.2021г. до окончателното ù
изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: BG48SOMB 9130 1011
2533 02 BIC: SOMBBGSF), като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер
от 173,64 (сто седемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН; и
- сумата от 14,11 (четиринадесет лева и единадесет стотинки) лева – мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 30.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 21,17 (двадесет и един лева и седемнадесет стотинки) лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, В. КР. К., ЕГН **********, и ЦВ. КР.
К., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., ул. „Г.“ №**, ет.**, адв. В. Ф. С., ЕГН **********, и
адв. Н. И. И. и Б. от САК и РАК, да заплатят на Фирма, ЕИК *****, представлявано от Ст.
П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул. „Я." № ** e-mail:
********* сумата от 36,70 (тридесет и шест лева и седемдесет стотинки) лева – сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, В. КР. К., ЕГН **********, и ЦВ. КР.
К., ЕГН **********, съд.адр.: гр. С., ул. „Г.“ №*, ет. **, адв. В. Ф. С., ЕГН **********, и
9
адв. Н. Ил. Ил. и Б. от САК и РАК,, да заплатят на Фирма, ЕИК **********,
представлявано от Ст. П. Цв., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н "Кр. с.", ул.
„Я." № **, e-mail: ***********, сумата от 165,17 (сто шестдесет и пет лева и седемнадесет
стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия
процес, съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - Фирма, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. София 1111, р-н „Сл.”, ул. „Пр. Г. П.” №**,
електронна поща: *******
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10