Решение по дело №291/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 27 от 23.02.2024 г. постановено по АНД № 20231630201404 на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23/28.08.2023 г. издадено от Директора на РИОСВ - Монтана, с което на „Ида Трейдинг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Средец“, ул.“Рачо Димчев“ №1А, ет.2, ап.9, община Столична, обл.София, представлявано от управителя П.П.П., на основание чл. 166а, ал. 1 във връзка с чл. 116ж, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 000,00 лева /тридесет хиляди/.

Касационният жалбоподател „Ида Трейдинг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, р-н Средец, ул. „Рачо Димчев“ № 1А, ет. 2, ап. 9, представлявано от П.П.П., чрез адв. П.Х., САК, със съдебен адрес ***, в касационната жалба навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, при липса на доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на нарушението - в него не е посочено кои са доказателствата, потвърждаващи констатациите му. Счита, че неправилно и незаконосъобразно е възприетото от първоинстанционния съд, че нарушението на разпоредбата на чл. 23, т. 5 от Наредба за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, не опорочава предприетите действия на компетентните органи в хода на проверката. Сочи се, че не е бил уведомен за датата на предстоящата проверка, съгласно чл. 23, т. 5 от Наредба, тъй като писмото за извършването й е достигнало 4 дни след изготвянето му и 2 дни след датата на насрочената и извършена проверка. Съответно, операторът изобщо не е бил информирал съобразно изискванията на закона, че на 07.06.2023г. ще бъде извършвана проверка. Счита, че уведомяване само по себе си представлява нарушение, водещо изначално до опорочаване на цялото административнонаказателно производство. Касаторът сочи, че неоснователно е приетото, че съгласно общата разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство се образува със съставянето на АУАН, а не с получаване на писмо/известие за извършване на проверката. На следващо място сочи допуснати нарушение от наказващия орган и по време на проверката, тъй като на 07.06.2023 г. комисията, извършваща проверката, влиза на територията на складовата база в нарушение на правилата за достъп. Не изчаква пред портала идването на охранител или управител на съоръжението, не използва звънеца /камбана/ на портала, за да сигнализира за идването си, а директно в нарушение на забраната за достъп, влиза нерегламенирано през портала. С оглед на горното, счита че действието и поведението на наказващия орган в хода на проверката са незаконосъобразни, доколкото същите в нарушение на установения пропускателен режим навлизат в складовата база. Излагат се твърдения, че въззивният съд излиза извън обхвата на правомощията си и в нарушение на диспозитивното начално, доколкото обосновава изводите си не във връзка с конкретните факти и обстоятелства свързани с издадените АУАН и НП, а изследва такива за предходен минал период, цитирайки „бездействие в двугодишен период“, при положение, че наказателното постановление касае твърдяно нарушение в продължение на 1 месец (05.05.2023г. до 07.06.2023г.). Твърди още, че предписанието дадено с Констативния протокол № КПмц-С-01 от 2023 г. да се внесе актуализиран доклад за безопасност (ДБ) в ИАОС и да се информира писмено РИОСВ-Монтана в определен срок е извършено своевременно - още в деня, следващ проверката, поради което, счита че не е било налице правно основание за издаване на АУАН и впоследствие на наказателното постановление, доколкото предписаното с протокола, е извършено и са предприети своевременни действия. Сочи, че районният съд в решението си тълкува превратно доказателствата по делото и фактическата обстановка, приемайки, че обстоятелството, че дружеството подава ново заявление до МОСВ непосредствено след извършване на последната проверка не следва да се тълкува като своевременно предприети действия, тъй като в хода на съдебното производство е безспорно установено бездействие в почти двугодишен срок. На следващо място касаторът твърди, че районният съд неправилно не е намерил основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случаи, като излага, че дружеството оператор е предприело всички действия по стартиране на процедура за одобряване на доклад за безопасност, на второ място дори да се приеме, че е налице бездействие от страна на оператора, то същото е за период от един месец - 05.05.2023 г. до 07.06.2023 г. Счита, че дори да се приеме, че е налице нарушение на чл. 116ж, ал. 4 от ЗООС, изразяващо се в бездействие, то съдът е следвало да приложи разпоредбата за маловажен случай. Моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП. Претендира разноски по делото за което представя списък.

По делото е постъпила и частна касационна жалба против Определение № 127/29.04.2024 г., с което въззивният съд оставя без уважение искането на касатора за изменение на постановеното съдебно решение в частта му за разноските присъдени в полза на РИОСВ – Монтана представляващи юрисконсултско възнаграждение. С молбата се иска отмяна на същото като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се твърдения, че не е налице висока правна и фактическа сложност на делото, тъй като се касае за обжалване на наказателно постановление, съдебното производство по което е проведено в едно единствено съдебно заседание и е приключило в рамките на три месеца без да са събирани допълнителни доказателства освен онези находящи се в административната преписка или да са изслушвани експертизи. Сочи, че липсва и голям обем на извършена от процесуалния представител на ответника по жалбата работа, която в конкретния случай се изразява в представителство в единственото ОСЗ по делото. Моли касационната инстанция да отмени оспореното определение, като определи размера на дължимото в полза на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв., вместо присъдените 150,00лева Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски във връзка с обжалване на определението, а именно заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касатора редовно призован не се явява, не се явява и процесуалния му представител адвокат П.Х. от САК. В писмена молба по хода на делото адвокат Х. не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържа касационната и частната жалба по изложените в тях доводи за отмяна на постановеното решение и определението. Претендира разноски по представен списък.

От ответника по касационната жалба Директора на РИОСВ – Монтана, чрез юрк. Иван Хумбаджиев, е постъпил писмен отговор по касационната жалба, с който оспорва същата, като моли решението да остане в сила, поради липса на сочените касационни основания за отмяна на същото. Излага съображения, че дружеството „Ида Трейдинг" ЕООД като оператор на предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал, извършва дейност по съхранение на взривни вещества в обект Складова база „Ливадски дол“, находящ се в ПИ № 51665.25.291 в землището на с. Николово, община Монтана. С оглед неговата класификация, операторът на предприятие или съоръжение с висок рисков потенциал е длъжен да разработи и прилага доклад за безопасност и доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии. На дата 31.03.2022 г. е извършена комплексна проверка, с участието на РИОСВ-Монтана, на складова база „Ливадски дол“ като е съставен Констативен протокол № 1/2022г., в който е констатирано, че „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София не е представил доклад за безопасност, в изпълнение на чл. 116ж, от ЗООС до Изпълнителния директор на ИАОС, за което в КП е издадено предписание на дружеството да стартира процедурата по гл. VII от ЗООС за одобряване на актуализиран доклад за безопасност пред ИАОС. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 116е, ал. 1, т. 1. от ЗООС операторът на предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал периодично преразглежда u при необходимост актуализира доклада за безопасност, в т.ч. ДППГА и СУМБ - най-малко веднъж на всеки 5 години. Тъй като дружеството е представило актуализиран доклад за безопасност през 2015 г., то следва, че най-късно до 2020 г. трябва отново да подаде за одобрение до ИАОС актуализиран доклад за безопасност. Сочи, че с писмо УК-3285/18.11.2021 г. ИАОС е издала указания за внасяне на актуализиран доклад за безопасност, с оглед промяната на оператора и изтеклия петгодишен срок за неговото актуализиране. Излага съображения, че на 29.04.2022 г. дружеството е подало заявление до ИАОС за одобрение на актуализиран доклад, като процедурата е завършила с Решение № 68-А1-П/13.04.2023 г., с което е прекратено производството по одобряване на актуализиран доклад за безопасност поради непредоставяне на необходимата информация от страна на дружеството. Твърди, че това по съществото означава, че от момента на влизане в сила на соченото решение на ИАОС дружеството фактически не разполага с одобрен доклад за безопасност. Относно соченото от касатора, че писмото, с което дружеството е уведомено за датата на проверката не е пристигнало до деня на проверката и по своята същност това представлява порок, който води до незаконосъобраност на образуваното административнонаказателно производство, ответникът излага, че административнонаказателно производство, съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува със съставянето на АУАН, а не с получаване на писмо/известие за извършване на проверка. Твърди, че по време на проверката на 07.06.2023 г. е присъствал управител складова база на обекта, което е осигурило защита правата и интересите на дружеството по време на същата. Твърди, че обстоятелството, че протоколът от проверката е предоставен на управителя на базата срещу подпис едва на 09.06.2023 г.- 2 дни след самата проверка, се дължи на обстоятелството, че управителката на складова база е отказала да оформят протокола в деня на самата проверка, тъй като е имала лични ангажименти и заявила на комисията извършила съвместната проверка, че може да допусне същата да извършва своята дейност не по-късно от 12:00 ч. на същия ден, което сочи за нарушение на чл. 157в, ал. 2 от ЗООС, съгласно който операторът на предприятието/съоръжението е длъжен да осигурява на представителите на контролната комисия необходимото съдействие за изпълнение на всички проверки. Дружеството е внесло документи за подновяване на процедурата за одобряване на актуализиран доклад за безопасност в ИАОС и на 09.06.2023 г. не санира констатираното нарушение – а именно извършване на дейност по съхранение на взривни вещества без влязло в сила решение за одобряване на Доклад за безопасност. Отрича твърдяното нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а именно че АУАН № Смц-01/03.08.2023г. е съставен извън законоустановения срок, излага съображения, че извършената проверка на 07.06.2023г. е обективирана в съставения Констативен протокол № КП-1/2022 г., от която дата е започнал да тече давностният срок за съставяне на АУАН. Видно от представената по делото преписка същият е съставен на 03.08.2023 г. Сочи разпоредбата на чл. 34, ал.1, изречение последно от ЗАНН, съгласно която не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения.... - две години. Видно от това Актът за установяване на административното нарушение е съставен не само в законоустановения двугодишен срок за екологични нарушения, но е съставен и в законоустановения тримесечен срок от общата разпоредба. Твърди, че съгласно разпоредбите на чл. 107 от ЗООС към доклада за безопасност се изготвя и така наречения вътрешен авариен план на предприятието. Проектът за външен авариен план е от изключителна важност като законодателят е отчел този факт в разпоредбите на чл. 108 от ЗООС, в който е заложено задължението на кмета па общината да съгласува същия и неговите изменения, както с обществеността, така и с редица институции, една от които е съответната РИОСВ. В сочената разпоредба законодателят е заложил задължение за кмета на общината да актуализира този външен авариен план на всеки 3 години. Това от своя страна води до извода, че на всеки три години предприятията с висок рисков потенциал следва да подадат информация до кмета на съответната община за изменение на аварийния си план. Твърди, че в никакъв случай не може да бъде обусловен извод за маловажност на нарушението, предвид значимостта на застрашените обществени отношения, дейността на дружеството (съхранение на взривни вещества е тротилов еквивалент 340 тона) и възможността от тази дейност да произлязат непоправими последици, свързан с разрушения и човешки жертви. Относно наведеното в касационната жалба, че съдът излиза извън обхвата на правомощията си и в нарушение на диспозитивното начало, доколкото обосновава изводите си не във връзка с конкретни факти и обстоятелства свързани с издадените АУАН и НП, а изследва такива за предходен минал период, навежда доводи, че съдът правилно е възприел, отчел и използвал като мотив за прогласяване на процесното решение безспорно доказаният факт, че дружеството е било информирано за неговото задължение да предостави актуализиран доклад за безопасност още през 2021 г. С това се доказва наличието на проведена процедура пред ИАОС за одобрение на актуализиран доклад за безопасност, завършила с отрицателно решение на контролния орган, което от своя страна засвидетелства факта, че дружеството не разполага с актуализиран доклад за безопасност. Моли да бъде оставена без уважение подадената касационна жалба срещу Решение № 27/23.02.2024 г., по АНД № 20231630201404/2023 г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юрк. Иван Хумбаджиев е постъпила писмена защита, в която заявява, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, като поддържа представения отговор по касационната жалба. Депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Определеният от районния съд размер на юрисконсултско възнаграждение е към минималния праг, определен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и е съобразен с фактическата и правната сложност на делото, поради което предлага и оспореното определение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадени в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок. Частната жалба е подадена в установения с разпоредбата на чл. 230 от АПК срок, поради което настоящата инстанция приема касационната жалба и частната касационна жалба за подадени от надлежна страна против подлежащи на касационна проверка съдебни актове, поради което се явяват процесуално допустими за разглеждане по същество.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Касационната жалба и частната касационна жалба, разгледани по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, касационната инстанция приема, че касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и процесуалните правила – чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че с разрешително за експлоатация № 68/31.07.2007 г. Министъра на околната среда и водите на основание член 106, във вр. с чл. 104 от ЗООС, разрешава експлоатацията на складова база „Ливадски дол“, село Николово, община Монтана с оператор търговско дружество „Видекс“ АД. Съгласно разпоредбата на член 103 от ЗООС и с оглед критериите по Приложение № 3 от ЗООС складова база „Ливадски дол“, село Николово, община Монтана е класифицирана като такава с висок рисков потенциал. Със становище на МРРБ /изх. № 90-03-365/1 //230.04.2015 година е установено несъответствие на определените в Наредба № 2 от 2000 г. безопасни разстояния на складова база „Ливадски дол“ до съществуващия път Е-79. Операторът „Видекс Инженеринг“ ЕАД гр. София е внесъл в МОСВ заявление, вх. № ИЕП-5/21.03.2015 г. за преразглеждане и последвало изменение на Разрешително № 68/31.07.2007 г. по чл. 104, ал. 1 от ЗООС на складова база „Ливадски дол“. С Решение № 01-68/17.02.2016 г. на Министъра па околната среда и водите се изменя разрешително за експлоатация № 68/31.07.2007г. по чл. 104, ал. 1 от ЗООС на предприятие с висок рисков потенциал складова база „Ливадски дол“, с. Николово, обшила Монтана с оператор „Видекс Инженеринг“ ЕАД, град София. Решение № 01-68/17.02.2016 година става неразделна част от Разрешително № 68/31.07.2007 г. От 02.08.2021 г. съгласно нотариален акт за покупко-продажба, складова база „Ливадски дол“ става собственост 1/2 идеална част на „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София и 1/2 идеална част на „Еи Ти Интернешънъл“ ЕООД, гp. София. Двете търговски дружества, в качеството си на собственици на базата са сключили споразумение помежду си, в което се определя солидарната им отговорност, като оператор и отговорен за съхранението на ОXB и С в Складовете на съоръжението, класифицирана с висок рисков потенциал е определен да бъде „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София. С писмо изх. № УК-3285/18.11.2021 г. на МОСВ е потвърдена извършената актуализирана класификация по чл. 103, ал. 5 от ЗООС за предприятие с висок рисков потенциал - Складова база „Ливадски дол“, с. Николово, община Монтана, с оператор „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София. В т. 8 на това писмо изрично е указано на оператора „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София, че съгласно член 116е, ал. 1 от ЗООС е необходимо да внесе актуализиран доклад за безопасност по чл.116ж от ЗООС до изпълнителния директор па Изпълнителната агенция по околна среда. С констативен протокол № 1/31.03.2022 г. от извършена проверка са направените предписания в т. 4, че „във връзка с изискванията на чл. 116е, ал. 1 от ЗООС да се внесе актуализиран доклад за безопасност по чл. 116ж от ЗООС до Изпълнителния директор на ИАОС и да се информира писмено РИОСВ - Монтана. За изпълнение на въпросното предписание е даден срок до 30.04.2022 г. В дадения срок „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София подава заявление с вх. № ПГА-3775/29.04.2022 г., с което се инициира производство по издаване на решение за одобряване на актуализиран доклад за безопасност на предприятие с висок рисков потенциал. С Решение № 68-A1-П/13.04.2023 г. на изпълняващия правомощията на изпълнителен директор на ИАОС се прекратява производството по издаване на решение за одобряване на актуализиран доклад за безопасност на предприятие с висок рисков потенциал - складова база „Ливадски дол“, находящо се в ПИ № 51665.25.291 в землището на с. Николово, община Монтана с оператор „Ида Трейдинг“ ЕООД гр. София. Същото е влязло в законна сила на 05.05.2023 г. На 07.06.2023 г. комисия, назначена със Заповед № 75/06.04.2023 г. на Директора на РИОСВ – Монтана за създаване на комисия за извършване на съвместни проверки на оператора на предприятие, класифицирано с висок рисков потенциал в съответствие с чл. 103, ал.2 от Закона за опазване на околната среда и във връзка със Заповеди № РД-139/02.12.2022 г. и РД-152.06.03.2023 г. на Министъра на околната среда и водите, извършва съвместна проверка на оператор на предприятие с висок рисков потенциал и изпълнение на условията в Разрешителното за експлоатация № 68/2007 г. на Складова база „Ливадски дол“, с оператор „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София. При проверката е изготвен констативен протокол № КПмц-С-01/2023 г. в който от комисията е направено едно предписание, а именно „да се внесе актуализиран доклад за безопасност по чл. 116ж от ЗООС до Изпълнителния директор па ИАОС и да се информира писмено РИОСВ - Монтана. За изпълнение на въпросното предписание е даден срок до 09.07.2023 г. С писмо вх. № 7000-313/09.06.2023 година в РИОСВ Монтана „Ида Трейдинг“ ЕООД гр. София е представила писмо за внесени в ИАОС документи с вх. № ПГА-6230/08.06.2023 г. за одобряване на доклад за безопасност. Въз основа на констатациите в протокола - инж. Марийка Матеева Ценкова - старши експерт в РИОСВ Монтана, съставя Акт № Смц- 01/03.08.2023 година. Актът е съставен, затова че в периода от 05.05.2023 г. до 07.06.2023 г. „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София, като оператор на предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал, извършвал дейност по съхранение на взривни вещества в обект Складова база „Ливадски дол“, находящ се в ПИ № 51665.25.291 в землището на с. Николово, община Монтана, без влязло в сила решение за одобряване на Доклад за безопасност, какъвто се изисква съгласно разпоредбата па чл. 116ж, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. Въз основа на АУАН Директора на РИОСВ - Монтана издава оспореното Наказателно постановление № 23/28.08.2023 г., с което на „Ида Трейдинг“ ЕООД, гр. София на основание чл. 166а, ал.1 от Закона за опазване на околната среда, за нарушение на член 116ж, ал. 4 от ЗООС е наложено административно наказание - глоба в размер на 30 000,00 лева /тридесет хиляди/.

Въззивния съд е приел, че са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. Съобразени са императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите па чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От събраните писмени доказателства, подробно изброени в решението, въззивният съд приема за безспорно установена фактическа обстановка по случая, а именно, че дружеството жалбоподател в периода от 02.08.2021 г. до 07.06.2023 г. е стопанисвало предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал и е извършвало дейност по съхранение на взривни вещества в обект Складова база „Ливадски дол“, находящ се в ПИ № 51665.25.291 в землището на с. Николово, община Монтана, без влязло в сила решение за одобряване на Доклад за безопасност, какъвто се изисква съгласно разпоредбата на чл. 116ж, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. Възприето е, че дружеството не е изпълнило задължението си да внесе актуализиран доклад за безопасност, какъвто се изисква съгласно разпоредбата на чл. 116ж, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. По отношение на твърденията, че е налице нарушение в процедурата по чл. 23, т. 5 от Наредбата за предотвратяване на големи аварии с опасни вещества и ограничаване на последствията от тях, както и нарушение на правилата за достъп до базата, районният съд е приел за установено, че писмото, с което дружеството е уведомено за датата на проверката не е пристигнало до деня на проверката. Същевременно според въззивната инстанция разпоредбата на посочена наредба няма отношение към законосъобразността на извършваните oт проверяващите органи действия по провеждане на административно – наказателното производство. В хода на производството е установено, че проверката е извършена в кръга на правомощията на проверяващите и в присъствие на представител на дружеството - управителя на складовата база. Съдът е счел, че разпоредби на подзаконови нормативни актове от организационен характер не опорочават предприетите действия на компетентните органи в кръга на техните правомощия по ЗООС, като посочва, че в ЗООС не се съдържа задължение за такова уведомяване, а съгласно общата разпоредба на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателното производство се образува едва със съставянето па АУАН, а не с получаване на писмо, известие за извършвана на проверка. По отношение на заявеното в жалбата, че операторът не е извършил закононарушения и че всички условия и мерки за безопасността на обекта са били изпълнявани и спазвани в рамките на закона, като при проверката не са констатирани никакви нарушения, районният съд посочва в мотивите си, че в случая безспорно е установено, че дружеството е стопанисвало предприятие с висока степен на риск без актуализиран и одобрен доклад за безопасност, което само по себе си е нарушение на разпоредбите на ЗООС. Възраженията, че АУАН е съставен преждевременно, преди изтичане на дадения срок в констативен протокол № КПмц-С-01/2023 г. за предоставяне на актуализиран план за безопасност, въззивният съд възприема за неоснователни, тъй като в действителност на дружеството оператор са предоставяни няколкократно възможности да отстрани несъответствието в изискуемата документация, но от негова страна не са последвали съответните действия. Обстоятелството, че дружеството подава ново заявление до МОСВ непосредствено след извършване на последната проверка, намира че не следва да се тълкува като своевременно предприети действия, тъй като в хода на съдебното производство е безспорно установено бездействие в почти двугодишен период. Първоинстанционният съд не намира основание за приложение на разпоредбата на 28 от ЗАНН, предвид спецификата на обществените отношения които се засягат с конкретното деяние, обстоятелството, че предприятието е с висока степен на риск, количеството съхранявани взривни вещества в него и дългият период на бездействие от страна на дружеството жалбоподател. Счита, че наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма - чл. 166а, ал.1 от ЗООС, като наложеното наказание е в минимален размер и за съда не е налице правна възможност да я променя.

Настоящата касационнна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон. Наведените от касатора мотиви за незаконосъобразност и нарушение на процесуалните правила са идентични с тези изложени пред въззивната инстанция. Съображенията изложени в обжалваното решение са пълни и всеобхватни, като същите изцяло се споделят от настоящия касационен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение

Настоящият касационен състав не споделя развитите от касатора доводи, че при постановяване на въззивното решение неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед наведените доводи в жалбата. Тъй като от правна страна обосновано и в съответствие със събраните доказателства – писмени и гласни такива, в мотивите си въззивния съд е приел, че по безспорен начин е установено извършеното нарушение на разпоредбата чл. 116ж, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда, както от обективна, така и от субективна страна.

Фактическите обстоятелства свързани с извършената проверка са установени от въззивния съд въз основа на показанията на разпитаните свидетели, чийто показания анализирани по отделно и в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства установяват безспорно извършеното административно нарушение.

Настоящият касационен състав намира, че от приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, а и от страна на касатора не се обори фактът, че дружеството в периода от 05.05.2023 г. до 07.06.2023 г. е стопанисвало предприятие/съоръжение с висок рисков потенциал и е извършвало дейност по съхранение на взривни вещества в обект Складова база „Ливадски дол“, находящ се в ПИ № 51665.25.291 в землището на с. Николово, община Монтана, без влязло в сила решение за одобряване на Доклад за безопасност, какъвто се изисква съгласно разпоредбата на чл. 116ж, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда. По разбиране на касационната инстанция този период е още по-дълъг, както правилно е отбелязал въззивният съд, а именно от 02.08.2021 г., когато „Ида Трейдинг“ ЕООД. гр. София чрез покупко-продажба на складова база „Ливадски дол“ става собственик на 1/2 идеална част и е определен като оператор и отговорен за съхранението на ОXB и С в Складовете на съоръжението, класифицирана с висок рисков потенциал. Още в този момент е настъпило законово задължение за оператора да внесе актуализиран доклад за безопасност по член 116ж от ЗООС до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда. От доказателствата по делото безспорно се установява бездействие от страна на дружеството да изпълни това свое задължение в дълъг период от време. Неотносими към спора са обстоятелствата, поради които не е имало влязло в сила решение за одобрение на доклада за безопасност. Съставомерно по отношение вмененото нарушение е единствено обстоятелството, че операторът извършва дейност без наличието на такъв одобрен доклад.

Относно наведените в касационната жалба възражение за нарушение на процесуалните правила, в частност, че проверяващите органи влезли в стопанисвания от дружеството обект и в административната сграда без да са преминали през пропусквателен режим, настоящата инстанция приема за неотносимо към предмета на делото. Доказано е и не се спори, че по време на проверката е присъствал представител на дружеството, което от своя страна осигурява защита правата и интересите на същото.

Във връзка с наведеното възражение за опорочено административно производство поради обстоятелството, че писмото за предстоящо извършване на проверка от страна на определената комисия не е получено от касатора, касационният съд намира за неоснователно. Правилно от въззивният съд са развити мотиви в тази насока, като е прието, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателното производство се образува едва със съставянето на АУАН, както и, че специалният закон – ЗООС, не съдържа задължение за предварително оповестяване на предстояща проверка. Неполучаването на това писмо, касационният съд намира, че по никакъв начин не е опорочило административно наказателното производство, като същото е осъществено законосъобразно, в рамките на компетентността на проверяващите органи.

Настоящият съдебен състав установява, че както в АУАН, така и в наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават воденото административно наказателното производство, като от тях по безспорен начин се установява фактическата обстановка съпътствала извършването и установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото наказателното постановление, съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното нарушение.

Настоящият касационен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като е приложена диспозицията на материално правната норма, както и на процесуалните правила.

Въззивният съд е анализирал наличните доказателства, като правилно е приложил закона, анализирайки правилно и законосъобразно административно наказателните разпоредби по ЗООС.

Правилно наказващият орган не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по преписката липсват доказателства, че деянието представлява маловажен случай на административно нарушение. Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от наказващия орган нарушение, а именно описаното деяние в АУАН и в НП, поради което е осъществен от обективна и субективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана административно наказателната му отговорност на осн. чл.166а, ал.1 във вр. чл. 116ж, ал.4 от ЗООС. В случая защитаваните от закона обществени отношения са от голяма значимост, с оглед обстоятелството, че се касае за опазване живота и здравето на хора, както и с оглед високият риск от възникване на обществена опасност във връзка с характера на дейността на наказаното дружество. В случая визираният кратък срок, в който е установено извършване на нарушението, е неотносим към значимостта на същото, поради което не следва да се категоризира като маловажно.

С Определение № 127/29.04.2024 г. по въззивното дело, съдът е оставил без уважение молба на „Ида Трейдинг“ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. П.Х., с която моли съда да измени решение № 27/23.02.2024 г. по АНД № 1404/2023г. по описа на PC - Монтана, в частта, в която се е произнесъл по разноските, като се присъди в полза на РИОСВ - Монтана 100,00 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, а не присъдените 150,00лв.

Настоящият касационен състав намира оспореното определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта му досежно присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна, за правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая въззивният съд е осъдил касатора да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв., което е в рамките на законоустановения максимум. Като с оглед обема на делото, а именно приложените писмени доказателства, участието в съдебно заседание и представена писмена защита, дават основание да се приеме наличието на фактическа и правна сложност по делото, поради което и определения размер на юрисконсултското възнаграждение се явява справедливо определен от въззивния съд. Поради изложеното съда счита оспореното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

В обобщение на изложеното, касационата инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение и определение на Районен съд – Монтана, като други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението и определението следва да бъдат оставени в сила като валидни, допустими и в съответствие с материалния закон.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответника, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27 от 23.02.2024 г. постановено по АНД № 20231630201404 на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23/28.08.2023 г. издадено от Директора на РИОСВ - Монтана, като правилно и законосъобразно.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 127/29.04.2024 г. по АНД № 20231630201404 на Районен съд – Монтана, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА „Ида Трейдинг“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.София, район „С*** “, ул.“Р*** Д*** “ №* , ет.* , ап.* , община Столична, обл.София, представлявано от управителя П.П.П. да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Монтана сумата от 100,00 лв. /сто/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция и 5,00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.