Р Е Ш Е Н И Е
№
481/ 23.12.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на шести декември две хиляди двадесет и втора година, касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К.
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря
СТОЙКА КОЛЕВА изслуша докладваното от председателя КАНД № 606 по описа на съда
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба на „ЛЪКИ СИС” ЕООД,
представлявано от управителя С.И.С., подадена чрез адв. Кр. М. – САК, срещу
Решение № 116/ 13.05.2022 г., постановено по НАХД № 20223420200178/ 2022 г. на
Районен съд (РС) – Силистра.
Жалбоподателят
счита, че първоинстанционното решение е с вътрешно противоречиви мотиви,
постановено при пренебрегване на съществени обстоятелства от фактическа и
правна обстановка.
Настоява, че
съдът от една страна възприема нарушението за продължавано такова, а от друга
страна, че се касае за повторно нарушение. В тази връзка изразява становище, че
тази грешка опорочава процедурата по ЗАНН, тъй като според касатора за
продължавано нарушение не се изключва възможността за споразумение по чл. 58г
от ЗАНН, докато при повторно нарушение тази процедура и правна възможност е
недопустима според чл. 58г, ал. 2, т. 1 от ЗАНН. Добавя, че опорочаването
произтича и от по – високата санкция, предвидена за повторно нарушение. Извежда
довод, че ако се касае за продължавано (касаторът използва термина
“продължаващо”) нарушение, то тогава процесното наказателно постановление (НП)
е второ по ред за едно и също нарушение, с което пък е нарушен чл. 17 от ЗАНН,
забраняващ налагане на второ наказание за едно и също нарушение. В заключение
сочи, че за продължавано нарушение няма издадено НП.
Позовава се на
Заповед № ДК-19-СС/ 25.03.22 г. за отнемане достъпа и ползване на автомивката
поради липсата на въвеждането ѝ в експлоатация по реда на ЗУТ, потвърдена
окончателно с Решение на ВАС № 7063 по адм. дело № 344/ 21 г., като настоява,
че след влизането в сила на тази Заповед не е проведена процедура по
изпълнението ѝ, поради което не може да се вменява нарушение на дружеството
за използването на конкретния обект. Счита, че е налице неяснота по
изпълнението на тази Заповед и поради наличието на нотариален акт за
узаконяване на автомивката, който не е атакуван, поради което претендира, че и
след 10.06.21 г. не е налице нарушение по смисъла на ЗУТ от наказаното лице.
Сочи
проверката от 27.08.21 г., инициирана от РДНСК за установяване спазването на
влязлата в сила на 10.06.21 г. Заповед от 25.03.2020 г., при която проверка
автомивката е запечатана и достъпът до нея е отнет принудително, т.е. Заповедта
е изпълнена принудително, като обръща внимание, че едновременно с тези действия
чрез Констативен протокол № 58/ 27.08.2021 г. е започнала процедура по ЗАНН и
въз основа на него е издаден АУАН, а впоследствие и НП № СС-28-ДНСК-18/
01.03.2022 г. Счита този начин на започване на производството по издаване на НП
за нарушение по чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от АПК. Претендира нарушение при издаване на НП с твърдението, че АУАН № СС-28/
24.11.2021 г. е съставен въз основа на Констативен протокол № 58/ 27.08.2021 г.
(КП), но нито КП, нито другите, описани към АУАН, били връчени на нарушителя.
Оспорва извода
на съда, че не е налице маловажен случай, ако се приеме наличието на нарушение,
като извежда довод от липсата на причинени вреди от ползването на автомивката и
същевременно ползата от нея за поддържане на хигиена и преодоляване на високия
епидемиологичен риск по време на пандемията. Позовава се и на крайна
необходимост от ползването на автомивката в условията на пандемия, като
изтъква, че дружеството е изпълнител по обществени поръчки за доставка на
хранителни продукти, а това е свързано с ежедневно почистване на превозните
средства, с които продуктите се доставят.
На последно
място, настоява, че ако Заповедта от 25.03.2020 г. подлежи на автоматично
изпълнение след влизането си в сила, то нарушението следва да е с дата –
11.06.2021 г., макар и установено на 27.08.2021 г., поради което спрямо дата
11.06.21 г. не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В заключение
иска да се отмени първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно
постановление, евентуално да бъде намалена до минимум наложената имуществена
санкция. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. М., която
поддържа жалбата и претендира разноски, като представя списък за такива.
Ответникът, Дирекция
за национален строителен контрол, гр. София, в съдебно заседание, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Пл. Маринов, надлежно упълномощен,
който оспорва жалбата. Представя и Писмено становище, в което излага подробни
съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на касатора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Добрич намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд – Силистра за правилно и законосъобразно.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е частично основателна. Съображенията за това са
следните:
С оспореното
пред Районен съд – Силистра наказателно постановление на „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, гр.
Силистра, е наложена имуществена санкция от 5 000 лв. (пет хиляди лева) на
основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ за извършено нарушение на чл. 178, ал. 1 във
връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ за това, че
при извършена проверка от служители на РДНСК гр. Силистра на 27.08.2021
г. относно спазването на влязла в сила на 10.06.2021 г. Заповед № ДК-19-СС-1/
25.03.2020 г. на Началника на РДНСК – Силистра за забрана достъпа и ползването
на строеж “Промяна на предназначението на съществуваща едноетажна промишлена
сграда № 66425.514.502.4 – склад, в обществена сграда – автомивка на
самообслужване за външни клиенти, находящ се в гр. Силистра, ул. „Харалампи
Джамджиев” № 1, Индустриална зона „Запад”, община Силистра, област Силистра, ПИ
№ 66425.514.502 по КККР на гр. Силистра и е извършено на 27.08.2021 г. – деня на
проверката на място, за което е съставен Констативен протокол № 58 от 27.08.21
г. с приложен снимков материал.
Въз основа на
съставения КП № 58 от 27.08.21 г. на основание чл. 36 от ЗАНН и чл. 238, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ в присъствието на посочения за нарушител е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № СС-28/ 24.11.21 г., връчен
на 24.11.21 г. на управителя на дружеството, който в законоустановения 3-тридневен срок е подал възражение срещу
АУАН, счетено от административнонаказващия орган за неоснователно.
В резултат е
било издадено посоченото по – горе НП № СС-28-ДНСК-18/ 01.03.22 г., с което е
прието, че дружеството, във функциите си на ползвател, е нарушило разпоредбата
на чл. 178, ал. 1, във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ и е осъществило състава
на чл. 237, ал. 1, т. 4 от с.з.
При издаване
на НП е било отчетено, че на дружеството е било наложено предходно
административно наказание за същото нарушение с НП № СС-22-ДНСК-16 от
10.03.2020 г. на ДНСК, потвърдено с влязло в сила Решение № 30 от 18.05.21 г.
по КАНД № 13/ 21 г. на АдмС – Силистра.
За да потвърди
наказателното постановление, Районният съд е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити и са
съставени от длъжностни лица в рамките на определената им компетентност.
Обсъдена е правната квалификация на деянието, както и доказателствата, които
установяват извършването на нарушението. Обсъдени са всички възражения на
въззивника. Вярно е, че по отношение възражението за липса на повторност
мотивите са лаконични, позовани единствено на изчислението на срока от влизане
в сила на предходното НП за същия обект и същото нарушение, но това не
опорочава решението до необходимост от отмяна, тъй като изводът за повторност
се подкрепя от доказателствата по делото, съпоставени с приложимите правни
норми. Следва да се отбележи, че в случая се касае не за продължавано
нарушение, както сочи касаторът (такъв вид няма в административнонаказателното
производство, а само в наказателното такова), а за продължено нарушение, както
правилно е отчел и РС. Последното се осъществява с бездействие по отношение
изпълнение на разписаното със закон задължение да не се използва невъведен в
експлоатация строеж, като във времето е било прекъсвано, вкл. чрез издаденото
НП, влязло в сила след съдебна проверка на АдмС – Силистра, но е започвало
отново, като това трайно проявявано бездействие в процесния по делото случай е
довършвано във всеки един момент до неговото преустановяване чрез
въвеждането на въпросния строеж в експлоатация по нормативно установения ред, съответно
чрез неговото установяване на 27.08.21 г. и извършване принудително изпълнение
на влязлата в сила Заповед за забрана на достъпа до строежа, т.е. според събраните доказателства и към момента на проверката на 27.08.21
г. е било налице, поради което правилно е отчетено от административнонаказващия
орган, че е извършено повторно, след като не е преустановено при предходната
проверка и съставяне на АУАН и НП, като е съобразена датата на влизане в сила
на НП от 2020 г. В този смисъл възражението, че съдът е изложил противоречиви
мотиви за вида на нарушението и приемането му за повторно е неоснователно.
Предвид изложеното не е налице и два пъти наказание за едно и също нещо,
доколкото се касае за установяване на нарушение, извършено отново, след като
дружеството вече е било наказано за същото нарушение, но отново е продължило да
ползва строежа, т.е. продължило да демонстрира бездействие по отношение
вменените му със ЗУТ задължения.
Ирелевантно за
наличието на нарушението е възражението дали Заповедта от 25.03.2020 г. подлежи
на автоматично изпълнение или не. Тази заповед касае забраната на достъпа до
строежа, която забрана е следствие от липсата за същия на удостоверение за
въвеждане в експлоатация, а конкретното нарушение е обвързано именно с това, че
се ползва строежът, без да е въведен в експлоатация, т.е. касае се за различни
последици от липсата на въвеждане в експлоатация на строежа.
Правилно е
определена датата 27.08.21 г. като дата на установяване и извършване на
нарушението и спрямо тази дата правилно са отчетени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Датата на влизане в сила на горната Заповед е неотносима към спора.
Не е налице нарушение с това, че
административнонаказателното производство е образувано след съставяне на КП №
58/ 27.08.21 г., който пък е съставен при проверка дали се изпълнява влязлата в
сила Заповед от 25.03.20 г. Няма пречка при съставяне по повод друга проверка
на КП, установяващ обаче извършването на административно нарушение, въз основа
на него като официален документ да бъде съставен акт за установяване на
конкретното нарушение.
В първоинстанционното
решение са изложени и пространни мотиви защо съдът не приема, че случаят е
маловажен в контекста на чл. 28 ЗАНН, които се споделят и от настоящата
инстанция. Твърдението, че липсват вреди или пък превозните средства следвало
да спазват хигиена, не обосновава различен от типичните за този вид нарушения
случай, а същевременно начинът и времетраенето изключват възможността да се
счете случаят за маловажен.
Така
постановеното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения във въззивното производство, материалният закон е
приложен правилно. Не са налице неясноти и противоречия между установената
фактическа обстановка и изводите на съда.
Основателна е
касационната жалба в частта на размера на наложената санкция:
В случая е
обсъдена от РС наложената санкция, която е в средата на предвидения размер, като
е счетено, че същата е съобразена с критериите по чл. 27 ЗАНН. Настоящият
състав намира, че изложените от РС мотиви относно размера на санкцията не са
достатъчни, за да обосноват този размер. Според касационната инстанция
определеният с НП размер е твърде завишен, като не е съобразен с конкретните
факти и обстоятелства, включително с липсата на представени доказателства за
това от нарушението да са произтекли, каквито и да е вреди. В този смисъл
санкцията се явява несъразмерна на извършеното нарушение, поради което следва
нейният размер като явно несправедлив да бъде намален. Касационната инстанция,
отчитайки факта, че се касае за повторно нарушение, счита, че справедливо би
било този размер да бъде 2000 лв. (две хиляди лева), като с него биха се
постигнали целите по чл. 12 от ЗАНН.
С оглед изхода
от спора и на двете страни, които своевременно са претендирали разноски, се
дължат такива съобразно материалния интерес. При материален интерес от 5000.00
лв. е налице договорено възнаграждение по представените по делото договори за
правна защита и съдействие общо от 2200.00 лв. за двете инстанции. Съобразно Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл. 7, ал. 2, т. 2,
в относимата към датата на сключените договори за процесуално представителство
редакция, минималният размер е от 580.00 лв. или за двете инстанции от 1160 лв.
Договореният размер е от 2200 лв. общо за двете инстанции, поради което с оглед
факта, че дори не е в двоен размер на минималния такъв, то същият не е
прекомерно завишен и съдът намира, че не следва да бъде намаляван. Редуциран,
съобразно уважената част от жалбата, размерът на дължимите разноски на касатора
се явява от 1320.00 лв. за двете инстанции. Съобразен с отхвърлената част от
жалбата дължимият размер за разноски на ответника по касация е от 64.00 лв. за
двете инстанции. По реда на прихващането на касатора се дължат разноски от 1256.00
лв.
С оглед гореизложеното
и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 116/ 13.05.2022 г., постановено по НАХД № 20223420200178/ 2022 г. на Районен
съд – Силистра, с което е потвърдено
Наказателно постановление № СС-28-ДНСК-18/ 01.03.22 г. на Началника на Дирекция
за национален строителен контрол, гр. София, с което на „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. „Харалампи Джамджиев“ № 1, представлявано от
управителя С.И.С., е наложена имуществена санкция от 5 000 лв. (пет хиляди
лева) на основание чл. 237, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т.
2 от ЗУТ и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ за извършено нарушение на чл. 178, ал.
1 във връзка с чл. 177, ал. 2 от ЗУТ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № СС-28-ДНСК-18/ 01.03.22 г. на Началника на Дирекция за
национален строителен контрол, гр. София, с което на „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК ххххххх,
със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Х.Д.“ № 1, представлявано от управителя С.И.С., е наложена имуществена
санкция от 5 000 лв. (пет хиляди лева), като НАМАЛЯВА размера на санкцията от
5000.00 лв. (пет хиляди лева) на 2000.00 лв. (две хиляди лева).
ОСЪЖДА Дирекция
за национален строителен контрол, с административен адрес: гр. София, бул.
„Христо Ботев“ № 47 да заплати на „ЛЪКИ СИС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Силистра, ул.
„Харалампи Джамджиев“ № 1, представлявано от управителя С.И.С., по реда на
прихващането, сумата от 1256.00 лв. (хиляда двеста петдесет и шест лева) съдебно
– деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: