№ 793
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720102018 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С.В.С. срещу
“Топлофикация – Перник” АД, с която се иска ответното дружество да заплати сумата
от 400 лева, представляваща получена сума на отпаднало основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че по ч. гр. д. № 7271/2010 г. на Пернишкия
районен съд е издаден изпълнителен лист в полза на ответното дружество срещу
ищцата за сумата от 4969,40 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, 1261,70 лева – мораторна лихва и 249,62
лева – разноски. Въз основа на изпълнителния лист ответникът инициирал
образуването на изпълнително дело № 0239 по описа за 2011 г. на Частен съдебен
изпълнител Е.Д. с район на действие Окръжен съд – Перник, което било прекратено на
осн. чл. 433, ал.1, 8 ГПК. На 22.12.20 г. било образувано въз основа на същия изп. лист
ново изп. дело № 2363/20 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Принудително била събрана сума в
общ размер на 400 лева. Постановено било влязло в сила решение по гр. д. № 2327/21 г.
по описа на Пернишки районен съд, с което е признато за установено, че С.В.С. не
дължи на “Топлофикация – Перник” АД вземанията, които са предмет на
горепосочения изпълнителен лист.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба. В съдебно
заседание оспорва предявения иск.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят за наличието на образувано ч. гр. д. № № 7271/2010 г на
Пернишки районен съд по което в полза на “Топлофикация Перник” АД срещу С.В.С.,
са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
25.11.2010 г. за следните вземания: 4969,40 лева – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ********* за
периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане, сумата от 1261,70 лева – мораторна лихва
и 249,62 лева – разноски.
От писмените доказателства по делото се установява, че въз основа на този
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 239 по описа за 2011 г. на ЧСИ
Е.Д., а впоследствие изп. дело № 2363/20 г. по описа на ЧСИ С.Б. с район на действие
Окръжен съд – Перник.
От приложеното изпълнително дело и от издаденото от съдебния изпълнител
удостоверение от 06.04.2022 г. се установява, че за погасяване на вземанията от
постъпилите плащания след наложен запор на вземанията на длъжника за трудово
възнаграждение на взискателя са преведени на 25.06.21 г., 16.07.21 г., 09.09.21г.,
30.09.21 г., 26.10.21г., 02.12.21 г., 21.12.21г., 25.01.22г. и на 22.02.22г. суми, които с
таксите за превод са в общ размер на 400 лв..
Представено е влязло в сила решение от 08.02.2022 г. по гр. д. № 02327 по описа
за 2022 г. на Пернишки районен съд, с което е признато за установено, че С.В.С. не
дължи на “Топлофикация Перник” АД вземанията, за които е издаден изпълнителен
лист от 25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 7271/2010 г. на Пернишки районен съд, поради
погасяване на правото на принудително изпълнение, като съдът е констатирал, че
давността е изтекла на 31.10.2016 г. или години преди принудителното събиране на
процесната сума.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето”.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на
отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните
елементи - получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при
получаване на имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с
обратна сила.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД предмет на доказване от ищеца е
2
получаването на сумата 400 лв. от обогатилото се лице -ответника, която му е дадена
от обеднялото лице-ищеца, във връзка с предприето принудително изпълнение при
отпаднало основание. В случая с оглед конкретните твърдения въведени от ищеца
последният следва да докаже, че: 1) по време на висящността на изпълнителното дело е
установено със сила на пресъдено нещо, че вземането, чието принудително изпълнение
се търси. не съществува (в случая поради неговото погасяване по давност), както и че
2) съдебният изпълнител е превел чрез платежни нареждания постъпилите в резултат
на принудителното изпълнение (запор върху трудовото възнаграждение на длъжника)
по негова сметка средства в размер на 400 лв. по сметка на взискателя по изп. д. №
2363/2020г. по описа на ЧСИ С.Б..
При доказване на горните факти, отпадането на основанието за разместването на
блага, като отрицателен факт, не подлежи на доказване от ищеца, а напротив –
наличието на основание за удържането на процесната сума като разместване на блага,
следва да се докаже от ответника, поради което е достатъчно твърдението на ищеца за
липсата му.
Съдът намира, че ответното дружество е получило сума в общ размер на 388,00
лева, която е била принудително събрана от ищeца, доколкото периодично са
постъпвали суми по сметка на съдебния изпълнител. Сумата от 12,00 лв. е послужила
за такси превод, с които длъжникът е ощетен, а взискателят облагодетелстван,
доколкото същите са послужили за постъпване на събраните суми по негова сметка.
Следва да се отбележи, че към момента на получаването на тази сума е
съществувало правно основание за нейното получаване, тъй като за нейното
принудително събиране е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 7271/2010 г. на
Пернишки районен съд, но впоследствие е отпаднало.
По делото се доказа, че с влязло в сила решение е признато за установено, че
ищцата не дължи на “Топлофикация Перник” АД вземанията, за които е издаден
изпълнителен лист от 25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 7271/2010 г. на Пернишкия районен
съд и е образувано изпълнително дело № 2363/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б.. С
постановеното влязло в сила решение е отречено съществуването на изпълняемото
право, за което е издаден обсъжданият изпълнителен лист.
С налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца не се стига до
автоматично преминаване на имуществени права в патримониума на взискателя по
изпълнението. Дори тогава, когато в резултат на наложения в хода на изпълнението
запор се стигне до реално постъпване на определени суми от третото задължено лице
по сметка на съдебния изпълнител, то с това тези суми не преминават в собственост на
взискателя, тъй като те все още принадлежат на длъжника и имат характер на
депозитни суми, но собственикът им няма възможност да извършва разпоредителни
действия с тях до удовлетворяването на взискателя, съответно присъединените
3
кредитори, а съгласно изричната разпоредба на чл. 455, ал.2 ГПК с тези суми на
длъжника се разпорежда съдебният изпълнител. Те преминават в собственост на
взискателя чак тогава, когато чрез платежни нареждания бъдат преведени от съдебния
изпълнител по сметка на взискателя. /Решение № 99/ 28.06.2012 г. по т.дело №
667/2011 г. по описа на ВКС, II т.о./ В настоящото производство се установи, че
съдебният изпълнител е превел посочените по-горе суми, постъпилите в резултат от
запора, по сметка на взискателя-ответник.
В случая ответното дружество се е обогатил при отпадане на основание със сумата
от 400 лева, поради което същата подлежи на връщане. Предвид това предявеният иск
е основателен и следва да се уважи. Като законна последица от уважаването му,
предвид изричното искане в тази насока, следва да се присъди и законната лихва от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Ищецът е направил разноски както следва: 50,00 лева - държавна такса, 1,41 лв.
– такса превод, и 300 лева - адвокатски хонорар, които на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва
да му се присъдят.
Водим от горното, Пернишкият районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
С.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ************ на осн. чл. 55, ал.1, предл. 3
ЗЗД сумата в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, получена на отпаднало основание
по изпълнително дело № 2363/2020 г. по описа на частен съдебен изпълнител С.Б.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
С.В.С., ЕГН **********, с постоянен адрес ************ сумата в размер на 351,51 /
триста петдесет и един лева и петдесет и една стотинки/ лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
4
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5