№ 481
гр. Варна , 05.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на пети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500042 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №285767/30.11.2020г. на М. Г. Ч. ,
ЕГН **********, от гр. София, срещу определение №263613 от
24.11.2020г. на Варненски районен съд, 43 състав, постановено по ч.гр.д.
№15022/2020г. по описа на същия съд.
С обжалваното определение сезираният Варненски районен съд е
допуснал обезпечение на бъдещ установителен иск на „Интейк” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу М. Г. Ч. , ЕГН
**********, гр. София, с правно основание чл.124 ГПК, за установяване
в отношенията между страните, че „Интейк” ЕООД е титуляр на
вземането в размер на 827,72 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от
„Енерго-Про Продажби” АД фактура № **********/12.08.2011 г., на
осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
депозиране на исковата в молба в съда на 28.07.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено от „КНМ
Груп” ЕООД на „Интейк” ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за
която сума има издаден изпълнителен лист от 22.02.2019г. от Районен
съд - гр. Варна по гр.д. № 9772/2014г., в полза на „КНМ Груп” ЕООД,
чрез налагане на следните обезпечителни мерки: Забрана на ЧСИ peг. №
718 КЧСИ да предава на взискателя М. Г. Ч., ЕГН ********** или на
друго трето лице, постъпилите по изп.д. № 20207180401190 по описа на
ЧСИ Станимира Костова-Данова peг. № 718 КЧСИ, суми, както и
1
забрана на ЧСИ Станимира Костова-Данова peг. № 718 КЧСИ, да
предава на взискателя М. Г. Ч., ЕГН ********** или на друго трето лице
на приложения по изп.д. № 20207180401190 по описа на ЧСИ Станимира
Костова-Данова peг. № 718 КЧСИ изпълнителен лист от 22.02.2019 г.,
издаден от Районен съд - гр. Варна по гр.д. №9772/2014 по описа на ВРС,
при условие на внасяне от страна на молителя на парична гаранция в
размер на 90 лева.
Това определение се оспорва като недопустимо и незаконосъобразно.
Жалбоподателката М. Чучукова твърди, че е добросъвестен
приобретател на процесното вземане, което е придобила от трето,
неучастващо в спора лице след извършена разумна и обоснована
преценка относно ликвидността, изискуемостта, размера и
принадлежността му. С оглед на това и доколкото обезпечения
бъдещият установителен иск е насочен срещу чуждо облигационно
правоотношение, в което молителят – бъдещ ищец не участва, не
черпи права и няма никакво касателство, като цели да атакува и
отрече прехвърлителния ефект на облигационна връзка между
ответника и незаявено в бъдещия спор лице, то този иск е
недопустим. Според жалбоподателя, наличието на облигационно
правоотношение между страните в процеса е задължителна
предпоставка, обуславяща правния интерес от водене на
установителен иск, а такова в случая липсва.
Обосновано е и оплакване за неадекватност на допуснатата
обезпечителна мярка „забрана на ЧСИ да предава събраните по
изпълнителното дело суми, в т.ч. на трети лица, като се твърди, че
по този начин недопустимо се засягат правата на неограничен брой
правни субекти.
При тези основни оплаквания жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното определение и отхвърляне на молбата за допускане на
обезпечение на бъдещ иск.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна „ИНТЕЙК” ЕООД,
ЕИК *********, е подала отговор вх. №291737/23.12.2020г., в който
излага подробно аргументи за неоснователност на подадената частна
жалби, позовавайки се и на съдебната практика, установено с редица
съдебни актове на Варненски окръжен съд по сходни казуси. Моли
обжалваното определение на първоинстанционния съд да бъде
потвърдено.
Частната жалба на жалбоподателя М. Чучукова е подадена в срок, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалването, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
2
намира същата за основателна по следните съображения:
Допускането на обезпечение предполага положителна преценка за
допустимост и вероятна основателност на иска, наличие на интерес от
обезпечаването, както и съответствие на поисканата обезпечителна
мярка с обезпечителната нужда на молителя – ищец. Тези предпоставки
се намират една спрямо друга в условията на кумулативност, което
означава, че отсъствието на едната води до неоснователност на искането
за допускане на обезпечение.
В конкретния случай молителят „Интейк” ЕООД (цесионер) твърди
цесионно правоприемство в условията на чл.99, ал.1 ЗЗД и чл.226 ГПК
на паричното вземане (цедираното вземане), за което предявения от
праводателя „КНМ Груп” ЕООД (цедента) осъдителен иск е уважен с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 9772/2014г. на ВРС и е
издаден изпълнителен лист срещу „Енерго Про Продажби” АД
(цедирания длъжник). Молителят твърди, че цедента не е изпълнил
задължението си по цесията и е нарушил задължението си да му предаде
издадения изпълнителен лист по цедираното вземане срещу длъжника.
Тези твърдения сочат на спор за изпълнение на цесионния договор.
Заявения петитум на бъдещия иск, обаче, сочи на установителен иск
срещу трето лице - М. Г. Ч., при това с предмет – установяване
единствено в отношенията с това трето лице, че „Интейк” ЕООД е
титуляр на вземането, установено с влязлото в сила решение по гр.д. №
9772/2014г. на ВРС.
Правния интерес от воденето на такъв иск молителят е обосновал с
твърдения, че е било образувано изпълнително дело за събиране на
цедираното вземане, но не от и в полза на цедента „КНМ Груп” ЕООД, а
по искане на трето лице – М. Чучукова, легитимирал се като цесионер,
на който предходен кредитор „Пи Маркет” ЕООД е прехвърлил
вземането, придобито от него по договор за цесия от цедента „КНМ
Груп” ЕООД. Доказателства за установяване на тези твърдения обаче
молителят не е представил. Твърди се, че „КНМ Груп” ЕООД и „Пи
Маркет” ЕООД са антидатирали сключения между тях договор за цесия,
давайки му предходна дата спрямо датата на цесията в полза на
цесионера „Интейк” ЕООД. Антидатираността на цесията в полза на „Пи
Маркет” ЕООД молителят сочи като увреждащо действие, насочено
срещу правата му на цесионер.
При тези фактически твърдения за обосноваване на бъдещия иск
обосновано може да се приеме, че молителят разполага с по-интензивни
способи за защита на накърненото си и/или застрашено право.
Установителният иск е допустим, само когато с установителното
3
решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води
след това друг иск. Липсва правен интерес от установителен иск, когато
спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск или
конститутивен иск. Положителна преценка за наличие на правен интерес
за молителя да води заявения бъдещ установителен иск в случая не може
да се направи като се има предвид и решението по гр.д. №9772/2014г. на
ВРС, установяващо със силата на пресъдено нещо, че вземането на
ищеца „КНМ Груп” ЕООД е било прехвърлено в хода на процеса на
„Интейк” ЕООД. Да се установява отново този факт – че вземането на
цедента „КНМ Груп” ЕООД е било прехвърлено на „Интейк” ЕООД с
цесия от 23.10.2014г., би било правно недопустимо.
Общата предпоставка, закрепена в чл.391, ал.1 ГПК, поставя изискването
обезпечението да се допуска „когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението“. Процесният случай специфицира с това, че сред изброените
основания от правния си интерес за предявяване на обезпечителното
искане молителят се е спрял единствено и само на установителен иск за
собственост при това единствено и само спрямо трето лице, за което се
твърди, че държи изпълнителния лист. От материалите по делото не
става ясно каква промяна от търсената от него забрана за предаване на
ответника по бъдещия установителен иск на сумите, събрани в
изпълнението, или на самия изпълнителен лист ще настъпи по
отношение на решението по този иск. Диспозитива на едно такова
решение, огледално на фактическия състав на иска за собственост, не
предпоставя и не включва в себе си произнасяне по въпроса за
изпълнението или не на насрещното по процесното вземане задължение
за плащане. Следователно, въпросната обезпечителна мярка нито може
да попречи, съответно затрудни, нито да подпомогне осъществяването
на правата по установителния диспозитив. Нещо повече, изпълнението
от съдебния изпълнител на процесното парично вземане, водено по реда
на ГПК дава законови гаранции и специална правна уредба на
интересите и защитата на третите лица, застрашени от увреждане в
резултат на осъществяваното принудително изпълнение. Молителят в
обезпечителното производство трябва да се отнася с по-висока
отговорност и изискване към собствения си обезпечителен интерес и към
законовата уредба на способите за защита в случаите на застрашаване на
неговите субективни права от увреждане във водения от взискателя
изпълнителен процес. Производството по чл.391 ГПК няма за задача да
отстранява грешките на молителя. Пределът на намеса в чужда правна
сфера следва да покрива стандарта непрекомерност. В процесния случай
въвеждането на обезпечителната мярка забрана за разпределяне на
събраните в хода на изпълнението суми при това не само по отношение
4
на бъдещия ответник, но и на всяко друго трето лице, обръща
действието на закона срещу смисъла и целите, закрепени в уредбата,
дадена в чл.455, чл.457, ал.3, чл.459, чл.462, чл.464 от ГПК. В този ред
обезпечителната мярка „спиране предаването на суми, събрани по
изпълнителното дело“ на взискателя или на друго трето лице не е от
категорията „други подходящи мерки“ по смисъла на чл.397, т.3 ГПК.
Нейното прилагане в съдебната практика е типичен пример за очевидна
неправилност, при която законът е обърнат срещу собствения му смисъл
и цели.
В този смисъл следва да се цени и мярката забрана на ЧСИ да предава на
взискателя или на друго трето лице приложения по изп.д. №
20207180401190 изпълнителен лист от 22.02.2019г., издаден по гр.д.
№9982/2014г. на ВРС. Както сам молителят сочи, този изпълнителен
лист е издаден в полза на цедента „КНМ Груп” ЕООД и в този смисъл
това дружество не се явява „друго трето лице“, по отношение на което
исканата забрана може да простре действие. Следователно, с тази мярка
не може да се даде адекватно обезпечение на бъдещия установителен
иск на молителя при това срещу последващ приобретател на вземането.
Освен това мярката е и силно репресивна, възлагаща на съдебния
изпълнител роля на арбитър за титулярство на вземане по издаден от съд
изпълнителен лист, поради което и доколкото не е изрично предвидена
от законодателя, не може да бъде налагана.
Липсва основание в случая за налагане и на поисканите в условие на
евентуалност обезпечителни мерки – запор на вземането на бъдещия
ответник М. Ч. от длъжника „Енерго Про Продажби” АД по изп. дело
№20207180401190, и запор на изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано това изпълнително дело, поради неадекватност на тези мерки
спрямо обезпечавания бъдещ иск.
Същите са неприложими за обезпечаване на очертания в молбата бъдещ
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, тъй като дори искът да бъде
уважен ищецът няма да разполага с изпълнителен титул спрямо
ответника, респ. тези запори няма да го ползват. Отделно от това,
мярката запор върху вземане е приложима и реално изпълнима само в
случаите, когато ответникът по бъдещия иск е длъжник на ищеца и
разполага с вземане спрямо трето за спора и изпълнението лице.
Изпълнението на запор на вземане, съобразно разпоредбата на чл. 507
ГПК, представлява забрана на третото задължено лице да предава на
длъжника дължимите суми, като от деня на получаване на съобщението
третото лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него
5
вещи или суми. В случая обаче мярката би следвало да се изпълни
спрямо самия длъжник по изпълнителното производство – „Енерго-Про
Продажби“ АД, и нему ще следва по силата на полученото съобщение да
се забрани да изпълнява. Следователно, стига се до положението да се
забранява на самия длъжник, който е посочен в изпълнителния титул, да
изпълнява, което е недопустимо.
По тези съображения съдът намира, че не са налице визираните в закона
основания за допускане на исканото обезпечение, поради което обжалваното
определение на районния съд следва да бъде отменено и по същество
искането на молителя да се остави без уважение.
Въз основа на горното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №263613 от 24.11.2020г. на Варненски районен
съд, 43 състав, постановено по ч.гр.д. №15022/2020г. по описа на ВРС, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №283885/24.11.2020г. на
„Интейк” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена чрез
управителя Р. К. М., за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу М. Г.
Ч., ЕГН **********, от гр. София, с правно основание чл.124 ГПК, за
установяване в отношенията между страните, че „Интейк” ЕООД е титуляр на
вземането в размер на 827,72 лв., представляваща платена без основание
стойност на коригирана потребена електрическа енергия по издадена от
„Енерго-Про Продажби” АД фактура № **********/12.08.2011 г., на осн. чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от депозиране
на исковата в молба в съда на 28.07.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, което вземане е прехвърлено от „КНМ Груп” ЕООД на
„Интейк” ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014г., за която сума има
издаден изпълнителен лист от 22.02.2019г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д.
№ 9772/2014г., в полза на „КНМ Груп” ЕООД, чрез налагане на следните
6
обезпечителни мерки: забрана на ЧСИ peг. № 718 КЧСИ да предава на
взискателя М. Г. Ч., ЕГН ********** или на друго трето лице, постъпилите
по изп.д. № 20207180401190 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова
peг. № 718 КЧСИ, суми, както и забрана на ЧСИ Станимира Костова-Данова
peг. № 718 КЧСИ, да предава на взискателя М. Г. Ч., ЕГН ********** или на
друго трето лице на приложения по изп.д. № 20207180401190 по описа на
ЧСИ Станимира Костова-Данова peг. № 718 КЧСИ изпълнителен лист от
22.02.2019 г., издаден от Районен съд - гр. Варна по гр.д. №9772/2014 по
описа на ВРС, а в условие на евентуалност запор на вземането на бъдещия
ответник М. Ч. от длъжника „Енерго Про Продажби” АД в размер на 827,72
лв. по изп. дело №20207180401190 по описа на ЧСИ Станимира Костова-
Данова, peг. №718, както и запор на изпълнителния лист от 22.02.2019г.,
издаден по гр.д. №9982/2014г. на ВРС, въз основа на който е образувано това
изпълнително дело.
ОБЕЗСИЛВА издадената обезпечителна заповед по определение
№263613/24.11.2020г., постановено по ч.гр.д. №15022/2020г. на Варненски
районен съд, 43-ти състав.
ДА СЕ ВДИГНАТ наложените по обезпечителната заповед, издадена
по определение №263613/24.11.2020г., постановено по ч.гр.д. №15022/2020г.
на Варненски районен съд, 43-ти състав, обезпечителни мерки.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7