№ 9
гр. Свищов, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100014 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
Ищецът A.. АЛ. А.. твърди, че от съвместното съжителство с
ответницата ЕД. Х.. М. имат дете С. A.***** А.а, родена на 30.03.2013г.
Заявява, че след раждането на детето двамата с ответницата го отглеждали
заедно до март 2015г. След това ответницата започнала да отсъства за дълги
периоди от време, тъй като работела в чужбина. Твърди, че той също работел
в чужбина, но за по-кратки периоди. През времето когато и двамата
отсъствали, грижи за детето полагали родителите на ищеца. Заявява, че от
февруари 2020г. страните са разделени, като от тогава сам отглежда детето с
помощта на родителите си. Към момента майката се е установила в *****,
общ.В.Търново, като периодично пътува и пребивава в чужбина. Твърди, че
между родителите е налице спор относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, издръжката и режима налични
отношения с другия родител. Счита, че условията, които е създал за детето са
изключително добри, поради което в интерес на детето С. е то да живее при
своя баща. Така в жилището, където го отглеждал и са неговите родители,
детето имало самостоятелна стая, домът бил в много добро състояние и
оборудван с необходимите мебели и уреди. Ищецът бил подпомаган в
1
отглеждането на детето освен от своите родители и от жената, с която
съжителства. Същевременно майката не можела да предложи такива условия,
още повече, че отсъствала от страната.
Моли съда да постанови решение, с което да му предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, то
да живее на неговия адрес. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. Предлага съдът да определи лични
контакти на майката с детето в конкретен диапазон. Претендира разноски.
В предоставения й срок по чл. 131 от ГПК, ответницата е депозирала
отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв. Ж.Д. от ВТК. Счита
исковете за неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че страните живели
на семейни начала в жилище, собственост на родителите на ищеца, както и от
съвместно им съжителство на 30.03.2013г. е родено детето С..
Заявява, че през последните години съжителството на страните било
съпроводено с постоянни конфликти, обиди и закани от страна на ищеца,
поради което през м. октомври 2019 г. ответницата с детето се изнесла от
съвместното обитавано жилище и се установило да живее на квартира в гр.
Свищов. По молба на ищеца през м. февруари 2020 г. тя се върнала при
ищеца, но заедно с майка си заминала за Англия като сезонен работник на
ягоди за 6 месеца. Отишла да работи в чужбина, тъй като на детето му
предстояло започване на училище. Взела това решение, след като получила
подкрепата на ответника и уверение от бабата на детето по бащина линия, че
ще полагат необходимите грижи за С., докато майката отсъства. Твърди, че
докато била в Англия, ответницата изпращала всяка седмица по 50 паунда за
издръжката на дъщеря си, а през лятото на 2020 г. завела детето на море, след
което се върнала в Англия да работи. Твърди, че в това време ищеца
установил любовна връзка с друга жена на име Й.М., като впоследствие
заживял с нея на семейни начала в същото жилище, в което е живяла с
ответницата и детето. Заявява, че когато през м. октомври 2020 г. се
прибирала в България, тя се установила да живее в дома на родителите си в
*****, обл. Велико Търново. От тогава многократно е искала да вземе дъщеря
си при себе си и да се грижи за нея, но срещнала категорично
противопоставяне от страна на ищеца.
През м. януари 2021 г. детето постъпило в *****, гр. Свищов, като и
2
през това време контактите на майката били ограничавани от ищеца. От
лекуващият лекар ответницата научила дъщеря й от какво заболяване е
приета в болницата и, че на 07.01.2021 г. детето ще бъде изписано.
На 07.01.2021г. майката отишла пред болницата, за да види детето. В
телефонен разговор бащата казал, че детето няма да бъде изписано в този ден.
Независимо от това майката изчакала в лекия си автомобил и видяла как
дъщеря й, придружавана от баща си напускат болницата. Тя се втурнала към
детето и при опита да го прегърне между нея и ищеца избухнал скандал, като
за преустановяването му се налага намесата на органите на полицията. В
присъствието на органите на реда тя отново изразила готовност да вземе
детето и да се грижи за него, но бащата категорично отказал.
Счита, че като майка разполага с необходимия родителски капацитет и
качества да упражнява родителските права по отношение на детето С..
Предвид ниската възраст и пола на детето /момиче/ счита, че тя е по-
пригодния родител. Наела е апартамент под наем за нея и детето в гр. Велико
Търново, като е съобразила и това да е в близост до училище. Жилището е в
добро битово и техническо състояние.
Заявява, че обстоятелството, че към момента майката не упражнявала
фактически непосредствените грижи за детето не се дължи на нейно
поведение или дезинтересиране от родителска отговорност, а на
обстоятелството че между нея и ищеца е налице конфликт, който я
възпрепятства да бъде до детето си. Обстоятелството, че ежедневните грижи в
дома на бащата се полагат от неговата баба по бащина линия, не могат да
заместят липсата на майчина грижа.
Моли съда да постанови решение, с което родителските права върху
малолетното дете С. A.***** А.а, родена на 30.03.2013 год. да се възложат на
ответницата , местоживеенето на детето да бъде на адреса на неговата майка
ЕД. Х.. М. в гр. Велико Търново, ул. *****; да определи режим на лични
контакти на детето с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя по местоживеене на детето в гр. Велико
Търново; да осъди ищеца да заплаща за детето си месечна издръжка в размер
на 200 лева. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез упълномощения повереник адв. Д.
поддържа исковата си молба, като моли претенцията да бъде уважена.
3
В съдебно заседание ответницата чрез упълномощения повереник адв.
Д. поддържа отговора на исковата молба, като моли родителските права да се
възложат на майката.
По делото съдът на два пъти постанови привременни мерки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и на основание чл.235 от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Страните са родители на малолетното дете С. A.***** А.а, родена на
30.03.2013г. видно от Удостоверение за раждане, издадено по Акт за раждане
№582/02.04.2013г. на Община Плевен.
Между страните е безспорно, че детето им е родено от извънбрачно
съжителство.
По делото са изискани и изготвени няколко социални доклади. Видно
от първия изготвен социален доклад от ДСП-Свищов е, че социалните
работници са го изготвили на база социално проучване на място. Описано е,
че детето С. живее заедно с баща си, съжителката му и прародителите в имот
в гр. Свищов, представляващ къща на едно ниво, от две части с два отделни
входа и прилежащ двор. Едната част се използва от домакинството на
прародителите, а другата от детето, бащата и съжителстващото лице. За
детето е осигурена самостоятелна стая с необходимите мебели, телевизор,
лаптоп и таблет. Поддържа се необходимата хигиена в стаята, като детето
споделило, че за това й помага съжителката на бащата Й.. Посочено е, че към
момента на проучването основни грижи за детето се полагат от бащата А.А.,
съжителката му Й.М. и прародителите по бащина линия. Детето било с добра
лична хигиена, облечено с чисто и подходящо облекло, изцяло съобразено с
пола, възрастта и сезона. Детето било обгрижвано с много търпение, любов и
внимание. Установена била от социалните работници привързаност на детето
и към двамата родителя. Връзката с бащата била силна. Детето споделило, че
съжителката на бащата Й.М. и помага и се грижи за нея. Между двете
съществувало разбирателство, като съжителката споделила, че е дете на
разведени родители и разбира как се чувства детето и не би искала то да се
разкъсва между двамата родителя. Проведен бил телефонен разговор с
класния ръководител на детето, от който станало ясно, че тя е запозната с
взаимоотношенията между родителите. Учителката споделила, че на първия
4
учебен ден детето е било придружено от бащата. С майката се е срещала само
веднъж от началото на учебната година и същата не се е свързвала с класния
ръководител. Класния ръководител наблюдавал промяна в поведението на
детето след контакти с майката, като детето влизало в конфликти със
съучениците си. По настояване на бащата детето посещавало училищния
психолог, според който детето винаги внимавало, когато говорело за майка
си, като че ли, за да не изпусне нещо, което не трябва да каже. На всички
рисунки рисувало бащата до себе си, а майката не присъствала. Определяла
бащата като значима фигура. Свързвала контактите с майка си като празник,
бягство от ежедневието. Детето се чувствало обичано и от двамата родители.
Посочва се в социалния доклад, че детето не е изгубило връзка с майката. За
него нямало дилема кого да избира. Чувствало се добре в тази структура и
семейна ситуация.
Изготвен е и социален от ДСП –Велико Търново, изготвен само на база
телефонен разговор с ответницата. Майката е споделила пред социалните
работници, че детето С. живее при своя баща. Майката към него момент е
наела наем жилище в гр. Велико Търново и е регистрирана на Бюрото по
труда като безработна. Същата преди това е работела във Великобритания в
селското стопанство. Майката съжителствала и с приятеля си, който също
работел в чуждата държава.Според социалните работници майката проявява
загриженост за детето, има и необходимите битови условия да го отглежда.
По делото бе изготвен и втори социален доклад от ДСП-Свищов,
съгласно който поради трудова ангажираност, свързана с отсъствие на бащата
А.А. от страната, грижите за детето С. били поети от прародителите по
бащина линия. По време на извършваната социална работа с детето и
семейството не са констатирани пропуски в полаганите грижи за С.. След
завръщането в България бащата декларирал, че поема грижите за детето си и
към настоящия момент е подкрепян от съжителката си Й.М. и родителите си.
По информация от бащата, майката на детето също била в чужбина.
От изготвения втори социален доклад от ДСП-Велико Търново се
установява, че по данни на майката към момента на изготвяне на доклада
основни грижи за детето С. се полагат от бащата в семейната му среда. Г-жа
М. заявила, чу баща й е във влошено здравословно състояние поради което не
била извършена отново социална анкета на адреса. По данни на майката
5
детето й гостувало всяка седмица от петък до неделя. През този период
грижите за него са поемат от нея, което включва осигуряване на храна, дрехи
и вещи за обичайно потребление. В процеса на разговор се установило, че
майката е запозната с основните потребности на дъщеря си и може да ги
задоволи в пълна степен. Според социалния работник изготвил доклада,
майката разполагала с необходимия ресурс и родителски капацитет за
посрещане на потребностите на детето С. в семейната си среда. От събраната
информация от майката ставало ясно, че след завръщането си от Англия, тя се
е установила при родителите си в *****. По данни на майката жилището
представлява къща, състояща се от три стаи, кухня и санитарни помещения.
Информирала е, че предлага много добри в хигиенно - битово отношение
условия за живот, но въпреки това има намерение да закупи собствено
жилище. Майката информирала, че към момента съжителства с лицето К.М.,
с когото дъщеря й се намира в много добри взаимоотношения, приема го и се
чувства добре в неговата компания. Майката информирала, че е безработна,
но разполагала с лични спестявания и нямала финансови затруднения. От
извършените разговори с майката на детето ставало ясно, че към момента С.
живее с баща си - A.. АЛ. А.., неговата съжителка на семейни начала и баба си
и дядо си по бащина линия в гр. Свищов.
Видно от свидетелските показания на С. А.а – майка на ищеца, от
раждането на детето до сега, то е живяло в гр. Свищов, което жилище е
собствено на свидетелката и на мъжа й. Там детето и родителите му са
живели в отделна една постройка -2 стаи, коридор, тоалетна, баня, антре.
Детето си имало своя стая, в която има бюро, компютър, лаптоп и телефон.
Родителите му били разделени от година и половина. Според свидетелката
страните работили в чужбина както заедно, така и поотделно. Майката
изпращала по 200 лв. два пъти в месеца -100 лева на по банкова сметка на
мъжа на свидетелката за покриване на заем и 100 лева за детето. Синът й
също им изпращал пари за издръжка на детето - средно на месец 350 лева.
През лятото на 2020г., детето отишло на море с майка си. След като се
върнало, то разказало на баба си, че майка му има приятел, на когото
трябвало да казва татко.
Откакто детето посещавало училище, грижи за него полагал бащата,
който се завърнал в България. От есента на 2020г. синът й заживял и с
новата си приятелка. Отношенията между нея и детето били отлични: двете
6
общували, играели, и Й. помагала в учението. Детето имало приятели в
квартала и в училище. Майката се прибрала през м. октомври в България.
Когато се прибрала , тя взела детето за две седмици, тъй то било в онлайн
обучение. След това се появили проблеми между родителите. Докато детето
се отглеждало от майката, то се чувало с бащата всяка вечер и обратно.
Според свидетелката синът й не е пречил на ответницата да взема детето, но
когато то се връщало от майка си, било променено – ставало агресивно, като
това било усетено и в училище, тъй като имало оплаквания. В тази връзка
бащата е търсил помощ от класната и от психолога на училището. Именно те
установили, че детето когато отива при майка си става агресивно. След Нова
година детето било прието в болница. Майката разбрала за това от бащата.
Обсъдили по телефона въпроса кой да го придружи в болницата. Майката
обяснила, че не може да придружи детето в болницата, защото се намира в
Румъния и бащата го придружил. В деня на изписване на детето майката
дошла да го вземе от дома им.
Според св. Т.А. – съсед, A.ин живее с майка си, с баща си, баба си и
детето, а отскоро и с друга жена. Познава Е. и знам, че е майка на детето.
Виждал я много пъти. Знае, че детето е в първи клас. Очевидец бил на
скандал на 22-ри януари между майката и бащата на детето, но нямало
физически контакт.
Свид. Й.М. заяви, че съжителства с ищеца от есента на 2020 година, м.
октомври. В имота има две жилищни сгради. В първата пристройка са
родителите на ищеца, а във втората - двамата и детето. Всяка стая е със
самостоятелен излаз към коридора. В стаята, която ползва детето има легло,
телевизор, бюро, телефон, таблет, лаптоп. Детето посещавало училище *****
и е в първи клас. Свидетелката не е познавала ответницата от по-рано, но била
чувала да разговаря с ищеца по телефона. Според нея тя винаги крещела,
вдигала скандали, заплашвала. Детето контактувало с майка си вечер - за 2-3
минути, като никой не я ограничавал в разговорите. Майката вземала детето
всеки уикенд. След тези срещи с майката, у детето имало промяна - в
училище започнала да се бие, имало промяна и в държанието й – станала по-
глезена. От училището разговаряли с бащата по този въпрос и детето
посещавало училищния психолог, който установил, че й се променя
държанието, именно когато ходи при майка си. Свидетелката заяви, че когато
7
детето учи през седмицата, всички й помагат – бащата и неговите родители,
освен това свидетелката къпе и пере детето, подрежда стаята, дрехите, готви
заедно с майката на ищеца. Свидетелката изнесе данни, от които стана ясно,
че е напълно запозната с учебната програма на детето.
В допълнителен разпит свидетелката заяви, че след завеждане на
делото, през лятото двамата с ответника са работили в чужбина. Майката
също била в чужбина на работа. След като майката се прибрала в страната,
детето започнало отново да се бие, не слушало в училище, отговаряло, а
преди това нямало никакви проблеми. Двамата с ответника се прибрали малко
преди първия учебен ден, за да я подготвят за училище. Майката на детето се
прибрала през месец октомври и оттогава се променило поведението на
детето. Свидетелката забелязала, че това се случва само, когато детето се
връща от посещение при майката, в понеделник и вторник и когато наближи
да заминава при нея. Свидетелката изнесе, че имало промяна и в успеха на
детето. Преди това имало хубави оценки, а когато майката си дошла, то
получило две слаби оценки по околен свят и по български език.
Междувременно майката на ищеца починала и свидетелката поела изцяло
грижите по хигиената на детето. Именно тогава установила, че след едно
посещение при майката, детето има следи от нахапване от бълхи.
Свид. С.П. – позната на ищеца, заяви, че бащата полага грижи за детето.
Свид. Ю.П. – познава ответницата от 2019г., ищеца не го познава.
Според нея майката, докато била на работа в Англия, разговаряла с детето
постоянно. След като се прибрали в България двете се срещали в гр. Плевен,
като с тях били и децата им. Останала с впечатления, че детето е много
щастливо с майка си. Това било през м. декември 2019г. През м. февруари
2020г. двете отново заминали на работа в чужбина. Тогава свидетелката
разбрала, че ответницата има проблеми с бащата на детето си. Въпреки това
ответницата изпращала пари на родителите му, както и колети за детето, с
които му изпращала дрехи. Според заяви, че ответницата й споделила, че иска
да се вземе детето при себе си, но бащата не й го давал.
Свид. Г.М. – брат на ответницата, заяви, че сестра му се грижи добре за
детето. Отишла да работи в Англия заради детето, за да има пари за подслон,
топла храна, облекла, дрехи, училище. Според свидетеля сестра му има втори
етаж от къща в *****. Когато детето ги посещавало, то не искало да си
8
тръгва.
На въпроси по реда на чл.176 от ГПК майката отговори, че
понастоящем живее в ***** в имот, в който живеят също и нейният брат и
трите му деца. Бащата на майката живее в същия имот, но в отделна къща.
Според майката не било вярно, че детето, когато я посещава спи в едно легло
с нея и съжителя й. Според майката в ***** има училище и същата
възнамерява трайно да се установи в това село.
На въпрос по реда на чл.176 от ГПК бащата заяви, че действително е
предложил на майката след завръщането й да се споразумеят, при което
упражняването на родителските права да се предоствят на нея. На въпрос
оспорва ли обстоятелството, че е предложил на майката да се грижи за детето,
а бащата да може да го вижда по определения от съда режим на привременни
мерки, бащата отговори уклончиво, като в крайна сметка заяви, че е направил
такова предложение.
Съдът изслуша страните на основание чл.59, ал.6 от СК. Те заявиха, че
към настоящи момент нямат намерение да работят в чужбина, като бащата
заяви, че развива бизнес с търговия в страната.
Съдът в съдебно заседание изслуша детето С. A.***** А.а в
присъствието на социален работник от ДСП-Свищов, като съобрази, че
същото е на осем години. Детето заяви, че в дома на майка си се чувства
добре, тъй като си играело с трите деца на своя вуйчо, като посочи, че същите
са в близка до неговата възраст. Желанието на детето е да живее при майка си
в ***** и да ходи на училище там, като според него там имало такова. Детето
заяви, че се разбира както със съжителката на своя баща, така и със съжителя
на своята майка. Последният говорел на румънски, като детето заяви, че знае
няколко думи на този език.
По делото е изготвена СППЕ. Според заключението на експертите към
момента на изготвяне на експертизата не се установяват изразени в силна
степен проблемни положения, касаещи психичното здраве и емоционална
стабилност на детето. При детето се открива ниска степен на тревожност,
която е пряко обусловена от факта, че тя търси сигурност, грижа, внимание и
емоционална близост и от двамата си родители и се стреми да демонстрира
обич и привързаност. На лице е и ниска степен на стрес, свързан с
проблемите във взаимоотношенията между двамата родители и рефлектиращ
9
върху психоемоционалното състояние на детето, като поведенчески
проявления в социален аспект, касаещи взаимодействието с връстници. С. е
комуникативно, енергично и неагресивно дете, което притежава адекватни за
възрастта си социални умения. Вербално и поведенчески демонстрира силна
обич и емоционална привързаност и към двамата си родители. Резултатите от
проведеното психологическо изследване, насочено към установяване на
емоционалните връзки и привързаност, сочат стремеж и желание за близост и
с двамата родители, не се наблюдава дистанцирано отношение към нито един
от тях. Диагностичните изследвания (показателна е проективната
диагностика) и проведените интервюта изключват наличието на синдром на
родителско отчуждение при детето спрямо някой от родителите му.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК при спор относно
родителските права, ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Производството е спорна съдебна администрация и при решаването на делото
съдът се ръководи от интереса на детето.
Няма спор между страните и от доказателствата по делото се установява
че страните са родители на малолетното дете . Не е спорно, че към момента
на подаване на иска в съда и към настоящия момент страните живеят
разделени и непосредствени грижи за детето полага неговия баща. Налице е
спор помежду им относно местоживеенето на деетето, упражняването на
родителските права спрямо него, личните отношения с детето и издръжката
му, съгласно чл. 142, чл. 143 от СК, който следва да бъде разрешен от
сезирания съд по настоящия адрес на детето. Ето защо, предявеният от ищеца
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК е процесуално допустим.
Въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, съдът намира,
че в интерес на детето е родителските права да бъдат предоставени на
майката и да бъде определено местоживеенето му при майката.
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС обобщава
практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските
права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като
дава указанието упражняване на родителски права и мерките да бъдат
определени конкретно, т.е от значение са не отделни обстоятелства, а
10
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Съгласно цитираното
постановление на първо място най –важен критерий са възпитателските
качества на всеки родител, а те включват широк кръг от качества –
способностите да се грижат, да възпитават, да създават навици за
придобиване на знания и за полагане на труд, морални качества ; полаганите
до момента грижи ( като последните са условие и за създаване на
привързаност на детето, която е също критерий ); желанието на родителите да
се грижат за детето; привързаността на детето към родителите ; пола и
възрастта на децата ( макар и формални критерии но част от комплекса ,без да
са приоритет ); възможност за помощ от близки лица , социално обкръжение
и материални възможности на родителя. Освен посочените критерии, съдът
следва да съобрази и тези въведени в ЗЗДт формиращи комплексното понятие
„ най добър интерес на детето”. Посочените в § 1, т.5 от ЗЗДт обстоятелства
макар и в основни линии да повтарят визираните по-горе критерии, ги и
допълват. Следва да се съобразят: физическите, емоционални и психически
потребности на детето ; опасността или вредата която пречи на детето или
вероятност да му се причини, последиците които ще настъпят при промяна на
обстоятелства. Не на последно място следва да се има предвид и
дефинирането на понятието интереси на детето в ППВС №1 / 1974 –
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание –
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено
полезен труд и изобщо изграждането на всяко дето като съзнателен
гражданин на обществото.
При всичко изложено се обуславя извода и необходимостта съдът да
направи комплексна преценка, като вземе предвид всички обстоятелства
които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на детето,
създаване на условия на живот, които да отговорят на нуждите му.
Настоящият състав, намира че от всички може да се обоснове извод, че
както бащата така и майката на детето имат желанието и възможността да се
грижат за детето си, а и двамата разполагат с родителски качества,
подпомагани в отглеждането на детето от близки. В нито един от социалните
доклади не е констатирано, че някой от двамата родители няма възможност
или желание да отглежда малолетното дете. Напротив, фактът, че бащата е
сезирал съда с искова молба показва желанието му да се грижи за дъщеря си.
От друга страна майката на детето също полага усилия да създаде такива
11
условия за живот на детето, при които то няма да чувства, че е лишено от
нещо.
Съдът кредитира и гласните доказателства на водените свидетели от
двете страни. От тях се установява, че майката не е загубила водещата роля в
живота на детето си, макар и в по-голям период от време в последните
години, същата да е отсъствала от него поради наложилите се обстоятелства
във връзка с работата й в чужбина. Детето не е прекъсвало комуникацията с
майката, споделя с нея и се чувства щастливо с нея, въпреки, че не живеят
заедно. Бащата , който обгрижва детето, не е останал на заден план, но съдът
лично се убеди в привързаността на детето към майката. Възможността и на
двамата родители да осигуряват средства за издръжка на детето и на
здравословното му състояние, съдът преценява като равнопоставено. Двамата
родители еднакво демонстрират загриженост за здравето на детето. Битовите
условия, които родителите са създали за отглеждане на детето, които съдът
намира за важни, но не до степен на решаващи изхода на делото, са осигурени
от страните. В този смисъл ищеца доказа, че условията които той е създал за
отглеждане на детето са изключително добри, за разлика от ответницата,
която не представи убедителни доказателства в тази насока. Независимо от
това, двамата родители разчитат на помощта на своите съжители. Съдът
прецени, че при отглеждане на детето бащата е бил подпомаган не само от
своята съжителка, но и от своята майка. От гласните доказателства,
придобити посредством разпита на последната, както и от свидетелските
показания на св. Й.М., се установи, че основната помощ на ищеца е давана от
прародителя по бащина линия. В хода на делото майката на ищеца почина,
поради което помощта която бащата е получавал от нея е изгубена. Въпреки
това, както бе посочено двамата родители получават помощ от съжителите
си, както и от разширения кръг роднини. Съдът кредитира и експертното
становище по изготвената експертиза, според което при проведеното
психологическо изследване насочено към установяване на емоционалните
връзки и привързаност, е установен стремеж и желание за близост и с двамата
родители, като същевременно не е установено дистанцирано отношение към
нито един от тях. Напротив, стремежа на детето да търси сигурност, грижа,
внимание и емоционална близост и от двамата си родители и да се стреми да
демонстрира обич и привързаност, е довел до лека тревожност и стрес у
детето. При това положение съдът намира, че двамата родители еднакво
12
предлагат възможности да отглеждането и възпитанието му.
При комплексното обсъждане на всички изброени по-горе критерии за
определяне на кого да бъдат възложени родителските права над малолетното
дете, съдът намира ,че след като и двамата родители имат родителските
качества, възможности и желание да се грижат за детето, следва да съобрази и
интереса на малолетното дете. На първо място съдът отчита факта, че детето
не е прекъснало връзката с майка си и към настоящия момент я посещава
много често, съгласно привременните мерки. В тази връзка от кредитираните
от съда доказателства, се установява, че детето е раздразнително, проявява
агресия спрямо другите именно след прекъсване на връзка с майка си. Освен
това съдът прецени, че възрастта му е такава, че промяната в средата, в която
то се отглежда няма да се отрази в такава степен, с която да се накърнят
интересите му. Напротив, установи се по делото, че детето приема средата на
майката изключително добре, за което съдът се убеди лично от съобщеното
от самото дете. То изрази готовност и желание да се премести в ново
училище, заяви също че му харесва да играе с братовчедите си, които са на
неговата възраст. Съдът съобрази и обстоятелството, че детето навлиза в
такава възраст, в която същото има нужда от подкрепа на възрастен, като
такъв с оглед пола на детето, следва да бъде неговата майка. На следващо
място съдът съобрази желанието на детето да живее при своята майка. В
заключение изхождайки от приоритетния интерес на детето, съдът намира, че
следва да възложи упражняването на родителските права над детето на
неговата майка.
След като съдът възлага упражняваното на родителските права над
детето на майката намира, че следва да определи местоживеенето на детето
отново при неговата майка, тъй като по този начин родителят, комуто са
възложени правата над детето ще може да се грижи най-добре за детето си.
При определяне режима на лични отношения на бащата с детето съдът
следва да се съобрази преди всичко висшия интерес на детето, който налага
осигуряването на възможност за най - пълноценни контакти с онзи от
родителите, който не упражнява непосредствено родителските права, за да
може същият да има възможност пълноценно да изразява своята родителска
обич и да полага грижи. В тази връзка майката е предложила режим на лични
контакти на детето с бащата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
13
10,00 ч. в събота до 17,00 ч. в неделя по местоживеене на детето в гр. Велико
Търново. Съдът след като съобрази възрастта на детето, отдалеченото
разстояние между населените места на бащата и майката, намира, че следва да
определи режим на лични контакти на бащата с детето, който би позволил
поддържането на стабилна емоционална връзка на детето със своя родител,
доколкото фигурата на бащата е изключително важна при формирането на
характера на детето и правилното му емоционално съзряване. Съдът намира,
че най-подходящ е режим при който бащата да взема и връща детето всяка
първа и трета седмица от месеца от 17,00 ч. в петък до 17,00 ч. в неделя, от и
на адреса на детето, както и през четните календарни години - първите пет
дни на коледната и пролетната ваканции, както и първите два дни от
Великденската ваканция, а през нечетните календарни години – вторите пет
дни на коледната и пролетната ваканции, както и вторите два дни от
Великденската ваканция, както и един месец през лятото, който да не съвпада
с редовния платен годишен отпуск на майката. При неефективност на така
определените мерки, законът дава възможност на всеки родител да иска
изменението им или определянето на нови.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигури условия за живот,
необходими за развитието на детето. Размерът на издръжката, съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК се определя от нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение въпроса за дължимата от бащата издръжка, която
съобразно актуалната редакция на чл. 142, ал. 2 СК е обвързана с размера на
минималната за страната работна заплата и е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, т.е. към настоящия момент
представлява стойност от 162,5 лв. В случая бащата е в трудоспособна
възраст и реализира доходи най-вече от работа в чужбина, които не са
постоянни. Пред съда същия заяви, че няма намерения занапред да работи в
чужбина, като към момента е създал собствен бизнес. В конкретния случай
следва да се съобрази и обстоятелството, че детето е ученичка в началните
класове, по делото не се установиха негови специфични нужди, които да
налагат определяне на по-висок размер на издръжка. Ето защо, съдът намира
претендирания от майката размер от 200 лв. месечно за достатъчен. Този
размер следва да бъде определен, считано от датата на влизане на съдебното
14
решение. На основание чл. 146, ал. 1 от СК се дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва, в случай, че заплащането на отделните вноски се
просрочи.
По разноските: Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода
на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 СК пред
първата инстанция. Това разрешение следва от характера на производството
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не
се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителските права, признати и
гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което
следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите
на малолетното дете, ползва и двамата родители и затова в
първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, бащата следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на
288 лв. по сметка на РС-Свищов, определена съобразно чл. 7.2 от Тарифата за
ДТССГПК, както и 5лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Съдът не следва да допусне предварително изпълнение на съдебното
решение в частта на присъдената издръжка, доколкото е постановил
привременни мерки по чл.127, ал.3 от СК, се ползват с изпълнителна сила и
действат, докато спорът бъде разрешен окончателно с влязъл в сила съдебен
акт.
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА над роденото от съвместното съжителство между
A.. АЛ. А.. с ЕГН ********** и ЕД. Х.. М. с ЕГН ********** малолетното
дете С. A.***** А.а с ЕГН ********** на неговата майка и законен
представител - ЕД. Х.. М. с ЕГН **********.
15
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.127, ал.2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на
малолетното дете – С. A.***** А.а с ЕГН ********** на адреса на неговата
майка и законен представител - ЕД. Х.. М. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата A.. АЛ. А.. с
ЕГН ********** и малолетното дете С. A.***** А.а с ЕГН ********** както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17,00 часа в петък до 17,00
часа в неделя, с преспиване, като взема и връща детето от и на адреса на
майката, както и през четните календарни години - първите пет дни от
коледната и пролетната ваканции, както и първите два дни от Великденската
ваканция, а през нечетните календарни години – вторите пет дни от коледната
и пролетната ваканции, както и вторите два дни от Великденската ваканция,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката.
ОСЪЖДА бащата A.. АЛ. А.. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на ЕД.
Х.. М. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете С. A.***** А.а с ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 200,00 лева ( двеста лева ), считано от влизане в сила на съдебното
решение до настъпването на законоустановени причини за изменението или
прекратяването , ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА A.. АЛ. А.. с ЕГН **********, с адрес гр. Свищов, *****, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Свищов държавна такса в размер на
288 лева (двеста осемдесет и осем лева ), както и 5лв. държавна такса за
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
16