Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/…………...2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на трети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №217/2018г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба
на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********,
София, чрез адв.Цв.А. от ВАК срещу:
И.П.Г., ЕГН **********,
Г.Г.Г., ЕГН **********,
ЕТ Г. -56 – Г.Г., ЕИК *********, гр.Вълчи дол,
В.М.Г., ЕГН ********** и
К.М.К., ЕГН **********, гр.Вълчи дол, с искане за
осъждане на ответниците да заплатят
на банката суми, както следва: 55 801.22
евро, представляваща главница
по договор за банков кредит /ДБК/ №7469/25.04.2008г.,
обявен за предсрочно изискуем от 27.07.2017г.; 2 031.81 евро лихва върху редовна главница,
за периода от 25.02.2016г. до 12.02.2018г.; лихва върху просрочена главница в
размер на 3 386.93 евро, за периода от
25.01.17г. до 12.02.2018г. вкл.; такса за управление
в размер на 54.19 евро към
25.04.2017г.; наказателна лихва при просрочие в размер на 2 411.46 евро, за периода от
25.01.2017г. до 12.02.2018г., периодична такса за просрочени компоненти от 2.20 евро към 25.04.2017г.,
или общо
сума в размер на 63 687.81 евро ведно със законна лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба на 13.02.2018г.
до окончателното изплащане на задължението както и уточнени разноски за
производството /държавна такса и адв.възнаграждение/.
С исковата молба се уточнява, че вземането се претендира
от посочените ответници в различно качество, съответно от И.П.Г.
като кредитополучател, а от Г.Г.Г. и ЕТ Г. 56, представлявано от Г.Г. –
като солидарни длъжници по ДБК, а спрямо М. П.Г. -
като ипотекарен гарант и солидарен длъжник, но поради смъртта на длъжника на
14.06.2015г. искът е насочен срещу наследниците му В.М.Г., ЕГН ********** и К.М.К.,
ЕГН **********.
С уточняваща молба
вх.№12025/23.04.2018г. ищецът е оттеглил
предявените искове срещу наследниците на М. Г. - В.Г. и К.К.
поради направени от тях и установени по делото откази от
наследството на наследодателя, поради което съдът с определение
№1433/24.04.2018г. е прекратил производството по делото спрямо тези ответници.
Съобразно представено удостоверение за наследници на М. Г.,
ищецът е поискал конституиране на следващ ред негов наследник Е.П.И.. Същата
е представила по делото отказ от наследството му, поради което
съдът не е конституирал лицето като страна по делото. С
молба вх.№17682/13.06.2018г. УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е направила искане за
указване на брата на починалото лице И.П.Г. да заяви дали е приел наследството
или не. Доколкото
искът е насочен спрямо определени лица, а не срещу наследници на М. П.Г., с
прекратяване на производството по отношение на ответниците В.Г. и К.К.
/първоначални ответници/, не съществува процесуално правоотношение с по-широк
кръг лица - наследници на М. П.Г.. Освен това, след извършените откази от
наследството на последния, следващ ред наследник е брата на починалото лице И.Г.,
който се явява ответник по иска в собствено качество като кредитополучател по
договора. Приемането или не на наследството на М. Г. не би повлияло на
материалната легитимация по спора тъй като именно И.Г. е кредитополучател по
договора за кредит с Уникредит Булбанк.
Въз основа на горното, ответна страна по спора са
кредитополучателя И.Г. и солидарните длъжници Г.Г. И ЕТ”Г. -56 – Г.Г.”,
представлявана от Г.Г..
С отговор на исковата молба тримата ответници, всички
чрез адв.К.К., са заявили, че искът е основателен на
посочените в исковата молба основания. /л.127/
Ищецът въз основа на горното е поискал с допълнителна
искова молба постановяване на решение при признание на иска по чл.237 ГПК, по отношение на първоначалните трима ответници.
В съдебно заседание не се явяват лично ответниците, не се
представляват и не изразяват становище по исковете. Съдът констатира, че същите
са били редовно призовани чрез надлежно упълномощения от тях процесуален
представител адв.К.К. от ВАК.
Ищецът се представлява от адв.Цв. А., която поддържа иска
ведно с искането за произнасяне от съда при признание на иска съгласно чл.237 ГПК.
Въз основа на
твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства и вътрешната
преценка на тази съвкупност, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
Пред
съда са предявени обективно активно и субективно пасивно съединени искове от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, София,
чрез адв.Цв.А. от ВАК срещу
И.П.Г., ЕГН **********,
Г.Г.Г., ЕГН **********,
ЕТ Г. -56 – Г.Г., ЕИК *********, гр.Вълчи дол, за осъждане на ответниците да заплатят на
банката сумите, както следва: 55 801.22
евро главница по договор за банков кредит №7469/25.04.2008г., обявен за
предсрочно изискуем от 27.07.2017г.; 2
031.81 евро лихва върху редовна главница за периода от 25.02.2016г. до
12.02.2018г.; лихва върху просрочена главница в размер на 3 386.93 евро за периода от 25.01.17г. до 12.02.2018г. вкл., такса
за управление в размер на 54.19 евро
към 25.04.2017г. , наказателна лихва при просрочие в размер на 2 411.46 евро за периода от 25.01.2017г. до
12.02.2018г., периодична такса за просрочени компоненти от 2.20 евро към 25.04.2017г., или
общо сума в размер на 63 687.81 евро ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 13.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението
както и уточнени разноски за производството /държавна такса и
адв.възнаграждение/. Исковете са с правна квалификация по чл.430 ТЗ
вр.чл.79, чл.121 и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се излагат съществените за уважаване на
иска твърдения за наличие на сключен с И.П.Г. договор за банков ипотечен кредит
от 25.04.2008г. и останалите двама солидарни длъжника Г.Г. и ЕТ, представляван
от Г.Г., за сума в размер на 100 000 евро кредит за преустройство и текущи
нужди с краен срок на погасяване на 25.04.2023г. съгласно погасителен план.
Съгласно договора е била уговорено връщането на предоставената по договора сума
на погасителни вноски, всяка от които платима на 25 число чрез месечна
анюитетна вноска. По делото ищецът е представил договор за банков кредит
№7469/25.04.2008г./на л.29 и сл./ Приложен е НА №122, том IV, рег.№1546, дело №471/09.05.2008г. за учредяване на договорна ипотека в
полза на банката ищец по договора за кредит от солидарните длъжници И.Г. и Г.Г..
Тъй като банката –ищец твърди настъпили обстоятелства за
обявяване предсрочната изискуемост на дълга по договора за кредит, представя и
нот.покана на нотариус Ал.Никитов, рег.№226/РС - Девня, с номер на поканата
рег.1870/06.11.2017г., до кредитополучателя, за обявяване загубване
преимуществото на срока. Видно от същата, длъжникът е получил лично поканата с
посочен размер на задължението към 24.08.2017г., на 08.11.2017г. с разписка
изх.№15/08.11.2017г. /л.43-45 по делото/ По същия ред и на същата дата са
връчени съобщения за предсрочната изискуемост на дълга и на останалите двама
солидарни длъжници Г.Г. и ЕТ.
Към исковата молба банката ищец е представила и
извлечение от сметката на длъжника по ДБК за всички извършени транзакции за
периода от 21.04.2008г. до 02.02.2018г., лихвен лист по договора за кредит по
името на клиента И.П.Г.; движение по контракта.
По делото, независимо от направеното признание на
исковете от пълномощника на тримата ответници, съдът е допуснал и изслушал
счетоводна експертиза, от която също се установяват релевантните по спора
обстоятелства.
Видно от заключението на в.л.Ел.Т., на 13.05.2008г.
банката кредитодател е заверила сметката на кредитополучателя И.Г. със сумата
от 100 000 евро.
От заключението се установява, че последното плащане по
договора е извършено на 26.01.2017г. като със сумата са погасени изцяло дължими
договорни лихви към 25 януари 2017г. /падежната дата/ в размер на 347.89 евро и
частично главница в размер на 130.19 евро. Установяват се просрочени задължения
към 27.07.17г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/, които са за
договорни лихви в общ размер от 2031.81 евро и просрочена част от падежирала
главница в размер на 3 991.29 евро. От заключението на вещото лице се
установява неизпълнението на задължение по договора, представляващо основание
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита съгласно чл.16 от договора.
Установява се към датата на изискуемостта, е налице както изискуема главница в
размера посочен по-горе, така и непадежирала главница в размер на
51 809.93 евро. Към датата на исковата молба размерът на главницата
възлиза общо на 55 801.22 евро /изискуема и непадежиралата/.
Видно от заключението, към датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на 27.07.2018г., задължението възлиза на следните
суми: падежирала главница от 3 991.29 евро; непадежирала главница от 51
809.93 евро; договорна лихва от 2031.81 евро; такси управление в размер на
54.19 евро и периодична такса от 2.20 евро. /л.188 по делото, първи абзац,
първа таблица/
Към датата на исковата молба /м.02.2018г./ по договора са
натрупани задължения, както следва /втори абзац/: падежирала главница от
3 991.29 евро; непадежирала оставаща главница от 51 809.93 евро, или
общо 55 801.22 евро; договорни лихви в размер на 2 031.81 евро, за
периода от 27.01.2017г. до 27.07.2017г.; такса управление в размер на 54.19
евро и периодична такса от 2.20 евро; 3 386.93 евро лихви върху просрочени
главници, за периода от 27.01.2017г.
до 12.02.2018г.; наказателна лихва в
размер на 2 411.46 евро за периода от 27.01.2017г. до 12.02.2018г.
Размерът на дълга към датата на исковата молба е същия тъй като към същия не са
начислявани санкционни лихви, а върху главницата от 55 801.22 евро се
дължи само законна лихва.
От друга страна, с исковата молба са представени и
връчените на длъжниците покани за обявяване на предсрочната изискуемост, която
съдът намира, че настъпва от момента на уведомяването им, т.е. на 08.11.2017г.
Поради това, към датата на предявяване на иска, предявеното вземане за целият
размер на подлежащия на връщане кредит, е изискуемо. С изявлението за предсрочна
изискуемост кредиторът преобразува правоотношението като прекъсва ползването на
кредита занапред, отпада и основанието за събиране на възнаграждение за такова
ползване във вид на договорна и наказателна лихва.
Дължими остават начислените до отпадането действието на погасителния план и
неплатени възнаградителни лихви. Съответно от момента
на предсрочната изискуемост длъжникът се оказва в забава за цялата непогасена и
вече консолидирана като едно просрочено задължение главница и дължи обезщетение
за закъсняващо плащане като лихва върху просрочена главница за целия изискуем
размер.
Съобразно направеното в допълнителна искова молба искане
за постановяване на решение при признание на иска, съдът следва да приложи
разпоредбата на чл.237 ГПК при липса на отрицателни процесуални предпоставки. Съгласно същата, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и
се произнася с решение съобразно признанието. В
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска. Съдът не може да
постанови решение при признание на иска, когато: 1.
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави; 2. е признато
право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието
на иска не може да бъде оттеглено. С решение
№ 20/07.04.2014 г. по т.д.№ 5289/2013г. на ВКС, в отговор на процесуалноправния
въпрос за приложение на чл.237 ГПК - условия и ред за постановяване на решение
при признание на иска, е прието, че признанието е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото
искът е основателен. То има за предмет субективни права и е несъвместимо с
оспорване на иска и защита срещу иска, за разлика от признанието на факти, в
качеството му на доказателствено средство, съвместимо със защита срещу иска.
Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка
на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим.
В тази връзка съдът преценява предявените обективно и
субективно пасивно съединени осъдителни искове на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД срещу
кредитополучателя и солидарните длъжници по договор за ипотечен банков кредит,
за допустими съгласно въведените и неоспорени твърдения на ищеца.
Изявлението на пълномощника на длъжниците/ответници/, че
искът е основателен и тримата длъжници солидарно дължат претендираните с него
суми, сочи на очевидно признание на исковете.
Като съобрази осъществяване на хипотезата на чл.237 ГПК
съдът прекратява съдебното дирене по признатите факти и доводи
за основателност на претенцията на ищеца.
Съдът отчита, че признатото право на ищеца не противоречи
на закона и добрите нрави, включително и на императивни норми, уреждащи
потребителска закрила, за които съдът има задължение да следи служебно (Решение №
232 от 05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от
20.01.2017г. по т.д.№ 2927/2015г., I т.о. на ВКС). Не са наведени
и установени промени и предоговаряне на условията по договора за кредит извън
промените в БЛП на банката.
По
претенцията за разноски:
Съобразно
уважените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват
сторените по делото разноски, за които същия е представил списък по чл.80 ГПК.
Съобразно списъка, претендират са заплатените държавни такси за производството
в размер на 4 982.50 лева, депозита за ССЕ в размер на 300 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 4 825.50 лева. Допълнително е
включена сумата от 200 лева депозит за вещо лице съобразно представената от
него справка –декларация и определеното окончателно възнаграждение по чл.160 ГПК. Съдът отчита представените към списъка доказателства за платено адвокатско
възнаграждение чрез банков превод, вкл. с приложени договор за правна помощ,
преводно нареждане.
Съобразно
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН **********,
Г.Г.Г., ЕГН **********, ЕТ Г. -56 – Г.Г., ЕИК *********, гр.Вълчи дол, солидарно, да заплатят на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, София, сумата от общо
63 687.81 евро, представляващи
задължение, произтичащо от Договор за ипотечен банков кредит
№7469/25.04.2008г., по който първият ответник е кредитополучател, а останалите
двама – солидарни длъжници, обявен за предсрочно изискуем на 27.07.2017г.
поради неиздължаване на част от главницата по анюитетна вноска, на основание
т.16 от договора за кредит, който дълг се формира от следните суми: общо
главница в размер на 55 801.22 евро /в която сума влиза и падежирала
главница в размер на 3 991.29 евро/; договорна лихва върху редовна
главница в размер на 2031.81 евро за периода от 27.01.2017г. до 27.07.2017г.;
лихва върху просрочена главница в размер на 3 386.93 евро за периода от
25.01.2017г. до 12.02.2018г.; наказателна лихва в размер на 2 411.46 евро,
считано от 27.01.2017г. до 12.02.2018г.; такса управление в размер на 54.19
евро и периодична такса в размер на 2.20 евро, ведно със законната лихва върху
сумата от 63 687.81 евро, считано от подаване на исковата молба на
13.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.430 ТЗ
вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН **********, Г.Г.Г., ЕГН **********,
ЕТ Г. -56 – Г.Г., ЕИК *********, гр.Вълчи дол, солидарно, да
заплатят на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК *********, София, сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, както следва: платената държавна такса в размер на 4 982.50
лева; депозита за ССЕ в размер общо 500
лева /след доплащане до окончателния размер/ и
адвокатско възнаграждение в размер на 4 825.50 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –Варна.
Препис от решението да се връчи на страните съгласно
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: