Р Е Ш Е Н И Е
14.10.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
10.10. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2190 2018
дело № по описа за година.
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, е предявило срещу В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, и чл.79, вр. с чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 467.74 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 2776775/27.03.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане; сумата от 35.54 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 04.04.2017г. до 22.08.2017г. и сумата от 220.70 лв.-неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Претендира и присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 27.03.2017г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД като Заемодател и В.В.М., като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 2776775, при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 550.00 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на договора, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. В.В.М. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 597.66 лв., ведно с договорната лихва, на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28.46 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва). По договора за паричен заем, В.В.М. е извършвала плащания в общ размер на 181.00 лв.
Съгласно клаузите на договора за заем, на ответника е начислена договорна лихва в размер на 35.54 лв. за периода от 04.04.2017г. - датата на първата вноска до 22.08.2017г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Освен това, ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 220.70 лв.
На
30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* е сключен Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 01.04.2018г.,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявление е образувано ч.гр.д.1269/2018г. по описа на РС-Дупница, по което е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Особеният представител прави възражение за недействителност на клаузи на сключения договор за кредит, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК, ЗЗП и добрите нрави. Възразява, че цесията на процесното вземане не е била надлежно съобщена на длъжника, поради което не е произвела действие спрямо него. Излага пространни правни съображения.
Съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства: Договор
за паричен заем № 2776775/27.03.2017г., Предложение за сключване на паричен
заем и Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, се установява, че на 27.03.2017г., в гр. Бобов дол, между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, като заемодател и В.В.М.,
ЕГН **********, като заемател, бил сключен договор за паричен заем, по силата
на който дружеството-заемодател се е задължило да предостави на заемателя
парична сума в размер на 550.00 лв., а от своя страна заемателят се е задължил
да върне същата, ведно с договорената лихва в размер на 47.66 лв., на 21 равни седмични
погасителни вноски в размер на 28.46 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил уговорен на 04.04.2017г., а на последната-на 22.08.2017г.
Така общо договореният размер на плащанията бил 597.66 лева, при ГЛП 40% и ГПР
48.26%. В чл. 3 от така сключения договор е посочено, че с подписването му
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната
сума, като договорът има силата на разписка предадената, съответно получена
заемна сума.
Ответницата се е задължила, също така, в
3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“АД
едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяка от които
да има нетен размер на осигурителния доход над 1 000,00 лв., да не е
заемател или поръчител по договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР за
период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“ или да
представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за сумата по заема с
валидност до 30 дни от срока за плащане на задълженията по договора.
Непредставянето на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника -
неустойка в размер на 271.32 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска
в размер на 12.92 лв.
На 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е постигнато съгласие за
сключване на договор, по силата на който първият се е задължава да прехвърли на
втория ликвидни и изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори
за потребителски кредит, сключени в физически лица, които не са изпълнили
задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от
договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за
прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те
ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и
потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора
е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително
споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението,
като след приемането, прехвърлителя се задължава да представи на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия.
В потвърждение за сключена цесия на основание
чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е потвърдил извършеното прехвърляне
на вземания на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
съгласно приложение № 1 от 01.04.2018г. към договор за
цесия от 30.01.2017г.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластил „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД с правата да уведоми всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени с договора за цесия от 30.01.2017
г.
В препис извлечение от приложение № 1/01.04.2018г.
към рамков договор за продажба вземания на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД от 30.01.2017г. се посочва вземане към
длъжника В.В.М. по договор № 2776775/27.03.2017г., по който е отпусната сума в
размер на 550.00 лв., с общ размер на задължението към 01.04.2018г.-476.74 лв.
Към исковата молба е приложено уведомление,
адресирано до ответницата, с което ищецът, действайки като пълномощник на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление, че въз основа приложение № 1/01.04.2018г.
към договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, на последното
дружество са прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем №
2776775/27.03.2017г.
С исковата молба ищецът сочи (признава), че ответницата
е извършвала плащания по договора в общ размер на 181.00 лв.
С
оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове за установяване на
вземания по главница, договорна лихва и неустойка, предмет на издадена заповед
за изпълнение, с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а ЗПК, чл. 92 и чл. 33 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
Между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД
е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит. Сумата
по кредита е предадена на В.М., което тя е удостоверила с подписа си под
договора. Ответницата се е задължила да върне заема на 21 вноски в периода от 04.04.2017г.
до 22.08.2017г., ведно с възнаграждение за ползването ѝ в размер на 47.66
лв. В периода на действие на договора ответницата е извършила плащания в общ
размер на 181.00 лв.
При сключването на договора ответницата се е
задължила да предостави на кредитора си обезпечение - поръчитлество от лица,
отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е
скрепено със санкция-неустойка в размер на 271.32 лв. По делото не е налице
спор относно изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в
договорения срок, тъй като ответницата не е навела възражения за това. Законът
прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне
е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави. В
мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена,
влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Уговорената между страните неустойка
при непредставяне на обезпечение излиза извън присъщата ѝ обезпечителна
функции. Целта на неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщетени
кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед количеството
и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит вредите за
кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него
средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите
по събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава
възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето
на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел,
различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението,
то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението
и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне
на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъда обект
на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на
задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването
ѝ кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за
общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на
съда да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй
като не преследва заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните
последици на уговорката /да приеме, че тя е породила задължение за заплащане на
неустойка/, макар да не са наведени възражения в тази насока, тъй като се касае
за дейност по правоприлагане, която не е предпоставена от установяването на
факти, ненаведени от страните.
За цесията ответницата е уведомена в хода на
производството. Препис от уведомлението, изготвено от новия кредитор, действащ
като пълномощник на стария, е връчено на ответницата с връчването на препис от
исковата молба на особения представител /в изложения смисъл решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса:
“цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането като представителна цедента“ и решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II ТО на ВКС, според което уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и решението по т.д.№2352/13г. II т.о. на ВКС.
На следващо място, задължението на цедента, визирано в чл. 99, ал. 4 ЗЗД да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване
или липсата на такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при
условие, че въззивника е заплатил своето задължение по договора за кредит. В
случая, няма данни и не се твърди, че ответницата е платила преди връчване
преписа от исковата молба на различно от цесионера лице. Не на последно място,
в производството по чл. 410 ГПК, при установяване на частното правоприемство в
лицето на заявителя, не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл.
418, ал.3 ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо
основание може да бъде сторено и с исковата молба /арг. т.4г и т.11 ТР
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай уведомлението, заедно с
препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на
назначения на ответницата особен представител на 28.06.2019г., поради което
следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за
потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последната. Съгласно приетото с Решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, ТК по т. д. № 193/2018 г.,
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е
направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици.
Съдът намира, че представеният Договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 е т.12 от ЗПК, тъй като към същия липсва погасителен план. Съгласно императивните изисквания, въведени с посочената разпоредба, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В настоящия случай в договора липсва разбиване по пера на задължението на заемателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението е за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не са посочени също така броя на вноските, срокът за издължаване на всяка една от тях. От посоченото се налага извод, че в договора за паричен заем не е инкорпориран погасителен план. Още повече в самия договор относно броя, периодичността и датите на плащане на всяка вноска се препраща към погасителен план, който пък според клаузите на договора е неразделна част от същия.
Съгласно 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на, чл. 11, ал.1, т.7-12 е ал.2 договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед на посоченото по- горе, съдът приема, че договорът е недействителен.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита. В
случая се установява, че ответницата е извършила плащания в размер на 181.00
лв., с която сума съдът приема, че е погасила част от главницата. Следователно
искът е основателен за сумата 369.00 лв. и в този размер ще се уважи. В останалата
част искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът е заявил искане за присъждане на
сторените разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер
на 75.00 лв. (25.00 лв.-Д.Т. и 50.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение). В
производството по настоящото дело разноските са в размер на общо 525.00 лв.
(държавна такса-125.00 лв., 300.00 лв.-внесен депозит за особен представител и
100.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правна помощ).
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на
264.30 лв.-разноски в исковото производство и сума в размер на 37.76 лв.-разноски
в заповедното производство.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, сума в размер на 369.00 лв. (триста шестдесет и девет лева), представляваща главница по договор за паричен заем № 2776775/27.03.2017г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане в размер на 220.70 лв. /двеста и двадесет лева и седемдесет стотинки/, представлаващо неустойка за неизпълнение на договорно задължение, както и иска за установяване на вземане в размер на 35.54 лв., представляващо договорна лихва, начислена за периода от 04.04.2017г. до 22.08.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж „Мецанин“, разноски по настоящото дело в общ размер на 264.30 лв. (двеста шестдесет и четири лева и тридесет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, а също и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1269/2018г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 37.76 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: