Р Е
Ш Е Н
И Е
№260037
Б., 15.04.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен
състав, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при
секретаря-Т.Б.,
като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 1305 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В.И.И. ***, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адвокат К.Т. ***
е предявила искове срещу „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул.***№**,
с ЕИК:*** за заплащане на сумата-главница от 500лв., представляваща незаплатената част от трудово
възнаграждение за месец септември на 20**г. за положен от нея труд при
ответника на длъжността „счетоводител оперативен“, както и за заплащане на
сумата от 100лв., представляваща
законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода от *****г. до ***г.,
както и за заплащане на сумата-главница от 508.13лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск от 16 дни за 20**г., както и за заплащане на
сумата-главница от 635.17лв.,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск от 20 дни за 2019г., както и за заплащане на сумата-главница от 444.62лв., представляваща обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 14 дни за 2020г.,
ведно със законната лихва върху горните суми-главници, считано от деня на
предявяване на иска на ***г. до окончателното заплащане, както и за заплащане
на направените по делото разноски съгласно представен списък за разноските по
чл.80 от ГПК/л.36/.
В с.з. ищецът
лично и чрез пълномощник адв.К.Т. ***/пълномощно от ***2г.-л.8/,
поддържа предявените искове и оспорва обстоятелството, че е ползвала 8 дни
платен годишен отпуск за 20** година, за което съгласно чл.161 от ГПК да се
приеме, че обезщетението за неползван платен отпуск за 20**г. е за 16 дни, тъй
като ответникът не е представил по делото писмени доказателства- молби и заповеди
за ползването на 8 дни платен годишен отпуск от ищцата за 20**г. след
задължаването му от съда за това по реда на чл.190 от ГПК.
Ответникът-„***“ ЕООД с ЕИК:***, не е направило възражение по исковете и не е
представило писмен отговор в предвидения в закона срок.
В с.з ответникът, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по така предявените искове.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищцата е работила при ответника на длъжността „счетоводител,
оперативен“ за
периода от *****г. до ***.
Горното
се установява от приложените писмени доказателства, неоспорени от страните, а
именно: копия от Трудов договор № *** от *****г., от Заповед № *** от ***година за прекратяване на
трудовото правоотношение, от извлечение от трудова книжка № ** на В.И., от
Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ и от фиш за заплата за месец септември
2020г.
Съгласно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ *** от ***., изготвена от вещото лице Д.Г.В./л.37-39/
и дадените от нея обяснения в съдебно заседание, се установява, че трудовите
възнаграждения/заплатите/ в ответното дружество са изплащани на ищцата в брой,
като за месец септември на 20**г. и е заплатен аванс от 300лв. и останалата
полагащата се част е в размер на 143.59лв., представляваща нетна сума или чиста
сума за получаване. Размерът на законната лихва за забава върху сумата от
143.59лв. за периода от *****г. до ***г. е в размер на 27.64лв. Ищцата е имала
платен годишен отпуск от 16 дни за 20** година, 20 дни за 2019г. и 14 дни за
2020 година.
Вещото лице се е запознало с 5 броя молби, с които е искано разрешение за
ползване общо на 8 дни платен годишен отпуск за 20**г. и съответно издадени
заповеди за това. Няма данни да са заплатени на ищцата обезщетения за неползван
платен годишен отпуск за 20**г., 2019г. и 2020г. Размерът на обезщетенията е
съответно: за 16 дни платен годишен отпуск за 20**г.-обезщетение в размер на
508.14лв.; за 20 дни платен годишен отпуск за 2019 г. -635.17лв. и за 14 дни платен
годишен отпуск за 2020г. – обезщетение в размер на 444.62лв.
Ищцата е оспорила горното заключение в
частта, в която е посочено, че е ползвала 8 дни платен годишен отпуск за 20**
година и по нейно искане съдът на основание чл.190 от ГПК е задължил ответника
да представи молбите и заповедите за ползване на тези дни отпуск, отразени в
заключението на в.л. В., като ответникът не ги е представил по делото.
Видно от
приложения по делото фиш за работна заплата за месец септември на 2020 година,
издаден на името на ищцата от ответника/л.7/, се установява, че е начислено
обезщетение по чл.224 от КТ за 16 дни платен годишен за 20**г. в размер на
508.13лв.
За това, че на
ищцата й се полага обезщетение по чл.224 от КТ за общо 50 дни платен годишен
отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение е отразеното от ответника в
трудовата книжка на ищцата съгласно приложеното извлечение от същата.
Ответникът не е
представил доказателства за това, че е заплатил на ищцата процесните
суми.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявените
искове по чл.128 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД, са допустими, тъй като са предявени в
сроковете, предвидени в чл.358, ал.1, т.3 от КТ и между надлежни страни.
Разгледан по същество главният иск по
чл.128 от КТ за сумата-главница от 500лв., представляваща незаплатената част от
полагащото се на ищцата трудово възнаграждение за месец септември на 20**
година, е частично основателен
и следва да се уважи само за сумата от 143.59лв., която е чиста /нетна/ сума за
получаване, по следните правни съображения:
Изплащането на трудово възнаграждение
е основно задължение на работодателя съгласно чл.128 от КТ. Установи се по
делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на
основание писмен трудов договор, който е прекратен със заповед на основание
чл.325, ал.1, т.1 от КТ-по взаимно съгласие, считано от ***.
Установи се, че
ответникът, който е бил работодател на ищеца за месец септември на 20** година
съгласно чл.128 от КТ му дължи трудово възнаграждение за престирания
от него труд съгласно приложените писмени доказателства/ трудов договор,
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение/, че за този месец ищецът е
работил на длъжността „счетоводител оперативен”.
Доказателствената
тежест за установяване плащането на дължимото трудово възнаграждение за процесния месец е върху работодателя.
Съобразно приетото в постановените Решение
№ ***год. на ВКС по гр.д. № ***год., ІІІ г.о., Решение № ***год. на ВКС по
гр.д. № ***год., ІV г.о., съгласно чл.
270, ал. 3 от КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов договор
парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в
разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. Когато
изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово възнаграждение е
удостоверено чрез подпис във ведомостта не възникват никакви съмнения за
основанието, на което работникът или посоченото от него лице е получило
плащането. Такива съмнения не възникват и когато основанието за плащането е
посочено изрично в нареждането за банков превод или разписката. Когато законът
урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ,
това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със
случаен документ. Когато в такъв документ не е посочено основанието за плащане,
в тежест на получилия плащането е да докаже неговото основание, иначе
полученото подлежи на връщане като дадено без основание. Когато в документа за
плащане не е посочено основанието и длъжникът заявява, че с плащането е погасил
определено свое задължение, в тежест на кредитора е да докаже съществуването на
друго основание за плащане.
С оглед така даденото разрешение
съдът намира, че в случая се установи от приетата съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Д.Г.В., неоспорена в тази част от ищцата, която
част съдът кредитира като компетентна и обоснована, съответстваща на приетите
писмените доказателства, че ответникът е заплатил на ищеца аванс за месец
септември на 20**г. от 300лв. с разходен касов ордер и останалата дължима чиста
сума за получаване е сумата от 143.59лв., която няма данни да е заплатена на
ищцата.
Поради гореизложеното главният иск за
заплащане на трудово възнаграждение за месец септември на 20**г. за сумата над
143.59лв. до пълния предявен размер от 500лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
По отношение на акцесорния
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от *****г. до ***г. върху
неплатената част от трудовото възнаграждение на ищцата за месец септември на 20**г.
е частично основателен и следва да се уважи само за сумата от 27.64лв.
с оглед на уважаване на главния иск за дължимост на
неплатената част от трудово възнаграждение за месец септември на 20**г. в
размер на 143.59лв. и съгласно размера, отразен в приетата ССчЕ,
изготвена от в.л. В..
Относно главния иск с правно
основание чл.224, ал.1,
от КТ или за заплащане на обезщетение от 508.13лв.
за неползван платен годишен отпуск от 16 дни за 20**г., за заплащане на
обезщетение от 635.17лв. за неползван платен годишен отпуск от 20 дни за 2019г.
и за заплащане на обезщетение от 444.62лв. за неползван платен годишен отпуск
от 14 дни за 2020г., разгледан по същество, съдът намира за основателен изцяло като доказан, по
следните правни съображения:
Съгласно чл.224, ал.1, пр.2 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.176 от КТ, правото, за който
не е погасено по давност.
В случая такова обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ се дължи на ищеца от ответника, за това, че ищецът докато е
работил по трудов договор при ответника не е ползвал платен годишен отпуск от 16
дни за 20**г., 20 дни за 2019г. и 14 дни за 2020г., като към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение на ***. има общо 50 дни неползван
платен годишен отпуск, за които се дължи обезщетение в размер на сумата от общо
1605.92лв., която е нетна/чиста/ сума за
получаване съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, изготвена от в.л. Д.В. и обясненията, дадени
обяснения от вещото лице в съдебно заседание, приложения фиш за работна заплата
за месец септември на 2020г., издаден от ответника и отразеното от същия в
трудовата книжка на ищцата, в която е посочено обезщетение по чл.224 от КТ за
общо 50 дни неползван платен годишен отпуск.
Поради непредставяне на изисканите
по реда на чл.190 от ГПК от ответника писмени доказателства-молби и заповеди за
това, че ищцата е ползвала 8 дни платен годишен отпуск за 20**г., на който са
му указани последиците от това неизпълнение, съдът на основание чл.161 от ГПК
приема, че ищцата не е ползвала 16 дни платен годишен отпуск за 20**г., за
което обстоятелство ответникът е направил признания чрез отразяване на това
обстоятелство в издадени от него писмени доказателства-фиш за работна заплата
за месец септември на 2020г. и трудовата книжка на ищцата.
С оглед на горното е
основателно и искането
за заплащане на законната лихва върху търсените суми-главници, считано от деня
на предявяване на исковете-***г. до окончателното заплащане, тъй като се уважават
главните искове.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и характера
му-спор, произтичащ от трудово правоотношение, ответникът следва да заплати на
ищеца съразмерно на уважената част от исковете сумата от 300лв. за направени
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът ще следва да заплати в
полза на РС-Б. държавна такса в размер на 164.24лв. върху размерите на така
уважените искове и сумата от 100лв. за заплатен депозит за вещо лице.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „***“ЕООД, със седалище и
адрес на управление: Б., ул.***№**, с ЕИК:*** да заплати на
В.И.И. ***, с ЕГН: ********** сумата-главница от 143.59лв./сто четиридесет и три лева и 59 стотинки/, представляваща
незаплатената част от трудово възнаграждение за месец септември на 20**г. за
положен от нея труд при ответника на длъжността „счетоводител оперативен“,
както да заплати и сумата от 27.64лв./двадесет и седем лева и 64 стотинки/,
представляваща законна лихва за забава върху горната сума-главница за периода
от *****г. до ***г., както да заплати и сумата-главница от 508.13лв./петстотин и осем
лева и 13 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск от 16 дни за 20**г., както да заплати и
сумата-главница от 635.17лв./шестстотин и тридесет и пет лева и 17
стотинки/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван
платен годишен отпуск от 20 дни за 2019г., както да заплати и сумата-главница
от 444.62лв./четиристотин и четиридесет и четири лева и 62 стотинки/,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск от 14 дни за 2020г., ведно със законната лихва върху горните
суми-главници, считано от деня на предявяване на исковете на ***г. до
окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 300лв./триста лева/ за направени разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В.И.И. ***, с ЕГН: ********** срещу „***“ЕООД,
със седалище и адрес на управление: Б., ул.***№**, с ЕИК:*** за заплащане на
трудово възнаграждение за месец септември на 20**г. за разликата над сумата от 143.59лв./сто четиридесет и три лева и 59
стотинки/ до пълния предявен размер от 500лв./петстотин лева/, както и за разликата
над сумата от 27.64лв./двадесет и седем лева и 64 стотинки/ до пълния предявен
размер от 100лв./сто лева/, представляваща законна лихва за забава за
периода от *****г. до ***г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „***“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ул.***№**, с
ЕИК:*** да заплати в полза на РС-Б. държавна
такса в размер на 164.24лв. / сто шестдесет и четири лева и 24 стотинки/
върху размера на така уважените искове, както да заплати и сумата от 100лв./сто лева/ за платен депозит за
вещо лице, както да заплати и държавна такса в размер на 5лв./пет лева/
при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: