РЕШЕНИЕ
№ 7936
гр. *, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20241110141927 по
описа за 2024 година
** е предявило срещу Л. * В. по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за сумата от 7264,92 лева, представляваща непогасени вземания
по фактури за доставена ел. енергия и мрежови услуги периода 08.11.2020 г. – 07.11.2023 г. за
електроснабден обект, находящ се в гр. *, ж. к. **, бл. **, ведно със законна лихва от
10.01.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 1333,39 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 30.12.2020 г. – 18.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 1931/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, при
общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника електрическа енергия и мрежови услуги на посочения обект, като купувачът не е
заплатил дължимата цена. Счита, че доколкото потребителят не е изпълнил задължението си
да плати цената на доставената и потребена електрическа енергия въпреки настъпването на
падежа на отделните задължения, същият е изпаднал в забава, с оглед на което в полза на
ищеца е възникнало вземане и за мораторна лихва за периода на забава - от датата на
падежа, посочен във фактурите, до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез особения си представител е подал отговор
на исковата молба, с който намира исковата претенция за частично основателна. Не оспорва
наличието на облигационни отношения между страните, но счита, че ищецът е следвало да
1
прекъсне подаването на ел. енергия при незаплащане на три сметки. Релевира възражение за
погасяване по давност на част от претендираните вземания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника при общи условия, по силата на което е доставил електрическа
енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ страна по облигационното правоотношение
по доставка на електрическа енергия до обект за битови нужди е крайният клиент.
Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27 от ДР, според която „краен
клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено
ползване.
По делото е представено Заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди от
13.11.2019 г., с което ответницата е поискала да бъде доставяна ел. енергия до обект в гр.
*, ж. к. **, бл. 38, ет. 1, ап. 6. С оглед на това съдът намира, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия за процесния период в процесния обект.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на облигационно правоотношение между страните, доставянето на ел. енергия от
ищеца в претендираното количество на посочената цена, възникването на дълг за
ответницата и непогасяване на дължимата сума.
Ищецът е представил издадени на името на ответницата фактури за доставяна ел
енергия за процесния период по отношение на процесния недвижим имот. Поради това
съдът приема, че ищецът е доставил на ответницата процесното количество ел. енергия на
процесната стойност до процесния недвижим имот, което не е било заплатено от
ответницата, поради което и се дължи заплащането му.
Съдът намира за неоснователно релевираното възражение, че ищецът е следвало да
прекъсне подаването на ел. енергия при незаплащане на три сметки. Съгласно чл. 42, ал. 1 от
ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на **, одобрени с решение на ДКЕВР от
07.11.2007 г., продавачът има право да прекъсне или ограничи снабдяването с ел. енергия, в
случай че потребителят не изпълни което и да е свое задължение съгласно ОУ. Съгласно чл.
31, ал. 1 от ОУ за продажба на ел. енергия на "**одобрени с решение на КЕВР от 10.03.2023
г., продавачът има право да преустанови временно снабдяването с ел. енергия на крайните
клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на ел. енергия, вкл. на
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във
връзка със снабдяването с ел. енергия. Следователно прекъсването със снабдяване с ел.
енергия при незаплащането е възможност за продавача, но не и задължение да стори това.
2
Претендира се и мораторна лихва върху сумата за незаплатена ел. енергия.
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Съгласно чл. 35 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "*,
одобрени с решение на ДКЕВР от 07.11.2007 г., потребител, който не изпълни задължението
си за плащане в срок на дължимата сума за използвана ел. енергия, дължи на продавача
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.
Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 2 от тези ОУ потребителят следва да заплати дължимите
суми на електропреносното предприятие в срок от 10 дни от издаването на фактура за
съответния период. Съгласно чл. 30 от ОУ за продажба на ел. енергия на "**, одобрени с
решение на КЕВР от 10.03.2023 г., в случай на забавено плащане клиентът дължи
обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава,
считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Според чл. 25,
вр. чл. 20 от тези ОУ клиентът заплаща ежемесечно **стойността на фактурираната ел.
енергия и мрежови услуги, като сроковете за това се публикуват на страницата на "**в
интернет и се поместват в центровете за обслужване на клиенти. Това означава, че
обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение. Така
в съответствие с правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД денят за изпълнение на задължението е
определен, поради което длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ответницата чрез особения си представител е релевира възражение за погасяване на
част от претендираните суми по давност. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Следователно еднаквостта
или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към
характеристиката му като периодично, като единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем. Вземанията на ответното дружество съдържат
изброените признаци на понятието, поради което представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от "Електрохолд продажби" ЕАД услуги
са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
- договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. Съгласно чл. 111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Предвид
нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на
иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 10.01.2024 г. В този смисъл и
вземането на ищеца за цена на доставената на ответницата ел. енергия е непогасено за
3
месечните вноски с падеж след 10.01.2021 г. или обхваща претендираните в настоящото
производство суми за цена на ел. енергия за периода 10.01.2021 г. – 07.11.2023 г. По тези
съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е основателно за
периода 08.11.2020 г. – 09.01.2021 г. Така размерът на уважения главен иск, определен на
основание чл. 162 ГПК, е 6861,32 лева. Съдът приема, че следва да уважи предявения
акцесорен иск в размер, определен на основание чл. 162 ГПК, за сумата от 1259,31 лева.
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът, който е сторил следните разноски: 343,94 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производства, 600 лева – депозит за особен представител, 1391,79 лева –
адвокатско възнаграждение за исковото производства. Претендира се и адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 240 лева, но не са представени
доказателства за заплащането му, поради което и такова не следва да бъде присъждано.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "*, ЕИК **, срещу Л. * В.,
ЕГН*, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Л. * В. дължи на ** на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6861,32 лева, представляваща
непогасени вземания по фактури за доставена ел. енергия и мрежови услуги периода
10.01.2021 г. – 07.11.2023 г. за електроснабден обект, находящ се в гр. *, ж. к. **, бл. **,
ведно със законна лихва от 10.01.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 1259,31
лева, представляваща мораторна лихва за периода 30.12.2020 г. – 18.12.2023 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 1931/2024 г. на СРС, 82 състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата 6861,32 лева до пълния претендиран размер от
7264,92 лева и за периода 08.11.2020 г. – 09.01.2021 г. и над сумата 1259,31 лева до пълния
претендиран размер от 1333,39 лева.
ОСЪЖДА Л. * В., ЕГН**, да заплати на "**" ЕАД, ЕИК * на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2335,72 лева – сторени разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4