№ 20
гр. ЛЕВСКИ, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20214410200302 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от М. Т. С.,
ЕГН**********, с адрес: гр***,
срещу НП №21-0293-000556/09.08.2021г., издадено от началник РУ към
ОДМВР – Плевен РУ Левски.
Жалбоподателят счита издаденото против него НП за неправилно и
незаконосъобразно.
Счита, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че с деянието си не е осъществил състава на описаното в НП
нарушение от субективна страна. Малко преди да бъде спрян за проверка от
полицейските органи е прехвърлил собствеността върху МПС, като по
никакъв начин не е съзнавал, че същото е с прекратена регистрация. Не е бил
уведомен за това от предишния собственик Веселин Йорданов Чонев, който
също не бил уведомяван за служебно прекратената регистрация.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
1
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна и като такава следва да бъде уважена, а наказателното
постановление – отменено.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН от 08.06.2021г. против жалбоподателя за това, че на
същата дата около 11:18 часа в с. Българене, по ул. Васил Левски, на изхода
за с. М., като водач на МПС колесен трактор ЮМЗ-6Л, червен на цвят, с
посочен номер на рама, без регистрационен номер и с прикачено към него
ремарке РСД -4, сиво на цвят с посочен номер на рама, управлява без
поставени регистрационни табели на определеното за това място и със
служебно прекратена регистрация на колесен трактор ЮМЗ – 6Л.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП
и чл. 140, ал.1, пр.2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
От показанията на актосъставителя С. и свидетеля Г. – служители в РУ
– Левски се установява, че са констатирал движението на трактор с
прикачено към него ремарке, като нито тракторът, нито ремаркето имали
поставени регистрационни табели. След извършената проверка било
установено, че водачът управлява трактора без да е регистриран по
надлежния ред. За извършеното нарушение бил съставен АУАН.
По отношение на жалбоподателя е наложено административно
наказание за това, че управлява колесен трактор с прикачено към него
ремарке както тракторът е със служебно прекратена регистрация.
Посочено е в НП, че административнонаказателното производство е
образувано по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН по повод постъпило то РП –
Плевен постановление за отказ да бъде образувано наказателно
производство.
За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно да е налице
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са
2
налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация.
Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и
не се събраха. Жалбоподателят е закупил въпросния трактор с ремарке от В.Ч.
и е отишъл до с. М., за да ги вземе. Непосредствено след това бил спрян за
проверка от полицейските служители. Снети са обяснения и от В.Ч., който
заявява, че не е бил уведомяван от органите на МВР, че тракторът му е бил
със служебно прекратена регистрация, поради което не го е съобщил на
жалбоподателя.
За факта на прекратяване на регистрацията на определеното ППС и да
се въздържа от действия, нарушаващи разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП,
собственикът може да разбере едва от уведомяването му от съответния сектор
„Пътна полиция”.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията
собственикът, респ. водачът на съответното превозно средство няма как да
узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за
това. Жалбоподателят е разбрал при извършената проверка, че тракторът е
със служебно прекратена регистрация.
В този смисъл са и събраните по делото доказателства, по – конкретно
приложените снети писмени обяснения от водача - жалбоподател и от
продавача.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението прави
деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като същият не е
знаел, че регистрацията на трактора е прекратена служебно и кога е точно е
станало това, поради което не е знаел, че не следва да го управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване. При така установеното съдът
намира, че макар от обективна страна да е налице елемент от състава на
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено виновно. Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
3
С оглед изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН предвижда, че в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 300 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0293-000556/ 09.08.2021г.,
издадено от началник РУ към ОДМВР Плевен РУ Левски, с което на М. Т. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Плевен да заплати на адв. Р.Р. за осъществена по
реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатска защита,
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4