Р Е Ш Е Н
И Е № 3857
гр.Пловдив, 22.10.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Величка Грабчева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело №14306 по описа на съда за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.240, ал.1 ЗЗД.
Ищецът “ХИПОКРЕДИТ”АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Цариградско шосе”,
бл.14-партер, представляван от И.Ж.Б. и Е.А.Л, чрез пълномощника а.М.С., твърди, че бил вписан като финансова институция в
регистъра по чл.3, ал.2 ЗКИ и имал за основен предмет на дейност отпускане на
заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възобновими средства. Твърди, че предоставил на ответниците паричен заем
в размер 360 000 евро, като заемните средства били предадени на траншове в
периода от 08.03.2011г. до 20.09.2012г. С една част от преведените средства
били погасени задължения на заемателите към трети лица и към заемодателя по
друг договор за заем, сключен с тях. Останалите били преведени по посочени от
заемателите банкови сметки на “Ливингстоун еволюшън”ЕООД и Т.К.Л.. Ответниците се задължили да
изплатят получените средства, ведно с всички дължими разноски, премии и лихви,
съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Във връзка с договора
за заем бил съставен нотариален акт за договорна ипотека, в който били
предвидени хипотези на настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по
заема. Предвидено било, че цялото вземане става изискуемо незабавно и в пълен
размер и заемателите се задължават солидарно да изплатят на заемодателя сумата
360 000 евро, в случай на неплащане на никакви суми по заема за период,
по-дълъг от един месец – от първия ден след изтичане на 1-месечния период,
както и в случай, че срещу някой от заемателите бъде образувано производство по
несъстоятелност. Твърди, че солидарните длъжници не внесли никакви погасителни
суми по заема с месеци наред, считано от 15.10.2012г., с което се осъществила
първата хипотеза, както и, че с решение от 24.06.2013г. на ОС Пазарджик за един
от солидарните длъжници - “Ливингстоун еволюшън”ЕООД, било открито производство по
несъстоятелност, с което се осъществила и втората хипотеза на предсрочна
изискуемост. Ответниците били заематели и солидарни длъжници по договора за
заем. В резултат от неплащането на заемните вноски, на 15.10.2012г. настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане. В резултат от това и въз основа
нотариалния акт за договорна ипотека ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу четиримата ответници и още две лица - “Ливингстоун еволюшън”ЕООД и “Ливингстоун билдинг”ЕООД, с която
същите били осъдени солидарно да му заплатят сумата 5 000 евро,
представляваща част от общо дължимата главница, ведно със законна лихва от датата
на заявлението до окончателното изплащане. Четиримата ответници възразили срещу
заповедта по реда на чл.414 ГПК, при което възникнал интерес от предявяване на
установителните искове. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата
молба е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде
признато за установено по отношение ответниците съществуването на вземане за
сумата 5 000 евро, дължима солидарно и представляваща част от незаплатена
главница по договор за заем от 08.03.2011г., ведно със законна лихва от
26.04.2013г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответниците К.Т.Л., гражданин на Република
Австрия, роден на ***г.; Е.Л., гражданин на Република Австрия, родена на ***г.;
Т.К.Л., ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********, последните двама от гр.С., обл.Пловдив, ул.”Х.Б” №**,
оспорват исковете. Признават сключването на процесния
договор, но възразяват, че не са заематели по същия. Заемател по договора било
дружеството “Ливингстоун еволюшън”ЕООД,
а ответниците били поръчители. Такава била действителната обща воля на
страните, тълкувана по реда на чл.20 ЗЗД. Заемополучателят “Ливингстоун
еволюшън”ЕООД издал запис на заповед в полза на ищеца
за сумата 360 000 евро в обезпечение на сключения договор за заем, по
който ответниците били авалисти. Заемът бил реален
договор, а сумите по договора били предадени на единствения заемател “Ливингстоун еволюшън”ЕООД. В подкрепа
на довода, че ответниците са поръчители, били и предвидените в договора цели на
заема – за погасяване задължения на “Ливингстоун еволюшън”ЕООД към трети лица, за закупуване на имот от
страна на същото дружество и за делови нужди, каквито физическите лица нямали. В
тази връзка правят възражение, че изискуемостта на вземанията по договора
настъпила предсрочно на 15.10.2012г., считано от която дата и преди образуване
на заповедното производство изтекъл срокът по чл.147 ЗЗД. В хода на устните
състезания чрез пълномощника си а.Д. правят още едно
възражение – че предсрочната изискуемост на вземанията не е обявена от ищеца
чрез нарочни изявления до длъжниците, отправени преди образуване на делото. По
изложените съображения молят исковете срещу тях да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от
приетото удостоверение, издадено от БНБ, че дружеството-ищец
е вписано като финансова институция в регистъра по чл.3, ал.2 ЗКИ.
Установява се, че на
08.03.2011г. е сключен договор за заем, като същият ден е съставен и нотариален
акт за заем и учредяване на договорна ипотека. В договора заемодател е ищецът,
а с наименованието “заематели” в заглавната му част и в частта относно
подписите фигурират четиримата ответници и още две дружества – “Ливингстоун Еволюшън”ЕООД и “Ливингстоун Билдинг”ЕООД. В това
им качество (като заематели) ответниците са вписани и в нотариалния акт за
договорна ипотека. Ищецът е поел задължение да предаде на заемателите сумата
360 000 евро, срещу задължение на същите да я върнат съобразно приложен
към договора погасителен план (чл.5.1.а), който (л.47) е подписан само от едно
лице като заемополучател. Освен като заемополучатели, четиримата ответници
фигурират в договора за заем и като поръчители (чл.1.3), които съгласно
чл.6.1.б) се задължават да отговарят солидарно със заемателите за пълното и
точно изпълнение на всички задължения по договора. В договора (чл.6.4) е предвидено,
че за обезпечаване на вземанията заемателите са длъжни да издадат запис на
заповед в полза на заемодателя, който да бъде авалиран
от поръчителите. Такъв е издаден от “Ливингстоун Еволюшън”ЕООД, чрез представляващ К.Т.Л., за сумата 360 000
евро, а ответниците са авалирали записа на заповед
при условията, при които е издаден, видно от документа на л.85.
Установява се от
приетите молби-декларации за усвояване на кредитен
резерв и преводни нареждания, че в изпълнение на договора ищецът е извършил
кредитни преводи по посочена от К.Л. банкова сметка *** “Ливингстоун
Еволюшън”ЕООД. От 14.10.2011г. до 20.09.2012г. кредитни
преводи са извършени от ищеца по сметка на Т.К.Л., посочена в молби за
усвояване на средства по заем от л.100 до л.109. Няма спор, а това се
установява и от платежните нареждания, че в срок до 20.09.2012г. цялата сума по
договора за заем е била усвоена.
Според чл.4.г) от
нотариалния акт за договорна ипотека цялото вземане по договора за заем става
изискуемо незабавно в пълен размер и заемателите солидарно се задължават да
изплатят на кредитора сумата 360 000 евро, ведно с дължимите възнаградителна и наказателна лихва и направените разноски,
в случай на неплащане на никакви суми по заема за период, по-дълъг от един
месец – от първия ден след изтичането на едномесечния период.
По делото са приети
основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от които се установява, че последното плащане по договора за заем
датира от 21.09.2012г., след което плащанията към ищеца са преустановени. С
плащанията са погасени задължения за лихви и застраховка на недвижими имоти в
общ размер 63 435,51 евро. Главницата продължава да е дължима в цялост, а
именно – за сумата 360 000 евро. В счетоводството на “Ливингстоун
Еволюшън”ЕООД са осчетоводени сумите, получени по
банковата сметка, отпуснати от ищеца по договора за заем от 08.03.2011г.,
извършените прихващания на други задължения и заеми и извършените плащания по
заема. В счетоводството на “Ливингстоун Билдинг”ЕООД също са осчетоводени заемни суми, като общият
размер на осчетоводения в двете дружества заем се равнява на сумата
360 227,38 евро. Към 16.12.2011г. и 16.01.2012г. (когато са извършени
преводи от ищеца по сметка на Т.Л.) банковата сметка на “Ливингстоун
Еволюшън”ЕООД е била запорирана
от ЧСИ. Считано от 21.02.2012г. същата банкова сметка ***. Плащанията на
14.10.2011г. и 16.11.2011г. са направени не спрямо “Ливингстоун
Еволюшън”ЕООД, а спрямо Т.Л. по повод нарочна молба
до ищеца, тъй като се е очаквал запор на банковата сметка на дружеството по изп.д.№00548/2011г., който запор е наложен на 05.12.2011г.
Сумите, получени по банкова сметка *** Т.Л., са насочени към “Ливингстоун Еволюшън”ЕООД за
завършване на строяща се сграда. От името на Т.Л. няма подадени декларации за
извършване на стопанска дейност в НАП.
Видно от приложеното ч.гр.д.№7243 по описа за 2013г. на РС Пловдив, ХІV гр.с., в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума срещу “Ливингстоун Еволюшън”ЕООД, “Ливингстоун Билдинг”ЕООД и
четиримата ответници при условията на солидарност. В срока по чл.414 ГПК ответниците
са възразили срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок
за това е подадена настоящата искова молба.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове
по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от
своевременно депозирано възражение от ответниците в заповедно производство,
имащо за предмет същите вземания.
С оглед твърденията на
ищеца и направените от ответниците възражения във връзка с качеството им по
договора за заем, в тежест на ищеца по делото е да установи при условията на
пълно и главно доказване възникването и съществуването на валидно заемно
правоотношение с ответниците. Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата
сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, за това
за възникването на валидно правоотношение е необходимо и заемната сума да бъде
предадена на заемополучателя. С оглед основния спорен по делото въпрос, а
именно – в какво качество ответниците са сключили процесния
договор, в тежест на ищцовата страна е да установи
пълно и главно, че с тях е сключен валиден договор за заем, в това число, че
заемната сума им е предадена и че същите са поели задължение да я върнат,
защото само в такава хипотеза те биха имали качеството на заематели. Възможно е
да е налице и фигурата на съдлъжници, встъпили в
дълга по смисъла на чл.101 ЗЗД, като в такъв случай ищецът следва да докаже,
че, макар и ответниците да не са получили реално сумата по договора, са поели
задължение да я платят на заемодателя в уговорените срокове – така, както се е
задължил заемополучателят. По това съдът намира, че не е проведено необходимото
пълно и главно доказване от ищцовата страна, или
доказването й е разколебано от ангажираните от ответника доказателства. Качеството
на лицето по договора се определя не от посочената там квалификация “заемател”,
“поръчител” или “солидарен длъжник”, както в заглавната му част, така и в
частта относно подписите, а се определя от поетите от това лице права и
задължения. От събраните доказателства – платежни нареждания, съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло кредитира
като обективно и компетентно изготвена, както и от самото съдържание на договора,
става ясно, че всички суми по договора са получени от дружествата “Ливингстоун Еволюшън”ЕООД и “Ливингстоун Билдинг”ЕООД и
използвани за техни нужди или за погасяване на техни задължения към трети лица.
Става ясно, че част от сумите са наредени по сметка на един от ответниците по
молба на представляващия “Ливингстоун Еволюшън”ЕООД, тъй като за същото е открито производство по
несъстоятелност, като от заключението се установява, че в крайна сметка цялата
заемна сума е осчетоводена като получена от двете дружества и като тяхно
задължение към ищеца. При това положение не е пълно и главно доказано, че
ответниците са получили заемната сума, за да бъдат заематели. На следващо
място, в погасителния план, който визуализира
задължението за връщане на заемната сума, чрез посочване на сроковете за това и
дължимите вноски, не фигурират подписи на ответниците, има само един подпис за
заемател и не става ясно от кое лице същият е подписан. При това положение не
може да се каже, че е доказано пълно и главно и поемането на задължение от
ответниците да върнат заемната сума. Същевременно, ответниците са посочени като
поръчители в чл.1.3. и, подписвайки договора с клаузата в чл.6.1., са поели
задължение да отговарят солидарно със заемателите за пълното и точно изпълнение
на задълженията им като такива, което сочи на фигурата на поръчителя,
определена в чл.138 ЗЗД. Ето защо съдът намира възражението на ответниците за
това, че са поръчители, а не главни длъжници по договора за заем, за
основателно. То се подкрепя и от последващото поведение на страните,
включително от авалирането от ответниците на
издадения за обезпечаване на дълга запис на заповед. Авалът
е менителнично поръчителство, при което съгласно
чл.485 ТЗ поръчителят отговаря, както лицето, за което е поръчителствал, но не
е главен длъжник по сделката. Не може да се отрече връзката на двете сделки –
договор за заем и запис на заповед, която е изрично предвидена и в договора. В
подкрепа на тази теза са и изводите на вещото лице, че целият заем е
осчетоводен от двете дружества и че физическото лице Т.Л. не извършва стопанска
дейност, която би могла да се включи в употребеното в договора понятие “за
делови нужди”. Посочените косвени доказателства са достатъчни за насрещното
доказване на ответниците, достатъчни са, за да разколебаят тезата на ищеца, че
същите са заемополучатели.
След като съдът намери,
че ответниците не са заематели или съдлъжници по
договора, а поръчители, следва да бъде разгледано и възражението им за изтекъл
срок по чл.147, ал.1 ГПК. Според посочената разпоредба поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск
против длъжника в течение на шест месеца. Визираният срок е преклузивен и
изтичането му прекратява поръчителовата отговорност.
Началният момент на срока е падежът на задължението. При конкретния договор за
заем с продължително периодично изпълнение, падеж на задължението и начало на
срока по чл.147 ГПК е крайният срок за връщане на заема, или последната падежна
дата от погасителния план. В договора, обаче, е предвидена хипотеза на
предсрочна изискуемост, при която падежът на цялото вземане настъпва по-рано – при
неплащане на суми по договора, след изтичане на един месец от последното
плащане. От доказателствата по делото се установява, че такава забава е налице,
считано от 22.10.2012г. (един месец след последното плащане на 21.09.2012г.,
посочено в таблицата към основното заключение на ССЕ на л.5). Предвидено е, че
цялото вземане става изискуемо незабавно от първия ден след изтичане на едномесечния
период на неплащане. От съдържанието на чл.4, б.г) от
нотариалния акт може да се заключи, че волята на страните е задължението да
стане незабавно и предсрочно изпълнимо, без да е необходимо кредиторът да кани
длъжника. Следва да се отбележи, че ищецът не е банка по смисъла на ЗКИ, а
финансова институция, която не извършва банкова дейност. За него не е приложима
разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и не е необходимо предсрочната изискуемост да
бъде обявена на длъжника и поръчителите, за да се счита, че е настъпил падежът
на вземането. По изричната договореност на страните същият настъпва при
настъпване на посоченото в договора условие и веднага след изтичане на
визирания 1-месечен период. Затова съдът намира, че падежът на главното
задължение в случая е настъпил на 22.10.2012г., считано от която дата е
започнал да тече и преклузивният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Срокът е изтекъл на
22.04.2013г., без междувременно кредиторът да е предявил иск против длъжниците
(заявлението по чл.417 ГПК е подадено на 25.04.2013г., видно от приложената по ч.гр.д.№7243/2013г. товарителница). С това отговорността на
ответниците е преклудирана. Ищецът не е доказал пълно
и главно същите да отговарят в друго качество, освен като поръчители, за това и
исковете следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора и
с оглед направеното от ответната страна искане, на ответниците следва да се
присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответниците са заплатили
възнаграждение на адвокат в размер 460 лв. и внесли възнаграждения за вещо лице
в общ размер 200 лв. Общият размер на разноските от 660 лв. следва да бъде
присъден изцяло в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “ХИПОКРЕДИТ”АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Цариградско шосе”, бл.14-партер, представляван от И.Ж.Б. и Е.А.Л, чрез
пълномощника а.М.С., предявени против К.Т.Л.,
гражданин на Република Австрия, роден на ***г.; Е.Л., гражданин на Република
Австрия, родена на ***г.; Т.К.Л., ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********,
последните двама от гр.С., обл.Пловдив,
ул.”Х.Б” №**, за признаване за установено в отношенията между страните, че съществува вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№7243
по описа за 2013г. на РС Пловдив, ХІV гр.с., а именно: за сумата 5 000 евро (пет хиляди евро), дължима солидарно и представляваща
част от главница по договор за заем и учредяване на договорна ипотека, сключен
на 08.03.2011г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 26.04.2013г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “ХИПОКРЕДИТ”АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Цариградско шосе”, бл.14-партер, представляван от И.Ж.Б. и Е.А.Л, чрез
пълномощника а.М.С., да заплати на К.Т.Л., гражданин
на Република Австрия, роден на ***г.; Е.Л., гражданин на Република Австрия,
родена на ***г.; Т.К.Л., ЕГН **********, и С.Т.Л., ЕГН **********, последните
двама от гр.С., обл.Пловдив,
ул.”Х.Б” №**, сумата 660 лв. (шестстотин и
шестдесет лева) – деловодни разноски в производството по гр.д.№14306/2013г.
по описа на ПРС, ХІІ гр.с.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:/п/
П.П
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Росица Кюртова