Решение по дело №209/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии (Наредба № 36/2006 г.).

Производството по делото е образувано по жалба на В.Д.Г., ЕГН: ********** ***, срещу отказа за издаване на удостоверение за изтърпяно наказание „лишаване от право на управление на МПС“, обективиран в писмо на началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Разград, с рег. № 330000-38053/30.10.2023 г . във връзка с молба с вх. № 330000-33476/26.09.2023 г. за издаване на такова удостоверение, необходимо за изпълнение на изискването по чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии.

В жалбата се навежда доводи, че постановеният отказ противоречи на материалния закон и преследваната от него цел. По-конкретно се изтъква, че не са приложени правилно разпоредбите на чл. 49, ал. 3 и 4 от НК, като е допуснато смесване на последиците на два различни правни института – този на условното предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК и намаляването на срока на наказанието лишаване от права по чл. 49, ал. 4 от НК при намаляването на срока на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане. Акцентира се, че при настъпването на обстоятелствата по чл. 49, ал. 4 НК, правните последици на разпоредбата се осъществяват автоматично, без да е необходимо изрично произнасяне на съда, като в този случай ответният орган е следвало да ги съобрази при произнасянето си и да издаде исканото удостоверение. По тези съображения се моли за отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган с указания за издаване на искания документ в 7-дневен срок, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Началник на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Разград, не се е възползвал от възможността да подаде писмен отговор и да изрази становище във връзка с жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 26.09.2023 г. жалбоподателят В.Г., в качеството си на водач, лишен от право да управлява МПС, е подал молба до Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Разград за издаване на удостоверение за изтърпяно наказание „лишаване от право на управление на МПС“ по реда на чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредба № 36/2006 г. В молбата е посочено, че удостоверението му е необходимо, за да бъде представено пред компетентните органи за провеждане на психологическо изследване за придобиване на правоспособност за водач на МПС. Посочено е също, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години по НОХД № 5/2016 г. по описа на Окръжен съд – Разград, като срокът е бил определен окончателно от ВКС при касационното оспорване с Решение № 123 от 13.06.2019 г. по н.д. № 263/2019 г. Твърди се също, че изпълнението на наложеното наказание е започнало на 14.06.2019 г. (денят, следващ деня на постановяване на касационното решение), в съответствие с разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от НК, и е следвало да изтече на 14.06.2024 г. Акцентира се, че изземването на СУМПС в един по-късен момент – на 10.07.2019 г. – не е свързано с начало на изтърпяване на наказанието. Посочва се, че съгласно чл. 49, ал. 4 от НК срокът на лишаване от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане. В тази връзка се твърди, че поради намаляване на срока на лишаването от свобода с 8 месеца и 22 дни, с толкова е намален и срокът на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ и същият е изтекъл на 23.09.2023 г., поради което е било подадено искането за издаване на Удостоверение за изтърпяно наказание „лишаване от право на управление на МПС“. Към молбата са били приложени заверени копия от Протокол за доброволно предаване на СУМПС от 10.07.2019 г., Удостоверение рег. № 8524, екз. 2 от 01.09.2023 г. за изтърпяно наказание от лишения от свобода В.Д.Г., издадено от Началника на затвора– гр. Белене, както и Протокол от съдебното заседание от 24.03.2021 г. на ОС-Плевен по ЧНД 149/2021 г., съдържащ и постановения краен акт - Определение № 129 на съда по предложението от началника на затвора гр. Белене за условно предсрочно освобождаване на жалбоподателя.

Във връзка с постъпилата молба от жалбоподателя ответният орган е направил запитване до Окръжна прокуратура гр. Разград (л. 55) каква част от наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ на жалбоподателя В.Г. по присъдата по НОХД № 5 /2016 г. на ОС-Разград следва да бъде приспаднато с оглед условното му предсрочно освобождаване на 01.04.2021 г.

По запитването е получен отговор от ОП-Разград (л. 56), съгласно който по ЧНД 149/2021 г. на ОС–Плевен, по което В.Г. е условно предсрочно освободен от затвора с остатък 5 месеца и 21 дни на основание чл. 70 НК, липсва произнасяне по смисъла на чл. 70, ал. 4 и ал. 5 от НК относно наказанието „лишаване от право“, поради което не са налице основания за връщане на СУМПС преди крайната дата.

След получаването на отговора на 30.10.2023 г. ответният орган е постановил оспорения изричен отказ, обективиран в писмо с рег. № 330000-38053/30.10.2023 г., да издаде удостоверение на жалбоподателя, което да му послужи за провеждане на психологическо изследване. Въз основа на отговора от ОП–Разград е посочил на сроковете, в които наложеното наказание лишаване от право на управление на МПС ще бъде изтърпяно, и че исканото удостоверение, ще бъде издадено след тяхното изтичане - след 10.07.2024 г.

Макар по делото да липсва препис от влязлата в сила присъда на жалбоподателя по НОХД № 5/2016 г., от възпроизведените части от нея в документите, приложени по преписката, е видно, че с нея на жалбоподателя за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 и чл. 342, ал. 1 от НК са били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 60 месеца. От издаденото от Затвора- Белене Удостоверение рег. № 8524, екз. 2 от 01.09.2023 г. за изтърпяно наказание от лишения от свобода В.Д.Г. (л. 53) се установява, че при освобождаването на лицето от затвора, същото е изтърпяло фактически в периода от 14.06.2019 г. до 01.04.2021 г. 1 г. 09 м. и 17 дни; приспаднати от работа са му 262 дни или 08 месеца и 22 дни; освободено е условно предсрочно на 01.04.2021 г. с остатък 05 месеца и 21 дни. От протокола от проведеното с.з. по ЧНД 149/2021 г. на ОС-Плевен е видно, че справка с идентични данни е била приета и обсъдена като доказателство по делото при преценката на предпоставките за предсрочно освобождаване на лицето.

Оспорването на посоченото по-горе писмо с рег. № 330000-38053/30.10.2023 г. е повод за инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Компетентността на ответния орган във връзка с издаването на удостоверение за изтърпяно наказание, респ. отказа за издаването на такъв документ, произтича от разпоредбата на чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредба № 36/2006 г. В този смисъл оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Същият е обективиран в писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на обжалвания акт. Производството по издаването на отказа е инициирано по искане на заинтересовано лице (чл. 24 АПК). В съответствие с чл. 53, ал. 1 АПК във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗИНЗС потърсено е становището на прокурора относно обстоятелството, дали лицето В.Г. е изтърпяло наложеното му наказание „лишаване от право на управление на МПС“. Единственото нарушение, което се констатира от настоящия състав е свързано с неспазване на срока за произнасяне от ответния орган съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 7 АПК, като отказът е постановен повече от месец след постъпването на искането. Сроковете за произнасяне на административните органи са създадени за защита на правата на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуално право за тях, ако органът не се произнесе в срок, да обжалват мълчаливия отказ. Тези срокове са инструктивни, като по-късно издаденият акт е действителен и подлежи на обжалване на общо основание – в този смисъл са мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 17.09.2018 г. по тълкувателно дело № 4/2016 г. на ВАС, както и т. 8 от Постановление № 4/1976 г. по гр. дело № 3/76 г. на Пленума на Върховния съд.

Спорът в случая е концентриран около материалната законосъобразност на акта.

Настоящият състав не приема твърденията в жалбата относно началния момент на изтърпяване на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ и че той, в съответствие с чл. 49, ал. 3 от НК, е 14.06.2019 г. - денят, следващ деня на постановяване на касационното решение. Действително е налице еднозначна съдебно практика, но тя е в различен смисъл от изложените съображения в жалбата. Разпоредбата на чл. 49 от НК се намира в раздел II на НК "Видове наказания", като систематичното и семантично тълкуване налагат извод, че правилото срокът да тече от влизане в сила на присъдата се отнася за всички случаи на лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК, за част от които не се изисква наличието на свидетелство за упражняване на съответната дейност. Относно хипотезата на лишаване от право за управляване на МПС законодателят е имал предвид към момента на влизане в сила на осъдителната присъда осъденият вече да е лишен по административен ред от възможността да упражнява право да управлява МПС. Този извод се извежда от чл. 59, ал. 4 от НК, изискващ при изпълнение на наказанието да се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права. Следователно за всички случаи, когато към момента на влизане в сила на присъдата осъденият не е бил вече лишен от право да управлява МПС и свидетелството му за управление не е иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, предвиждащ, че наказанието "лишаване от право да се управлява моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството за управление (изрично в този смисъл Решение № 5421 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2026/2013 г., VII о., Решение № 3797 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11101/2013 г., VII о. и др.). След като фактическото изземване на СУМПС, съгласно представения протокол за доброволно предаване, е станало на 10.07.2019 г., срокът на 5-годишното наказание (60 месеца) би следвало да изтече на 10.07.2024 г., ако липсват други юридически факти, които биха повлияли върху продължителността му.

В настоящия случай са представени доказателства, че условното предсрочно освобождаване на лицето е станало възможно поради намаляване на срока на наказанието с 262 дни (08 месеца и 22 дни) в съответствие с чл. 41, ал. 3 от НК. Това обстоятелство е останало извън вниманието на прокурора, респ. не са обсъдени последиците от него при даване на отговор на запитването на ответния орган. Тези последици обаче са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от НК, предвиждаща, че срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане. Това означава, че петгодишният срок на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“, наложено на жалбоподателя, следва да се намали с 8 месеца и 22 дни. В тази връзка, ако изпълнението на наказанието е започнало на 10.07.2019 г. с изземването на СУМПС, то би следвало да се счита изтърпяно на 20.10.2023 г.

Действително към датата на сезирането на ответния орган от жалбоподателя с искането за издаване на Удостоверение за изтърпяно наказание (26.09.2023 г.) този срок не е изтекъл. Но поради неспазване на срока за произнасяне от ответния орган, съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 7 АПК, към датата на издаване на отказа 30.10.2023 г. наказанието вече е било изтърпяно. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Именно към този момент следва да бъдат преценени всички факти и обстоятелствата от значение за случая, което значи, че органът е бил длъжен да отчете изтеклия период от време от сезирането до произнасянето му (в този смисъл Решение № 5946 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11749/2011 г., VII о.). Като не е сторил това ответният орган е постановил материално незаконосъобразен акт, който следва да се отмени.

След отмяната на акта преписката следва да се изпрати на административния орган, който следва да издаде исканото удостоверение в 7-дневен срок (чл. 173, ал. 3 и чл. 57, ал. 2 АПК).

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с §1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, Областна дирекция на МВР-Разград следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски, които за производството пред тази инстанция възлизат на 10.45 лева и са формирани от размера на платената държавна такса. Макар да има и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, по делото не са представени доказателства, че реално са извършени такива разноски – приложено е пълномощно на лист формат А4, но не и договор за правна защита и съдействие, в който да е отразен размера на уговореното и заплатено възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ отказа за издаване на удостоверение за изтърпяно наказание „лишаване от право на управление на МПС“, обективиран в писмо на началника на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Разград, с рег. № 330000-38053/30.10.2023 г . във връзка с молба с вх. № 330000-33476/26.09.2023 г. от В.Д.Г., ЕГН: ********** ***, за издаване на такова удостоверение, необходимо за изпълнение на изискването по чл. 20, ал. 2, т. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии.

Осъжда Областна дирекция на МВР–Разград да заплати на В.Д.Г., ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски в размер на 10.45 (десет лв. и четиридесет и пет ст.) лева.

След влизане в сила на настоящото решение преписката да се изпрати на ответния орган.

Задължава ответния орган в 7-дневен срок от получаването на преписката да издаде исканото удостоверение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд

СЪДИЯ:

Съдия: