Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2384 14.06.2018 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на петнадесети май две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 16857 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Г.В.Ж., ЕГН **********,***, чрез адв. Х. е
предявил против Г.В.Н.- Ч., ЕГН **********,*** иск за осъждане на ответницата
да заплати сумата в размер на общо 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- претърпяно унижение, уронване на честта и на доброто име
на ищеца и неговата м., в резултат на отправени обидни и клеветнически реплики
от ответницата, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
24.11.2015 г. до окончателното погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът в продължение
на пет години бил а.и в. на т. п. „Б.“, излъчвано по „С“, в което се давало
трибуна на изявени и автентични противници на к.ическия режим в Б.. Ищецът
твърди да е един от най- принципните антик.и в Б. и същият да се е стремял да
разобличава к.ическите лидери, техните помощници и съидейници от Д.с.. Излага
се, че ответницата е ж. във „ПОТВ“. Твърди се, че на *** г., около 10:00 часа,
в предаването „О.“ по „ПОТВ“ Г.Н.- Ч. била изрекла пред неограничен брой
български граждани /зрители/, обидни и клеветнически реплики спрямо ищеца, както
ѝ спрямо п. му м.- А. П. Д.. Изречените в е. обиди и клевети били
следните: След като събеседникът на ответницата в предавеното изрича в ефир
думите: „наш зрител … е изпратил писмо за един а на Д.с. в П., който по някакъв
начин, така, постоянно участва в нашите предавания..“, ответницата го
прекъснала и заявява в ефир следното: „Като кажеш А, ще кажеш и Б- става въпрос
за Г.Ж. с псевдоним В.. Аз също имам информация, че..“ Излага се, че по-нататък
същата заявява „… и, че м. му е свързана по някакви начин, няма значение…“, от
което изявление в контекста на цялото изказване недвусмислено оставяло
впечатление у зрителите, че м. на ищеца, която била покойница от 15 години,
също е била свързана с репресивните органи на Д.с. по време на тоталирния
режим. Ответницата завършила с репликите, че ищецът е имал аурно минало с
псевдоним „В.“ „…ама кажи го – Г.Ж.- а! а В.…“ Допълва се, че от двама зрители
на предавеното, бил научил, че на *** г. Г.Н. отново в е. била споменала за
ищеца, че същият е „а В.“. Подобни думи по негов адрес, представлявали тежки
обиди и клевети, тъй като през целият си съзнателен живот се е стремял да
разкрива и разобличава престъпленията на к.ическия режим срещу живота, здравето
и собствеността на българските граждани. Безспорен факт било, че ищецът никога
не бил членувал в Българската к.ическа партия или дори в казионния БЗНС, като
никога не бил сътрудничил на службите на МВР, ДС или РУМНО. Чувството му за
чест и човешко достойнство били засегнати. Накърнено било и доброто му име в обществото.
Ищецът се чувствал обиден и омерзен и от думите, с които ответницата намеквала,
че майка му също имала общо с органите на Д.с.. Твърди се вредите да са пряка и
непосредствена последица от отправените публично обидни думи и позоваване на
неверни обстоятелства.
Моли се предявения иск да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 24.11.2015 г. до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата е депозирала
писмен отговор, с който оспорва основателността на претенциите. Твърди, че
познавала ищеца във връзка с многократни нападки от негова страна против нея и
близките ѝ, още от 2010- 2011 г. През този период Г.Ж. си е позволявал,
включително и в ефир, да се намесва в предаването, което същата водила и да я
нарича „к.ическа пача“, да твърди, че баща ѝ е бил „д. к.“, че следвало
да бъдат разпънати на петолъчката. Вероятно заради тези намеси в предаването
ѝ от страна на ищеца, същата била получавала данни за неговата
принадлежност към структурите на бившата Д.с. и БКП, както и за подобна
принадлежност на близките му. Такава информация ответницата твърди и да е
получавала, както от писма, изпратени от зрители, така и от разговори с видни
български общественици. От тези обективни данни, същата била формирала
субективната си увереност, че ищецът е бил а в ДС, с псевдоним „а В.“. Твърди,
че изказванията ѝ съдържат верни фактически твърдения, поради което за
тяхното разпостранение не следва да носи отговорност. Предвид изложеното се
моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
Относно броя на исковете:
Ищецът твърди, че е претърпял три неимуществени вреди от Г.Н.- Ч., която на
24.11.2015 г., около 10:00 часа, в предаването „Обществена приемна“ по
„ПОТВ“ била изрекла пред неограничен брой български граждани обиди и клевети,
както следва: за обида и клевета „Като кажеш А, ще кажеш и Б- става въпрос за Г.Ж.
с псевдоним В.. Аз също имам информация, че..“ – 1500 лв., за обида и клевета „
и че м. му също е свързана по някакви начини, няма значение…“- 1000 лв. и за
обида и клевета „…ама кажи го – Г.Ж.- а! а В.…“ – 1500 лв.
Принципно критерият
за определяне броя на деликтите е не броят на употребените думи, изрази,
изявления (обидни, клеветнически или други такива, с които се засягат честта,
достойнството и доброто име на физическо лице), а дали те са направени
(обективирани) по едно и също, или по различно време и място /виж решение №
164/30.06.2016 г., гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/. Разбира се,
налице са и изключения.
В случаите на
причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния, които са свързани
обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от време,
обезщетението се определя глобално. Това е принципът, който е възприет в
Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г., ОСГК на ВКС,
т.11 и т.13, по отношение на обезщетяване на неимуществени вреди от
неоснователно обвинение по реда на ЗОДОВ. Няма съмнение, че отговорността на
държавата по отношение на неоснователно обвинените лица по специалния закон е
деликтна, поради което тълкуването е относимо и към общата хипотеза на
причиняване на неимуществени вреди с противоправно деяние. В този случай
неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани
помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да
разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от
отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е
невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може
да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният
ефект от тях да има много по-голямо отражение в емоционалната и психическа
сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в исковата си молба как оценява
вредите от всяко от деянията, но това не е условие за нейната редовност. Дори
ищецът да е направил такова разграничение, когато съдът установи наличие на
обективна връзка между деянията и общо причиняване на неимуществени вреди, той
дължи определяне на глобално обезщетение при отчитане на кумулирания ефект от
отделните деяния. /виж решение № 204/12.06.2015 г., гр. дело № 7046/2014 г. на
IV г. о. на ВКС/.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус е предявен един
иск за сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, поради изказване на ответницата направено в ефира на „ПОТВ“ в предаването „Обществена приемна“.
На първо място при спор за причинени вреди от изнесена от журналист
информация съдът е длъжен да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази
и действия на журналиста е засегнат. Съответно в мотивите към акта си, с който
разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват
твърдения за факти и кои – оценка на фактите /виж решение № 148/ 10 юли 2015 г., гр.д. №
6318/14 г. на III г. о. на ВКС, решение № 62
от 6.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2011 г., IV г. о. на ВКС и др./. Ищецът твърди, че в предаването излъчено на 24,11,2015 г. по „ПОТВ“
ответницата е изрекла обидни и клеветнически изрази и фрази, а именно: „Като кажеш А, ще кажеш и Б- става въпрос за Г.Ж. с
псевдоним В.. Аз също имам информация, че..“, „ и че майка му също е свързана
по някакви начини, няма значение…“, „…ама кажи го – Г.Ж.- а! а В.… „.
На следващо място в чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ и в чл.10 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи е
прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси,
получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава
мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от
основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси,
представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко
демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и
за развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите
норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения като не позволяват, то
да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и
интереси. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2
от ЕКЗПЧОС, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде
обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени
в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно
указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на
правото на свобода на изразяване на мнения са присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване
достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване
на престъпление другиму).
При спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, респ.
публикувана от издател информация, на проверка за истинност подлежат
фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста
само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на
проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от
обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на
журналиста/издателя, само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен
да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста
и издателя, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт
и каква - оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките
са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията на РБ или
попадат в рамките на чл. 39, ал. 2 Конституцията на РБ – право на мнение не
може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за
призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той
трябва да провери тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти,
когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от
журналиста/издателя-възложител, преди да бъдат разпространени.
За да се отграничи
по-добре балансът между правото на защита срещу посегателство върху честта,
достойснството и доброто име на ищеца /чл. 32 Конституцията на РБ и чл. 8
ЕКЗПЧОС/ и правото на свобода на изразяването /чл. 39 Конституцията на РБ и чл.
10 ЕКЗПЧОС/, при конкретните по делото факти и обстоятелства, съдът следва да
съобрази следните обстоятелства: Ролята
на пресата на „публичен блюстител”; Следва да се прави разлика между частно
лице и лице, действащо в публичен контекст и докато първият може да претендира
за особено силна защита на своето право на зачитане на личен живот, то същото
не важи в такава степен за публичните фигури, по отношение на които границите
на допустимата критика са по-широки; Да се разграничава и съобщаването на
факти, които са годни да допринесат за дебат в едно демократично общество и за
такива, които целят да накърнят репутацията на едно лице; Начинът, по който е
получена информацията и нейната достоверност; Начинът на представяне на
засегнатото лице в публикацията;
По делото е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено,
а и неоспорено от страните. От посоченото от експерта се установява, че от
изследвания 1 бр. видеофайл с продължителност 57 сек. се установява, че женски
глас изрича следното: „Като кажеш А, ще кажеш и Б- става въпрос за Г.Ж. с
псевдоним В.. Аз също имам информация, че той се е лекувал човека, нищо лошо
няма, никой не е застрахован да бъде болен, и че м. му, също така се свързва
с..., под някакви си начини, няма значение, защото той все нали говори за
родителите... не, не, напротив, защото той ...., аз имам лична, как да
кажа...”. „ Добре само това да кажа…ама кажи го: Г.Ж.- а, а „В.”. Като казваш
А, казваш и Б”.
Като писмени доказателства по делото са приети удостоверения издадени от Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Д.с. и
разузнавателните служби на Българската народна армия, от които се установява,
че за лицето Г.В.Ж. не са открити документи, установяващи неговата
принадлежност към органите на Д.с. и разузнавателните служби на Българската
народна армия.
Относно направеното от ответника оспорване на
верността на докумнет № *** г. и документ № **** г. и двата издадени от
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на
български граждани към Д.с. и разузнавателните служби на Българската народна
армия съдът намира следното. По своята правна същност така оспорените документи
са официални диспозитивни. Поради това те имат формална доказателствена сила,
но нямат обвързваща материална доказателствена сила, поради това настоящият
съдебен състав не следва да разглежда по реда на чл. 193 ГПК така направеното
оспорване от страна на ответника.
По делото са изслушани двама с. – по един за всяка от
страните.
С. И.И.Л. дава сведения за емоционалното и психическото
състояние на ищеца след излъчването на предаването, а с. Х.М.М. споделя
информация за личността на ищеца преди излъчването на предаването.
Съдът намира, че така
изречените от ответницата думи нямат характеристиките, нито на обида, нито на
клевета. Освен това не може да се установи по безспорен начин и дали точно
лицето, което споменава ответницата в предаването- индивидуализирано със
собствено име Г. и най –вероятно с фамилно име Ж. в действителност се отнася за
ищеца Г.В.Ж.. На съдът е ноторно известно, че
на територията на РБ живеят много правни субекти, чиито собствено име и
фамилия е Г.Ж.. Освен това изречените от ответницата думи не са изрази, пряко
насочени към ищеца и целящи да уязвят неговото достойнство.
Според тълковния речни думата „а” означава- представител на учреждение, фирма и др., който изпълнява служебни
поръчки и действа от името на своята организация; Лице, което действа за
осъществяване на нечии интереси; Сътрудник на тайни служби (полиция,
разузнаване)/виж. http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%82%20/.
Съдът намира, че
изречените от ответницата думи са фактически твърдения, които не са адресирани
пряко към личността на ищеца, няма употребени обидни думи или клеветнически
твърдения спрямо него в тях, липсва нарушение на чл. 39, ал. 1 КРБ.
Възприемането на факти, е строго
индивидуално и освен от конкретната интерпретация и контекст, възприятието
зависи от емоционалната нагласа, ценностната система и в крайна сметка от
личното отношение на възприемащия към така оповестените в публично
пространство, факти. Чувството на ищеца, че с изречените от ответницата в описаното
телевизионно предаване реплики, го дискредитират и накърняват неговата чест,
достойнство и авторитет в обществото, представляват негово субективно
преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система. Тези чувства
съществуват в неговото съзнание и са плод на неговата субективна оценка, но по
никакъв начин не могат да се квалифицират като клеветнически твърдения или
фрази, които да накърняват достойнството и доброто име на ищеца в обществото.
Тъй като изречените от ответницата словоформи не осъществяват състав на
престъпленията обида и клевета, не съставляват елемент от фактическия състав на
гражданския деликт.
Ето защо предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК
предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 810 лв. Доколкото обаче в случая ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника, същото следва да се разгледа.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната
разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно
само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна.
Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. От
представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ответникът
е заплатил сумата от 810 лв. в брой.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като
моли същите да бъдат намалени. Редуцирането не може да засегне минимално
определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед разпоредбата на
чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 510 лв., с оглед цената на иска. Макар
преценката за прекомерност винаги да е субективна, а минималните размери на
възнагражденията да са само база за определянето на действително обосновано по
стойност такова /като съдът не е обвързан от тях, съгл. разясненията, дадени в
т.3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, нито от § 2 от Наредбата/, в конкретния
случай, възнаграждението от 810 лева не е прекомерно. Делото е с фактическа и правна сложност. При формиране
на преценката относно конкретния размер на дължимото възнаграждение, съдът взе
предвид извършените действия с цел защита интересите на ответника от
процесуалния представител, изготвяне на отговор на искова молба, писмена защита,
явяването в три съдебни заседания, ангажирането на доказателства и др., които
свидетелстват за проявена процесуална активност. С оглед обема на осъществените
действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност, съдът
счита, че заплатеното от ответника възнаграждение е справедливото и адекватно
по стойност и не е прекомерно.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Ж.,
ЕГН **********,*** против Г.В.Н.- Ч., ЕГН **********,*** иск за осъждане на
ответницата да заплати сумата в размер на общо 4000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- претърпяно унижение, уронване на честта и
на доброто име на ищеца и неговата майка, в резултат на отправени обидни и
клеветнически реплики от ответницата в предаване „О. п.” излъчено на *** г. по
„ПОТВ”, ведно със законната лихва, считано от 24.11.2015 г. до окончателното
погасяване.
ОСЪЖДА Г.В.Ж., ЕГН **********,***, да заплати на Г.В.Н.- Ч.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 810 лв. /осемстотин и десет лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ