РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Пловдив, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300503380 по описа за 2023 година
-ти
Обжалвано е решение № 4283/27.10.23г. на Пловдивския районен, съд, IХ гр.
с. постановено по гр. д. №15108/22г., с което се отхвърля молбата на К. М. Г., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. Л. М., ЕГН
**********, с адрес ***, против М. И. Г., ЕГН **********, с адрес ***, с която е
поискано издаване на заповед за защита чрез прилагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и
т. 3 ЗЗДН.
Жалбоподателят на К. М. Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Н. Л. М., ЕГН ********** моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго, с което да наложи мерки по чл. 5, ал.1, т.1, т. 3 за срок от
18 месеца.
Въззиваемата страна М. И. Г., ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна
и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
На 22.10.22г. Н. Л. М. в качеството ú на майка и законен представител на
малолетната си дъщеря Н. Л. М., родена на 22.04.2016г. подава молба за защита от
домашно насилие, в която сочи, че на 08.10.2022 г. - 09.10.2022г., по време на
определения решим на лични отношения с дъщеря си бащата предприел действия по
1
вземане на проби за медицинско изследване на детето като й бъркал „**********“, от
което детето изпитало болка и се уплашило. Това действие е описано и в декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
За установяване на обстоятелството дали е налице осъществен акт на домашно
насилие са изслушани показанията на двама свидетели и е прието заключение на
съдебно-психологична експертиза.
В отговора на молбата за защита от домашна насилие, както и в обясненията си,
дадени по реда на чл. 176 ГПК М. Г. заявява, че е водил детето в Лаборатория
„Писанец“ в ТЦ „Гранд“, без да уточнява конкретно дата и там е взета анална проба на
детето, като са му казали, че може да вземе вагинална натривка и да я предаде за
изследване. Не оспорва, че е взел вагинална проба от детето.
От показанията на свидетеля Г. Х. П., който живее във фактическо съпружеско
съжителство с молителката Н. М., се установява, че на осми и девети октомври К. е
била при баща си във връзка с постановени привременни мерки, като на девети
октомври детето било предадено на майка му. Вечерта преди да си легнат свидетелят
чул как К. разказва нещо на майка си с много тъжен глас и е била пред разплакване.
Детето обяснило, че няколко часа преди това баща с два дълги тампона й бъркал в
„************“. Споделила, че много се е уплашила, опитала се да избяга, но М. я
хванал силно, дори я стиснал за корема. Заболяло я, молила баща си да спре и се
разплакала, но бъркането с тампоните продължило.
Съдът обаче не кредитира тези показания, защото остават изолирани от
останалия доказателствен материал, а именно заключението на съдебно
психологическата експертиза, чийто изводи съответстват на показанията на другия
свидетел – Г..
Свидетелката Д. Д. Г., която е съпруга на въззиваемия М. Г., установява, че в
края на 2022г. при един от последните пъти, когато детето било у тях забелязала
зацапване на бельото й с неприятна миризма, като знаела, че е имало такъв случай и
през 2020г., и открили сериозна инфекция. Това наложило незабавно да се вземат
мерки, като първо се обадили на майката на М., която е медицинска сестра, след което
потърсили и лекарска помощ, както и в лаборатория, за да се вземат проби на детето, за
да се установи каква е инфекцията. Понеже не намерили дежурен лекар в лечебните
заведения, в които звънели, отишли в лаборатория „Писанец“, където ги уведомили, че
проби се взимат през делнични дни, но няма никакъв проблем да се вземе натривка от
родителя, което не е свързано с дискомфорт за детето. В така създалата се ситуация
бащата взел пробите, тъй като нямал избор, защото не се вижда с детето през
седмицата, като свидетелката е присъствала през цялото време на вземане на пробите,
като М. обяснил на детето какво трябва да се направи и К. не възразила. При вземането
на пробата детето било легнало, като М. не я е държал за ръцете. Детето било
2
изключително спокойно и не е имало момент, в който моли баща си да спре. Вземането
на натривката станали в събота, като на следващия ден К. не е коментирала с тях
изследването.
Прието е и заключение на съдебно психологична експертиза с вещото лице К.,
която е провела срещи с детето както в присъствието на родителите, така и в тяхно
отсъствие. Вещото лице установява, че при детето се наблюдава изграждане на
омаловажаването на ролята на бащата от страна на майката, която ситуация се
задълбочава след 08.10.2020г. и 09.10.2022г. Експертът е констатирал, че малолетната
К. категорично е отказала да говори и да обсъжда нещо случило се на посочените дати,
колкото и индиректно, а впоследствие директно да са ú отправяни въпроси. Тази нейна
позиция е останала непроменена и в присъствието на бащата и в присъствието на
майката, като детето казало, че това е стара история, не си я спомняла и била много
отдавна. При поднесена двуцветна гумичка, наподобяваща тампона, с който е взета
вагиналната натривка детето асоциирало гумичката с доброто и лошото – бялото било
доброто, а сивото – лошото. Цялостната поведенческа конструкция по време на
изследването не индикира за преживяно насилие от страна на бащата М. на
08.10.2022г. – 09.10.2022г. От проведената психометрична методика с малолетната К. е
установено по категоричен начин отсъствие на стрес, страх и обида спрямо бащата.
При срещата между бащата и детето, то се е хвърлило към него и през цялото време е
стояло гушнато в баща си. Категоричния извод на експертизата е, че у детето не се
установява наличие на тревожност или симптоматични индикативи или дори идеации
на посттравматично преживяно събитие. Стабилитета в психоемоционалното
състояние на детето, ведно с поведенческите реактиви, напълно отхвърлят
възможността и вероятността детето да е било поставено в позиция на жертва. В т.6 от
заключените е посочено, че детето не преживява, нито преекспонира, нито консумира
някаква травма от нейното минало.
От така събраните доказателства се налага извода, че при предаване на детето на
баща му на 08.10.22г. К. е имала здравословен проблем, който е наложил вземането на
вагинална проба. Доказателства за това е представения резултат от лабораторно
изследване на вагинален секрет, представен на 10.10.2022 г.(л.7), който документ е
издаден от Лаборатория „Писанец“ по отношение на К. Г., от който се установява
наличие на положителен резултат за “E.Coli”. В случая няма значение точно каква е
била инфекцията и причината за нейното възникване, както и това дали тя е безспорно
доказана, защото в създалата се ситуация бащата е извършил обосновани от здравна
гледна точка действия, като отговорен за здравето на детето си родител.
Непредприемането на действия за подобряване на здравословното състояние на детето
би било укоримо в морално отношение и необосновано от медицинска гледна точка.
Изложеното налага извода, че описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
3
действия не представляват акт на домашно насилие, извършено от бащата по
отношение на малолетното му дете.
Върху този извод не влияят материалите по прокурорска преписка № 11507/22г.
по описа на Районна прокуратура Пловдив, защото тази преписка е приключила с
отказ да се образува досъдебно производство, чийто предмет не е установяване акт на
домашно насилие, а и от събраните материали такъв акт не се установява по безспорен
начин.
Ето защо молбата за защита от домашно насилие не следва да се уважава.
С оглед неоснователността на подадената молба за защита от домашно насилие
на основание чл. 19, ал. 2 ЗЗДН издадената заповед за незабавна защита №
188/21.10.2022г. следва да се отмени.
С оглед изложеното се налага извода, че жалбата е неоснователна и затова
обжалваното решение следва да се потвърди.
РЕШИ:
-
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4283/27.10.23г. на Пловдивския районен, съд, IХ
ти
гр. с. постановено по гр. д. №15108/22г.
ОТМЕНЯ издадената заповед за незабавна защита № 188/21.10.2022г. гр. д.
-ти
№15108/22г. по описа на Пловдивския районен, съд, IХ гр. с., с която се М. И. Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, да се въздържа от извършване на всякакъв акт на
физическо и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на
насилие, по отношение на К. М. Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Н. Л. М., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4