Решение по дело №10283/2019 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№204

гр. В. Търново, 25.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:	ДИАНКА  ДАБКОВА  КОНСТАНТИН  КАЛЧЕВ

 

при секретар	М.  Н.	и с участието
на прокурора	СВЕТЛАНА  ИВАНОВА	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10283 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019г.

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Н.С., в качеството й на директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. Търново, срещу Решение №157/05.04.2019г. по АНД №266/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено наказателно постановление №04-000975/21.01.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. Търново, с което на СНЦ „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ от гр. В. Търново за нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. с ч. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.

 В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на Районен съд – В. търново и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено наказателно постановление.

Ответникът по жалбата – СНЦ „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ от гр. В. Търново, чрез пълномощника си поделото оспорва жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за законосъобразност на обжалваното решение.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  основателна.

 

С Решение №157/05.04.2019г. по АНД №266/2019г. състав на Великотърновския районен съд е отменил наказателно постановление №04-000975/21.01.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. Търново, с което на СНЦ „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ от гр. В. Търново за нарушение на чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ на основание чл. 416, ал. 5, вр. с ч. 415, ал. 1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв. За да постанови този извод като правен резултат, съдът е приел, че АУАН е съставен след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя, съгласно чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Съдебното решение е неправилно.

 

В хода на образуваното административнонаказателно производство прието за установено, че СНЦ „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“,  в качеството си на работодател не е изпълнило задължително предписание с №2 в разпоредителната част на Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 1820577/10.07.2018 г. на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Велико Търново, гласящо "На основание чл.224, ал. 1 от Кодекс на труда на С.М.Х.-Г.на длъжност „Експерт, връзки с обществеността"/работник с прекратено трудово правоотношение/ да се изплати парично обезщетение за неизползвания от нея платен годишен отпуск, което парично обезщетение е определено и начислено в Платежна ведомост за месец април 2018 година. Срок: 31.07.2018 г.". Виззивният съд е приел, че АУАН не е съставен в 3-месечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като срокът е изтекъл на 31.10.2018г., а АУАН е съставен на 11.12.2018г.

Направените оплаквания в касационната жалба за неправилност  на обжалваното решение поради неправилно определяне на началния момент, от който изтича срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са основателни.  

Съгласно чл. 34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тази разпоредба предвижда два самостоятелни давностни срока за административнонаказателно преследване. Видно от редакцията на нормата, първият срок за съставяне на АУАН /три месеца от откриване на нарушителя/ започва да тече от момента, в който лицето, имащо качество на актосъставител, е възприело всички съставомерни обстоятелства за конкретното нарушение и нарушител, а вторият започва да тече от извършване на нарушението. Нарушението, вменено на ответника по касация, в качеството му на работодател, се състои в неизпълнение на задължително предписание №2, дадено с протокол от 10.07.2018г., отнасящо се до това работодателят да изплати възнаграждението на конкретен работник за месец 04.2018г., в срок до 31.07.2018г. Нарушението датира от 01.08.2018г., тъй като в дадения му срок до 31.07.2018г. вкл., сдружението е бездействало и не е изпълнило предписанието. След като до датата, посочена в предписанието като крайна, не са изпълнени дадените с него указания, то от следващия ден задълженото за изпълнението им лице, в случая работодателят, е в нарушение, именно поради осъществяване на бездействие от страна на дружеството да изпълни задължението, възникнало от даденото му предписание. В случая се касае за форма на изпълнително деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта. От него момент, ако няма изпълнение, работодателят вече е в нарушение, но в случая от значение е кога е установен този факт, като датата, от която дружеството вече е в нарушение/01.08.2018г./, има значение само и единствено за хипотезата на чл. 34, ал. 1, изр. второ, пр. второ от ЗАНН, според която не се образува административнонаказателно производство „…ако е изтекла една година от извършване на нарушението“.

За изследване на първото предл. на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, според което не се образува административнонаказателно производство ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, трябва да се съобрази кога е открито нарушението. Този три месечен срок започва да тече от момента на фактическото установяване на административното нарушение, което в случая е станало на 19.11.2018г., при извършената последваща проверка от контролните органи. Не може автоматично да се приеме и да се предполага, че след като указанието е със срок за изпълнение 31.07.2018г. вкл., то на актосъставителя ще е известно, че от 01.08.2018 г. работодателят вече с бездействието си е в нарушение, тъй като не е изпълнил това предписание. Това означава да се презумира предварително недобросъвестно поведение от страна на работодателя. За да започне да тече този срок е необходимо не просто на някой да стане известно, че е налице нарушение и кой е неговият извършител, а тези факти да са достигнали до знанието на органите и служителите, които могат да ги установят със съставянето на АУАН. Затова и срокът за съставяне на АУАН в хипотезата на чл. 34, ал.1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН започва да тече от момента, в който реално се установи административното нарушение, като в случая това е датата на проверката от 19.11.2018г. Актосъставителят е узнал за нарушението и нарушителя тогава, когато е извършил проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на дружеството – 19.11.2018г., при която е установил, че работодателят не е изпълнил даденото предписание №2 по протокола от 10.07.2018г. АУАН в случая е съставен на 11.12.2018г. Следователно и двата срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението/ за образуване на административнонаказателно производство са спазени и не е налице процесуално нарушение в това отношение. В този смисъл е и решение №30/22.05.2019г. по КНАХД №10100/2019г. по описа на АСВТ касаещ абсолютно идентичен спор между същите страни.  

По тези съображения направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Въззивния състав е отменил обжалваното наказателно постановление само на посоченото основание, като не е налице произнасяне досежно осъществяването на състава на нарушението и законосъобразността на определената санкция. В разпоредбата на чл. 220 от АПК е въведена изрична забрана за установяване на нови фактически положения, поради което е налице процесуална пречка за постановяване на решение по същество от касационната инстанция.

Ето защо решението на районния съд следва да се отмени, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по съществото на спора, като прецени дали  от представените доказателства се установява извършване на нарушението, за което е санкциониран ответникът по касация и законосъобразността на наложената имуществена санкция. 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение №157/05.04.2019г. по АНД №266/2019г. по описа на Районен съд – В. Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                                         2.