№ 1077
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110210561 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от Г. И. Ц., с ЕГН **********, чрез адв. Е. К., със съдебен
адрес: **** срещу заповед за задържане на лице рег. № 229зз-677 от 08.07.2023г., издадена
от П.Й.П. – старши полицай при 05 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилностна
обжалвания акт. Жалбоподателят оспорва компретентността на издателя на заповедта.
Намира, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения и
не са спазени материалноправните правила. Моли за отмяна на обжалваната заповед за
задържане и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява, без да сочи уважителни причини.
Ответникът – полицейски орган при 05 РУ-СДВР – старши полицай П.Й.П., редовно
призован не се явява, за него се явява юрк. П. Намира, че обжалваната заповед е
законосъобразна и правилна. Допълва, че същата е издадена от компетентен орган, съдържа
законоустановените реквизити и са налице фактически и правни основания за нейното
1
издаване. Моли съдът да потвърди обжалваната заповед. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски. Представя подробни писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт –
задържане на лице рег. № 229зз-677 от 08.07.2023г., издадена от П.Й.П. – старши полицай
при 05 РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР на М.Е.Р. е наложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за временно задържане
на 05 РУ – СДВР.
Като основание за издаване на заповедта е посочено „във връзка с чл. 316 и чл. 343в
от НК кв. Кремиковци ул. Белите брези до бл. 4 управлява МПС с неистински документ“.
Задържането на лицето е извършено на 08.07.2023г. в 13:00 часа и освободено на
09.07.2023г. в 13:05 часа.
Жалбоподателят Ц. е подписал оспорваната заповед. На жалбоподателя Ц. е връчено
копие от заповедта за задържане. Ведно с посочената заповед, жалбоподателят Ц. е
попълнил декларация (приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) на 08.07.2023г. в 13:00 часа, в
която е посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае адвокатска
защита по негов избор и за негова сметка, адвокатска защита от служебен адвокат по реда на
Закона за правната помощ; няма здравословни проблеми; не желае медицински преглед от
лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; не желае
член от семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото
задържане; уведомен е за правото на свиждания, да получава колети и храна, както и че
няма необходимост от пазване на режим по медицинско предписание или диета.
Към административната преписка са представени и протокол за обиск на
жалбоподателя, разписка за върнати вещи и пари от задържано лице и книга за задържани
лица. В протокола за обиск са описани личните вещи на жалбоподателя Ц. – мобилен
телефон, портфейл, кредитна карта, пръстен и банкнота от 10,00 лева. Същите са върнати
при освобождаването на лицето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания
в хода на съдебното следствие доказателствен материал, а именно: писмо с вх. №
218715/02.08.2023г. с приложение (протокол за обиск, разписка за върнати вещи и пари от
задържано лице, декларация за правата на задържано лице Приложение № 1 към чл. 15, ал.1
и книга за задържани лица), писмо с вх. № 283157/11.10.2023г. с приложение
(удостоверение за компетентност), както и материалите по досъдебно производство №
15118/2023г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 32360/2023г. по описа на СРП.
Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за
обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях, по
несъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в срок и е насочена срещу
подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповедта за задържане на лице по чл. 74 от ЗМВР представлява индивидуален
административен акт, чрез който се налага принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Правната уредба на полицейското задържане е уредена в чл. 72-
75 от ЗМВР, като задължителните реквизити на акта са посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове
съдът следва да провери наличието на основанията за законосъобразност на оспорения
административен акт, а именно: наличие на компетентност; спазване на изискуемата
писмена форма; спазване на административнопроизводствените правила при издаване на
акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по
аргумент от чл. 146 от АПК. Липсата на някой от реквизитите прави съответния акт
незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока – и нищожен.
Съдебният състав намира, че заповедта за задържане е издадена от компетентен
орган. Според представеното удостоверение за компетентност, със заповед № 513з-
5901/31.05.2010г. на директора на СДВР, младши инспектор П.Й.П. е назначен на длъжност
старши полицай в група „Охрана на обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ към
05 РУ-СДВР. Доколкото П.Й.П. притежава качеството на полицейски орган,
компетентността на същия да издава заповеди за задържане на лица произтича от ЗМВР.
На следващо място, съдът намери, че е спазена предвидената писмена форма на
административния акт, като заповедта съдържа съответните реквизити и е подписана
съответно от лицето, издало заповедта и жалбоподателя.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за
задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото се установява, че към
момента на задържането на Ц. е имало данни, от които може да се направи извод за
обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление,
доколкото жалбоподателят е представил свидетелство за управление на МПС, издадено от
държава членка на ЕС – Испания и при направена справка е добита информация, че такова
свидетелство не е било издавано на това лице, т.е можело е да се предположи, че се касае за
използване на неистински документ за управление – престъпление по чл. 316 от НК.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо
данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се
3
предотврати укриването на лицето. Действително в атакуваната заповед не е посочено
подробно фактическото основание касателно чл. 343в от НК, но съдът намира, че това макар
и формално да е нарушение с оглед липсата на прецизност, то е изводимо от останалата част
на посоченото основание, а именно за съпричастност към извършено престъпление по чл.
316 от НК, поради и което тази непрецизност не е основание за отмяна на атакуваната
заповед. Както посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за срок до 24 часа,
не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило престъпление,
съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са налице данни, при
наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност. Налице е съответствие
между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта. Макар и
лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява обстоятелството, мотивирало полицейския
орган да приложи мярката, като са били налице основания, които да обосноват подозрение за
съпричастност на жалбоподателя към престъплението за което е образувано досъдебното
производство,
Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при
прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата
на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на
полицейския орган.
При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 144 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г.
На основание Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед правната и
фактическа сложност на делото, същото следва да е в размер на 100 лв., а претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105 състав на основание чл. 172, ал. 2,
предл. Последно от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. И. Ц., с ЕГН ********** срещу заповед за заповед за
задържане на лице рег. № 229зз-677 от 08.07.2023г., издадена от П.Й.П. – старши полицай
при 05 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.
ОСЪЖДА Г. И. Ц., с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокат и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
4
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5