№ 13004
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110121803 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 82224/26.04.2022 г. на Е. Д. М. срещу
*********** (предишен **********) за заплащане на обезщетение в размер на 20000 лв. за
неимуществени вреди, причинени в периода 01.09.2015 г. – 13.04.2022 г. по образуваните по
реда на чл. 270 НПК н.ч.х.д. № 134/2015 г., н.ч.х.д. № 146/2015 г., н.ч.х.д. № 161/2015 г.,
н.ч.х.д. № 196/2015 г., н.ч.х.д. № 219/2015 г., н.ч.х.д. № 2/2016 г., н.ч.х.д. № 40/2016 г.,
н.ч.х.д. № 62/2016 г., н.ч.х.д. № 117/2016 г., н.ч.х.д. № 132/2016 г., н.ч.х.д. № 163/2016 г.,
н.ч.х.д. № 176/2016 г., н.ч.х.д. № 211/2016 г., н.ч.х.д. № 243/2016 г., н.ч.х.д. № 277/2016 г.,
н.ч.х.д. № 299/2016 г., н.ч.х.д. № 4/2017 г., н.ч.х.д. № 29/2017 г., н.ч.х.д. № 46/2017 г., н.ч.х.д.
№ 60/2017 г., н.ч.х.д. № 87/2017 г., н.ч.х.д. № 128/2017 г., н.ч.х.д. № 149/2017 г., н.ч.х.д. №
157/2017 г., н.ч.х.д. № 187/2017 г., н.ч.х.д. № 247/2017 г., н.ч.х.д. № 297/2017 г., н.ч.х.д. №
311/2017 г., н.ч.х.д. № 336/2017 г., н.ч.х.д. № 345/2017 г. и н.ч.х.д. № 401/2017 г.
При служебно извършена справка в Електронната информационна система на съдилищата
се установява, че между същите страни и за същото искане има образувано гр.д. №
20645/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, въз основа на по-рано подадена искова молба с вх.
№ 77196/18.04.2022 г. Обстоятелствата, на които са основани исковете по двете дела, са
идентични – за заплащане на обезщетение от 24000 лв. (в по-голям размер от исканото по
настоящото дело, без да са налице предявени частични претенции) за неимуществени вреди,
причинени в периода 01.09.2015 г. – 13.04.2022 г. по същите образувани по реда на чл. 270
НПК 31 броя частни дела от наказателен характер по описа на ответника. Видно е, че делата,
образувани по посочените две искови молби, имат обективен и субективен идентитет.
Разликата в твърденията за фактическите действия/бездействие на ответника, от които са
настъпили вредите, не променя този факт, доколкото се касае за едни и същи
неимуществени вреди, обезщетение за които се претендира по двете граждански дела,
претърпени от ищеца в идентичен времеви период и във връзка с поведението на ответника
1
по едни и същи подробно описани по номера наказателни дела, образувани по негови жалби
за изменение на мярката му за неотклонение. Фактическото основание на исковите молби е
напълно идентично – противоправно поведение на ответника по посочените наказателни
дела, идентична е и претенцията (петитума), както и периода, за който се претендира
обезщетение за вреди, като различен е единствено размерът на търсеното обезщетение, но
след като никоя от претенциите не е предявена като частична, несъмнено търсеното в
настоящото производство обезщетение от 20000 лв. се включва в претенцията по по-рано
образуваното дело от 24000 лв.
Следователно, касае се за идентични осъдителни искове, по които са образувани две дела и
са предявени едни и същи вземания – за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
периода 01.09.2015 г. – 13.04.2022 г. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в
съда има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане,
по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Наличието на висящ процес
между същите страни за същия спор е отрицателна процесуална предпоставка – процесуална
пречка за упражняване на правото на иск.
В случая двете искови молби, по които са образувани съдебни производства, са идентични
като обстоятелства, искане и страни. При това положение, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК
по-късно заведеното дело (производството по настоящото дело, исковата молба по което е
входирана по-късно) подлежи на прекратяване поради недопустимостта на предявените
претенции.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав
изложените от ищеца и неговия процесуален представител твърдения не очертават
фактическия състав на непозволено увреждане, а касаят правилността на влязъл в сила
съдебен акт по наказателни дела, които не могат да бъдат пререшавани. Не е допустимо по
пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго съдебно производство,
приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати процесуални нарушения, респ. дали
постановеният съдебен акт е правилен. В противен случай би се стигнало до хипотеза, при
която, съобразно изложеното в исковата молба „нарушение“ на наказателния съд, който не
бил разгледал налице ли е обосновано подозрение за извършено от подсъдимия
престъпление, настоящият граждански съд следва да преценява по същество дали
постановените от Апелативния специализиран наказателен съд актове по исканията на
подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение са били правилни, но подобна
преценка излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от закона
процесуален ред за проверка правилността на съдебните актове. Тези обстоятелства
подлежат на проверка по пътя на инстанционния контрол, в случай че такъв е предвиден от
закона, като в хипотезата на чл. 270 НПК, ако актовете на апелативния съд са постановени в
качеството му на въззивна инстанция и са окончателни, пътят на защита на ищеца е
посредством подаване на нови искания за изменение на мярката му за неотклонение, от
който очевидно той се е възползвал многократно. Ето защо, не е допустимо ангажиране на
отговорността на държавата за описаните от ищеца извършени от съдебен орган действия по
2
пътя на настоящото исковото производство, доколкото същите не съставляват деликт, нито
извършена незаконна дейност от правозащитен орган в хипотезите на чл. 2 ЗОДОВ, поради
което и специалният ред за ангажиране отговорността на съда по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди се явява неприложим.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 21803/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, I гражданско отделение, 26 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3