№ 21
гр. Силистра, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20223400500003 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК .
Предявена е въззивна жалба от Дари-Лес 2010” ООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Силистра, общ. Силистра, обл. Силистра, ул.”Хан Омуртаг” № 16,
представлявано от управителя си Георги Драганов Георгиев с ЕГН **********, чрез адв. Б.
от АК, гр. Силистра, против решение № 567/05.11.2021г., постановено по гр.д. №
202034201011102 по описа на Районен съд – Силистра, с което Е ОСЪДЕНО да заплати на
ГЮН. З. МЮЗ. с ЕГН ********** от гр. Дулово, ул. „Шуменско шосе“ № 104 сумата от
14869,13 лв. (четиринадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет лв. и 13 ст.),
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца вреди от изсичането без негово
съгласие на притежаваната от него широколистна гора с площ от 14,100 дка, съставляваща
имот № 013005, находящ се в м. „Пара екинлик“ в землището на с. Водно, общ. Дулово,
шеста категория, обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва за
периода от 14.09.2017 г. до 14.09.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.) в
размер на 4419,44 лв. (четири хиляди четиристотин и деветнадесет лв. и 44 ст.) и законна
лихва върху главницата от 14.09.2020 г. до окончателното плащане, като Е ОТХВЪРЛЕН
като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за забава за периода от 13.03.2020 г.
до 08.04.2020 г. и за сумата над 4419,44 лв. ОТХВЪРЛЕНИ СА като неоснователни
предявените от него обратните искове, против СТ. Н. АЛ. с ЕГН ********** от гр. Русе, бул.
„Липник“ № 110, вх. 2, ет. 4 и Т. ИВ. Т. с ЕГН ********** от с. Калипетрово, общ.
Силистра, ул. „Орфей“ № 32, чрез които ищецът моли съда да осъди ответниците да му
заплатят солидарно сумите, които той е осъден да заплати по настоящото дело на ГЮН. З.
МЮЗ., поради обстоятелството, че СТ. Н. АЛ. е учредил в полза на “Дари - Лес 2010“ ООД
право на сеч по отношение на имот № 013005, а преди реализирането на сечта продал имота
на ГЮН. З. МЮЗ., без да го уведоми за учреденото право, а Т. ИВ. Т. издал позволително за
сеч без да се увери дали СТ. Н. АЛ. все още е собственик на имота. . ОСЪДЕНО Е да
заплати съответни разноски.
Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно, изложил е
1
доводи за необснованост и неправилна преценка на доказателствата, моли въззивнага
нистанция да го отмени ицзяло, както в осъдителните му части за главници, лихви и
разноски, така и в отхвърлителните му части по отношение на предявените под условието
на евентуалност регресни искове, като вместо това постанови друго, с което отхвърли
изцяло претенцията на ищеца като неоснователна, без да разглежда предявената, в
условията на евентуалност, пред първата инстанция, от първоначалния ищец претенция по
чл. 59 ЗЗД, или ако разгледа този иск, да го отхвърли изцяло, също като неоснователен и
недоказан.
В условието на евентуалност и ако съдът счете, която и да е претенция по главните
искове за основателна и доказана, моли, след отмяната на съдебния акт в тези части, да
уважи предявения срещу СТ. Н. АЛ., под условието на евентуалност, регресен иск, като
същия ответник, бъде осъден да заплати всяка една сума, която Дари-лес 2010” ООД, бъде
осъден да заплати на ищеца по главния иск. Следва да се поясни, че въпреки, че не е
уточнено в жалбата,следва да се приеме, че жалбоподателят не обжалва решението в частта,
с която е отхвърлена частично претенцията за законна лихва, тъй като няма правен интерес
от това. В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК, писмен отговор против жалбата е подал въззиваемия ГЮН. З.
МЮЗ. с ЕГН ********** от гр. Дулово, чрез адв. С. от СсАК, като счита, че жалбата е
неоснователна, поради което моли да бъде потвърдено решението на СсРС. В с.з. пред тази
инстанция се представлява от адв. С., който поддържа отговора, моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
Ответниците по жалбата СТ. Н. АЛ. с ЕГН ********** и Т. ИВ. Т. с ЕГН
**********, не са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, въпреки
предоставената им от първоинстанционния съд възможност. В с. з. пред тази инстанция се
явява адв. Златанов, процесуален представител на ответика А., който счита жалбата за
неоснователна, а резултатът от първоинстанционното решение – удовлетворяващ за неговия
подзащитен, въпреки несъгласието си с него в някои аспекти, които не уточни.
ОС, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е съобразена с процесуалните изисквания на чл.258 и
следващите от ГПК .
Пред районния съд настоящият въззиваем ГЮН. З. МЮЗ., чрез адв С., е предявил
искови претенции против въззивника в настоящото производство Дари-Лес 2010” ООД, с
ЕИК *********, като претендира съдът да го осъди да му заплати сумата от 14869,13 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му вреди в резултат на неправомерното
поведение на служителите на ответника, изразяващо се в изсичането на гората в
притежавания от него имот без негово съгласие, законна лихва върху тази сума от
14.09.2017 г. до 14.09.2020 г. в размер на 4530,96 лв., както и законна лихва върху
горната сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.09.2020 г., до
окончателното й плащане. В условията на евентуалност претендира сумата по главницата
като стойност, с която ответното дружество се е обогатило за негова сметка от добива на
261,06 куб.м. дървесина от неговия имот заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба в съда - 14.09.2020 г., до окончателното й плащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът по първоначалните искове, оспорвайки тяхната основателност, е
предявил за съвместно разглеждане в същото производство обратни искове срещу СТ. Н.
2
АЛ. и Т. ИВ. Т., за заплащане на сума, равна на обезщетението, които „Дари - Лес 2010“
ООД бъде осъден за заплати на ищеца по делото. Предявяването на обратните искове и
конституирането на ответиците по тях е съобразено с процесуалните изисквания по ГПК и
не се оспорва от страните.
Първоначалните искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД , двата в
условията на евентуалност и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а обратните – по чл. 45 ЗЗД, така като е
определил първоинстанционният съд.
По делото е представен НА № 132, том III, рег. № 2079, дело № 454 от 08.05.2015
г. на нотариус Костов с рег. № 351 на НК и район на действие ДРС, съгласно който ищецът
закупил 14,100 дка гора от десетима съсобственици по наследство , измежду които и
ответника С.А. . Впоследствие, след няколко месеца случайно разбрал, че дърветата в
закупената от него гора са изсечени и след като се уверил лично, че това е така, се свързал с
ответното дружество, което според окачената в имота му табела, е собственик на обект за
добив на дървесина в горски територии. Неуспешните опити да бъде обезщетен за
претърпяната загуба довела до настоящото дело.
По наследствените права на ответника А., както и на останалите съсобственици
по наследствно, участвали като продавачи в горепосочената сделка, няма спор. Предмет на
доказване пред РС са фактите и обстоятелствата, довели до изсичане на гората след като
вече е била собственост на ищеца без негово знание и съгласие и без да му бъде заплатено
за това.
По стечение на обстоятелствата,много от тях случайни, ответникът А. и
съпругата му – св. А.а , взели решение той да продаде своите идеални части от
наследствената гора,предмет на делото. За целта се доверили на лицето Велизар Камарашев,
когото познавали бегло , най вече като занимаващ се с покупко – продажба на земеделски
земи, на когото вече продали друг наследствен имот на А.. Тъй като Камарашев не се
занимавал с гори, обещал само да им съдейства за продажбата на гората, като за целта на
21.01.2015 г. С.А. упълномощил по нотариален ред едновременно него и “Дари - Лес 2010“
ООД да го представляват пред всички общински служби „Земеделие“ и всички поделения на
ИАГ за изготвяне на необходимите документи, свързани със сечта и реализацията на
дървесината от имот № 013005 в землището на с. Водно, както и да го представляват при
снабдяването със скици, удостоверения и всякакви документи във връзка с имота. На
следващия ден 22.01.2015 г. било изготвено второ нотариално заверено пълномощно
единствено в полза на “Дари - Лес 2010“ ООД, което по същество касаело същите
правомощия, като включвало и правото да сключва от негово име договор с лице, имащо
право да упражнява лесовъдска практика. Последвал няколкомесечен период , в който А.и
не успявали да се свържат Камарашев и били в пълно неведение относно сделката с имота.
Потърсили за съдействие св. Илиев, техен приятел, който също се занимавал с брокерство
но на имоти в населени места. Илиев организирал среща на четиримата в дома на А.и,
където те го уведомили, че оттеглят пълномощията си. Свидетелката Алексанрова е заявила
пред РС, че въпреки оттеглянето на пълномощното В. Камарашев не върнал на
3
упълномощителя документа, който го обективира, заявявайки, че не го носи със себе си, но
обещал да му го предостави след като му платят 200 лв. за направени до този момент
разходи . Таа се стигнало до осъществяване на горепосочената продажба на ищеца, като на
сделката присъствал и Велизар Камарашев, на когото по данни на свидетелката А.а,
ответникът А. заплатил сумата от 200 лв. след като получил полагащата му се част от
продажната цена. В хронологията и детайлите си тези обстоятелства се възпроизвеждат
идентично и от св. Илиев.
Вярно е, че събраните в наказателното производство доказателства не могат да
бъдат използвани в гражданското, с оглед принципа за непосредственост на гражданския
процес, но това касае само свидетелските показания, евентуално и експертизите, събрани и
извършени в наказателното производство. Когато се касае за изявления пред наказателния
орган на лица, които в настоящото производство имат качество на страни, то вече не се
третират показанията им пред наказателния орган като свидетелски, а като лични изявления
и няма пречка съдът да се позовава на тях, както няма пречка да се ползват и писмени
доказатерлства от наказателното производство. В този см. вж. Определение
№122/14.03.2018 по дело №2257/2017 на ВКС, ТК, I т.о. В тази връзка, правилно
първоинстанционният съд се е позовал на показанията на ответника А. в досъдебното
производство, намирайки противоречие между тях и показанията на св. А.а и Илиев досено
фактът на оттегляне на пълномощията от Камарашев и дружеството. Въпрос, който в
контекста на предмета на жалбата няма пряко отношение към нея, тъй като оттеглянето или
не на пълномощията като факт не е повлияло пряко, а дори и косвено върху изхода на
делото по която и да е от исковите претенции.
Не така стоят нещата по отношение на показанията на св. Димитър Ангелов в ДП
и в гражданското производство относно участието му в събитията около сечта. Тук
меродавни са само тези, които са дадени пред гражданския съд и препратките на РС към
показаинята му в ДП са недопустими. Според изложеното от него в с.з. пред първата
нистанция, кКъм пролетта на 2015 г. и до извършване на сечта пред септември- октомври
същата година, същият е имал устни пълномощия от управителя на дружеството, да им
съдейства, в качеството си на лесовъд, по различни въпроси, свързани с дърводобив и
закупуване на гори. Това негово твърдение в нито един момент не е опровергано от
дружеството или негов представител, поради което и неговата роля напълно се покрива с
хипотезата на чл. 49 ЗЗД, като лице, на което е възложена работа от ответника, вредите от
която са причинени на ищеца. В качеството си на пълномощник на дружеството по устни
пълномощия от управителя, св. Ангелов се свързал с Камарашев , с който се договорили да
получи дървостоя от процесния имот № 013005 срещу цена от 3500 лв., която той му
изплатил от касата на дружеството срещу разписка.
Прави впечатление, че още в деня на упълномощаването на “Дари - Лес 2010“ от
ответника А. на 22.01.2015 г., бил сключен и договора с инж. Т.Т., притежаващ
удостоверение за лесовъдна практика, който следвало,с лед съответни процедури да издаде
позволително за сеч. Вярно е, че по делото не става ясно как точно у ответника Т. се
4
оказали и нотариално заверено съгласие за сечта и от другите съсобственици, формиращи
квота, надхвърляща половината идеална част от правото на собственост, и презаверена
скица на имота от 25.08.2015 г., в която не била отразена промяната в собствеността, макар,
че тя била вече факт, което е изкушило РС да предположи , че това е станало по „чудодеен
начин“. И двата документа се намират в ДП, ведно със служебна бележка, издадена от
нотариус Юлиян Димитров, съгласно която в нотариалните и регистри не е открито
нотариално производство по удостоверяване на подписите на лицата Иванка Неделчева
Неделчева, Здравко Петров Тодоров и Стоян Иванов Костов под № 16135 от 21.01.2015г. и
няма пречка да се ползват като доказателства в гражданското производство, бидейки
писмени доказателства. Назначената в с.з. пред РС графологична експертиза също
установява, че подписите не са техни.
Нито по настоящото дело, нито в досъдебното производство се установява
извършителя на престъпното деяние – подправката на пълномощното, което е вероятно и
причината за нереализиране на наказателна отговорност. На плоскостта на непозволеното
увреждане обаче неустановяването на извършителя не е пречка за реализирането на
безвиновната отговорност по чл . 49 ЗЗД. Тази и характеристика е определяща в случая,
поради което и залитанията на жалбоподателя да акцентира върху липсата на вина у
дружеството е неотносима. Именно защото ЮЛ няма психическа дейност, то не може да има
и вина и неговата отговорност е винаги безвиновна и се търси по реда на чл .49 ЗЗД.
Възникването на отговорността по чл. 49 от ЗЗД предпоставя наличие на договор
между причинителя на вредата и друго лице - възложител, по силата на който първият е бил
натоварен с извършване на определена работа; нанесени вреди; причинителят на вредата да
е осъществил деянието виновно; вредите да са причинени при или по повод извършването
на възложената работа. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД по своята правна същност е
обезпечително-гаранционна - същата като безвиновна е такава за чуждо поведение. Вредите
трябва да са нанесени на трето лице, различно от делинквента и отговорния по чл. 49 от
ЗЗД. При непозволено увреждане единствено вината се презюмира, а наличието на
причинна връзка между поведението на съответните служители и вредоносния резултат
трябва да се докаже от увреденото лице. Възникването на отговорността по чл. 49 от ЗЗД се
обуславя от наличието на причинна връзка между възложената работа и настъпването на
вредите, причиняването на последните в резултат на противоправни действия или
бездействия на служители на дружеството-ответник. Елементите от фактическия състав на
чл. 49 от ЗЗД трябва да са налице кумулативно.
Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай противоправното
поведение на ангажираните с дейността на дружеството лица се изразява в изсичането на
гората на ищеца без получаване на съгласие от негова страна, в резултат на което той е
претърпял имуществени вреди от тези действия, изразяваща се в невъзможността му да
реализира изсечената дървесина, т.е. да получи нейната цена или пък да продължи да се
ползва от гората. Дори и да се приеме, че дружеството не е било наясно, че собственикът на
имота, предмет на сечта, се е променил, то , поради безвиновния характер на отговорността
5
му, същият дължи обезщетение за виновните действия на лицата, действащи от името на
дружеството, равняващо се на цената на дървесината , а не на цената на имота, които
изобщо не могат да бъдат съотнесени като величини в конкретния казус, такака като твърди
дружеството. Хипотезата на чл. 49 ЗЗД предполага да бъде овъзмезден за причинените му
имуществени вреди, а те са именно стойността на дървесината, а не цената на имота.
Съвсем обосновано РС е приел, че обратният иск срещу А. е неоснователен, тъй
като в хипотезата по чл. 49 ЗЗД “Дари - Лес 2010“ ООД би могло да предяви регресни
претенции единствено спрямо служителите, съставили и употребили неистинското
пълномощно, издадено от името на част от съсобствениците на имота, но не и срещу трети
лица, чиито действия не са причина за вменената му по основния иск извъндоговорна
отговорност, каквото трето лице се явява и ответникът А.. Затова и констатираните от
въззивника противоречия у мотивите на съда относно ролята на А. в действията,
предшестващи сечта на дървесината, не са от съществена важност, защото дори и
противоправни, те не могат до доведат до регресната му отговорност. На това условие
отговаря по – скоро ответникът Т., на който действително дружеството е възложило
организирането на сечта и снабдяването с необходимите разрешителни. По делото обаче не
се доказа, както беше споменато многократно , нито кой е изготвил пълномощното, нито как
то е попаднало у Т., за да бъде успешно реализирана регресната му отговорност.
В жалбата не се засяга въпросът за погасителната давност, но съдът се
солидаризира с РС напълно по този въпрос, считайки, че такава не е изтекла, поради факта,
че тя започва да тече от деня, в който е приключила сечта на гората през октомври 2015 г., а
делото е заведено през септември 2020 г.
Предвид изложените доводи, въззивната инстанция счита, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено. Разноски претендира само въззиваемият М., които възлизат на 900 лв. за адв.
възнаграждение, и следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 567/05.11.2021г., постановено по гр.д. №
202034201011102 по описа на Районен съд – Силистра, в частта, с която е ОСЪДИЛ “Дари -
Лес 2010“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Омуртаг“ № 16,
вх. Б, ет. 6, ап. 16, представлявано от Георги Драганов Георгиев, да заплати на ГЮН. З.
МЮЗ. с ЕГН ********** от гр. Дулово, ул. „Шуменско шосе“ № 104 сумата от 14869,13 лв.
(четиринадесет хиляди осемстотин шестдесет и девет лв. и 13 ст.), представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца вреди от изсичането без негово съгласие на
притежаваната от него широколистна гора с площ от 14,100 дка, съставляваща имот №
013005, находящ се в м. „Пара екинлик“ в землището на с. Водно, общ. Дулово, шеста
6
категория, обезщетение за забава върху тази сума в размер на законната лихва за периода от
14.09.2017 г. до 14.09.2020 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.) в размер на
4419,44 лв. (четири хиляди четиристотин и деветнадесет лв. и 44 ст.) и законна лихва върху
главницата от 14.09.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която Е
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователни обратните искове, предявени от “Дари - Лес 2010“ ООД с
ЕИК ********* и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Омуртаг“ № 16, вх. Б, ет. 6, ап. 16,
представлявано от Георги Драганов Георгиев, против СТ. Н. АЛ. с ЕГН ********** от гр.
Русе, бул. „Липник“ № 110, вх. 2, ет. 4 и Т. ИВ. Т. с ЕГН ********** от с. Калипетрово,
общ. Силистра, ул. „Орфей“ № 32, чрез които ищецът моли съда да осъди ответниците да му
заплатят солидарно сумите, които той е осъден да заплати по настоящото дело на ГЮН. З.
МЮЗ., поради обстоятелството, че СТ. Н. АЛ. е учредил в полза на “Дари - Лес 2010“ ООД
право на сеч по отношение на имот № 013005, а преди реализирането на сечта продал имота
на ГЮН. З. МЮЗ., без да го уведоми за учреденото право, а Т. ИВ. Т. издал позволително за
сеч без да се увери дали СТ. Н. АЛ. все още е собственик на имота.
ОСЪЖДА “Дари - Лес 2010“ ООД с ЕИК ********* и адрес на управление: гр.
Силистра, ул. „Омуртаг“ № 16, вх. Б, ет. 6, ап. 16, представлявано от Георги Драганов
Георгиев, да заплати на ГЮН. З. МЮЗ. с ЕГН ********** от гр. Дулово, ул. „Шуменско
шосе“ № 104 направените по делото разноски за адв. хонорар пред тази нистнация в размер
на 900 / деветстотин/ лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок, считано от 02.08.2016 г., от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7