Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.10.2019г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 11 състав
На седемнадесети септември Година 2019
В публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия
Банкова гр. дело N 16965 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от Кодекса за застраховане /отм./.
Ищецът А.В.В., с
ЕГН **********, твърди в исковата молба и допълнителната такава, че е претърпял
неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 25.06.2014 г. около 7:50 часа в гр.
София по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“
с рег. № *******– Т.М.Г., която въпреки наличието на пътен знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство“, навлязла в кръстовището на ул. „Златица“ и ул.
„Острово“, без да пропусне движещия се по път с предимство мотоциклет марка „Априлия СР 50“ с рег. № *******, управляван от ищеца, като
реализира удар с него, от който са причинени подробно описаните в исковата
молба травматични увреждания. Поддържа, че за процесния
автомобил е валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
с ответника З. „А.“ АД поради което предявява иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ за
сумата 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от процесния
деликт, изразяващи се в претърпени болки и страдания
от причинените от ПТП телесни увреждания, ведно с лихва за забава от датата на деликта до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.
В рамките на преклузивните
срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва наличието на фактически състав като основание за възникване на
отговорността – противоправно виновно поведение на
водача на застрахованото при ответника МПС и причинно-следствената връзка
между транспортното произшествие и
вредите. Оспорва размера на търсеното обезщетение като завишен с оглед степента
и характера на увредата. Предявява общо и неконкетизирано евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с
твърдение, че същият е нарушил правилата за движение по пътищата и така сам се
е поставил в опасност. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за процесния лек
автомобил по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответника.
Съдът обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2014г. около 7:50 часа в гр. София по ул „Острово“ в посока към ул. „Макгахан“
в дясна пътна лента се е движил мотопед „Априлия – СР
50“ с рег. № *******, управляван от А.В.В. със
скорост не по-ниска от 20 км/ч. Когато мотопедът се е приближавал към
кръстовището, образувано с ул. „Златица“, на която има поставен знак Б1
„Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ , от дясно в кръстовището е
навлязъл лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №*******,
управляван от Т.М.Г., със скорост не повече от 18 км/ч. Лекият автомобил е спрял
след 2.7 м., в платното на ул. „Острово“, като от момента на навлизането в
кръстовището до момента на спирането е изминала по-малко от секунда /0.55 сек./.
Поради това изключително кратко време, водачът на мотопеда е нямал възможността
да задейства спирачната уредба и не е могъл да предотврати настъпилия удар.
Последният се е осъществил в областта на предния ляв калник на лекия автомобил
при което мотопедът е паднал на лявата си страна, а тялото на водача паднало на
пътното платно. Причина за настъпилото ПТП
са изцяло действията на водача на лекия автомобил, който навлязъл в
кръстовището, отнемайки предимството на водача на мотопеда, за когото ударът е
бил непредотвратим.
Горното се установява от приетите и
неоспорени по реда на чл.193 писмени доказателства, както и от заключението на
приетата и неоспорена от страните автотехническа
експертиза на вещо лице А.А., което съдът изцяло
кредитира като компетентно, обосновано и подкрепено от останалите доказателства
по делото.
От така описаното ПТП ищецът получил следните травматични
увреждания – изкълчване
на дясна раменна става, разкъсно-контузна рана на
десен лакет и десен глезен. Причинната връзка между посочените
травми и процесното ПТП е категорична – същите са
установени непосредствено след процесното ПТП, в УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“, където пострадалият е получил медицинска помощ и лечение.
Направено било рентгеново изследване, което констатирало изкълчване на дясна
раменна става, за което ищецът бил опериран. Извършено било мануално
наместване и фиксация за 28 дни. Раните били
обработени хирургично.
Горното се установява от представената по делото и
неоспорена от страните медицинска документация и приетата и неоспорена в тази й
част съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира в неоспорената част.
От разпита на свидетелката Вълчева, майка на ищеца, се
установява следното: За ПТП научила по телефона, обадил й се синът й от
„Пирогов“. Когато свидетелката пристигнала в болницата, детето било в шокова
зала, на носилка. Помолили я да изчака отвън. По-късно й обяснили, че има
извадено рамо, голяма разкъсна рана на ръката, на
десния глезен и подуто коляно. Останали в детско отделение три дни. Ищецът се
придвижвал трудно, с патерици. Оплаквал се от силни болки. Обездвижването му
било още по-голямо поради факта, че бил пълен. От дете си вървял така по-едър.
След изписването около месец носил ортеза на рамото,
а след това започнал рехабилитация. За раните на ръката и глезена ходел на превръзки.
Качил общо 4-5 кг. телесно тегло. Тръгвайки на училище, се оплакал от болки в
коляното и когато направили ядрено-магнитен резонанс /през октомври 2014г./, се установило, че има скъсан менискус и предни кръстни връзки. Налагало се да бъде
извършена операция, преди която ищецът трявало да
намали телесното си тегло. След консултация с ендокринолог
били изписани лекарства, които ищецът не приемал, но спазвал стриктна диета.
През декември 2014 г. била извършена операция на колянната
става, при която от сухожилие на ищеца били изградени кръстни връзки. До
момента на разпита на свидетелката, същата сочи, че ищецът продължава да не се
чувства възстановен. Не може да кляка. Не може да направи 100 процента кръг с
ръката при движение от рамото и при влошаване на времето рамото и коляното го
болят. Преди произшествието бил активен спортист по водна топка, но след това
не се върнал към спорта. Отсъствал почти целия първи срок от училище, при което
изпуснал много материал и му била преустановена стипендията за отличен успех.
Спорен между страните е въпросът дали травмата в дясното
коляно на ищеца, установена с магнитно-резонансно изследване на 28.10.2014г. и
съответно последвалата операция за частична резекция
на медиалния менискус и пластика на предна кръстна
връзка, са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. По този въпрос са изслушани
заключенията на две съдебно-медицински експертизи. Първоначалната, изготвена от
вещото лице д-р Д. К., приема, че е налице причинно-следствена връзка между установената
през октомври травма в дясното коляно и процесното
ПТП. Вещото лице приема, че при ПТП ищецът е получил напречно скъсване на менискуса, което дълго време го е притеснявало и е било диагностицирано чак с извършването на ЯМР. Сочи, че
действително няма медицинска документация, която да потвърждава наличието на
подобна травма при оказването на първа медицинска помощ в „Пирогов“, но от
гледна точка на своя професионален опит приема, че при така установения
механизъм на ПТП – сблъсък и падане на земята от мотоциклет, установените през
октомври 2014г. комплетна лезия
на латералния мениск, съпътвстваща
лезия на заден рог на медиалния мениск,
увредена предна кръстна връзка, голям вътреставен излив под ретинакулума на
капачето, латерално изкълчване на колянното капаче,
костен посттравматичен оток в тибиалните плата и
бедрените епикондили, посттравмаичен
бурсит и синовит, контузионни промени в костния мозък на дясна бедрена кост и
ставната повърхност на голямо пищялната кост, са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Счита,
че диагнозата не е била поставена своевременно още при първичния медицински
преглед, защото след подобно падане пациентите получават множество натъртвания
и не всички се описват подробно, защото не подлежат на специално лечение, а минават
от само себе си. Едва когато болката от натъртването на отминава, се прави
допълнително изследване, обикновено ЯМР, чрез което се установяват подобни
травми.
Допуснатата повторна СМЕ, изготвена от вещото лице д-р М.М. заема противоположната позиция. Според д-р М. е
изключено ищецът да е имал изкълчване на колянното
капаче, разкъсване на предната кръстна връзка и менискусите
след ПТП и това да не е било установено при извършения преглед. Сочи, че
подобна травма предизвиква сериозен оток в колянната
става и събирането на поне 200-300 мл. кръв в нея, което трудно би останало
незабелязано. Предполага и голяма болезненост. Излага и че с подобна травма
пациентът може да стъпи на крака си само в изправено положение, като всяко
сгъване в коляното с много голяма вероятност води до изскачане на капачката
навън. Подобни находки при ищеца няма установени по време на болничния му
престой след ПТП. Отокът на коляното, за който споменава свидетелката е
възможно да е предизвикан от натъртване, но не налага извода, че е имало разкъсване
на менискус и изкълчване на колянното
капаче. Давността на констатираните с изследването от 28.10.2014г. увреди не
може да бъде установена с категоричност. Единствено е ясно, че става дума за
травма с давност над 30 дни, а не прясна.
Съдът кредитира заключението на повторната СМЕ. Същото е
логично, обосновано и се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Действително, няма медицинска документация, която да сочи, че непосредствено
след ПТП сочената травма на дясно коляно е установена у ищеца. При разпита в
с.з. майка му сочи, че ищецът се е оплакал от болки в коляното, когато е
тръгнал на училище. Ноторен е фактът, че учебната
година в България започва в средата на м. септември, което означава, че
оплакванията на ищеца са се появили около 3 месеца след ПТП. Предвид силната
болезненост, която предизвикват подобни травми, което се потвърждава и от двете
вещи лица, съдът намира, че ако травмата е настъпила от ПТП, ищецът би имал
болка и трудност при използването на десния си крак през целия период до
извършването на изследването през м. октомври и последвалата го операция.
Такива данни по делото няма. Напротив, майката на ищеца излага, че цяло лято са
се борили с травмата на рамото, извършвайки рехабилитация, с превръзките на раните
на ръката и глезена, а оплакванията от коляното са се появили наесен. Ето защо,
съдът приема, че не е доказана причинно-следствената връзка между така
посочената травма на дясна колянна става и процесното ПТП.
Недоказана е и връзката на твърдяното затлъстяване у ищеца с
процесното ПТП. По данни на майката детето от малко е
имало наднормено тегло, а след ПТП е качил само няколко килограма, които после
свалил с диета.
От заключението на първоначалната СМЕ, неоспорено в тази му
част, се установява, че ищецът е търпял болки и страдания в продължение на
около 6 месеца, които са били интензивни през първия месец, в който дясната
ръка е била неподвижно закрепена за тялото. Не са налице усложения.
Към датата на извършения преглед – края на 2015г., ищецът е възстановен за
нормален живот, без професионален спорт и с временна забрана да участва в
часовете по физическо възпитание и спорт.
Безспорно между страните в процеса е обстоятелството, че
водачът на увреждащия автомобил е застрахован по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” при ответника, обхващаща временастъпването
на процесния деликт.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди е частично
основателен.
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ
отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е
необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП са налице всички посочени по - горе елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане. Навлизайки в кръстовището без
да спази указания с пътни знаци ред за преминаване през същото, водачът на лекия
автомобил е отнел предимството на ищеца и с виновното си поведение с причинил процесното ПТП.
Безспорно е и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от
получените травматични увреждания от ПТП от ищеца, посочени по – горе при
излагане на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди,
определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление №
4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността
и интензивността на болките и страданията; продължителността на лечебния и въстановителен период – 6 месеца, през първия месец от
които ищецът е търпял интензивни болки; възрастта на пострадалия – 16 години,
на която възраст обичайно организмът се възстановява по - лесно и бързо от
травматични увреждания, в сравнение с организма на по-възрастен човек; настъпилото пълно възстановяване от
травматичните увреждания и като съобрази и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 20 000 лв.
Предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди
е основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира търпeните
болки и страдания от вредите, причинени от процесното
ПТП.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия. Последното, освен общо и неконкретизирано, остава и недоказано, с
оглед указаната от съда доказатествена тежест. По
делото не са събрани никакви доказателства, че ищецът с поведението си е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът
изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане.
Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ се подчинява
изцяло на правната регламентация на материята за непозволено увреждане,
следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента
на настъпване на деликта.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията
на страните за присъждане на разноски:
На основание чл.78, ал.1 ищецът има право на разноски,
съразмерно с уважената част от иска. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото, ищцът е направил
разноски в размер на 1335 лв. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 445 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адв.
О. сумата 776,67 лв., съставляваща адвокатски хонорар.
Ищецът, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК следва да заплати на ответника сумата 1 304 лв.– разноски,
съобразно отхвърлената част от иска.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. „А.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на А.В.В. с ЕГН **********,*** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 25.06.2014 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважение
размер от 20 000 лв. до пълния му предявен размер от 60 000 лева, както и на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 445 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА А.В.В. с ЕГН ********** ***
да заплати З. „А.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
сумата от 1 304 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на адв. В.О. от САК с ЕГН ********** – сумата от 776,67 лв.
- представляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието трето лице – помагач на
ответника – Т.М.Г., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.