Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.08.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
18964/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
88, ал.1, изр.2 вр. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от И.Р.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу М.М.Д.,
ЕГН ********** и Б.Н.Д., ЕГН **********, двамата с адрес *** за осъждане ответниците
солидарно да заплатят на ищеца сумата от 9120лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди- претърпени загуби изразяващи се в
направата на разходи за изготвяне на проектна документация за строеж на жилищна
сграда в имот, собствен на ответниците, настъпили в резултат на неизпълнение на
задълженията на ответниците по неформален договор сключен между страните м. 05.2016г. за снабдяване с проектна документация за
строеж на сграда и бъдещо строителство на сградата, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението
и 400,27лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата начислено за периода 10.07.2018г. до
13.12.2018г.вкл.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: В средата на м. май 2016г. между
ищеца и ответниците е сключен неформален договор за изготвяне на проектна и
друга документация за строеж и осъществяване на ново строителство.
Първоначалните преговори са били с дъщерята на ответниците, а окончателното
съгласие с тях било постигнато в периода 16-23.05.2016г. По силата на
уговореното, ищецът е поел задължение да осигури изготвяне на проектна
документация за строеж на сграда в недвижим имот собствен на ответниците
находящ се на адрес гр. Варна, ул. Чинар 1а и строителство в него, чрез
възлагане на трето лице, ведно с всички съпътстващи това действия до
реализиране на строежа от страна на изпълнителя, като средствата по
изпълнението бъдат поети от него до етап снабдяване с удостоверение за
експлоатация. Срещу това задължение, ответниците следвало да прехвърлят на
ищеца 30% от изградената сграда и прилежащата земя. Изграждането на сградата е
следвало да стане в срок до 18месеца след получаване на разрешителното за
строеж и снабдяване с нужните за това документи. Предвид близките родствени
отношения, уговорката между страните била устна. В изпълнение на задълженията
си по договора се твърди, че ищецът предприел действия по снабдяване с нужните
документи от различни институции и извършил плащания от името на ответниците
чрез тяхната дъщеря Нели Николова, която разполагала с нотариално заверено
пълномощно да ги представлява. Твърди се, че в изпълнение на задълженията си,
ищецът сключил договор със „Студио каса“ ООД Варна, по силата на който им
възложил изготвяне на проект на жилищна сграда. Този проект бил два пъти връщан
от ответниците и преработван въз основа на техните изисквания. В края на 2016г.
ответниците били уведомени за крайното изпълнение на задължението по снабдяване
с проектна и предпроектна документация, която
разписали лично. С тяхно съгласие и чрез пълномощника им било подадено
заявление от 02.02.2017г. за снабдяване с разрешение
за строеж. В крайна сметка, проектът бил изготвен, съгласуван, одобрен и
получен от ищеца. Издадено било разрешение за строеж № 24/08.02.2017г. на
Община Варна, влязло в сила на 14.03.2017г., с което се твърди работата да е
била приета от възложителите. За предоставените проектантски услуги по
изготвяне на проекта се сочи, че ищецът извършил на 20.02.2018г. плащане на
възнаграждение в размер на 9120лева с ДДС, за която била издадена фактура
**********/20.02.2018г. съгласно приложение 1 към договора. Уточнява, че
плащането е извършено едва тогава, поради нуждата от осигуряване на
необходимите финансови средства, за
което е полагал труд през 2017г. в Кипър. Непосредствено след това, ищецът
узнал, че ответниците вече са учредили право на строеж върху имота си на „Стил инвест 2017“ ЕООД, което дружеството е започнало
строителство на сградата, въз основа на документацията подготвена и платена от него.
Това обстоятелство се сочи, че е направило обективно невъзможно изпълнението от
страна на ищеца на останалата част от задълженията му по договора с
ответниците. В проведен с тях разговор в края на м. февруари 2018г., бил
уведомен, че ответниците считат договора с него за прекратен. Затова и ищецът
счита договорът за развален. Твърди, че по повод доброволното уреждане на
отношенията между страните, ищецът отправил до ответниците нотариална покана за
плащане на процесната сума. Поканата получили на 04.07.2018г. Уточнява, че
поканата е получена само от ответницата, тъй като към него момент съпругът й е
бил в обективна невъзможност да я получи предвид влошено здравословно
състояние, а изпращането й е от адвокат, легитимирал се с адв. пълномощно.
Доколкото липсва плащане на сумата на падежа 10.07.2018г., се сочи ответниците
да са изпаднали в забава, поради което се заявява и претенция за мораторна лихва. По отношение на пасивната солидарност в
дълга се излагат съображения същата да произтича от факта, че са съпрузи,
имотът СИО, договаряно е с двамата едновременно и постигнатото съгласие е било
общо. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответниците. Исковите претенции се оспорват като
неоснователни. Не оспорват, че са собственици на имот адрес гр. Варна, ул.
Чинар 1а, за който е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда, както и
че в имота е започнало строителство от трето за спора лице. Потвърждават, че по
повод реализиране на строителството са упълномощили дъщеря си да ги
представлява пред различни институции, както и че са подписали изготвения
архитектурен проект и се ползват от него в качество на възложители. Затова и
оспорват въпросните архитектурни проекти да са възложени по договор между ищеца
и изпълнителя им. Не се оспорва и получаване от ответницата на сочената от
ищеца нотариална покана. Оспорват с ищеца да са сключвали договор със соченото
съдържание, евентуално той да е бил развалян на соченото основание. Твърдят, че
ищецът единствено е предложил на дъщерята на ответниците да я запознае с
архитект за изготвяне на проекти и тя сама ги е посещавала без да става на
въпрос, че проектите следва да се заплащат. Т.е възприето е като роднинска
услуга без задължение за плащане на архитекта. Извън това, сключването на твърдяния договор в устна форма сочи да не е възприето от
обичайното право и нормативната уредба, и икономически е неоправдано получаване
на само 30% от построеното. Оспорва достоверността на датата на договора за
възлагане изработка на архитектурни проекти сключен със „Студио каса“ ООД
Варна, извършеното плащане по него. Сочи се договорът да е симулативен
и нищожен, защото при сключването му ищецът не е имал качество на възложител по
чл. 161 ЗУТ, нито е бил собственик, нито е имал право да строи в чужд имот.
Оспорват се твърденията ищецът да е имал готовност да изпълни останалата част
от задълженията си при наличие на разрешение за строеж, предвид продължителния
период на бездействието си- цялата 2017г., когато той всъщност е отсъствал от
страната. Съмнения пораждало и обстоятелството, че плащането по този договор е
извършено едва през 2018г., докато разрешението за строеж е от 2017г. Ако и да
се приеме, че е извършено плащане по въпросния договор с третото лице, то това
плащане не обвързва ответниците, защото възложители са те, а не ищецът. Ако и
да се приеме, че между страните е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение се твърди, че договорът е нищожен на няколко основания: липса на
форма, доколкото считат, че договорът е такъв по смисъла на чл. 163 ЗУТ и не е
спазена писмената форма за него; сключен в противоречие със закона или поради
невъзможен предмет, защото ищецът не е лице регистрирано като строител според
изискванията на закона, съответно е нямал обективната и субективна възможност
по изпълнение строителство на сградата и още при сключване на договора е
действал недобросъвестно. Оспорва се представителната власт на лицето изпратило
нотариалната покана. Твърди се, че ответникът не я е получавал, но не поради
сочените причини влошено здравословно състояние, а поради това, че не му е
предоставена. А предвид датата посочена в нея 10.07.2017г., то обективно е нямало как ответниците да се явят на нея.
Оспорва се наличието на пасивна солидарност в дълга. Искането е за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание
исковата молба се поддържа.
Ответникът чрез
процесуален представител поддържа отговора.
В предоставения им срок
и двете страни са ангажирали писмена защита. Ищецът развива доводи относно
неправилно дадената от съда правна квалификация, които е поддържал и в хода на
процеса. Ответниците възразяват това да е така, с
доводи изложени в хода на процеса.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно основание
чл. 88, ал.1, изр.2 вр. 82 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Основателността на иска възлага в доказателствена тежест на ищеца установи наличие на валидно сключен с ответниците
устен договор със соченото съдържание /предмет, страни, падеж, възнаграждение/;
изправността си по договора, а именно че в изпълнение на задълженията си е
възложил на трето лице изготвяне на проектна документация за строеж на сграда в
имота на ответниците от тяхно име и за своя сметка; че извършената работа е
приета от възложителите; че проектна документация за строеж на сграда е била
изготвена; че е платил на сочената дата дължимото възнаграждение за нея;
разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на задълженията на
ответниците довело до обективна невъзможност на ищеца да изпълни неговата част
от задълженията, тъй като ответниците са възложили извършване на строежа от тях
на трето лице; наличие на причинна връзка между сочените вреди- реализирани
разходи по изготвяне на проектна документация за сградата и неизпълнение
задължението на ответниците; размер на вредите; падеж на задължението и размер
на обезщетението за забава.
Успешно проведеното им
доказване възлага в тежест на ответника да докаже своите положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни
за себе си правни последици и в частност твърденията си за недействителност на процесния устен договор и на
договора за възлагане изготвяне на проект, сключен със „Студио каса“ ООД
Варна поради наличие на сочените пороци.
Между страните е било обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:
- ответниците са съпрузи и собственици на имот адрес гр. Варна, ул. Чинар 1а;
- че за имота е издадено разрешение за строеж на жилищна сграда през 2017г.;
- че в имота е започнало строителство от трето за спора лице по архитектурен
проект изработен от „Студио каса“ ООД Варна.
На първо място, съдът преценява, че следва да обсъди доводите на ищеца
относно подвеждането на твърдяното от него право под конкретна правна норма. В
тази връзка, следва да се посочи, че твърденията на ищеца в исковата и
уточняващите я молби са били, че между страните е била постигната договореност
същият да предприеме действия по реализиране на строителство на сграда в имота
на ищците. В рамките на договореното, той е следвало да осигури изготвяне на
нужната за това документация, както и да организира строител, който фактически
да изпълни строежа. Срещу това негово задължение, ответниците е следвало да му
учредят право на строеж върху обекти от бъдещата сграда. Т.е налице са ясни
твърдения, че между страните са възникнали облигационни отношения, вкл. че
ищецът е започнал изпълнение на задълженията си по тях и ги е изпълнил отчасти,
а именно ангажирал е архитект за проектиране и подготовка строежа на бъдещата
сграда и е било издадено разрешение за строеж. Тези действия той твърди да е
приел да извърши не срещу конкретно възнаграждение дължимо от ответниците, а срещу
дължима от тях престация- учредяване право на строеж върху обект в бъдещата
сграда. За правното естество на договора е без значение,
как страните са го озаглавили и какви термини за използвали, за да изразят
волята си. Какъв е по правната си същност договорът, зависи от естеството на
уговорените престации, като страните разполагат с
договорна свобода и сключеният между тях договор да съдържа, както елементи на
договор за изработка, така и елементи на договор за мандат, а също и елементи на
друг уреден в закона или ненаименован договор. В
случая, твърдяните уговорки разкриват елементи, както елементи от договор за
изработка / ищецът да извърши нещо от свое име и на свой риск, а именно да
организира архитект и строител/, така и елементи от договор за мандат / да договаря
нещо от името на доверителите, а именно да възложи изготвяне на проектната
документация/. При тези твърдения, не би могло да се приеме, че заявеното
вземане е по правилата на неоснователното обогатяване и в частност хипотезата
на дадено при неосъществено основание. За да е налице това основание престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира
приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се
погаси поради невъзможност за изпълнение, при сделки под отлагателно условие,
когато то не се сбъдне, и т. н. Не би могло да се приеме
и че се касае за ангажиране на преддоговорна
отговорност, защото този специален вид отговорност за вреди е свързан в наличие
на твърдения за недобросъвестност в отношенията между страните при
водене на преговорите и сключването на договори, и последиците от нейното
нарушаване, каквито липсват. Липсват твърдения договорните отношения да
касаят фактически извършване на строителството, поради което и възраженията на
ответниците за недействителност на договора, поради липса на нужната за това
форма не могат да бъдат споделени.
На първо място, страните спорят относно наличието изобщо
на договорни отношения помежду им. За установяване на тези факти, по делото са
ангажирани гласни доказателства- показанията на свидетелите Диян Боев Н. /на
страната на ищеца / и Нели Боева Николова /на страната на ответниците/. Двамата
свидетели са брат и сестра, респ. деца на ответниците, поради което и
показанията им следва да се ценят с резервите на чл. 172 ГПК. Отношенията им
били влошени заради имуществени въпроси по повод на настоящия имот. Св. Н.
разказва, че родителите му са собственици на имота на ул. Чинар, където имало
къща на два етажа, единият етаж неформално даден на него, другият на сестра му.
Назад в години, взели решение с родителите си къщата да се събори и на нейно
място да се построи сграда. Родителите му, а и те със сестра му, нямали
финансови средства и затова търсели фирма, която да построи срещу обезщетение.
Така всъщност през 2016г. се стигнало до това, че племенникът му И.- син на
сестрата на съпругата му, им предложил той да финансира документите и строежа
като съответно и той получи апартамент в сградата. Първоначално разговорите
били между свидетеля, сестра му и И., а впоследствие уведомили и родителите си,
които се съгласили. Сестра му имала пълномощно от родителите им да ги
представлява, където е нужно по повод на имота. След като И. извадил нужните
документи за строежа, същите били дадени на родителите му за подпис, където е
нужно. В крайна сметка строежът не бил изпълнен от И., защото била нужна
някаква декларация от комшия, който не я давал. В края на 2017г. И. заминал на
работа в Кипър и комуникацията с него била поддържана предимно чрез майка му.
През 2017г., сестра му се обадила и му казала, че е намерила друг строител, при
което свидетелят се съгласил. Поискал от сестра си да си уредят отношенията с И.
по повод направените от него разходи. Посочва, че понастоящем сградата била
построена. Св. Николова потвърждава казаното от брат си, че през 2016г.
споделили на И. и майка му, че търсят начин да построят блок на дворното място
на родителите си, като преди това били търсили фирма срещу обезщетение. Тогава И.
споделил, че има интерес да построят, като обезщетят тях и живеят там. И. се
заел с изготвяне на проектите, като свидетелката била ходила веднъж до архитектното бюро, за да занесе някаква скица. Никой от
архитектите не споменал, че дължи пари или че И. ще плаща такива. Не била
виждала и договор за възлагане на тези работи на архитекта. Родителите й били
уведомени от нея и брат й, че И. се занимава с ваденето на документите. В
крайна сметка, проектите били изготвени и занесени на родителите й, за да ги
подпишат. Тогава станало ясно, че тя и брат й не може да бъдат обезщетени с по
един етаж, защото така И. нямало да може да си върне парите, които е вложил в
строежа. След като проектите били готови, И. започнал да бави по неясни за нея причини
строежа, поради което и свидетелката започнала да търси фирма за извършването
му, за което го предупредила. Понастоящем блокът бил построен и сградата
въведена в експлоатация. Свидетелката посочва, че с И. седнали на маса и
говорили за мястото. И. казал, че има интерес, има някакви пари и ще почне да
вади документи, след което и ще се построи. След това, един етаж щял да бъде за
нея и един за брат й.
Анализът на така ангажираните гласни доказателства налага
извод, че действително между ищеца и ответниците е било налично соченото
договорно правоотношение. В това отношение показанията и на двамата свидетели
са еднопосочни и непротиворечиви. Безспорно се установява, че между ищеца и
ответниците, като собственици на имота е имало устна договорка, по силата на
която ищецът да извърши действия по подготовка и строителство на сграда в
техния имот. Това, той е следвало да направи не срещу заплащане в пари, а срещу
обезщетяване с имот в бъдещата сграда. В тази връзка, съдът не кредитира
показанията на св. Николова в частта относно казаното, че с И. не са договаряли
за етажи, а само че един етаж ще е за нея и един за брат, доколкото същите
противоречат на казаното от другия свидетел, а и на формалната логика, защото
на какво основание ищецът би се съгласил да поеме разходите по подготовка и
извършване на строителство, ако не би получил нещо в замяна и при положение, че
разговор между страните за плащане на тези дейности от страна на ответниците
изначално е нямало. Напротив, установява се тяхното желание /по- скоро това на
децата им/ за застрояване на дворното място от фирма срещу обезщетение, предвид
липсата на средства самите те да финансират тази дейност. Дори и ответниците да
не са договаряли пряко тези въпроси с ищеца, то в тези уговорки те са били
представлявани от своята дъщеря- св. Николова, която както стана е разполагала
с пълномощно от тях по отношение на имота, факт който се признава и в отговора
на исковата молба. Показанията и на двамата свидетели са, че родителите им са
били наясно с това, че ищецът подготвя застрояването на дворното им място,
доказателства за което е и обстоятелството, че те са подписали финалните
документи по повод издаване разрешителното за строеж, с което са приели и
свършената от него работа.
Така че категорично следва да се приеме, че ищецът е
изпълнил ангажимента си по подготовка на документите за строителство в дворното
място на ответниците. В доказателство за това е и представения договор за
извършване на проектно- проучвателни работи от 28.06.2016г., с който ищецът е
възложил на „Студио каса“ ООД изготвяне на проект за жилищна сграда в гр.
Варна, УПИ ХVI-198, кв. 1086, при уговорено възнаграждение
от 7600лева без ДДС. Оспорванията на ответниците, че уговорката с И. е касаела
само да им посочи архитект се явяват опровергани от показанията на св. Николова
посочваща, че И. се е заел с изготвяне на проектите, а тя е ходила само веднъж
до архитекта, за да му носи скица.
Между страните не е имало спор, че проектите, по който е
извършен строежът на наличната вече в имота сграда са именно тези изготвени от
изпълнителя по посочения договор. Ответниците са
възразявали относно действителността на този договор. Тези възражения са
неоснователни. В тази връзка съдът съобрази свидетелските показания на И.К.,
който възприема в цялост като обективно дадени и съответни на останалите
ангажираните, и при дефицит на такива опровергаващи тяхната достоверност.
Свидетелят посочва, че е бил ангажиран от ищеца през 2016г. по повод изготвяне
на архитектурни проекти за сграда на ул. Чинар 1а. Първоначално уговорките били
да се изготви проект, за да се види какви апартаменти биха се получили, без
подписване на официален договор. Такъв бил сключен впоследствие. По повод
договора свидетелят контактувал с ищеца, но имал и пълномощно от собствениците
на имота, отделно се срещал и с техен пълномощник. Със собствениците и техния
пълномощник контактувал единствено по повод уведомяването им за етапа на
изпълнение. Въпросите свързани с плащане на дължимото възнаграждение за
извършената работи били обсъждани само с И.К., който го и платил по банков път,
след издаване на фактура. Работата по проекта започнал 2016г., а
възнаграждението си получил през 2018г., тъй като практиката му била такава, че
получавал възнаграждение едва след получаване разрешителното за строеж. В
потвърждение на казаното са и представените писмени доказателства- платежно
нареждане от 20.02.2018г., фактура № 44 от 20.02.2018г., извлечение от сметката
на ищеца за периода 20.02-20.03.2018г. от ПИБ АД, както и заключението на
в.лице по изготвена съдебно- счетоводна експертиза, което като неоспорено от
страните бива възприето от съда в цялост. От така посочените доказателства
става ясно, че на 20.02.2018г. ищецът е извършил банков превод по сметка на
„Студио каса“ ООД на сумата от 9120лева като дължимо възнаграждение по договор
за възлагане извършване на технически проекти и фактура № 44/20.02.2018г. Тази
фактура е била осчетоводена от дружеството по сметки 411 и 702, същата е
включена в справка декларация за ДДС за м.02.2018г. и дневник за продажбите,
съответно по нея е и ползван данъчен кредит. А с подписването от страна на
ответниците на всички документи по инвестиционния проект, по който факт спор
между страните няма, на практика е била приета и работата от страна на възложителите.
Разрешителното за строеж в имота е от дата 08.02.2017г., влязло в законна сила
на 14.03.2017г. и издадено на името на възложителите- ответници в настоящия
спор, действали чрез пълномощника си Нели Николова съгласно пълномощно от
16.10.2007г. Неоснователни са възраженията, че договорът за възлагане е нищожен
като сключен от лице, което няма качество на възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ. Действително, в нормата на чл. 161 ЗУТ е посочено, че възложител е собственикът на имота, лицето на което е учредено право на строеж в чужд
имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Същата
обаче регламентира участниците в процеса на строителство, а настоящият договор
е за изготвяне на инвестиционен проект, фаза технически. Изискване по повод
това възлагане в закона е възложителят да подпише всички документи – графични и
текстови, по всички части на инвестиционния проект /чл. 139 ЗУТ/, което е било
сторено от ответниците, лично или чрез техния пълномощник- св. Николова. Така
че в крайна сметка безспорно се установява, че така възложеното от ищеца
изготвяне на технически проект за сградата е изпълнено, издадено е разрешително
за строеж и то е ползвано впоследствие от строителя изпълнил строежа на
сградата в имота на ответниците, която при това и вече е въведена в
експлоатация. Дължимото за това възнаграждение обаче е било платено от ищеца,
така както е била уговорката му с ответниците. Без значение за спора в този
смисъл са твърденията на ответниците, че е възможно така полученото от архитекта
възнаграждение да е било върнато на майката на ищеца, доколкото биха касаели
отношения между трети за спора лица.
Нямало е спор между
страните, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
за извършване на строителството е бил ангажиран строител осигурен от дъщерята
на ответниците. С договор за учредяване право на строеж и прехвърляне ид.части от правото на собственост за поземлен имот по НА №
141/21.12.2017г. са се разпоредили с правото на строеж върху обекти в бъдеща
сграда и правото на собственост върху дворното място възлагайки извършването на
строителството на „Стил инвест 2017“ ООД. С
нотариална покана получена от ответницата М.Д. на 04.07.2018г., тя и съпругът й
са били поканени от ищеца да му възстановят разходите направени по повод
подготовката за строителството, понеже са сключили договор за строителство на
сградата с друг строител. Поканени са били да сторят това, като се явят на
10.07.2017г. в 14,30ч. в кантората на нотариус Пачолова.
Посочената покана и предвид на изявлението в нея, че се иска връщане на
направените от ищеца разходи, следва да се приема, че съдържа в себе си и
изявление за разваляне на договорната връзка. Тя има значение относно момента
на изпадане на ответниците в забава по повод задължението им да възстановят
направените от ищеца разходи по повод изпълнение на неговите задължения. В тази
връзка възражението на ответниците, че поканата касае дата 10.07.2017г. и
поради това е нямало как да се явят на нея са несъстоятелни. Повече е от ясно
е, че се касае за допусната техническа грешка в изписване на година, при
положение, че самата покана е от 04.07.2018г. Факт е, че поканата е изпратена
чрез пълномощник на ищеца- адв. В.. Същата разполага с представителна власт да
го представлява, още повече че се касае да действие, за което не е нужна
специална форма. А и доколкото ищецът понастоящем се позовава на тази покана,
очевидно е, че дори и адв. В. тогава да е нямала представителна власт, то
действията и са потвърдени. Неоснователно е и възражението, че поканата е
получена само от ответницата, но не и от ответника. Видно е, че нейн адресат са двамата съпрузи и обстоятелството, че е
получена само от единият от тях, при положение, че съжителстват в едно
домакинство не опорочава процедурата по връчването й и другия. Така че и
двамата следва да се приеме, че са били надлежно поканени. Развалянето на договора по правило е крайното средство и
като последица има обратно действие, освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение- чл. 88, ал.1, изр.1 ЗЗД, какъвто настоящият не е. С
упражняване на потестативното право на кредитора по
чл. 87 ЗЗД се заличават с обратна сила, към момента на сключване на договора,
всички породени от него права и задължения, включително за страната извършила престация
по него, възниква правото за нейното връщане. В случая ищецът е твърдял да е
реализирал разходи, т.е да е претърпял загуба като вид имуществена вреда, проявяваща се в намаляване на
имотното състояние на кредитора вследствие неизпълнението. Т.е като разлика
между имуществото след неизпълнението и това, което би имал, ако задължението
беше изпълнено. Претърпените загуби са реални, предвидими и следват пряко от
неизпълнението на длъжника. В случая, съдът приема, че всички тези предпоставки
са осъществени, доколкото реализираните разходи по изготвяне на идейния проект
за жилищната сграда са направени пряко в изпълнение ангажимента на ищеца поет
към ответниците. Предвид невъзможността на ответниците да изпълнят своето
насрещно задължение, дало повод за разваляне на договорната връзка, претенцията
за обезщетяване на така направените разходи следва да бъде уважена, ведно със законната лихва считано от датата на подаване
на исковата молба- 14.12.2018г., така както е поискано.
На основание чл. 84, ал.
1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му. Доколкото в случая се касае за парично вземане за
обезщетяване вреди от неизпълнението, то денят за изпълнение не е определен,
поради което и за да бъде поставен в забава длъжника, то необходимо е той да е
бил поканен да изпълни. При това, поканата следва да съдържа изрично изявление
в този смисъл и да касае вземане за обезщетение, което вече е възникнало.
Същата има правопораждащо действие, което се отнася
занапред и касае само и единствено задължението, което поражда. Затова и следва да се приеме, че с получаване на поканата,
ответниците са били поканени на изпълнят задължението на определената в нея
дата. От деня следващ тази дата, те са изпаднали в забава и от него момент дължат
обезщетение за това, т.е от 11.07.2018г. Обезщетението за забава се дължи до
датата, предхождаща подаване на исковата молба, тъй като считано от датата на
подаване на исковата молба се дължи законната лихва като последица от предявяване
на иска. Така, претенцията по чл. 86 ЗЗД се явява основателна за периода 11.07-
13.12.2018г. вкл. /157дни забава/, който размер изчислен с помощта на програмен
продукт Апис финанси върху главницата от 9120лева за
посочения период възлиза в размер на сумата от 397,73лева. Или претенцията за
разликата над 397,73лева до пълния заявен размер от 400,27лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение
на искането за солидарно осъждане на ответниците, съдът съобрази следното: При предявяването на облигационен иск касаещ задължение възникнало по повод
вещ притежавана в режим на съпружеска имуществена общност срещу ответници-
съпрузи, същите са обикновени другари и действат в условията на пасивна
солидарност. Т.е всеки от ответниците може да отговаря по иска самостоятелно и
изцяло, с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 СК. Няма законова пречка това да
стане общо от двамата съпрузи и разделно от всеки един от тях. Коя от
съществуващите правни възможности ще избере ищеца зависи от нейното суверенно
решение. В случая ищецът е предявил исковете общо, с което е направил избор как
да осъществят защитата си. Нормата на чл.32 ал.2 СК предвижда солидарност на
съпрузите за поето задължение по време на техния брак, имащо за цел
задоволяване нуждите на семейството. Щом вещта, удовлетворяваща нужди на
семейството е по начало обща независимо от това на чие име а придобита, то и
задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни независимо
дали са поети от единия или от двамата съпрузи. В разглеждания случай възникналите
между страните договорни отношения касаят недвижим имот притежаван от
ответниците в режим на СИО. Изпълнението на поетото от тях задължение по
договора изисква техни съвместни действия, поради което и отговорността на
двамата съпрузи за неговото изпълнение е солидарна по силата на закона/решение
№ 342 от 4.01.12г.по гр.дело № 1358/11г.на ІV г.о. ВКС/. Затова и ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят сумата, в който размер съдът прие за
основателна исковата претенция при условията на солидарност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 414,80лева платена
дължима държавна такса, 100лева за ССчЕ, 30лева
депозит за свидетел и 1800лева адв. възнаграждение. Ответниците
са направили възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, което съдът намира за основателно. Минималният
размер изчислен по реда на чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждения, възлиза на 806лева. Преценявайки фактическата и
правна сложност на спора, предприетата защита и обема на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че претендираното адв. възнаграждение от ищеца
следва да бъде редуцирано до размер от 1000лева. Депозитът от 30лева за
свидетел, като останал неусвоен подлежи на връщане и поради това не следва да
се взема предвид при разпределяне отговорността за разноски. Така подлежащите на възмездяване разноски в настоящото производство са общо
1514,80лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 1514,40лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците имат право на поискани и доказани разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК. Претендира се такива от по 830лева за адв. възнаграждение в
настоящото производство. Съобразно отхвърлената част на исковата претенция в
полза на ответниците следва да се присъдят разноски в размер на 0,22лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.М.Д.,
ЕГН ********** и Б.Н.Д., ЕГН **********, двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на И.Р.К., ЕГН ********** с адрес ***
сумата 9120лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди- претърпени загуби изразяващи се в
направата на разходи за изготвяне на проектна документация за строеж на жилищна
сграда в имот, собствен на ответниците, настъпили в резултат на неизпълнение на
задълженията на ответниците по неформален договор сключен между страните м. 05.2016г. за снабдяване с проектна документация за
строеж на сграда и бъдещо строителство на сградата, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението
и 397,73лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата начислено за периода 11.07.2018г. до
13.12.2018г.вкл., като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86 ЗЗД за разликата до пълния заявен размер от 400,27лева и за периода 10.07.2018г.
до 10.07.2018г. вкл.
ОСЪЖДА М.М.Д., ЕГН ********** и Б.Н.Д., ЕГН **********,
двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Р.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1514,40лева представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съобразно уважената част на исковите претенции, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.К., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Д., ЕГН ********** и Б.Н.Д.,
ЕГН **********, двамата с адрес *** сумата от 0,22лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на
исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: