Решение по дело №2091/2022 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№_______

 

 

гр. Варна,___________________________2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2091 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗдвП/.

Образувано е по жалба от Е.С.А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-0819-001069/17.08.2022 г. по чл. 171 т. 1 буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор Н.В.П.в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна, с която й е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателката твърди, че обжалваният административен акт е материално незаконосъобразен, издаден при липса на фактическо основание в поведението и реакциите на водача или други външни признаци, налагащи тестването – липса на предпоставките на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание на 09.11.2022 г. жалбоподателката редовно призована не се явява и не се представлява. Подадена е молба за отлагане на делото, поради влошено здравословно състояние, към което не са приложени никакви доказателства за това. Съдът е приел, че поради липсата на доказателства към молбата от 08.11.2022г. няма пречки делото да се разгледа в отсъствието на жалбоподателката. След провеждане на съдебното заседание – на 10.11.2022г. са представени амбулаторен лист от 07.11.2022г., болничен лист от 07.11.2022г. и медицинско удостоверение от 09.11.2022г. за това, че Е.А. не може да се яви в съдебната зала. От представените на 10.11.2022г. съдът намира, че не са налице основания за отмяна на дадения ход на делото по същество, тъй като видно от приложените амбулаторен лист и болничен лист, същите са издадени на 07.11.2022г. и са могли да бъдат представени с молбата до съда от  08.11.2022г.

Ответникът по жалбата – полицейски инспектор Н.В.П.към сектор Пътна полиция при ОДМВР Варна, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Б.Й., която оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

        На 17.08.2022г. около 05.10 ч. в гр. Варна, ****, по посока центъра на града, до бензиностанция ЕКО жалбоподателката А. управлява лек автомобил **, рег. № ***, собственост на друго лице – М.М.,  е отказала да бъде изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510 с фабричен номер ARNA-0167. Издаден й е талон за медицинско изследване № 121724.  Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 684035, който е подписан от нарушителката, но същата е отказала да получи талона за медицинското изследване, което е удостоверено с подписа на един свидетел.

            По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор Пътна полиция. Представено е от страна на ответника и прието като доказателство по делото Удостоверение № 365000-49553/03.11.2022г. за това, че полицейският инспектор П.е назначен на тази длъжност през 2015г. и я заема до настоящия момент.

            Като доказателства по делото са приобщени Докладна записка от Ж.Г.– служител на Второ РУ,  справка за прекратяване регистрацията на МПС, Справка за актове, наказателни постановления и фишове на жалбоподателката А..  

При извършената проверка от страна на Д.Д.- мл. автоконтрольор при ОД МВР Варна, сектор Пътна полиция, на водача А., която управлява лек автомобил **, рег. № ***, същата е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол, както и да направи медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

 

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна област прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. 

От представените в преписката по издаване на оспорвания акт Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 365з-8226/ 30.12.2021 г., се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по  чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Възражението в жалбата за това, че не са налице предпоставките на Наредба № 1/19.07.2017г. съдът счита за неоснователно. Чл. 5 от същата определя, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, а не както сочи жалбоподателката, че едва ли не само при тези случаи може да бъде извършване проверка за наличие на алкохол.   Следователно, не е налице основание за отмяна на обжалвания административен акт като незаконосъобразен поради това, че същият е в противоречие с изисквания на закона, респ. посочената Наредба.

При спазване на чл. 170 ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по  чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДП. В тежест на жалбоподателката е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно отказа да бъде изпробвана с техническо средство за наличие на алкохол и отказа да получи, съответно да извърши медицинско изследване по издадения талон за медицинско изследване № 121745/01.09.2022г. Със съставения АУАН е установено, че  жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 174 ал. 3 предл. първо от ЗДвП. Съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от А., за която е доказателствената тежест.

Настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с АУАН серия GA акт № 684035/17.08.2022г. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по  чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Отказът да бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство от страна на водач на МПС, както и отказът да бъде направено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага  принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В заключение съдът намира, че при издаване на обжалвания административен акт са спазени разпоредбите и на процесуалния, и на материалния закон. Предвид така изложеното, заповедта за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, което е направено своевременно. В полза на ответника, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.

 

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.С.А. срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-001069/17.08.2022 г. по чл. 171 т. 1 буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор Н.В.П.в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Варна.

 

ОСЪЖДА Е.С.А., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                        СЪДИЯ: