№ 296
гр. П., 07.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500324 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с въззивни жалби против решение № 33/13.01.2023 г.,
постановено по гр.д. № 20205220103103 по описа на Пазарджишкия районен
съд. Ищците С. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к. „О." №
2, бл. 12, ет. 3, ап. 8 и Д. Т. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ж.к.
„О. 11". бл.12. вх. А. ет. 3, ап. 8, чрез адвокат М.И. от АК П., служебен адрес:
гр. П., ул. „И.В.“ № 12, ет. 2, обжалват решението в частта, с която ПРС е
отхвърлил иска им с правно основание чл.108 ЗС против Е. Г. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул. „П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. О., общ. П., ул.“П.“ № 6, с искане съдът да
приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици при режим на съпружеска имуществена общност на „кош за
царевица“ № 3Б, находящ се в парцел XX по парцеларния план на Стопански
двор - с. О., който кош е с площ от 312 кв.м., изграден в имот е кадастрален
номер 53285.50.115 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О.,
общ. П., предмет на договор за прехвърляне на право на собственост върху
движими вещи от 13.12.2018 г., като неоснователен и недоказан, както и в
частта, с която съдът е отхвърлил иска им с правно основание чл.59 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците сумата в размер
на 752,06 лева, представляваща обезщетение за ползите, от които са лишили
собствениците, за периода от 14.12.2018 г. до 30.10.2020 г., относно
ползването на кош за царевица № 3Б в парцел XX по парцеларния план на
Стопански двор - с. О., който кош е с площ от 312 кв.м., изграден в имот е
1
кадастрален номер 53285.50.115 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. О., общ. П., предмет на договор за прехвърляне на право на
собственост върху движими вещи от 13.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 752,06 лева от датата на исковата молба - 04.11.2020 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
Ответниците Е. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул. „П.“ № 6 и Н. Н. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. О., общ. П.,
ул.“П.“ № 6, чрез адв. Г. В. от АК-П. със съдебен адрес гр.П., ул.“П.К.“ № 2А,
ет.1, обжалват решението във всички осъдителни части с искане да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
И в двете жалби се твърди, че изготвяйки доклад по реда на чл.146 от
ГПК, районният съд не е разпределил доказателствената тежест, като не е
указал на страните кои факти и твърдения следва да бъдат доказан и по този
начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е накърнило
правото на защита на страните.
В своята въззивна жалба ищците твърдят, че в решаващите мотиви на
своето решение районният съд бил приел, че т. нар. „кош за царевица“
представлява недвижим обект на собственост, без да е дал указание на
страните този въпрос да се изследва, като се е позовал само на едно изречение
от приетата по делото техническа експертиза, в което вещото лице било
заявило, че колоните на този обект са стоманобетонови и са замонолитени
върху бетонова основа през 2.8 м. по дългата страна и през 2.2 м. по късата
страна. Въз основа на този извод съдът е приел, че сделката от 13.12.2018 г.
по прехвърляне на собствеността не е извършена в предвидената в чл.18 от
ЗЗД форма – чрез нотариален акт, поради което исковата претенция по чл.108
от ЗС и свързаната с нея претенция по обезщетение по чл.59 от ЗЗД са
отхвърлени. Твърденията на ищците са, че съдът е допуснал нарушение на
чл.195 от ГПК като не е указал на страните или не е назначил служебно
експертиза от вещо лице инженер-конструктор за изследване вида на този
спорен обект. В тази връзка в жалбата е направено искане пред въззивната
инстанция да бъде назначена и изслушана техническа експертиза, изготвена
от вещо лице – конструктор, която след като се запознае с доказателствата по
делото и извърши оглед на място да отговори на следните въпроси:
1.Какво представлява процесният кош за царевица и с какви материали е
изграден, прикрепен ли е той трайно върху терена ? Може ли да бъде
преместен? Има ли на място сглобяем или монолитен конструктивен елемент,
2
който да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на коша
за царевица?
2.Представлява ли процесният кош за царевица строеж по смисъла на
ЗУТ и в коя част на поземления имот е изграден той - намира ли се в
прилежащата площ на някоя от сградите, собственост на ищците и ако „да“ на
коя или кои ?
3.Нанесен ли е кошът за царевица в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. О., общ. П. и представлява ли той техен
предмет?
По същество се твърди, че неправилно районният съд е приел, че кошът
за царевица представлява недвижим имот – в противоречие със заключението
на приетата пред районния съд техническа експертиза, че съоръжението няма
четири стени и не може да бъде прието за сграда. Съответно не бил взет
предвид и фактът, че не е заснето в кадастралната карта. Не се сочат доводи
за неправилност на решението по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено в обжалваните
части, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да
бъдат уважени с присъждане на разноските.
По същество ответниците-жалбоподатели твърдят, че съдът не е
направил анализ на всички събрани по делото доказателства, а
избирателно са обсъждани отделни доказателства. По съществото на
спора се твърди, че районният съд изобщо не бил взел предвид
изявлението, направено с отговора на исковата молба, че ответниците не
оспорват собствеността на ищците по отношение на първите три обекта,
описани в исковата молба. Не бил взел предвид и изявлението, че не се
намират във владение на тези обекти. Безспорно било установено обаче,
че ответниците се намирали във владение на конюшните,
представляващи четири сгради, които владеели повече от 20 години.
Прави се подробен анализ на свидетелските показания. По делото било
установено, че до 2018 г. кооперацията не е имала документ за
собственост, когато се е снабдила с констативен нотариален акт.
Позовават се на практика на ВКС, според която КНА не се ползва с
материална доказателствена сила относно констатацията за
принадлежността на правото на собственост. В случая от показанията на
свидетелите на ответниците било установено, че последните владеели
бившите конюшни поне през последните 15 години.
3
Оспорва се правото на собственост на ищците, тъй като с нотариалния
акт, с който се легитимирали като собственици, им били прехвърлени права
срещу несъществуващо парично вземане от кооперацията. Твърдението е, че
дори и да е съществувало към момента на възникването си през 2000 г., то е
било погасено по давност още към 2005 г., следователно към момента на
прехвърляне на собствеността върху процесните сгради през 2018 г. в полза
на ищците те не са били кредитори на кооперацията, тъй като не са имали
активно вземане. Твърди се също, че не може едновременно като основания
за придобиването на имота да се сочат даване вместо изпълнение и
прихващане, както сочел анализът на нотариалния акт на ищците. По тази
причина се твърди, че сделката противоречи на закона и на добрите нрави,
заобикаля закона, има невъзможен предмет, липсва съгласие, предписаната от
закона форма, основание и е привиден. И в жалбата на ответниците не са
изложени доводи за незаконосъобразност на решението по отношение на
уважените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Искането е решението да бъде отменено в обжалваните части, вместо
което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни с присъждане на разноските.
Постъпили са и отговори от двете страни на подадените въззивни жалби
с изложени доводи за тяхната неоснователност и искане решението в
съответните части да бъде потвърдено.
В жалбата на ответниците не е направено конкретно доказателствено
искане, а възражението за липса на разпределение на доказатествената тежест
е съпроводено с бланкетно искане на ответниците да се дадат указания
относно възможността да се предприемат процесуални действия по посочване
на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в П.та
инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените
указания.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивните жалби и доказателствата по делото, намира оплакванията на
страните по делото за липса на произнасяне на районния съд по чл.146, ал.1,
т.5 от ГПК за основателно. От една страна докладът по делото, извършен от
районния съд, представлява ни повече, ни по-малко пресъздаване на текста на
първоначалния и насрещния иск, както и на възраженията, направени с
писмените отговори по чл.131 от ГПК, без да са посочени относимите факти,
нуждаещи се от доказване и без да е извършено разпределение на
доказателствената тежест. От друга страна още с отговора на първоначалната
4
искова молба пълномощникът на ответниците е поставил въпроса за липса на
яснота в исковата молба дали т.нар. „кош за царевица“ представлява движима
вещ или недвижим имот и е поискал от районния съд да остави исковата
молба без движение за уточняване на този въпрос. Районният съд не само не е
предприел никакви действия за изясняване на този съществен за
разрешаването на спора между страните въпрос, но и изобщо не го е обсъдил
в първото по делото заседание, а това е направено едва с акта по съществото
на спора.
Изясняването на този въпрос е от съществено значение, тъй като
решаващите мотиви на районния съд се основават на предположението, че се
касае за недвижим имот, без обаче да са събрани доказателства, изясняващи
вида и статута на същия. Като не е отделил спорните от безспорните факти по
делото и не е разпределил доказателствената тежест, районният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение, което налага доказателствата
за изясняване на вида и статута на т. нар. „кош за царевица“ да бъдат
допуснати и събрани във въззината инстанция на основание чл.266, ал.3 от
ГПК. По тези съображения въззивният съд намира за основателно искането за
назначаване и изслушване на техническа експертиза със задача, формулирана
във въззивната жалба на ищците.
Неоснователно е искането на ответниците-жалбоподатели за даване на
принципни указания от въззивния съд за събирането на доказателства пред
тази инстанция. Съгласно т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС „За
допуснати от П.та инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във
въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от П.та
инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези
оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по
смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът
на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от П.та
инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната
инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат
предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като
неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното
решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на
указания до страните относно възможността да предприемат тези
процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които са пропуснали да извършат в П.та инстанция поради отсъствие,
5
непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла
на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези
доказателства за първи път във въззивното производство.“. Разпоредбата на
чл. 266, ал. 3 ГПК предвижда възможност във въззивното производство да
бъдат допуснати доказателства, които са поискани от страната, но
неправилно не са допуснати от първоинстанционния съд, както и
доказателства, които не са били поискани от страната поради пропуск
или грешка на съда при изготвяне на доклада по делото. Анализът на този
законов текст сочи, че за да се допуснат доказателства пред въззивния съд,
законът изисква активно поведение от страните по делото, изразяващо се във
формулиране на конкретно искане за събиране пред въззивната инстанция на
доказателства, които са били поискани пред районния съд, но не са били
допуснати поради извършено от съда процесуално нарушение или пък не са
били поискани поради наличието непълен или неточен доклад и затова
страната иска тези конкретни доказателства да бъдат събрани пред въззивната
инстанция. Във всички случаи обаче, с оглед характера на въззивното
производство, съдът следва да е бил сезиран с такова искане от страна по
делото, въз основа на което би възникнало задължението му да се произнесе
по допустимостта и относимостта на доказателствата поискани, но не събрани
от първоинстанционния съд или непоискани пред районния съд поради
неточност или непълнота на доклада. В цитираното по-горе ТР № 1/2013 г.
ОСГТК на ВКС приема, че следва да се държи сметка, че регламентацията на
доклада по делото и указанията на съда /чл. 146 ГПК/ е отражение на
съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес -
служебно начало, при което съдът съдейства на страните за изясняване на
делото от фактическа страна /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/; състезателно начало,
чиято основна характеристика е свързана с необходимостта заинтересуваните
страни да посочат фактите, на които основават исканията си, и да проведат
доказване на тези факти /чл. 8 ГПК/; осигуряване на равенство на страните
при упражняване на тези им процесуални права /чл. 9 ГПК/; създаване по този
начин на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които
са от значение за решаването на делото /чл. 10 ГПК/.
В конкретния случай жалбоподателите-ответници са се задоволили да
цитират дословно разрешението на ОСГТК на ВКС, дадено в т.2 на ТР №
1/2013 г., без да формулират конкретно искане за допускане на доказателства
пред въззивния съд, а в противоречие със състезателното начало в
гражданския процес изискват от съда да направи преценка на събраните до
6
момента доказателства в защита на техния интерес и сам да прецени какви
още доказателства са нужни, за да бъде доказана тезата на страната, в
резултат на което да й даде задължителни указания за посочване на конкретни
доказателства. Следва да се припомни, че съдът е арбитър, а не страна в
гражданския процес и не може да извършва по собствена инициатива
действия в защита интересите само на едната страна в процеса в
противоречие със състезателното начало.
В обобщение – при липсата на конкретно искане за допускане на
доказателства пред въззивния съд на основание чл.266, ал.3 от ГПК, такива не
следва да бъдат допускани дори и при наличието на допуснато от районния
съд процесуално нарушение при изготвянето на доклада по чл.146 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.266, ал.3 от ГПК
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да бъде изслушана техническа експертиза, изготвена от вещо
лице – конструктор, която след като се запознае с доказателствата по делото и
извърши оглед на място да отговори на следните въпроси:
1.Какво представлява процесният кош за царевица и с какви материали е
изграден, прикрепен ли е той трайно върху терена ? Може ли да бъде
преместен? Има ли на място сглобяем или монолитен конструктивен елемент,
който да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на коша
за царевица?
2.Представлява ли процесният кош за царевица строеж по смисъла на
ЗУТ и в коя част на поземления имот е изграден той - намира ли се в
прилежащата площ на някоя от сградите, собственост на ищците и ако „да“ на
коя или кои ?
3.Нанесен ли е кошът за царевица в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. О., общ. П. и представлява ли той техен
предмет?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж.П.И., на която да се съобщи задачата.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за вещо лице в размер на 300 лв.,
вносими от жалбоподателите-ищци по сметка на пазарджишкия окръжен съд
в едноседмичен срок от съобщението.
7
НАСРОЧВА в.гр.д. № 324/2023 г. по описа на ПОС за 14.09.2023 г. от
09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
Препис от настоящото определение, имащо характер на доклад по
делото, да се изпрати на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8