Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 16.04.2019 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.т окръжен съд Търговско
отделение
На 13.03.
2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА Т.
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Т.
т.дело
№ 387 по описа за 2017 година,
за да
се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединение искове, с правно основание чл.125,
ал.3 ТЗ и чл.133, ал.1, изр. 2 ТЗ.
При условията на чл.212 ГПК е предявен инцидентен установителен иск, с
правно основание чл.26 , ал.1 , предл. 1 ЗЗД
Производството е образувано по
искова молба предявена от Р.И.Н. *** против „Е.“ ООД - гр.С.З. с ЕИК ***, с
цена на предявените искове 100 000 лв.
Ищецът твърди в исковата молба, че е бивш съдружник в ответното
дружество „Е.“ ООД - гр.С.З..
Посочва, че още от създаването на дружеството през 2002г., регистрирано
по ф.д.№1350/2002 г. на С. Окръжен съд, същият е притежавал 17 дяла на стойност
по 100.00 лв. (1700.00 лв.) от общия капитал на дружеството - 5100.00 лв.,
разпределен в 51 броя дялове.
Дружеството с ограничена отговорност било създадено от трима съдружника
- ищеца Р.И.Н., П.Х.П. и Я.Г.Д..
Една година след регистрацията на ответното дружество от 2003 г. до м.
10.2015 г., ищецът твърди, че е бил и Управител на същото.
Основната дейност на дружеството била свързана с продажба и доставка на
енергетични стоки и материали, ВиК-материали и строително-монтажни дейности,
изпълнения на обществени поръчки към енергийните предприятия, Е. - П., ТЕЦ-ове
и др. обекти в С.З. и страната.
Ищецът твърди, че като единствен специалист - електроинженер от
съдружниците в дружеството, основно само той се е занимавал с дейността на
фирмата, като поемал отговорност за участие в обществени поръчки, подписване на
договори, договаряне с контрагенти, организацията на работата в двата магазина
на фирмата, обекти,служители и офис на дружеството.
Сочи, че съдружникът П.П. не се е занимавал конкретно с определени
дейности на дружеството, а съдружничката Я.Д. фигурирала като съдружник в
дружеството само по документи, като поставено лице на сина си С.А..
От 2012 г. до 2015 г. „Е.“ ООД участвало последователно в две големи
обществени поръчки към „Е. – П.“, като ищеца като управител подготвял
предложенията, договарял цените и подписвал Договорите за изпълнение, като
последния договор с „Е.“ подписал през месец август 2015 г. на стойност 1 500
000.00 лв. и срок на изпълнение 2 години.
Точно тази обществена поръчка и подписан договор влошил крайно
взаимоотношенията на съдружниците, поради факта, че „Е. П.“ изисквал да се
плати банкова гаранция при подписването на стойност 25 000лв.
Посочва, че към този момент дружеството нямало толкова пари и
Управителят Н. искал от останалите съдружници да съберат по равно сумата, за да
подпише договора.
Съдружниците П. и Д. отказали и той бил принуден да вземе сумата назаем
от партньори, с които е работил, за да осигури договора с „Е.“ и дейността на
фирмата за следващите две години.
Ищецът сочи, че внесъл банковата гаранция, подписал договора с „Е. – П.“
и малко след това получил покана от съдружниците си за свикване на Общо
събрание на дружеството.
С Протокол на проведено ОС на „Е.“ ООД от 09.10.2015 г. се взело
решение за отстраняване на Р.Н., като Управител на „Е.“ ООД, като никой от
останалите двама съдружници не желаел да бъде избиран за Управител и решили и
избирли за такъв един от служителите в магазина, а именно Асен Асенов.
След датата на проведеното ОС (09.10.2015 г.), ищецът бил принуден
поради стеклите се обстоятелства и влошени взаимоотношения в Дружеството, на
основание чл.125, ал.2 от ТЗ с молба - предизвестие със задна дата от
01.09.2015 г. да уведоми ОС на съдружниците на ответното дружество за
намерението си да прекрати съдружието си и да продаде собствените си дялове на
оставащите двама съдружника - П.П. и Я.Д., като молбата била връчена на
съдружниците на 01.09.2015 г.
С Протокол на ОС на „Е.“ ООД от 03.12.2015 г. т. 2, Общото събрание
взело решение и освободило Р.Н. от членството му в съдружието.
Въпреки влошените взаимоотношения в съдружието, ищецът получил устното
уверение от П.П., че за всяка преведена сума по фактура от "Е. П.“ във
връзка с подписания договор за 1 500 000 лв., ще получава процент, с който
ще бъде възмезден труда му в Дружеството и заслугата му за спечелената
обществена поръчка, с която осигурил работа на Дружеството за следващите две
години.
С два договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015 г.,
ищецът продал собствените си 17 (седемнадесет дяла) - всеки на стойност по 100 лв.
на другите двама съдружници - П.П. и Я.Д..
Решението на ОС на „Е.“ ООД от 03.12.2015 г. било вписано, като нови
обстоятелства в Агенцията по вписвания - Търговски регистър под №
20151216174331.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 от Търговския закон
имуществените последици от прекратяване участието на съдружник в дружеството се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването.
Налице бил фактическия състав за възникване на правото на ищеца да иска
да получи стойността на дружественият си дял, а именно: прекратяване на
членството му в „Е.“ ООД и дружеството не е изплатило доброволно стойността на
дружествения му дял към 31.12.2015 г. (края на месеца, през който е станало
прекратяването).
Съгласно разпоредбата на чл.133,ал.1, изр.2 от ТЗ бившият съдружник в „Е.“
ООД - Р.Н. имал право и на част от печалбата на дружеството, съразмерно на
дяловете му.
Посочва, че правото на дивидент е имуществено право свързано с
притежаваните от съдружника дружествени дялове в капитала на дружеството.
Прехвърлянето на дружествените дялове водело до прекратяване на
членството на съдружника в дружеството. Към датата на прехвърлянето на дяловете
(04.12.2015 г.) техните приобретатели /купувачи/ не можели да се легитимират,
като титуляри на правото на вземане на дивидент за предходна година, тъй като в
договорите за прехвърляне на дружествените дялове липсвала изрична уговорка, че
дивидентът за изминал период е предмет на продажбената сделка.
Посочено е, че съгласно договореното в Дружественият договор на „Е.“
ООД от 28.12.2007 г. - Раздел V, чл.11, б.„д“- съдружниците приели, че: всеки
съдружник има право да получава полагащата му се печалба пропорционално на
дяловото му участие, както и приели, че с прекратяване на членството на съдружник
(чл. 14, ал.2), “имуществените отношения с напуснал съдружник се уреждат въз
основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който съдружника е
прекратил членството си.”
В Раздел VII, чл.19, изр.2 от Дружествения договор, съдружниците на „Е.“
ООД, приели ” печалбата да се разпределя между съдружниците, като дивидент,
съобразен с техния дял.”
Твърди се, че дружеството „Е.“ ООД приело годишния отчет и баланса и не
е разпределило печалбата за 2014 г. и за 2015 г., както и не е изплатило дивиденти
до момента на прехвърляне на дяловете, поради което следвало, че правото да
получи дивидент за 2014 г. и 2015 г. е на съдружника прехвърлил дяловете си
през 2015 г., а не на приобретателите на дружествените дялове.
Ищецът сочи, че няма достъп до счетоводството на ответното дружество и
базирайки се на публикувания в Търговския регистър за 2015 г. ГФО на „Е.“ ООД,
счита, че стойността на дружественият му дял към 31.12.2015 г. (края на месеца
през който е станало прекратяване на съдружието) е в размер на 50 000
(петдесет хиляди лв.), както и че дивидента от неразпределена печалба за 2014г.
и 2015 г. е в размер на 50 000 (петдесет
хиляди лв.).
Моли съда, да осъди „Е.“ ООД – гр.С.З. да му заплати сумата от
50 000 лв., представляваща равностойността на дружествения дял, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба и сумата от 50 000 лв., представляваща дивидент
от неразпределена печалба за 2014 и 2015 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание от 13.03.2019 г. ищецът е направил изменение
на иска, както следва: да се постанови решение, с което да бъде осъдено „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., кв. *** да заплати на Р.И.Н., ЕГН ********** сумата от 32 640
лв., представляваща паричната равностойност на дружествения дял, съгласно чл.
125, ал. 3 от ТЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание от 13.03.2019 г. процесуалният представител на
ищеца е направил отказ от иска по чл. 133, ал. 1, изр. 2 от ТЗ. Поради това
съдът следва да прекрати производството по предявения иск от Р.И.Н. против „Е.“
ООД за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща дивидент
от неразпределена печалба за 2014 и 2015 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита
предявените два обективно съединени иска за допустими, но напълно
неоснователни, неясно мотивирани и недоказани, като излага следните
съображения:
По отношение на иска по чл. 125, ал. 3 от ТЗ ответникът посочва, че
ищецът с молба - предизвестие от 01.09.2015 г. е уведомил съдружниците, че
желае да прекрати съдружието си и да продаде собствените си дялове на
оставащите двама съдружника П. и Д., като същата била връчена на другите двама
съдружника на 01.09.2015 г.
С решение обективирано в Протокол на Общото събрание на „Е.“ ООД от
03.12.2015 г., на което съдружника Н. присъствал лично, същият бил освободен от
членство в дружеството.
С два Договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015 г.
с нотариална заверка на подписите, е продал собствените си 17 /седемнадесет
дяла/ на другите двама съдружника.
Считал, че „стойността на дружествения му дял към 31.12.2015 г. (края
на месеца през който е станало прекратяване на съдружието) е в размер на 50
000.00 лв.“ базирайки искането си на публично оповестения Годишен финансов
отчет /ГФО/ за 2015 г. на „Е.“ ООД гр.С.З. в Търговския регистър.
Ответникът сочи, че няма спор относно фактите, като според него спорно останали ли са неуредени имуществени
отношения между бившия съдружник Р.Н. и настоящите такива П. и Д. предвид
обстоятелството, че след прекратяване на съдружието, Н. продал дружествените си
дялове на другите двама съдружника, като сам доброволно и свободно определил
цената на всеки един от тях, както и предвид обстоятелството, че отправяйки
молба-предизвестие от 01.09.2015 г. до другите
двама съдружника, Н. изрично декларирал, цит: „.
. . отношенията, ми с дружеството са уредени изцяло и нямам претенции във връзка
с прекратяване на членството ми, като при освобождаването ми ще продам
собствените си 17 (седемнадесет) дяла всеки на стойност по 100.00 лв., както
следва: 9 (девет) дяла на стойност 900.00_ лв. на съдружника П.Х.П. и 8 (осем)
дяла на съдружника Я.Г.Д.."
Счита, че безспорно в случая, от Н. било реализирано потестативното му
право по чл.125, ал.2 ТЗ да прекрати членството си, чрез отправяне на писмено
предизвестие за напускане на дружеството, което е станало автоматично след
изтичане на законовия срок.
Като последица от упражняване на това право, всички имуществени
отношения, представляващи съвкупност от стойността на дела му в капитала на
дружеството /чл.120 ТЗ/ и дела му в имуществото на дружеството /чл.127 ТЗ/, били
уредени доброволно и при взаимно съгласие от една страна сключвайки двата
договора - Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015г. с
peг.№4900 на Нотариус Р.П., между бившия съдружник Н. и съдружника Я.Д. и
Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015г. с peг. №4899
на Нотариус Р.П., между бившия съдружник Н. и съдружника П.П., имащи за предмет
стойността на дела му в капитала на дружеството и от друга страна извличайки
информация от неговата декларация, че отношенията му с дружеството са уредени
изцяло и няма претенции, имащи за предмет дела му в имуществото на дружеството,
поради което и ответникът намира предявения иск по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ
за недоказан и напълно неоснователен.
Посочва, че съгласно чл.3 на двата Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове, между бившия съдружник Н. и съдружника П.П., страните са се
съгласили подписвайки договорите всички имуществени отношения на дружеството с
бившия съдружник Р.Н., както по отношение на „гореописаните дялове“, така и
тези „възникнали при или по повод участието в дружеството“ и са уредили отношенията си и „страните нямат
каквито и да било претенции до тези поводи един към друг", т.е. и на това
основание предявения иск по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ бил недоказан и напълно
неоснователен.
За прецизност споменава, че реда за уреждане на тези имуществените
отношения е различен в хипотезата на прекратено съдружие поради изключване /чл.125,
ал.1, т.2 от ТЗ/ и това на съдружник, прекратил членственото си правоотношение
с писмено предизвестие /чл.125, ал.2 от ТЗ/, респ. поради прехвърляне на
дружествен дял. Във втората хипотеза цената на дружествения дял се определяла
свободно по договаряне и не било необходимо нито изготвянето на междинен
баланс, нито било необходимо определяне размера на дружествените дялове да
става при хипотезата на чл.125, ал.3 ТЗ, като в тази насока посочва съдебна
практика.
Предвид изложеното по отношение на иска по чл.133, ал.1, изр.2 от ТЗ,
също нямало спор относно фактите, като според
ответника, ищецът напълно неоснователно претендирал изплащане на част от
неразпределена печалба /дивидент/ на „Е.“ ООД, гр.С.З. за 2014 г. и 2015 г.
Спорният въпрос бил дали на прекратилия съдружието съдружник се дължи
дял от подлежащата на разпределение печалба (дивидент), формирана в периода
преди прехвърляне на правата му, ако това му право не било изрично включено в
договора по чл.129 ал.2 ТЗ.
Сочи, че съгласно константната съдебна практика, няма спор че правото
на част от печалбата на дружеството с ограничена отговорност е от общите
имуществени права на съдружниците и е условно субективно право, тъй като се
поражда само при условие, че е налице печалба.
По своята същност то било облигационно субективно право на вземане
срещу дружеството, което възниквало при сбъдване на три факта, а именно да е
настъпило изтичане на съответната финансова година, да е приет годишния отчет и
баланса на дружеството, заверени от дипломиран експерт-счетоводител и на трето
място да е налице решение на ОС на съдружниците за разпределяне на
реализираната балансова печалба и нейното изплащане. В тази връзка посочва
съдебна практика.
Предвид публично известните, респективно налични доказателства, а
именно Счетоводен баланс към 31.12.2014г.на „Е.“ ООД, гр.С.З. и Счетоводен
баланс към 31.12.2015г.на „Е." ООД, гр.С.З., и двата съставени и заверени
от счетоводителя П.С.В., било безспорно, че от трите изискуеми кумулативни
факта два били налице, като ищецът Р.Н. не навеждал доказателства за изпълнено
трето условие, а именно да е налице решение на общото събрание на съдружниците
на „Е." ООД, гр.С.З. за разпределяне на реализирана от дружеството балансова
печалба и нейното изплащане, поради което счита, че и иска чл.133, ал.1, изр.2
от ТЗ е напълно неоснователен, респективно и иска за лихви по чл.86 от ЗЗД.
Ответникът моли съда, да отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани, предявените искове от Р.И.Н. срещу „Е." ООД с ЕИК:***, гр.С.З.
и му присъди направените разноски по
делото.
С допълнителната искова молба, ищецът взема
становище по направените от ответника възражения.
Оспорва изцяло изложеното в отговора на „Е.“ ООД и допълва, че в
исковата си молба е посочил и приложил, като писмено доказателство молба -
предизвестие от 01.09.2015 г., с която е
заявил, че иска да бъде прекратено съдружието му в „Е.“ ООД. Това било
потвърдено и в отговора на ответника.
Срокът за предизвестие, съгл. чл.125, ал.2 от ТЗ започнал да тече на
01.09.2015 г. и същият е изтекъл на 01.12.2015 г.
По този начин настъпило автоматичното прекратяване на членството му в
ответното дружество.Този факт бил безспорен по делото.В този смисъл посочва
Решение № 230 от 30.11.1995 г. по ф.д. №21/1995 г.,V г.о. ВСС.Счита,че
участието му в Общото събрание на „Е.“ ООД от 03.12.2015 г. не е било
задължително, тъй като фактически членските му отношения са били прекратени и той е нямал никакви права, като съдружник, нито
да гласува, нито да се вземат решения от ОС спрямо него като бивш съдружник,
поради което сочи, че Решенията на ОС на ответното дружество взети на
03.12.2015 г. не могат да предизвикат правни последици спрямо него.
Следвало било Общото събрание да разпредели дяловете на напусналия
съдружник между своите членове.
Ищецът счита, че към този момент (03.12.2015 г.) не е следвало да бъде
задължаван от ОС да прехвърли своите дружествени дялове.
На 03.12.2015 г. качеството му на съдружник вече е било прекратено.
Изявленията му, които били записани в молбата - предизвестие за
напускане от 01.09.2015 г., както и в Протокола от Общото събрание от
03.12.2015 г. счита, че следва да се приемат, че се отнасят единствено по
отношение на членските му правоотношения.
Към момента на провеждането на това Общо събрание, ищецът сочи, че вече
е бил в много обтегнати и влошени отношения със съдружника П..
Твърди, че другият съдружник - Я.Д. фигурирала само юридически, като
зад нея стоял синът й - С.А.. Същата никога не била работила в и за
Дружеството, не присъствала на Общи събрания или събития, само подписвала
представените й документи, като на много от тях била подписана от синът й.
В последващите седмици след събранието, отношенията на ищеца с двамата
крайно се влошили, като се стигало и до закани и заплахи срещу него, поради
което решил и им заявил, че желае да напусне съдружието в „Е.“ ООД.
Ищецът посочва, че молбата му за напускане била изготвена от П. през
м.ноември със задна дата от 01.09.2015 г.
Заявява категорично, че цитираният текст в молбата му от 01.09.2015 г.,
както и в отговора на ответното Дружество, а именно: „...отношенията ми с
дружеството са уредени изцяло и нямам претенции във връзка с прекратяване на
членството ми“, не отговарял на действителността.
Твърди, че не отговаря на действителността и цитираната от ответното
дружество в отговора в т.3 от двата Договора за покупко-продажба на дружествени
дялове от 04.12.2015 г., а именно: цитира:".....,че с подписвайки
договорите всички имуществени отношения на дружеството с бившия съдружник са
уредени".
Оспорва изложеното становище на ответното дружество по отношение
тълкуването на чл.125, ал.3 от ТЗ и съпоставянето му с хипотезата касаеща
изключването на съдружник, като счита същото за погрешно и цитираната съдебна
практика на ПАС за изцяло неотносима към спора. Търговския закон не поставял в
по-неблагоприятно положение напускащия съдружник от изключения, тъй като се
прилагали едни и същи разпоредби на ТЗ.В този смисъл била и постоянната
практика на ВКС.
По отношение договорите за покупко-продажба
на дружествени дялове от 04.12.2015г. счита, че същите по-скоро са свързани с
разпределението на дяловете спрямо другите съдружници и че той не е имал нищо против
това разпределение.
Относно продажната цена на дружествения дял в договорите били вписани
номиналната стойност на дела (100 лв. за 1 дял).
По-късно ищеца узнал, че това е незаконосъобразно и противоречи на
чл.125,ал.3 от ТЗ, поради което се явявало нищожно.
Освен това, стойността на един дял не била такава, каквато е посочена в
договора, а тя се определяла от нарочен счетоводен баланс.
В случая, посочва, че това е счетоводния баланс за 2015 г., тъй като
прекратяването на членството е станало на 01.12.2015 г. В този смисъл сочи
Решение № 515/20.03.2002 г. по гр.д. №1312/2001 г.,V г.о. на ВКС.
Тези два договора за покупко-продажба на дружествени дялове, съгл.
чл.26 ,ал.1 от ЗЗД били сключени в противоречие на закона и се явявали нищожни
и не можело да предизвикат правни последици.
Освен това, сключването на тези договори станало, когато ищеца вече не
е имал качеството на съдружник към 04.12.2015 г.
За прогласяването на нищожността на тези договори предявява и прилага
към настоящата допълнителна искова молба Инцидентен установителен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Счита, че е налице правоотношение, което е обуславящо (преюдициално)
спрямо предявените искове.
Счита, че съгласно чл.125,ал.3 от ТЗ, пазарната стойност на
дружественият дял предмет на нищожната продажба, следва да бъде определен от
заверения и публикуван Счетоводен баланс за 2015 г. на ответното дружество,
както и от поисканата с исковата молба счетоводно-икономическа експертиза.
Ищецът посочва, че от този баланс напълно се доказва претенцията му за уреждането
на имуществените отношения по чл.125, ал.3 от ТЗ в размер на 50 000 лв..
В тази връзка, моли да се има предвид счетоводния баланс за 2015, както
и заключението на вещото лице.
Добавя към първоначално подадената искова молба, че прекратяването на
членството му в Дружеството и освобождаването му, като Управител на същото, са
в резултат на преднамереното отношение на другите двама съдружници, което било
тясно свързано и със спечелената в резултат на работата му обществена поръчка,
с оглед да бъде лишен от икономическата изгода.
Добавя, че в качеството си на Управител и съдружник бил единствения
специалист в областта на енергетиката и положил през годините изключително
големи усилия за работата на дружеството по множество спечелени обществени поръчки,
договори и клиенти, които били изключително изгодни за дружеството. Именно това
било в основата на много лошите отношения между ищеца и останалите съдружници,
при което се стигнало до закани, заплахи и други драстични действия.
В тази насока двамата съдружника се възползвали от по-големия дял от
капитала на дружеството, което им дало право да вземат решения.
Относно иска за дивидент от неразпределена
печалба за 2014 и 2015 г., ищецът счита, че се касаело за постигнат стопански
резултат за 2014 и 2015 година, за който той имал изключителен принос и в
качеството му на Управител и съдружник. Твърди, че през този период
успешно е ръководил дружеството, в
резултат на което е постигнатата печалба.
Касаело се до неразпределена печалба през периода, през който е бил
съдружник и съобразно притежаваните от него дялове имал право да получи
съответната печалба.
Посочва, че в разпоредбата на чл.133 от ТЗ действително е предвидено да
се разпределя между съдружниците определена от Общото събрание част от
печалбата. Смисълът на закона бил да се оставя резерв на дружеството във връзка
с бъдещата му работа. В процесния случай членството му в дружеството, било
прекратено на 01.12.2015 г., следователно ищецът вече нямал качествата на
съдружник и нямал права върху бъдещата дейност на дружеството и нямал
задължения от дела на неговата печалба да се отделя резерв в полза на
останалите двама съдружници.
Ето защо счита, че правата му върху неразпределената печалба през
посочения период следвало да бъдат изцяло, а не частично изплатени. Аргументира
се с разпоредбата на чл.133, ал.1 от ТЗ.
Твърденията в отговора, че следвало да са налице посочените три
предпоставки, за да се изплати неразпределената печалба за минало време, се
отнасяли само и единствено за съдружниците, които участват в дружеството. Това
не се отнасяло за напуснал съдружник, който имал право да получи печалба за
минало време, съобразно дяловете, които е притежавал.
В отговора си ответното дружество фактически не оспорвало предявения
размер за неразпределената печалба.
В отговора си „Е.“ ООД повратно тълкувал Решение № 226 от 19.02.2014 г.
по т.д. № 727/2012 г.на ВКС, като изтъквал,че органът,който е оправомощен да
взема решение за разпределение е Общото събрание.
Сочи, че изрично ВКС приема, че: „ В случай,че прехвърлителят не е
реализирал възникналото си вземане към дружеството и не го е отстъпил с
договора по чл.129, ал.2 от ТЗ на приобретателя, то принадлежи нему..“
ВКС приемал, че неразпределената печалба се запазва в полза на
съдружниците за минали периода и се разпределя с Решение на ОС по чл.137, чл.1,
т.3 от ТЗ,
В настоящия случай се касаело за неразпределена печалба и за напуснал
съдружник, който имал право да получи неразпределена печалба за минало време.
Постъпил е допълнителен отговор от ответника „Е.“ ООД, в който
заявява, че няма спор, относно обстоятелството, че ищеца е депозирал пред ОС на
дружеството молба-предизвестие от 01.09.2015 г., с която уведомил съдружниците,
че желае да прекрати съдружието си и да продаде собствените си дялове на
другите двама съдружника П. и Д..
Нямало спор и относно факта, че тази молба е връчена на другите двама
съдружника на 01.09.2015 г.
Нямало спор и относно обстоятелството, че след изтичане на минимално
предвидения тримесечен законов срок на 01.12.2015 г., за Р.Н. като съдружник е
настъпило автоматично прекратяване на съдружието, поради което намира за
безпредметно цитиране на съдебна практика от страна на ищеца.
Посочва, че няма спор и относно обстоятелството, че на 03.12.2015г. е
проведено Общото събрание на съдружниците на „Е.“ ООД, на което е присъствал Р.Н.,
както и че са приети две решения, едното касаещо прекратяване членството му
като съдружник, а второто относно приемане на изменения дружествен договор. Тъй
като прекратяване на членството на Н., като съдружник е настъпило два дни преди
това, то характера на решението на ОС имало смисъл на потвърждение на
настъпилото обстоятелство, като в тази връзка другите двама съдружника заявили,
че „няма пречка“ Р.Н. да бъде освободен.
По отношение на желанието на бившия съдружник да продаде дружествените
си дялове по начин, който той сам определял, т.е. без да бъде задължен от
Общото събрание на дружеството, другите двама съдружника също заявили, че „няма
пречка“, т.е. Р.Н. можел да продаде собствените си дялове, когато и както сам
реши.
Намира, че няма спор и относно обстоятелството, че решенията на Общото
събрание на съдружниците на „Е.“ ООД, проведено на 03.12.2015 г. нямат
задължителна сила и не предизвикват правни последици за бившия съдружник, като
те имали характер на препотвърждаване на настъпили вече обстоятелства относно
прекратеното членство, съгласие от страна на другите двама съдружника, бившия
съдружник да уреди имуществените си отношения, както сам намери за добре и
задължавали само и единствено управителя на дружеството да подготви и внесе
промени в дружествения договор, както и да инициира производство по вписване на
новонастъпилите обстоятелства в АВ-ТР.
Твърди се, че изцяло неоснователно е твърдението на ищеца, че е бил
„задължаван от ОС да прехвърля своите дружествени дялове" с решение прието
от Общото събрание на съдружниците на „Е.“ ООД, проведено на 03.12.2015 г.
Посочва се, че същият е бил наясно, че тези обстоятелства подлежат на
вписване в АВ-ТР и ако е имал претенции за неправилност на приетите решения от
Общото събрание на съдружниците на „Е.“ ООД проведено на 03.12.2015 г., е
разполагал с възможността да възрази по съответния законово уреден ред, като се
противопостави на вписването на тези обстоятелства, което безспорно не е
сторил.
Единственият нов елемент в допълнителната искова молба било изложено становище
на ищеца, че двата Договора за покупко-продажба на дружествени дялове от
04.12.2015 г., между бившия съдружник Н. и съдружниците Я.Д. и П.П. били
нищожни, поради сключването им в противоречие с чл.125, ал.3 от ТЗ.
Ответникът сочи, че реда за уреждане на имуществените отношения е
различен в хипотезата на прекратено съдружие поради изключване /чл.125, ал.1,
т.2 от ТЗ/ и това на съдружник, прекратил членственото си правоотношение с
писмено предизвестие /чл.125, ал.2 от ТЗ/, респ. поради прехвърляне на
дружествен дял. Във втората хипотеза (поради прекратено съдружие с писмено
предизвестие) цената на дружествения дял се определяла свободно по договаряне и
не било необходимо нито изготвянето на междинен баланс, нито било необходимо
определяне размера на дружествените дялове да става при хипотезата на чл.125,
ал.3 ТЗ. Намира, че сочената съдебна практика от ищеца в конкретния случай е
приложима до толкова, че разглеждала хипотеза на напускане на съдружник и
правото му да получи дружествения си дял.
Счита, че правните изводи на съда постановил това решение са изцяло
несъотносими към конкретния спор, поради обстоятелството, че напусналия
съдружник Р.Н. е уредил изцяло имуществените отношения с дружеството,
постигайки консенсус с другите съдружници и сключвайки двата Договора за
покупко-продажба на дружествени дялово от 04.12015г., получавайки от една
страна цената на своите дялове така, както сам е определил, а от друга
доброволно и в съответствие с чл.3 договорите е постигнал съгласие, че „с
договора се уреждат напълно и окончателно всички имуществени отношения между
страните по отношение на гореописаните дялове и продажбата им, както и всички
имуществени отношения между тях, възникнали при или по повод участието в
дружеството и страните нямат каквито и да било претенции по тези поводи един
към друг."
Счита, че ищецът добре осъзнавал липсата на основание да иска изплащане
на дружествените му дялове на стойност общо в размер на 50 000 лв. при
действието на двата Договора за покупко-продажба на дружествени дялове от
04.12.2015 г., поради което излагал становище за тяхната нищожност поради
сключването им в противоречие с чл.125, ал.3 от ТЗ и с инцидентен установителен
иск искал прогласяване на нищожността им.
Искането за прогласяване нищожността на двата договора, действително
било преюдициално, поради което въпреки, че го намира за напълно неоснователно,
то било допустимо, поради което нямало пречка процеса да протече по този ред.
Моли съда, да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените
искове. Претендира за направените разноски по делото.
Депозираният инцидентен установителен иск по реда на
чл.212 ГПК от ищеца е срещу ответното дружество „Е.“ ООД, П.Х.П. – съдружник в „Е.“
ООД и Я.Г.Д. – съдружник в „Е.“ ООД. Ищецът е изложил обстоятелства, че е бил
съдружник и управител на ответното дружество до м.декември 2015г. и че поради
напускане на 01.12.2015г. е прекратено членството му в дружеството.
Посочва, че на 04.12.2015г. пред нотариус Р.П. е сключил с останалите
двама съдружници П.П. и Я.Д. договори за продажба на дружествени дялове на
номиналната им стойност, като на първия продал 9 дяла на стойност 900 лв., а на
втория – 8 дяла на стойност 800 лв.
Счита,че тези два договора за покупко-продажба са свързани с
разпределението на дяловете спрямо другите съдружници и той не е имал нищо
против това разпределение. Относно продажната цена на дружествения дял в
договорите били вписани номиналната стойност на дела (100 лв. за 1 дял).
По-късно узнал, че това е незаконосъобразно и противоречи на
чл.125,ал.З от ТЗ,поради което се явявало нищожно.
Освен това, стойността на един дял не била такава, каквато е посочена в
договора, а тя се определяла от нарочен счетоводен баланс, като в случая това
бил счетоводния баланс за 2015 г., тъй като прекратяването на членството е
станало на 01.12.2015 г., като посочва съдебна практика.
Твърди, че тези два договора за покупко-продажба на дружествени дялове,
съгл. чл.26, ал.1 от ЗЗД са сключени в противоречие на закона и се явяват
нищожни и не могат да предизвикат правни последици.
Освен това, сключването на тези договори станало, когато той вече не е
имал качеството на съдружник към 04.12.2015 г.
Тези договори противоречали на закона и не била посочена реалната
действителна стойност на дела му, а само нейната номинална стойност.
Счита,че са налице данни и доказателства, че двата Договора за
покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015 г. са сключени в явно
нарушение на чл.125,ал.3 от ТЗ и чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Посочва, че нищожността на тези договори е свързана със споровете по
чл.125,ал.3 и чл.133,ал.1 от ТЗ.
Моли съда, да постанови решение, с което да прогласи нищожността, съгл.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, както следва:
На Договор за покупко-продажба на дружествени дялове, сключен на
04.12.2015 г. между Р.И.Н. и П.Х.П., нотариално заверен пред Нотариус Р.П.,
рег. № 410 на Нотариалната камара;
На Договор за покупко-продажба на дружествени дялове сключен на
04.12.2015 г. между Р.И.Н. и Я.Г.Д., нотариално заверен пред Нотариус Р.П.,
рег. № 410 на Нотариалната камара;
Претендира за направените по настоящия иск разноски.
В законния срок ответниците „Е.“ ООД, П.Х.П. и Я.Г.Д.
са депозирали отговор на инцидентния установителен иск, в който вземат
становище, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан по следните
съображения:
Посочват разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ и считат, че в конкретния
случай спорния въпрос е тази норма, приложима ли е по отношение и на двете
хипотези, тази на чл.125, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
Прекратяване членството на Н., като съдружник в „Е." ООД гр.С.З. е
станало при условията на чл.125, ал.2 ТЗ, като същия е реализирал
потестативното си право, чрез отправяне на писмено предизвестие за напускане на
дружеството, което е станало автоматично след изтичане на законовия тримесечен
срок на 01.12.2015 г., каквато била и сравнително константната съдебна
практика.
Сочат, че действително, след тази дата, същият вече не е имал
качеството на съдружник, но е разполагал с възможността да реализира законовото
си право и в съответствие с разпоредбата на чл.125, ал.3 от ТЗ да иска уреждане
на всички имуществени последици с „Е." ООД, като съвкупност от стойността
на дела му в капитала на дружеството, съгласно чл.120 от ТЗ и дела му в
имуществото на дружеството, съгласно чл.127 от ТЗ, включително и въз основа на
счетоводен баланс към края на месец декември 2015 г.
Не се спорело, че същият в качеството си на бивш съдружник е разполагал
с това законово право, също така считат, че нямало спор и относно
обстоятелството, че същият, именно в качеството си на продавач, е решил да
уреди отношенията си с „Е." ООД, като е предложил при взаимно съгласие с
другите двама съдружника, всички имуществени последици да бъдат уредени
договаряйки, респективно подписвайки двата Договора за покупко-продажба на
дружествени дялове от 04.12.2015г., както със съдружника Я.Д., така и със
съдружника П.П..
Считат, че това негово решение не само е логично, но е изцяло в негова
полза, тъй като кореспондирало с всички
факти и обстоятелства към този момент, а желанието му да напусне дружеството,
действително било мотивирано от влошена комуникация и отношения с другите двама
съдружника, които вече са били отправили писмено запитване до него в качеството
му на управител, за липса на значителен финансов ресурс от сметките и касата на
дружеството.
На 09.10.2015 г. Общото събрание на съдружниците, след обсъждане на
лошото финансово състоянието на дружеството, както и начина му на управление,
приело решение, по силата на което Р.И.Н. бил освободен като управител и му
било отнето правото да се разпорежда с банковите сметки и активи на
дружеството.
На това събрание съдружника П., предложил „Управителя Р.Н. да даде
отчет за изминалия период" /стр.2 от Протокол от ОС на „Е." ООД от
09.10.2015 г./
Тъй като Н., категорично отказвал да направи какъвто и да е отчет за
състоянието на дружеството, включително и за констатираните значителни
финансови несъответствия, от страна на другите двама съдружника П. и Д., до
него в писмена форма била отправена Покана от съдружниците П. и Д. до
управителя Р.Н. от 02.11.2015 г., в която настоявали - управителя Н., да даде
обяснение относно множество факти, подробно изброени в поканата и навеждащи на
обосновано съмнение за значителни финансови злоупотреби.
В тази връзка, в т.І на поканата до управителя Р.Н., се искало
обяснение за липсващи общо 59 400,00 лв. отчетени като внесени в банка, като по
никоя от сметките на дружеството не бил регистриран такъв приход, както липсата
на документ за внасянето им, в т.ІІ се искало обяснение за изтеглени от
сметките на дружеството 278 100 в периода 2011 - 2013 г., за които също не
ставало ясно с каква цел и за какво са били ползвани, в т.III на запитването,
от Н. било поискано обяснение, защо като управител на „Е.“ ООД с фактура
№********** от 10.01.2011 г. е превел сумата от 11 882,00 лв. на „Р.“ ООД, в
което съдружници били адв.В.З. /процесуален представител на ищеца/ и синът й С.З.З.
- управител на „О.“ ООД - гр.П., без да била извършена услуга или продадена
стока от страна на „Р." ООД.
Именно обстоятелството, че другите двама съдружника в края на 2015 г.
констатирали изключително влошено финансово състояние на дружеството и
извършвайки проверка на дейността на управителя при разпореждане с парите на
дружеството, констатирали значителни финансови несъответствия, за които Н. не
желаел да даде каквито и да е обяснения, ги принудило, както да искат от него
обяснения, така и да предприемат действия за освобождаването му като управител,
а настоятелните им искания за обяснение къде са липсващи средства, както от
сметките, така и от касата на дружеството е било възприето от Н., като „заплахи
и закани“.
Тъй като от една страна в този период за съдружника Н. течал
тримесечния срок, предвид депозираната - от него Молба-предизвестие от
01.09.2015 г., а от друга е дължал обяснение на другите двама съдружника за
значителните финансови несъответствия по сметките на дружеството станали по
време на неговото управление, респективно с негово знание и действия, същия в
качеството си на продавач, предложил на другите двама съдружника да уредят
изцяло отношенията си. Посочват съдебна практика.
Молят съда, да постанови решение, по силата на което да бъде оставен
без уважение и отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, предявения
инцидентен установителен иск, като претендират и за направените разноски по
делото.
Постъпила е допълнителна искова молба по инцидентен
установителен иск, с която ищецът оспорва твърденията на ответниците, като
неверни и неточно цитирани.
Твърди, че видно от Протокол за проведено ОС на „Е." ООД на
09.10.2015 г., стр.2 от Протокола, че по първа точка от ДнЕ.ия ред на събранието
собственоръчно е написано от протоколиста на ОС, че: „Управителят Р.Н. даде отчет за
изминалия период“.
Никъде не се четяло в Протокола от това ОС посоченото от ответниците, а
именно, че ответника П. е предлагал на управителя Н. да даде отчет на изминал
период. Даже не ставало ясно за кой изминал период ставало въпрос, тъй като
ищеца бил управител на дружеството от близо 15 г.
Посочва, че видно от приетия Дневен ред на Общото събрание липсвала
точка, по която да се иска и обсъжда от съдружниците, управителят на
дружеството да даде отчет за състоянието на същото и за т.н. от тях
"значителни финансови несъответствия".
Заявява, че счита за голословни и несъстоятелни твърденията на
ответниците, че са констатирали "изключително влошено финансово състояние
на дружеството" и че същите са неверни и не са подкрепени с доказателства.
Заявява, че на 09.09.2015 г., като управител на „Е." ООД, след
като участвало дружеството в обществена поръчка обявена от „Е.", в
качеството му на преговарящ и управител е подписал Договор №
**********/09.09.2015 г за сумата от 1 381.654.00 лв. без ДДС.Видно било от
чл.9, ал.4 от този Договор, че дружеството „Е." ООД е платило на
07.09.2015 г. 1% банкова гаранция за изпълнение върху сумата по договора, което
само по себе си било доказателство, че фирмата е била с финансови възможности
противно на твърденията на ответниците, че са констатирали „влошено финансово
състояние".
Ищецът твърди, че след подписването на този договор, ответниците са предприели срещу него кампания с всички
възможни средства, за да го принудят да напусне дружеството и да се възползват
от вече подписания Договор с Е., който им гарантирал работа и пари за
следващите две години.
Относно приложената към отговора на ответниците Покана за даване на
обяснения, счита отново изложеното от ответниците за голословно и неподкрепено
от доказателства, с които да защитят твърденията си.
Ищецът твърди, че никога не е получавал въпросната Покана. Същата
била адресирана до него, до адреса му в
с.М.В., община С.З., а в същото време било видно от стр.2, че е положен неговия
подпис и на двамата ответника (Д. и П.).
Заявява, че това не е негов подпис, както и, че не е полагал подпис и в
празното поле под поканата. Твърди, че този подпис много наподобява неговия и
предполага, че е копиран от някой
документ, на който е полагал подписа си в празното поле. За периода, в който е
бил Управител на Дружеството, ищецът твърди, че се е подписвал на множество документи и договори,
от където е могло да се ползват ответниците.
Нито едно от твърденията изложени Поканата
не били верни. Не било ясно каква проверка са извършили двамата ответници и
какво е официалното становище на счетоводителя на фирмата, за да подкрепят
твърденията си.
За първи път, ищецът твърди, че се е
запознал с текста на тази Покана по т.д № 255/2016 г. по описа на
Окръжен съд С.З., по което дело Дружеството „Е."ООД е било ответник и ищецът е бил разпитан, като свидетел по искане от„Е.''ООД
на 12.07.2017 г., където е заявил,че покана не му е връчвана.
Посочва, че видно от Протокола на Общото събрание на дружеството, от
09.10.2015 г. - стр.4 от същия, че по т.3 от ДнЕ.ият ред е изразено становище
от него, че не желае да коментира тази точка, както и изразеното становище на
ответника П., че е съгласен да не се коментира.
Твърди, че след датата на това Общо събрание взаимоотношенията им, с
ответника П., са се изострили крайно неприятно, а така също и със сина на Я.Д.
- С.А., който на практика стоял зад гърба на майка си и вземал решения вместо нея, и работел в
дружеството.
С оглед, крайно изострените им
взаимоотношения, по предложение на П. и по изготвена от него молба за напускане
със задна дата, ищецът се е съгласил и
подписал същата с дата 01.09.2015г
Относно Протокола от проведеното Общо събрание на съдружниците на „Е.“
ООД от 03.12.2015 г., ищецът посочва, че решението било заявено в Агенция по
вписванията-Търговски регистър с вх.№ 20151211133608/12.12.2015 г., като
длъжностното лице от Агенцията дало указания да се представи пълномощно на
съдружника Я.Д., защото Протокола от 03.12.2015 г. бил подписан чрез
пълномощник. В изпълнение на указанията на длъжностното лице при Търговския
регистър на 14.12.2015 г. била входирана Декларация от ответника Д., в която
заявявала, че в Протокола собственоръчно е положила подписите си.
Ищецът твърди, че ответника Д. не е присъствала на ОС на 03.12.2015 г.
и не я е видял да подписва протокола.
Всички протоколи, молбата и договори за покупко-продажба на дружествени
дялове били изготвени от ответника П., който ги е подписал или предоставил за
подписи.
Ищецът счита, че са налице данни и доказателства, че двата Договора за
покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015 г. са сключени в явно
нарушение на чл.125, ал.3 от ТЗ и чл.26, ал.1 от ЗЗД, затова моли да бъде
допуснат за разглеждане настоящия преюдициален инцидентен установителен иск .
Нищожността на тези договори била свързана със споровете по чл.125,
ал.3 и чл.133, ал.1 от ТЗ.
Ответниците са депозирали допълнителен отговор, в който вземат
становище, че допълнителната искова молба по установителния иск е
неоснователна, като излагат следните съображения:
Заявяват, че намират за изцяло неотносими наведените твърдения и
изложени факти от ищеца, касаещи протокол от ОС на съдружниците на „Е."
ООД от 03.12.2015 г.
Посочват, че нямат връзка с искането за прогласяване на нищожност и
обстоятелствата относно присъствието на съдружника Д. сочени в Протокол от ОС
на съдружниците на „Е." ООД от 03.13.2015 г.
От значение, според ответниците, следвало да бъде предмет на обсъждане
обстоятелството, дали съдружника Я.Д. е присъствала при подписване на Договор
за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.12.2015г.
Твърдението на ищеца Н., че: „Всички протоколи, молбата и договори за
покупко-продажба на дружествени дялове са изготвени от ответника П., който ги е
подписвал или предоставил за подписи", било твърде неясно в частта си
относно обстоятелството, дали ответника П. е изготвил и предоставил за подпис
или положил подпис вместо ищеца Н. в двата договора за покупко-продажба на
дружествени дялове от 04.12.2015г. Тъй като намират, че това обстоятелство е от
значение за изхода на спора, не възразяват по искане на ищцовата страна или по
инициатива на съда да бъдат ползвани всички предвидени процесуални средства
(разпити на свидетели,специално уредени производства по ГПК, експертизи и пр.)
с цел установяване истинността на двата процесни договора.
Ответниците молят, да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, предявения преюдициален
инцидентен установителен иск от Р.И.Н. срещу „Е." ООД и съдружниците П.Х.П.
и Я.Г.Д., като същия бъде осъден да заплати направените от тях разноски по
делото.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира
за установено следното:
По делото не се спори, че ищецът е бивш съдружник в „Е.“ ООД - гр.С.З.,
който е притежавал 17 дяла на стойност по 100.00 лв. (1700.00 лв.) от общия
капитал на дружеството 5100.00 лв.,
разпределен в 51 броя дялове. Дружеството е създадено от тримата съдружника -
ищеца Р.И.Н., П.Х.П. и Я.Г.Д., като от
2003 г. ищецът е Управител на „Е.“ ООД.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Дружествения договор на „Е." ООД,,гр. С.З.
капиталът на дружеството е в размер на 5 100,00 лв., разпределен на 51 дяла,
всеки един с номинална стойност 100,00 лв. (сто лева).
Според чл. 6 ал. 3 от Дружествения договор, съдружниците участват в
капитала на дружеството с дялове, както следва:
Р.И.Н. -17 /седемнадесет/ дяла, всеки с номинална стойност от 100 /сто/
лева от капитала на дружеството, представляващи 17 % от капитала на „Е."
ООД.
П.Х.П..- 17 /седемнадесет/ дяла, всеки с номинална стойност от 100 /сто/
лева от капитала на дружеството, представляващи 17 % от капитала на Е."
ООД.
Я.Г.Д. -17 /седемнадесет/ дяла, всеки с номинална стойност от 100 /сто/
лева от капитала на дружеството, представляващи 17 % от капитала на Е."
ООД.
С молба от 01.09.2015 г. /л. 14 /, на основание чл.125, ал.2 ТЗ е
уведомил ОС на съдружниците, че желае да прекрати съдружието си и е готов да
продаде собствените си дялове на оставащите двама съдружника - П.П. и Я.Д..
Молбата е връчена на съдружниците на 01.09.2015г.
С Протокол на ОС на „Е.“ ООД от 03.12.2015 г. Общото събрание е взело
решение и е освободило Р.Н., като съдружник в „Е.“ ООД. Решението на ОС на „Е.“
ООД от 03.12.2015 г. е вписано в Агенцията по вписвания - Търговски регистър
под № 20151216174331.
Съгласно договор за покупко-продажба на дружествени дялове 04.12.2015
г., Р.Н. продава на П.П., собствените си дялове в капитала на дружеството „Е.”
ООД, на стойност 9 дяла х 100 лв. = 900 лв., като е посочено че уговорената
цена е заплатена изцяло на продавача, преди сключването на Договора.
Съгласно договор за покупко-продажба на дружествени дялове 04.12.2015
г., Р.Н. продава на Я.Д., собствените си дялове в капитала на дружеството „Е."
ООД, на стойност 8 дяла х 100 лв. = 800 лв., като е посочено че уговорената
цена е заплатена изцяло на продавача, преди сключването на Договора. Двата
договора за продажба на дружествени дялове от 04.12.2015 г. са нотариално
заверени.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява
следното:
Стойността на 1 лев дялова вноска на „Е." ООД гр. С.З., съответно
стойността на 1 дял с номинална стойност 100,00 лв. и стойността на 17 дяла с
номинална стойност 1700,00 лв. изчислен на база приложен в материалите по
делото и представен от „Е." ООД, гр. С.З. Баланс към 31.12.2015г.
Стойността на 1 дял с номинал 100,00 лв. е 38,82 лв.
Стойността на 17 дяла с номинал 1700,00 лв. е 65 994 лв.
Припадащата се на бившия съдружник - част от имуществото на
дружеството, определена в парична равностойност съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ,
е в размер на 62 779, 30 лв.
Общо неразпределената печалба, посочена по Баланса на Дружеството е в
размер на 191 хил. лв. За 2014 г. и 2015 г, не са предоставени счетоводни данни
за разпределени и изплащани дивиденти на съдружниците.
В представените Оборотни ведомости е отразено, че през периода от 2011
г. - 2015 г. са изплатени дивиденти в лева, както следва: за 2012 г. 30 000
лв. и за 2013 г. – 9 000 лв.
От счетоводството на в „Е.“ ООД не е предоставена информация, на коя
дата и как са изплатени сумите.
За 2012 г. и 2013 г. са предоставени счетоводни данни за осчетоводени
разпределени дивиденти на съдружниците както следва:
През 2012г. са осчетоводени разпределени дивиденти на съдружниците и
подадено съобщение с изх.№24000133052701/29.04.2013 г. в НАП за изплатени
доходи на физически лица п о чл.73 от ЗДДФЛ, както следва:
Р.И.Н. - 3 000,00лв.
П.Х.П. -3 000,00лв.
Я.Г.Д.-3 000,00 лв.
През 2013г. са осчетоводени разпределени дивиденти на съдружниците и
подадено съобщение с изх.№24000143065
895/25.04.2014 г. в НАП за изплатени
доходи на физически лица по чл.73 от ЗДДФЛ, както следва: Р.И.Н. - 10 000,00лв.; П.Х.П. -10 000,00лв.; Я.Г.Д.-10 000,00 лв.
На вещото лице не са предоставени Решения за разпределение на дивиденти
и първични документи подписани от съдружниците.
Определянето на пазарната стойност на активите на Дружеството се
извършва от лицензиран оценител. Пазарната стойност на дружествен дял, не
участва в изчисляването на дружествения дял. Пазарна стойност се изчислява при
определяне стойността на ликвидационен дял.
Паричните средства в каса са в размер на 128,19 лв. Паричните средства
в банки са в размер на 871,61 лв.
Към датата на изготвяне на експертизата, на вещото лице не са
представени аналитични справки от счетоводните регистри на „Е." ООД гр. С.З.,
за наличните стоки в двата магазина, не са представени инвентаризационни описи
за извършени инвентаризации към 31.12.2015 г., съгласно изискванията съгласно
чл.28 от ЗС, причината е срив в счетоводната система.
По счетоводни данни към 31.12.2015 г, Дружеството разполага с материали
на стойност 2 282,46 лв.; и стоки за 149 130,42 лв.
Вещото лице не може да извърши засечка на стоките към 31.12.2015 г.,
тъй като са изминали 3 години от датата на приключване на финансовата 2015 г.Няма
представени документи за извършени инвентаризации.
Вещото лице е констатирало, че счетоводството на „Е." ООД, е
водено съгласно изискванията на счетоводното, данъчно законодателство и
приложимите НСФМО.Търговските книги са водени редовно.
От допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза се
установява следното:
При извършената допълнителна проверка в счетоводството на „Е." ООД
гр. С.З., е изготвен Баланс към 31.12.2015 г. като се преизчисляват активите на
дружеството, вземайки предвид НА № 30 от 03.04.2013 год.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Дружествения договор на „Е." ООД,, гр. С.З.
капиталът на дружеството е в размер на 5 100,00 лв. (пет хиляди и сто лева),
разпределен на 51 (петдесет и един) дяла, всеки един с номинална стойност
100,00 лв. (сто лева).
Стойността на 1 лев дялова вноска на „Е." ООД гр. С.З., съответно
стойността на 1 дял с номинална стойност 100,00 лв. и стойността на 17 дяла с
номинална стойност 1700,00 лв. изчислен на база приложен в материалите по
делото и представен от „Е." ООД, гр. С.З. Баланс към 31.12.2015г.
Стойност на 1 дял с номинал 100,00 лв. е 19, 20 лв.
Стойностна 17дяла с номинал 1700,00лв. е 32 640 лв.
Припадащата се на бившия съдружник - част от имуществото на
дружеството, определена в парична равностойност, съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ,
е в размер на 31 093 лв.
От общата сума на отчетните стойности на Дълготрайните активи след
приспадане на начислената амортизация до 31.12.2015г./ 67 361, 29 - 64 181, 35
= 3 179,79 лв./, които са посочени в Актива на Баланса с балансова стойност 3
179,79 лв.,
Дружеството разполага с материали на стойност 2 282,46 лв. и стоки за
149 130,42 лв.
Към датата на изготвяне на допълнителната експертиза, на вещото лице са
представени аналитични справки от счетоводните регистри на „Е." ООД гр. С.З.,
за наличните стоки в двата магазина. Представени са описи за ПЪЛНИ СКЛАДОВИ
НАЛИЧНОСТИ към 31.12.2015 г. за налични стоки в размер на 149 130, 42 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По предявения инцидентен установителен иск, с правно основание
чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ прекратяването на
членство в дружество с ограничена отговорност може да стане с едностранно
волеизявление на съдружника направено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването. Упражняване на потестативното право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, чрез
отправяне на писмено предизвестие за напускане на дружеството, има за последица
автоматично прекратяване на членственото правоотношение, което настъпва в
момента на изтичане срока на предизвестието. Уреждането на имуществените
отношения е последица от прекратяването, а не условие за неговото настъпване.
След прекратяване на членството
между напусналия съдружник и дружеството възникват облигационни отношения във
връзка с неуредени имуществени последици, които произтичат от стойността на
дела в капитала, който лицето е имал /чл. 120 ТЗ/ и от дружествения му дял в
имуществото на дружеството /чл. 127 ТЗ/. Решаване на неуредените имуществени
отношения може да стане както доброволно, така и в отделно съдебно производство
по иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ. Поради това следва да се приеме,
че положението и имуществените последици между съдружник, чието участие в
дружество с ограничена отговорност е прекратено поради изключване и това на
съдружник, прекратил членственото си правоотношение с писмено предизвестие,
респ. поради прехвърляне на дружествен дял, е различно.
В настоящия случай, ищецът с молба от 01.09.2015 г. /л. 14 /, на
основание чл.125, ал.2 ТЗ е уведомил ОС на съдружниците, че желае да прекрати
съдружието си. Молбата е връчена на съдружниците на 01.09.2015г. Така, съгласно
разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ на 01.12.2015 г. - с изтичане на
тримесечния срок е прекратено участието на ищеца в „Е.” ООД. Видно от съдържанието на същата молба ищецът изрично
е изразил воля за начина, по който ще бъдат уредени имуществените последици, а
именно да продаде собствените си дялове на оставащите двама съдружника - П.П. и
Я.Д. на посочените в молбата стойности. Видно от договор за покупко-продажба на
дружествени дялове 04.12.2015 г., Р.Н. продава на П.П.,
собствените си дялове в капитала на дружеството „Е.” ООД, на стойност 9 дяла х
100 лв. = 900 лв., като е посочено че уговорената цена е заплатена изцяло на
продавача, преди сключването на Договора. Видно от договор за покупко-продажба
на дружествени дялове 04.12.2015 г., Р.Н. продава на Я.Д., собствените
си дялове в капитала на дружеството „Е." ООД, на стойност 8 дяла х 100 лв.
= 800 лв., като е посочено, че уговорената цена е заплатена изцяло на
продавача, преди сключването на Договора. Двата договора за продажба на
дружествени дялове от 04.12.2015 г. са с нотариално заверени подписи, съгласно
редакцията на чл. 129 от ТЗ към 2015 г. Следователно, при прекратяване на
членствено правоотношение на Р.И.Н. цената на дружествените му дялове е определена
свободно по договаряне и не е необходимо изготвянето на междинен баланс и определяне
размера на дружествените дялове да става при хипотезата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Ето
защо настоящата съдебна инстанция счита, че договор за продажба на дружествен
дял, определен стойностно не по реда предвиден в чл. 125, ал. 3 ТЗ, не е
нищожен /в тази насока Решение № 64 от 09.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 504/2008
г., ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск от Р.И.Н. за
прогласяване на нищожност на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове сключен
на 04.12.2015 г. между Р.И.Н. и П.Х.П., нотариално заверен пред Нотариус Р.П.,
рег. № 410 на Нотариалната камара и на Договор за покупко-продажба на
дружествени дялове, сключен на 04.12.2015 г. между Р.И.Н. и Я.Г.Д., нотариално
заверен пред Нотариус Р.П., рег. № 410 на Нотариалната камара следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ
предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника.
Най-същественият по делото въпрос е въпросът за съдържанието на
понятието "имуществени последици", т.е. какви плащания дължи
ответника на съдружника, чието участие е прекратено.
В тази насока има трайна съдебна практика, включително по чл. 290 от ГПК
на ВКС, обективирана в Решение № 10 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 502/2010
г., II т. о., ТК; Решение № 64 от 9.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 504/2008 г.,
II т. о., ТК; Решение № 100 от 7.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2011 г., I т.
о., ТК; Решение № 466 от 30.06.2008 г. на ВКС по т. д. № 112/2008 г., II о.,
ТК.
В горепосочената практика безпротиворечиво се приема, че за да се
определи стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в
дружество с ограничена отговорност, следва от актива по счетоводния баланс да
се вземе стойността на дълготрайните материални активи на дружеството (напр.
земя, сгради), други нематериални активи и краткотрайни материални активи, а от
пасива - задълженията на дружеството - т. е. без собствения капитал, резервите
и финансовия резултат. При съпоставяне на двете величини, ако сумата на
активите е по-висока от задълженията, се получава условно наречен чист актив,
стойността, на който се разделя на броя на дяловете, формиращи капитала на
дружество. Паричната равностойност на дяловете на прекратилия участието си
съдружник се равнява на произведението от броя на притежаваните дялове и
определената стойност на един дружествен дял. Записванията в пасива на баланса
на собствения капитал и резервите не участват при формиране на равностойността
на дяловете на съдружника.
С оглед на даденото разрешение в практиката на ВКС, дяловата вноска на
съдружника намира счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела
"Собствен капитал", поради което не се включва в чистия актив и при
формиране на равностойността на дружествения дял на съдружника, прекратил
участието си. Разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ
предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на
съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска. Дяловата вноска
се заплаща от съдружника, срещу която той придобива дружествен дял от
имуществото на дружеството, размерът на който се определя съобразно дела му в
капитала - чл. 127 ТЗ.
В този смисъл, под "имуществени последици", съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ,
следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да
получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част
от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия
дял по чл. 127 ТЗ,
независимо от вида на вноската - парична или непарична и от размера й към
момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник.
В настоящия случай, участието на ищеца в ответното дружество е
прекратено на 01.12.2015 г. Поради това, съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ
следва да бъдат уредени имуществените последици при прекратяване на участието
на съдружника.
Както се посочи и по-горе употребеният от законодателя термин
"дружествен дял" не е еднозначно понятие. В широкия му смисъл той
изразява участието на съдружника в ООД, т.е. това е съвкупност от неговите
права и задължения /вкл. собствеността върху дела в капитала/, а в тесния
смисъл на понятието това е дял от имуществото на дружеството /чл. 127 ТЗ/.
Оценката на дружествения дял включва в себе си както цената на основния дял на
съдружника в капитала на дружество с ограничена отговорност, така и дела му в
имуществото на дружеството. Няма пречка поелия и заплатил на напусналия
съдружник всички негови дялове от капитала в ООД, да заплати и неговия дял в
имуществото на дружеството. Решаване на неуредените имуществени отношения може
да стане, както доброволно, така и в отделно съдебно производство по иск с
правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ
В случая от съдържанието на представените договори за продажба на
дружествени дялове от 04.12.2015 г. е видно, че всички имуществени отношения,
представляващи съвкупност от стойността на дела му в капитала на дружеството и
дела му в имуществото на дружеството /чл.127 ТЗ/, били уредени доброволно и при
взаимно съгласие В чл.3 на от договорите за покупко-продажба на дружествени
дялове е посочено че се уреждат напълно и окончателно всички имуществени
отношение между страните както по отношение на „гореописаните дялове“, така и
тези „възникнали при или по повод участието в дружеството“ и са уредили отношенията си и „страните нямат
каквито и да било претенции до тези поводи един към друг". Поради това
настоящата съдебна инстанция намира, че страните свободно и по договаряне са
определили стойността на дяловете на ищеца в капитала на ответното дружество и
следователно предявения иск по чл.125, ал.3 от ТЗ е неоснователен.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че предявеният
иск от Р.И.Н. против “Е.” ООД за заплащане на сумата от 32 640 лв., представляваща
паричната равностойност на дружественият му дял, съгласно чл.125, ал. 3 от ТЗ, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отговорността за
разноските:
В настоящия случай
ответникът претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 7 000
лв.
Съгласно т. 1 от ТР
№ 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път /както е в случая/, задължително се представят доказателства
за това. По делото няма доказателства уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 7 000 лв. да е заплатено по банков път, поради което същото не
следва да се присъжда.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
иск от Р.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** С.З., със съдебен адрес:***8,
бизнес център З.,ет. ***, чрез адв. В.З. за прогласяване на нищожност на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД на
Договор за покупко-продажба на дружествени дялове сключен на 04.12.2015 г.
между Р.И.Н. и П.Х.П., нотариално заверен пред Нотариус Р.П., рег. № 410 на
Нотариалната камара и на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове
сключен на 04.12.2015 г. между Р.И.Н. и Я.Г.Д., нотариално заверен пред
Нотариус Р.П., рег. № 410 на Нотариалната камара като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Р.И.Н., с ЕГН **********,
с адрес: *** С.З., със съдебен адрес:***8, бизнес център З.,ет. *** – адв. В.З.
против “Е.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. ***
за заплащане на сумата от 32 640 лв., представляваща паричната
равностойност на дружественият му дял, съгласно чл.125,ал. 3 от ТЗ, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 21.12.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявеният иск от Р.И.Н., с ЕГН **********,
с адрес: *** С.З., със съдебен адрес:***8, бизнес център З.,ет. *** – адв. В.З.
против “Е.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., кв. ***
за заплащане сумата от 50 000
лв., представляваща дивидент от неразпределена печалба за 2014 и 2015
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, поради направен отказ от иска.
РЕШЕНИЕТО в
тази му част има характер на определение и
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на страните пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: