Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 97 09.04.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На единадесети март Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 412 по описа за 2019 година.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от В.К.К., ЕГН **********,
представлявана от Адвокатско дружество „В. и Бачева“, ЕИК *********, чрез
управителя адв. Цветомила Славиева Вукова, АК-София, в качеството й на управител, против ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните
директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. Гочо
Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис
16, с искане за осъждане на ответното дружество като застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ да заплати на ищцата сумата от 60 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от причинените ѝ телесни увреждания в
резултат на настъпилото на 22.02.2019
г. произшествие, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
изтичане на 15-дневния срок от представянето на всички документи на 24.04.2019
г. до окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски. Според
изложеното в исковата молба, на 22.02.2019 г., около 18:50 ч., в гр. Айтос,
на ул. „Провадийско шосе“, Х.Ю. Н.(А.), при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с
рег. № А 9733 МХ, поради движение с несъобразена скорост и
недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, не намалила
скоростта си на движение, отнела предимството на правилно пресичащата на пешеходна пътека пешеходка В.К.К., при
което реализирала пътнотранспортно произшествие с нея, от което пешеходката
пострадала. За горното бил съставен констативен
протокол с пострадали лица № 237р-2031/ 22.02.19 г. на РУ-Айтос, на водача бил
съставен АУАН сер.АА № 143330/ 22.02.2019 г. и било образувано ДП № 237-3М-66/
2019 г. по описа на РУ на МВР - гр.Айтос. В резултат на произшествието,
ищцата получила телесни увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение,
охлузвания по главата, десния лакът и двете патели, фрактура в предно латерален
аспект на тибиалното плато, фрактура в латерален аспект на латералния кондил на
дясна бедрена кост, руптура на дорзална кръстна връзка и ставна капсула на
дясното коляно. Получените травми са довели до трайно затруднение на движенията
на долен десен крайник за период по-дълъг от 30 дни. След произшествието пострадалата била приета по спешност в „УМБАЛ – Бургас“
АД, където ѝ била поставена диагноза мозъчно сътресение, без
открита вътречерепна травма и охлузвания по десен лакът и двете патели и била
приета за лечение от 22.02.2019 г. до
25.02.2019г., след което била изписана за продължаване на лечението в домашни
условия с указания да избягва физическо и психическо натоварване, да си почива
и да продължи назначената терапия. Поради изпитваните силни болки в областта на
дясното коляно, на 28.02.2019 г. ищцата била приета в МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД за
провеждане на нови образни изследвания и консултации с ортопед-травматолог, при
които било установено, че е получила травматични увреждания, изразяващи се в
импресионна фрактура в латерален аспект на латералния кондил на дясна бедрена
кост, руптура на дорзална кръстна връзка и ставна капсула на дясното коляно.
Долният ѝ десен крайник бил обездвижен с шина за период от 25 дни, с
указания да не стъпва върху него. Придвижването на ищцата било силно затруднено
и наложило употребата на патерици. Проведена била и лечебна физкултура за
възвръщане на нормалната функционалност и обем на движения на увредения
крайник. В.К. твърди, че инцидентът оказал силно негативен ефект върху
нея, като в продължение на дълъг период от време търпяла силни болки и
страдания от получените телесни увреждания и възстановителния процес, а
изпитаният уплах и стрес не я напуснали, като оставили траен белег в съзнанието
на младото момиче. След произшествието започнала да страда от безсъние и често
се будела посред нощ от болки в дясното коляно и кошмари, свързани с произшествия.
Поради силно ограничената си подвижност, ищцата имала нужда от чужда помощ за
удовлетворяването на най-обикновени нужди. Изпитваното чувство на
непълноценност и зависимост от околните, довели до появата на депресивни
състояния. Невъзможността да се придвижва свободно довела и до ограничаване на
взаимодействието на пострадалата със заобикалящия я свят - факт, който приемала
изключително тежко предвид възрастта и обичайния си начин на живот. Инцидентът
настъпил преди абитуриентския ѝ бал и това породило чувства на срам и
нежелание да присъства на този така очакван от всеки тийнейджър момент. Към
момента на подаване на исковата молба са налице остатъчни последици от произшествието - болки при физическо натоварване,
сгъване и при промяна във времето на увредения крайник, белег във видимата част
на лицето в областта на дясната вежда, който напомнял за преживения на пътя
ужас.
Според изложеното в исковата молба, отговорността на ответника произтича от наличието на сключена с ответното застрахователно дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 9733 MX по полица BG/02/118003416564, със срок на покритието 07.12.2018 г. до 06.12.2019 г. Ищцата заявява, че на 02.04.2019 г. предявила извънсъдебна претенция пред застрахователя, като приложила всички необходими документи. Въпреки това, ответното дружество с писмо изх.№ 3204/ 22.04.2019г. отказало да изплати застрахователно обезщетение, тъй като не били ангажирани безспорни доказателства за вината на водача. Горното обуславяло правния ѝ интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред. Посочва банкова сметка.
*** дружество, претенциите се оспорват по основание и размер. Ответникът признава наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че по повод настъпилото произшествие на 22.02.2019 г. между водача на л.а. „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А9733MX, Х.Ю. Н.и В.К., последната е предявила застрахователна претенция, по която ответникът е образувал ликвидационна преписка.
Направено е възражение, че липсва деликт (виновно противоправно деяние в причинно-следствена връзка с настъпилата вреда). Оспорва ПТП да се дължи на виновно противоправно деяние на водача на лекия автомобил – Х.А.. Оспорва представения констативен протокол за ПТП № 237р-2031 от 22.02.2019 г. в частта относно „Обстоятелства и причини за ПТП“, тъй като изложеното в тази част не се основавало на преки и непосредствени впечатления на длъжностното лице. Сочи, че липсва влязла в сила акт, в който безспорно да е установена вината на водача. Оспорва се и механизма на настъпване на произшествието и причинно-следствената връзка с претендираните неимуществени вреди, техния интензитет и проявление. Твърди, че забавянето на оздравителния процес би могло да се дължи и на поведението на самата пострадала. В условията на евентуалност, твърди съпричиняване от страна на пострадалата поради неспазване на правилата за движение (чл. 113 и 114 от ЗДвП).
Размерът на иска също беше оспорен, като ответникът счита същия за недължим, респективно за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. А уважаването на иска в посочения размер би надхвърлило присъщата му обезщетителна функция и бе се достигнало до наказателна такава.
Оспорва иска за лихви изцяло като неоснователен, предвид неговата акцесорност. Отделно от това счита, че ищцата не е представила всички необходими документи, предвид което в случай на уважаване на претенцията, лихва се дължи от датата на исковата молба.
Ищцата в депозираната допълнителна искова молба, поддържа изцяло изложените твърдения. Счита, че вината на водача и наличието на причинно-следствена връзка се установяват от представените констативен протокол и медицинска документация, като констативният протокол е официален документ. Неоснователно е и възражението за съпричиняване. Позовава се на чл. 119 ал. 5 от ЗДвП, като твърди, че е пресичала на пешеходна пътека и не е нарушила правилата за движение. От друга страна, претендираният размер на обезщетението е изцяло съобразен с критериите за неговото определяне.
С допълнителния отговор ответникът посочва, че констативният протокол в оспорената част не се основава на преки впечатления на длъжностното лице и следователно представлява изложение на разкази и впечатления на други лица, поради което не е доказателство за механизма на ПТП, скоростта и приноса на участниците, а изготвената в досъдебното производство автотехническа експертиза не е изследвала въпросите за съпричиняване, нито поведението на ищцата.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.
В съдебно заседание ответното Застрахователно дружество „Бул инс“ АД чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключенията по приетите съдебно-автотехническа и медицинска експертизи. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от кореспонденцията между пострадалия и застрахователя е видно, че е била заведена щета под № ********** – ПТП от 22.02.2019г. при застрахователя (л.23-29 по делото). Исковата молба е постъпила в съда след постановения отказ за плащане от застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между ответника ЗД „Бул Инс“ АД и участвалото в ПТП, МПС лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 9733 МХ, по повод ЗЗГО полица BG/02/118003416564, със срок на покритието 07.12.2018 г. до 06.12.2019 г. (непредставена).
Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 237р-2031/ 22.02.2019г. на ОД на МВР-Бургас (л.8-12) и съставената карта за регистрация на ПТП (л.14-116), участник е бил лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 9733 МХ със собственик и водач Х.Ю. и пострадали лица В.К. и Б.И.А. с ЕГН **********. Автомобилът е бил с деформации в предно панорамно стъкло. Пострадалата В.К. е била приета в болница в УМБАЛ Бургас, отделение „Неврохирургия“, а по-късно в МБАЛ Бургасмед, видно от съставената медицинска документация (л.18-21; 22). Образуваното досъдебно производство № 216/2019г. по описа на РУ - Айтос, рег.№ 237 ЗМ - 66/19 г. по описа на РУ при ОД МВР – Бургас е приключило (л.137-176), като е налице съдебно споразумение (л.193-198) по протокол от 19.10.2020г. по НОХД № 399/2020г. по описа на РС-Айтос, с което подсъдимата Х.Ю. Н.се е признала за виновна в това, че 22.02.2019 г., около 18:50 ч., в гр. Айтос, до ул. „Хаджи Димитър“ с посока на движение от гл.Айтос към гр.Провадия до сградата на Държавно горско стопанство – Айтос при управление на собствения й лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 9733 МХ, на пешеходна пътека очертана пътна маркировка М-8.1 от ППЗДвП и обозначена с пътен знак Д-17, нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в чл.119 от ЗДвП, като не спряла, за да пропусне пресичащите по пешеходната пътека пешеходки В.К.К. и Б.И.А., при което допуснала ПТП с тях, в резултат на което по непредпазливост причинила следна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на В.К. – средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясно коляно с импресионна фрактура на големия пищял с руптура на задна кръстна връзка и ставна капсула, довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес; - на Б.А. – средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясно коляно – частично отслояване и руптуриране на ниво бедрена инсерация на медиален колатерален лигамент /връзка/ довело до трайно затруднение движението на десния долен крайник за срок от около 2-2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието е било извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343 ал.3, предл. четвърто и последно, б. „а“, предл.второ, вр. ал.1 б.“б“ предл.второ, вр.чл.342 ал.1,предл.трето от НК, вр.чл.119 ал.1 от ЗДвП, като деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. За извършеното деяние след приложение на чл.55 ал.1, т.1 от НК, на Х.Н.е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено при изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г от НК, Х.Н.е лишена от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. възможността ищцовата страна да се позове на престъпно деяние.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.178-183), автомобилът е технически изправен. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, като се е случило в тъмната част на денонощието при мокър участък от пътя, но на отлично осветена пешеходна пътека. Въпреки това, водачката не е намалила скоростта и с 38 км/ч. е блъснала с предната дясна част на автомобила преминаващата В.К. първо в десния крак, ищцата е била подхвърлена върху капака и е изпаднала на пътя при спирането. Втората пострадала Б.А. също е била ударена в десния крак, но е пострадала по-малко. Мястото на удара е било на около 2 метра от десния край на пътното платно спрямо движението на автомобила и по средата на маркираната пешеходна пътека.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза (л.103-106), вещото лице д-р Н.Н. е изброил получените от ищцата травми и е посочил, че същите са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Периодът за възстановяване по отношение на нервната система е 3 седмици.
Вещото лице д-р М.С. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза (л.212-220) е установило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и получените увреждания от пострадалата. С оглед извършеният преглед на ищцата, вещото лице твърди, че болката в дясното коляно не е отшумяла, периодът на обездвижване е бил 2 месеца или периодът на възстановяване следва да е 6-7 месеца. Последиците от травмата в десния крак ще се проявят отново след 10-15 години, когато ще има хрущялни изменения в същата колянна става.
Според показанията на свидетеля К. К. – баща на ищцата, живеел на 100 м от кръстовището и когато му се обадили за инцидента, отишъл по чорапи. Пострадалата викала, че не си чувства краката и била цялата в кръв. После линейка я откарала в Бургас, където установили, че има мозъчно сътресение и скъсани кръстни връзки. Главният лекар му казал, че трябва операция, но свидетелят поискал второ мнение, като ортопед го посъветвал да изчака 1 месец. На училище ходела с патерици, даже момчета я качвали по стълбите. Пострадалата сънува кошмари, има страх при пресичане на пеш.пътеки, спряла е да тренира волейбол. Все още има видими белези по главата.
Според свидетелката Х.Ю. Н.– водачка на автомобила, се е случило през февруари 2019г. по тъмно, времето било мрачно, валял сняг и дъжд, нямало улично осветление. Имало легнал полицай преди пешеходната пътека и намалила скоростта на 30 км/ч. Чул се удар и свидетелката спряла. Преди това не видяла да има човек на пеш. пътека. Пострадалите били облечени в тъмни дрехи. Свидетелката излязла и им дала вода и якето си. Легналото момиче имало кръв по крака си. Колата била ударено леко вдясно, предното стъкло било счупено. Давала е показания в полицията за случая 2 пъти.
От показанията на свидетелката Б.А. – също пострадала при инцидента, става ясно, че на 22.02.2019г. заедно с ищцата отивали до магазина. Преди да пресекат се огледали – имало кола на завоя. След като вече били пресекли, колата ги ударила в края на пешеходната пътека. Същата е обозначена с бели райета и е добре осветена, тъй като точно до нея имало осветен с прожектори билборд. Колата наближавала бързо и не е чула да има спирачки. Пострадалата била по-близо до удара и малко по-напред. В.К. била ударена в дясното коляно и след това подхвърлена върху капака на колата, след което си ударила главата в предното стъкло.
Свидетелят на инцидента Д.Д. *** има една осветена пешеходна пътека. Станало след 18 ч., вече било тъмно и мокро, силно валял сняг. Колата без да намаля скоростта (свидетелят не видял включването на стоп-светлини) блъснала момичетата с предната си дясна част, едното момиче паднало пред колата, а другото било изтласкано до тротоара. Арката до пешеходната пътека е правена от свидетеля и баща му. Има по 5 прожектора от всяка страна и те осветяват пеш.пътека ярко. Вечерта всичките прожектори са работели и пеш.пътека е била добре осветена.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 22.02.2019 г., около 18:50 ч., в гр. Айтос, на ул. „Провадийско шосе“, Х.Ю. Н.при управление на собствения й лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“ с рег. № А 9733 МХ, поради движение с несъобразена скорост и недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, не намалила скоростта си на движение, отнела предимството на правилно пресичащата на пешеходна пътека пешеходка В.К.К., с което предизвикала пътнотранспортно произшествие с нея, от което пешеходката пострадала. Водачът е причинил на В.К. следните травматични увреждания, представляващи средна телесна повреда: – мозъчно сътресение; - охлузване на дясната вежда и чело; - контузия и охлузване на десния лакът; - фрактура на преднолатералния сектор на дясна табия в колянна става; - руптура на задна кръстна връзка; - руптура на ставна капсула на дясно коляно в задно латерална част. Тези травми са довели до затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на десните ръка и крак за срок около 6-7 месеца при нормален ход на оздравителния процес.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицински и съдебно-автотехническа експертизи, а също и от показанията на свидетелите К., Ю., А. и Д.. Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението на в.л. В.Г. – л.179-180, на което съдът се позовава изцяло. Причините са субективни – недостатъчна концентрация или отклоняване на вниманието от страна на водачката на лекия автомобил.
Съдебно-медицинските експертизи относно състоянието на В.К. сочат безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 22.02.2019 г. когато пострадалата е пресичала на обозначена пешеходна пътека. Получените увреждания са предизвикали болки и страдания, като възстановяването продължава около 6-7 месеца, през който период значително е влошено качеството на живот – в.лице д-р С. е прегледал лично пострадалата на 04.03.2021г. и същата все още накуцва. Уврежданията отговарят да са причинени от ударите в предната дясна част и панорамното предно стъкло на автомобила и са в причинна връзка с настъпилото ПТП (л.217).
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. При това положение съдът приема, че беше уставен деликт, вследствие на който е налице и увреждане на В.К.. В подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства. Или произшествието е причинено от водача на лекия автомобил – свидетелката Х. Н., а пътно-транспортното произшествие с причинените от него вреди са вследствие на виновното поведение на водача на л.а.м. „Фолксваген Поло“, която е допуснала нарушение на правилата за движение, обосноваващи нейната вина за настъпването на вредоносните последици.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищцата В.К. е претърпяла страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на което вина има Х. Н. Последната чрез своите действия, противоправно е причинила на ищцата средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК № А 97 33 МХ, управляван от Х. Н.
Съгласно чл.
52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката
на обективни обстоятелства, каквито са характера на увреждането, начина на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и др. Съдът определи
характера на вредите с оглед събраните по делото доказателства, като счита, че
иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява
основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер.
Явно е, че след увреждането и претърпените хирургически намеси, В.К. не би могла
да живее както преди това. От показанията на разпитания свидетел К. се
установи, че пострадалата е била принудена да търси помощ от близките и от свои
съученици за редица действия, вкл.посещаване на учебни занятия. Не може да
практикува волейбол предвид травмата на десния крак. Обездвижването и продължилото
няколко месеца лечение, принудителната рехабилитация са довели до значителни болки
и страдания за ищцата. Претърпените болки и страдания от В.К. вследствие на
преживяното, невъзможността да води живот както преди, съдът преценява че
отговарят на сумата от 45 000 лв. Или иска по чл. 432 ал. 1 от
По делото ищцата претендира лихва за забава, считано от 24.04.2019 г. – датата на изтичане на 15 – дневния срок от представяне на всички документи пред застрахователя. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал. 1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 24.04.2019 год. – 15 дни след датата, на която ищцата В.К. е представила всички изискани от застрахователя документи, след като на 01.04.2019г. е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение (л.23 – известие за доставяне).
Процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане на разноски, за което е приложен списък по чл.80 от ГПК. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски, предвид освобождаването й от заплащането на каквито и да са държавни такси и разноски с нарочно определение на съда. На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на адвоката, защитавал ищцата, следва да бъде присъдено възнаграждение, предвид оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие (л.30), в който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата. Адвокатското дружество е преупълномощило адв.Ц.В. да представлява дружеството в настоящото производство (л.31). Или налице е предвиденото основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат/ адвокатско дружество за осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият съдебен акт, ЗД „Бул Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Адвокатско дружество В. и Бачева“ общо сумата от 1880 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове за сумата от 45 000 лв. Към сумата от 1880 лв. следва да бъде добавена и сумата от 376 лв. във връзка с §.2а от цит.наредба относно включването на ДДС или общото дължимо адвокатско възнаграждение е 2256 лв.
В тежест на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, следва да се присъди и държавна такса върху присъдената сума от 45 000 лв. – 1800 лв. дължими по сметка на съда, както и сумата от 1063.30 лв. – разноски по делото за изплатени възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцата следва да заплати в полза на ЗД „Бул Инс“ АД направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. Разноските са сборът от 2300 лв. адвокатско възнаграждение или 2760 лв. с ДДС и 30 лв. за призоваване на свидетел или общо 2790 лв., съобразно приложения списък по чл.80 от ГПК. Към списъка обаче, липсва приложена справка (акт) за регистрация по ЗДДС на основание чл.96 ал.1, поради което сумата е 2300 лв. + 30 лв. съобразно приложеното пълномощно (л.113). Или следва да бъде присъдена сумата от 582.50 лв.
Направеното от процесуалния представител на ищцовата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо, доколкото нормата на чл.78 ал.5 от ГПК го позволява, но по същество е неоснователно. Изчислено съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото би възлизало на 2330 лв., което е колкото приетата от съда дължима сума.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. Гочо Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 да заплати в полза на В.К.К., ЕГН **********, представлявана от Адвокатско дружество „В. и Бачева“, ЕИК *********, чрез управителя адв. Цветомила Славиева Вукова, АК-София в качеството и на управител, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 сумата от 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лв. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 22.02.2019 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил – Х.Ю. Н., с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане, по следната банкова сметка ***: *** „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр В.К.К., като иска до претендираните 60 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. Гочо Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16, да заплати в полза на Адвокатско дружество „В. и Бачева“, ЕИК *********, чрез управителя адв. Цветомила Славиева Вукова, АК-София в качеството и на управител, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 сумата от 2256 (две хиляди двеста петдесет и шест) лв. дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН **********, представлявана от Адвокатско дружество „В. и Бачева“, ЕИК *********, чрез управителя адв. Цветомила Славиева Вукова, АК-София в качеството и на управител, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Банат“ № 11-13, офис 5 да заплати в полза на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. Гочо Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 сумата от 582.50 (петстотин осемдесет и два лв. петдесет ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от изпълнителните директори Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, чрез адв. Гочо Димов от АК-Ямбол, със съдебен адрес: гр.Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 да заплати в полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 1800 (хиляда и осемстотин) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и 1063.30 (хиляда шестдесет и три лв. тридесет ст.) направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: