Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 1941/2020г. по описа на Административен съд
Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ вр. чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Й.Я., ЕГН **********, К.К.С.,
ЕГН ********** и Н.Я.К., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. И.С. срещу
Заповед № Г-202/13.05.2016г. на Зам. кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за кв.1, кв.2, кв. 3 от зона
Смф1 /“Джанаварски път, „Караулницата/“, район „Владислав Варненчик“ и улична
регулация от о.т. 1 до о.т. 21, както е показано с черен, червен, син, кафяв и
зелен цвят в графичната част, по отношение имот с идентификатор 10135.4022.58,
собственост на Д.Я. и К.С. и имот с идентификатор 10135.4022.59, собственост на
Н.К. /нови идентификатори ПИ № 10135.4022.98, ПИ 10135.4022.104 и ПИ №
10135.4022.105/. Заповедта
се оспорва с доводи за нищожност и незаконосъобразност. Твърди се, че жалбоподателите не са
уведомени за издаване на процесната заповед. Сочи се, че заповедта е
незаконосъобразна и нищожна, поради факта, че имотът на жалбоподателите не е
индивидуализиран по данни от кадастралния и имотния регистър, при одобряването
на ПУП – ПРЗ. Твърди се, че от представените писмени доказателства – нотариални
актове и скици се установява, че е налице разлика между имотите, които са
отразени в кадастралната карта, с тези които са нанесени от процесния ПУП –
ПРЗ, както и е налице разлика относно собствеността на същите. Излагат се
твърдения, че в тази част ПУП – ПРЗ не отговаря на условията на чл. 115, ал. 2
от ЗУТ и чл. 125, ал. 1 ЗУТ, поради което заповедта е нищожна. С оглед на
изложеното, молят процесната заповед да бъде отменена. В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателите, заявява че не са спазени
нормативните изисквания на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, като жалбоподателите са
обезщетени в много по – малък размер, предвид отнетите им части.Депозирани са
писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателите, с които се
поддържа жалбата, като се моли обжалваната заповед да бъде отменена.Претендира
се присъждане на разноски по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител,
в писмена молба от 01.09.2021г., оспорва жалбата. Поддържа изразеното в
предходни молби становище, че по настоящото дело намира приложение чл. 218, ал.
3, изр. 2 от ЗУТ. Поддържа становището си, че планът, одобрен със Заповед №
Г-202/13.05.2016г. се приема за приложен по отношение на регулацията и
застрояването за имотите в обхват на разработката. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност, моли адвокатският
хонорар да бъде присъден в минимален размер.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
съдът на намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е образувано на 06.06.2012г. по заявление за допускане изработка на проект
за ПУП /л. 238 от адм. преписка/ на основание чл. 124 ал.3 от ЗУТ на „Диана“
ООД Благоевград, с което е поискано от Кмета на Община Варна разрешение за
изработване проект на ПУП по отношение имот с идентификатор 10135.4021.31 по
плана на м. „Джанаварски път“.
Видно от Протокол № 34/12.06.2012г. /л. 237
от адм. преписка/ на ЕСУТ при Община Варна по т.14 е дадено положително
становище по заявлението на „Диана“ ООД Б за допускане на ПУП за ПИ № 10135.4021.31 по КК на район
„Владислав Варненчик“, м. „Джанаварски път“.
Представено е задание относно изработване на
ПУП-ПРЗ за сграда за обществено обслужване в ПИ 10135.4021.31 в землището на
гр.Варна, м. „Джанаварски път, като е прието, че фактическите обстоятелства са
благоприятни за преотреждането на ПИ 10135.4021.31 за смесени функции, попадащ
в смесена многофункционална зона със занижени параметри – Смф1.
Дадено е
положително становище и от главния архитект на Община Варна /л. 220 от адм.
преписка/.
Със
Заповед № 419/01.07.2013г. /л. 219 от
адм. преписка/, на вр.и.д. Кмета на Община Варна е разрешено изработване на
проект за ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.4021.31 по КК на гр.Варна, землище Владиславово,
м. „Джанаварски път“, в обхвата на зона Смф1 при граници : от изток – ПИ
10135.4022.10 и № 10135.4507.121, запад – зона Плп, север – зона Оз1 и юг –
бул. „Цар Освободител“. Със Заповед №
476/04.08.2014г. /л. 214 от адм. преписка/, предходната заповед е изменена,
като е удължен срока и на действие с една година.
На
18.08.2015г., е подадено заявление от „Диана“ ООД Благоевград за приемане и
одобряване на проект за ПУП-ПРЗ, касаещ ПИ № 10135.4021.31, № 10135.4021.25 и №
10135.4021.26. С Протокол № 31/01.09.2015г., ЕСУТ при Община Варна с т.19 е
съгласувала представеният ПУП-ПРЗ и е посочила че следва да се проведат
процедурите по чл. 128 ал.1 от ЗУТ.
Видно от
Протокол № 42/17.11.2015г., е приел представения проект и след привеждането му
в съответствие с двете частични уважавания на подадени срещу проекта жалба,
предлага да се издаде заповед по реда на чл. 129 ал.2 от ЗУТ.
Със Заповед № Г-202/13.05.2016г., Зам. Кмета на Община Варна е одобрил
ПУП-ПРЗ за кв.1, кв.2, кв. 3 от зона Смф1 /“Джанаварски път, „Караулницата“/,
район „Владислав Варненчик“ и улична регулация от о.т. 1 до о.т. 21, както е
показано с черен, червен, син, кафяв и зелен цвят в графичната част.
С
писмо с.д. № 8937/15.06.2021г. ответната страна уточнява, че след отразяване на
ПУП – ПРЗ в кадастралната карта за ПИ със стар идентификатор 10135.4022.43 са
отредени ПИ с идентификатори 10135.4022.98, 10135.4022.104 и 10135.4022.105.
Съдът е допуснал по делото да се изработи
съдебно-техническа експертиза. Вещото лице в заключението си сочи, че южно от процесната територия е изработен ПУП-ПРЗ на ПЗ „Метро“, одобрен с
Решение № 1126-9/ 10-15.11.2004г. на Общински съвет Варна. За процесната територия има изработена кадастрална карта по Заповед № РД
-18-30 / 19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК. Със Заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. и Заповед №
РД-14-2197/03.09.2012г,на Министъра на МРРБ са обявени в ДВ бр.70/14.09.2012г.
е одобрен ОУП на Община Варна, който в процесната територия предвижда
устройствена зона „Смф 1“ (Смесена многофункционална устройствена зона със
занижени параметри) и градска магистрала „II Клас“ с предвиден „ЖП“
транспорт.Западно от процесната територия е изработен ПУП-ПУР на с.о. „Ментеше“
одобрен с Решение № 1357-4 от Протокол №2 /12.02.2014г. на Общински съвет гр.
Варна.
Експертизата е установила, че оспореният план е първи план за
процесната територия и е изработен по чл.16 от ЗУТ.
В отговора на въпрос 2 вещото лице е посочило, че от извършената справка в КК и приложената документация към делото на лист №
180, 181 и 182 е установено, че обжалвания план - по Заповед № Г-202/
13.05.2016г. на зам.кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за кв. 1,
кв.2 и кв.З от зона „Смф1“ („Джанаварски път“, „Караулницата“) район „Владислав
Варненчик“, гр. Варна и улична регулация от О.Т. 1 до О.Т. 21 е изготвен на
база одобрена КК по Заповед № РД-18- 30/19.06.2007г. През периода на допускане,
изработване и одобряване на процесния ПУП до дата 13.05.2016г. в КК фигурира
ПИ:43, в чийто обхват попадат имотите на жалбоподателите. Имотите на
жалбоподателите ПИ:58 и ПИ:59 са попълнени в КК с по-късна дата, а именно
м.07.2016г. видно на лист № 13 от делото (за ПИ:58). След одобряването на
процесния ПУП е извършено ново попълване на кадастрална карта, видно от скица
на лист №11 от Делото, като в териториалния обхват на имотите на жалбоподателите
се появяват ПИ:98, ПИ: 104 и ПИ: 105, с което плана за регулация е приложен.
Съгласно отговорът
на въпрос 3 процесния ПУП попада в две устройствени зони - „Смф 1“ и трасе на
градска магистрала „II Клас“ с предвиден „ЖП“ транспорт. Същото се отнася и за
имота на жалбоподателя ПИ:58, който съгласно процесния ПУП, кв.З УПИ I -43 „за
общ. обсл. дейности“(идентично с ПИ:98) попада в устройствена зона „Смф 1“, а
останалата част от имота на жалбоподателя - ПИ: 104 попада в улична регулация.
Съгласно ОУП устройствена зона „Смф 1 „ има показатели както следва : Макс.
Плътност 50%; Макс. К инт- 3,5; Мин Озеленяване - 30% и Неограничена височина.
Видно от Приложение №1 и Приложение №2 към СТЕ. Попълнените с по-късна дата
имот на жалбоподателя ПИ:58 и съседният му ПИ:59, не означени в процесния ПУП,
частично участват в УПИ 1-43 (настоящ по КК, ПИ:98).
След извършена справка в агенцията по кадастър
и от приложената скица на лист № 13 от делото, вещото лице е установило, че
имот ПИ 58 е с площ 1000 кв.м., като 316 кв.м. от него /ПИ 104/, попадат в
уличната регулация на Юг, 66 кв.м. за улична регулация на север, а останалите
618 кв. м. попадат в УПИ I-43, в условие на съсобственост с част от
съседен ПИ 59 – 1939 кв. м. След прилагането на ПУП в КК УПИ I-43 е
идентично с ПИ 98 с площ 2257кв. м. Вещото лице е дало заключение, че от имот
ПИ 58 са отнети 382 кв. м. или 38,2 %.
В отговора на въпрос 5 вещото лице е посочило, че в случая е нарушен чл. 16
от ЗУТ, с което отнетата площ от ПИ е повече от 25%, а разликата до 38,2% не е
изплатена от Общината се налага извода, че отреденото му участие в УПИ 1-43 е
неравностойно.
Вещото лице е установило, че в частта план за застрояване, видно и на лист
182 от делото се констатира, че през УПИ 1-43 (част от което е собственост на жалбоподателите
минава подземен газопровод Ф530) с поска Изток — Запад и водопровод Ф1420 в
Югозападния ъгъл на УПИ 1-43. Линиите на застрояване се съобразяват с
подземната инфраструктура и се съобразяват с нормите за отстояние от тях. От
табличната част към процесния ПУП е видно, че предвидените устройствени
показатели за УПИ 1-43, са идентични с тези по ОУП 2012г и са както следва.
Макс. Плътност 50%; Макс. Кинт 3,5; Мин. Озеленяване 30%, свободно
застрояване (в две обособени части-северна и южна) с неограничена височина.
Предвидените линии на застрояване са на по Зм. от регулацията на Север, Изток и
Запад и на 5м. от уличната регулация на Юг, съгласно чл.26, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Експертът сочи, че предвижданията на оспорения план се съобразяват с предвижданията на ОУП на
Община Варна в частта трасе на главна градска магистрала II клас със ширина 52
м. с ПУП-ПРЗ на зона „Метро“ от 2004 г. Със своя габарит тази улица силно
засяга всички прилежащи имоти в кв.З и в частност и този на жалбоподателя.
Видно от табличната част към процесния ПУП, е че в кв. 3 от 10 отредени УПИ, 7
броя са с коефициент на комасация повече от 25% и предвидено отчуждаване.
Всички останали УПИ в кв.1 ( с изключение на един) и кв.2 са с коефициент на
комасация по-малък от 25%.Доколкото процесния план се е съобразил със
съществуващите пътища, подземна инфраструктура, ограничения на градската
магистрала II клас, възможността за обслужване и застрояване на отделните УПИ
при спазване на устройствените показатели на зона „Смф 1 “ и ЗУТ, се налага
извода, че предвижданията на оспорения план са икономично осъществими и дават
възможност за целесъобразно устройство на територията съгласно чл. 108, ал.5 от ЗУТ. Съдът възприема
като компетентно, мотивирано и обективно даденото заключение от вещото лице.
Следва да се отбележи, че към
доказателствата по делото ответникът е представил цялата администратиовна
преписка по издаване на оспорената Заповед № Г-202/13.05.2016г. на Зам. Кмета на
Община Варна.
Предвид изложените
по-горе факти, доказателствата и като се запозна със становищата на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбоподателите Д.Й.Я. и
К.К.С. се легитимират пред съда като собственици на поземлен имот с
идентификатор № 10135.4022.58 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния Директор на АК,
находящ се в гр. Варна, местност „Караулница“, с площ 1000 кв. м., с трайно предназначение на територията
– земеделска, с начин на трайно ползване – овощна градина, стар идентификатор №
10135.4022.43, с номер по предходен план 002043. Съответно същите са собственици на посочения имот, съгласно представения нотариален акт № ***г. на нотариус с рег. № ***на НК /л. 9 от делото/.
Жалбоподателят Н.Я.К. се легитимира пред съда като собственик на поземлен имот
№ 10135.4022.59 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на
Изпълнителния Директор на АК, находящ се в гр. Варна, местност „Караулница“ с площ 2964 кв. м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
овощна градина, стар идентификатор №10135.4022.43, с номер по предходен план 002043. Съответно същият е собственик на посочения имот, съгласно представените по делото договор за
доброволна делба №***/17.04.2003г. /л
14 от делото/ и нотариален акт № ***, вх. рег. № ***г. /л. 17 от делото/ на нотариус с рег. №*** на НК и НА №****г.
Заповед № Г-202/13.05.2016г. на Зам. Кмета на Община Варна е издадена на основание чл.129 ал.2 от ЗУТ, при условията на чл. 16 от ЗУТ, чл. 103 ал.6 и чл. 125 вр. чл. 124а ал.7 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2015 г.)от ЗУТ, действала към момента на издаването й - подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според §4 ал.1 от ДР на ЗУТ предвиденото в този закон и в актовете за неговото прилагане съобщаване от компетентните органи на заинтересованите лица по реда на АПК се извършва чрез отправяне на писмено съобщение, т.е. останалите начини на съобщаване предвидени в чл. 61 АПК не се прилагат.
Чл. 131 от ЗУТ
определя и кръга от заинтересовани лица в тези производства, които разполагат с
право на жалба срещу постановените актове. Това са собствениците, носителите на
ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а
до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите
имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В следващата ал.2
законодателят е доразвил нормата като в точки от 1 до 5 (включително)
изчерпателно е посочил кои недвижими имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на ПУП: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти,
когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в
застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се
допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
От заключението
на работилата по делото съдебно – техническа експертиза – текстова и графична
част се установява, че имотите на жалбоподателите с идентификатори 10135.4022.58
и 1035.4022.59 са предмет на оспорения ПУП и попадат в кв. 3. Вещото лице е
посочило в заключението си, че имотите на жалбоподателите не са отразени в
кадастралната основа към процесния ПУП, въпреки че са актуални към момента на
неговото изработване. В заключенито си вещото лице сочи същи така, че от
извършена справка в КККР се налага извода, че собствениците на вещни права
върху поземлени имоти с идентификатор 10135.4022.98, 10135.4022.104 и
10135.4022.105 не са вписани по КККР. В съдебно заседание вещото лице прави
уточнение, че ПИ № 10135.4022.104, ПИ № 10135.4022.98 и ПИ № 10135.4022.105 са
новообразуваните имоти след изменението на заповедта. Съдът възприема като компетентно,
мотивирано и обективно даденото заключение от вещото лице.
С оглед изложеното съдът приема за
безспорно доказано наличието на правен интерес у жалбоподателите да оспорят
Заповед №
Г-202/13.05.2016г. на Зам. Кмета на Община Варна като заинтересовани лица по смисъла на
чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Във връзка с направено
възражение от ответната страна за просрочие на подадената жалба от страна на Н.К.,
предвид редовното уведомяване на жалбоподателят К., съгласно известие за
доставяне, приложено на л. 80 от
административната преписка. По
искане на жалбоподателите по делото е допуснато изготвяне на съдебно-графологична експертиза, която да установи
подписът, положен за „Получател“ в известие на доставяне с номер ИД PS902300519С 3/28.06.2016г. изпълнен ли е от Н.Я.К..
Видно от изготвената
съдебно - графологична експертиза, приета без оспорване от страните по делото, подписът,
положен за „Получател“ в известие за доставяне /обратна разписка/ с номер ИД PS902300519С
3/28.06.2016г. не е изпълнен от Н.Я.К.. Съдът възприема като компетентно, мотивирано и
обективно
даденото заключение от вещото лице.
По отношение на
жалбоподателите Д.Я. и К.С. по делото безспорно се установи, че същите не са
уведомени за издадената заповед, поради което съдът намира, че след като оспореният административен акт не е
редовно съобщен на жалбоподателите, то не им е преклудирано и
правото на жалба пред Административния съд.
По изложените
съображения следва да се приеме, че жалбата до съда е
подадена в срок.
По отношение на възражението направено от ответната страна, с
допълнителни молби, че в настоящият случай приложение намира разпоредбата на
чл. 218, ал. 3 от ЗУТ. Съдът намира, че към момента на издаване на оспорената заповед не е било прието допълнението на чл.
218, ал. 3, изречение второ, прието със ЗИДЗУТ и публикувана
в ДВ, бр. 13 от 2017г. и процедурата по обжалване на плановете по чл. 16 ЗУТ е по реда на чл. 215, ал. 4 вр. чл. 218 ЗУТ.
Нововъведеното изречение второ на чл. 218, ал. 3 ЗУТ не е приложимо,
относно заварените производства по одобряване на ПУП. Поради това, макар и Заповед № г-202/13.05.2016г. да е била предмет на оспорване пред
Административен съд – Варна по отношение на друг имот, след
като за настоящите имоти не е
налице влязло в сила решение по такъв спор, жалбата е допустима. В този смисъл
е определение № 1062/25.01.2018г. по адм. д. № 10272/2017г. на ВАС.
По
основателността на жалбата:
Обжалваната заповед, с която е одобрен ПУП
–ПРЗ, е издадена от компетентен административен орган по чл. 129, ал. 2 ЗУТ.
Разпоредбата регламентира, че подробен устройствен план с териториален обхват
от порядъка на процесния /за градовете с районно деление в обхват до три
квартала/ поначало подлежи на одобряване от кмета на общината. Пар. 1, ал. 3 ДР
ЗУТ предоставя възможност на кмета на общината да делегира функциите си по този
закон на заместниците си, на главния архитект на общината или на други длъжностни
лица от общинската /районната/ администрация. Кметът на община Варна е издал
Заповед № 4786/25.11.2015 г. /л. 21 от делото/, с която е предоставил на
заместник-кмета на общината П П функциите си по одобряване на подробните
устройствени планове и техните изменения, респективно по издаването на откази
за одобряване. Упражнявайки така делегираните му правомощия, заместник-кметът е
издал процесната по делото заповед № Г-202/13.05.2016г.
Заповедта е издадена в предписаната от чл.
59, ал. 2 АПК писмена форма и изложени мотиви в контекста на изискванията на
чл. 59, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което не страда от
пороци, влечащи нейната нищожност.
Изработването на ПУП е допуснато от главния
архитект на Община Варна, в съответствие с чл. 124а ал. 2 от ЗУТ (в приложимата
редакция). Изготвеният проект на ПУП е бил разгледан и приет от ОбЕСУТ.
Процесната заповед е издадена обаче в
противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в този смисъл се
явяват основателни наведените от жалбоподателите доводи.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, с подробен
устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за
територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен план се
определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната
инфраструктура – публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена
система и на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За
осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана, собствениците на
недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на
имотите си, определена с плана, но не повече от 25%. Ал.2 предвижда планът да
се изработи на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР. В конкретния случай според
фактическите установявания на СТЕ, ПИ 10135.4022.58 и ПИ 10135.4022.59 са неурегулирани - за тях не е имало действащ
друг план, до одобряването на ОУП през 2012г. т.е. съдът приема че е налице
първата предпоставка на чл. 16 ал.1 от ЗУТ, а именно, че имотът на жалбоподателите
попада в територия с неприложена първа регулация по преходен устройствен план.
Съгласно чл. 16 ал.4 ЗУТ, в случаите на ал.1 на
всеки собственик на недвижим имот общината определя равностоен урегулиран имот
/имоти/, като се съобразява с местоположението на имотите в местността, но не и
с точните им кадастрални граници. Урегулираните имоти следва да са с пазарна
стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им,
което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Видно от
заключението на вещото лице, на жалбоподателите не е определен равностоен
урегулиран поземлен имот, както изисква чл.16 ал.4 ЗУТ. Напротив, в отговора
на въпрос 4 вещото лице сочи, че ПИ 58 /собственост на жалбоподателите Д.Я. и К.С./
е с площ 1000 кв. м., като 316 кв. м от него попадат /ПИ 104/ попадат в
уличната регулация на ЮГ, а 66 кв. м в уличната регулация на Север. Вещото лице
е установило, че останалите 618кв.м попадат в УПИ I-43, в условие на съсобственост с част от съседен имот ПИ 59
/собственост на жалбоподателя К./ - 1939 кв. м. Вещото лице е посочило, че след
прилагането на процесния ПУП в КК УПИ I-43 е идентично с ПИ 98, което е с площ 2557 кв.м. Експертът е дал
заключение, че от ПИ 58 /собственост на жалбоподателите Я. и С./, което е с
площ 1000 кв.м. за улична регулация са отнети общо 382 кв. м. или 38.2 %. В
отговора на въпрос № 5 вещото лице сочи, че е нарушен принципа на чл. 16 от ЗУТ, предвид факта, че отнетата площ е повече от 25%, а разликата до 38,2 % не
е изплатена от Община Варна, което налага извод, че отреденото им участие в УПИ
I-43 е неравностойно. По
отношение на ПИ 59 вещото лице сочи, че поддържа заключението, дадено при
първоначално изготвената СТЕ. В отговора на въпрос 1 от същата експертът е
посочил, че за обществени мероприятия се отнемат около 1059 кв. м. от имота или
35,3% от общата му площ /2998 кв. м./.
Налице е грубо
нарушаване на императивна материално-правна разпоредба, обезпечаваща
конституционно признатото право на частна собственост. За разлика от другите
подробни устройствени планове, по силата на които се предвижда отнемане на част
или целия имот за публични мероприятия /предвидени в чл. 205 от ЗУТ/, с подробния
устройствен план по чл. 16, ал.1 от същия закон не само се планира територията, но и задължително се
отреждат имоти за лицата, от които се отнемат такива. В случай, че с плана не е
определен за жалбоподателката имот срещу отнетия, за нея не съществува
последващ правен ред за обезщетяване, което на практика би довело до
национализиране на нейно имущество в противоречие с Конституцията на РБ.
Следва да се има в
предвид че нормата на чл. 16 ал.1 от ЗУТ императивно вменява в задължение на
собственик на имот, който ще се урегулира с приложение на посочената разпоредба
да прехвърли в полза на общината процентна част от своя имот, за изграждане на
техническата инфраструктура, но не по-вече от 25% от площта на притежаваният
имот. С плана по чл. 16 ЗУТ собствеността върху неурегулирани поземлени
имоти се трансформира в собственост на УПИ като разместването на собствеността
може да засегне границите на правото на собственост-фактическите граници на
поземления имот, площта и местонахождението му. Предвид на факта, че по обжалваната
заповед е предвидено да се отчужди от имотите на жалбоподателите за ПИ 58-
38.2%, а за ПИ 59- 35.3% от площта на имотите им, съдът приема че обжалваният
план е в противоречие с разпоредбата на чл. 16 ал.1 от ЗУТ, където
законодателят е посочил максималната площ, която може да се отчужди за изграждане на обектите на зелената
система, на социалната и на техническата инфраструктура и несъобразяването с
посоченото в нормата максимално отчуждаване, води до несъобразяване на плана с
материална законова норма и до неговата незаконосъобразност, поради което
следва да бъде отменена.
При този изход на спора на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателитет следва да се присъдят сторените в
производството разноски, в общ размер на 1990лв.,
както следва: 30лв. – държавна
такса за образуване на делото; 100лв.
– депозит
за СГЕ, 400лв. депозит СТЕ и 500лв.
депозит за СТЕ и 960лв. – адвокатски хонорар, на основание чл. 24 от Наредба за
плащането на правна помощ.
Възражението на ответника за прекомерност на юрискосконсултското
възнаграждение е
неоснователно, тъй като същото е определено към минималния размер.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на Д.Й.Я.,
ЕГН **********, К.К.С., ЕГН ********** и Н.Я.К., ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. И.С., срещу Заповед № Г-202/13.05.2016г. на Зам. кмета на Община
Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за кв.1, кв.2,
кв. 3 от зона Смф1 /“Джанаварски път, „Караулницата/“, район „Владислав
Варненчик“ и улична регулация от о.т. 1 до о.т. 21, както е показано с черен,
червен, син, кафяв и зелен цвят в графичната част, по отношение имот с
идентификатор 10135.4022.58, собственост на Д.Я. и К.С. и имот с идентификатор
10135.4022.59, собственост на Н.К. /нови идентификатори ПИ №10135.4022.98, ПИ
10135.4022.104 и ПИ № 10135.4022.105/.
ОСЪЖДА Община
Варна да заплати на Д.Й.Я., ЕГН **********,***; К.К.С., ЕГН **********,*** и Н.Я.К., ЕГН **********,***
сумата от общо 1990лв. / хиляда деветстотин и деветдесет/, представляваща
разноски по делото.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: