Р Е Ш Е Н И Е
№ 24 24.02.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
пети състав
На двадесет и трети февруари година 2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 148 по описа за 2020
година
За да се произнеса взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК.
Делото е образувано по жалбата на Т.М.И. ЕГН ********** *** с адрес за кореспонденция:
гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1, Адвокатско дружество „Златев и партньори“
против изразено на 13.02.2020 г. с действие волеизявление по задържане от
полицейски орган при РУ-Търговище при ОД на МВР – Търговище, с искане за обявяване
на нищожността му.
Жалбоподателят счита издаденото разпореждане
за нищожно. Оспорващият сочи, че на 13.02.2020 г. между 12, 30 ч. и 19, 30 ч. е
бил задържан от непознати за него лица – двама униформени и трима цивилни
полицаи, от които знаел името само на Дж. Ст. – служител в криминална полиция.
Към обяд на посочения ден жалбоподателят се намирал в имот в Промишлената зона
на гр. Търговище, който се държи от „Ок Пласт“ ЕООД, от което той имал
подписано пълномощно. Полицаите заявили, че имат разпореждане да го задържат
докато не кажат къде ще го заведат, като самото разпореждане не го били показали,
нито са казали кой го е издал. След около половин час полицаите получили
обаждане и му заповядали с неговия лек автомобил, придружаван от един от тях да
управлява след техния служебен автомобил. Така жалбоподателят е бил заведен до
сградата на НАП – Търговище, където чакал докато дошъл друг служител на
икономическа полиция, също непознат. Заповядали му да влезе в сградата на НАП,
където непознати служители на НАП му връчили множество документи след подпис.
Документите са следните: Протокол за запечатване на търговски обект при
наложена ПАМ, сер. АА № 0014931/ 13.02.2020 г. на Кр. Ст. М. и Т. Р. Т .–
инспектори по приходите с месторабота ГД „ФК“ при ЦУ на НАП; АУАН № F 537792/ 13.02.2020 г. на Кр. Ст. М.. Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0388289/ 13.02.2020 г. на Кр. Ст. М.; Разписка за
получаване на Покана за изпълнение на Акт за отнемане на имущество в полза на
държавата изх. № 22318-120/ 28.01.2020 г.; Разписка от 13.02.2020 г. за
получаване на Заповед за налагане на ПАМ № 67-ФК/ 10.02.2020 г.; Протокол №
1435113/ 13.02.2020 г. на Е. М. И.– инспектор по приходите; АУАН № F537754/ 13.02.2020 г. на Кр.
Ст. М.; АУАН № F537750/ 13.02.2020 г. на Кр. Ст. М.; Протокол сер. АА № 1435058/
13.02.2020 г. на инспектор по приходите Р. Г. Н.; Разписка от 13.02.2020 г. за
получаване на Покана за изпълнение на Акт за отнемане на имущество в полза на
държавата изх. № 22318-117/ 15.01.2020 г. и Протокол № 143114/ 13.02.2020 г. на
Е. М. И.
Престоят на жалбоподателя в сградата на
НАП продължил до 19, 30 ч., като през цялото време или в стаята, или в
коридора, както и пред сградата стояли полицаи, като по този начин препятствали
свободното му предвижване, докато не бъдат съставени и подписани горните
документи.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по оспорването – РУ на МВР – Търговище при ОД на МВР – Търговище редовно призован се
представлява от гл. юрк. Ж., която оспорва жалбата и изразява становище за
нейното отхвърляне. Счита, че не е налице задържане на жалбоподателя, а е
оказано съдействие на органите на НАП офис Търговище съгласно Инструкция № 39/
12.12.2011 г. за взаимодействие между МВР и НАП. Пледира за присъждане на разноски по делото в размер на
юрк. възнаграждение.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, последната е неоснователна
при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема, че на процесната
дата 13.02.2020 г. между 13, 00 ч. до към и
17, 30 ч. в гр. Търговище жалбоподателят И. е бил придружен и отведен от
служителите на РУ на МВР – Търговище, при ОД на МВР – Търговище в ТД на НАП –
Варна офис Търговище където са му били връчени Протокол за запечатване на
търговски обект при наложена ПАМ, сер. АА № 0014931/ 13.02.2020 г. на Кр. Ст.
М. и Т. Р. Т .– инспектори по приходите с месторабота ГД „ФК“ при ЦУ на НАП;
АУАН № F 537792/ 13.02.2020 г. на Кр. Ст. М.; Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0388289/ 13.02.2020 г. на Кр. Ст. М.; Разписка за
получаване на Покана за изпълнение на Акт за отнемане на имущество в полза на
държавата изх. № 22318-120/ 28.01.2020 г.; Разписка от 13.02.2020 г. за
получаване на Заповед за налагане на ПАМ № 67-ФК/ 10.02.2020 г.; Протокол №
1435113/ 13.02.2020 г. на Е.М. И. – инспектор по приходите; АУАН № F537754/ 13.02.2020 г. на Кр.
Ст. М.; АУАН № F537750/ 13.02.2020 г. на Кр. Ст. М.; Протокол сер. АА № 1435058/
13.02.2020 г. на инспектор по приходите Р. Г. Н.; Разписка от 13.02.2020 г. за
получаване на Покана за изпълнение на Акт за отнемане на имущество в полза на
държавата изх. № 22318-117/ 15.01.2020 г. и Протокол № 143114/ 13.02.2020 г. на
Е. М. И..
В с.з. по делото в качеството им на свидетели са
разпитани лицата: Т. В. М., А. Г. Ст. и А. П.Л. – служители в РУ-Търговище при
ОД на МВР – Търговище.
Според св. М. към дата 13.02.2020 г е работел в
РУ-Търговище като разузнавач в сектор „Криминална полиция“. От тогавашния
началник на Районното управление е получил обаждане, че трябва да се окаже
съдействие на колегата се А. Л., който в него момент е работел в „Икономическа
полиция“. Заедно с колегата му А. Ст.-началник група „Криминална полиция“ в РУ
и негов пряк началник и колегата Дж. Ст., който е разузнавач в същата група,
със служебния автомобил, като указанията са били да намерят лицето Т.И.. Слезли
в двора на бившата „Родопа“ (това е промишлената зона до реката), тъй като имали
информация, че същият притежава цех за изработка на алуминиева дограма. Влезли
вътре тримата колеги. А. Л.не бил с тях. Вътре е било лицето И.. Познавал го от
преди и него, и брат му и баща му. Те са популярни личности в града. Имал
чувството, че той ги очаквал. Казали му, че трябва да отиде до НАП-Търговище.
Той се съгласил, но казал че ще дойде с неговата кола. Казали му, че няма
проблем. Той се качил на неговата кола, марка „Мерцедес“, като те се качили в
служебната кола, която е била без обозначителни знаци. Той карал пред нас и отишли
на паркинга пред НАП. Там са били колегата Л. и с И. влезли в сградата на НАП. Те
останали с колегите отвън, тъй като знаели, че след като се уредят формалности,
трябва да се запечата заведението ...на бул. „Сюрен“ в гр. Търговище, до
болницата. Изчакали доста време, може би 2-3 ч. Те излезли и двама служители от
НАП. Отишли до въпросното заведение. Те го запечатали. Може би станало около
16.00 ч. и те се прибрали. Докладвали устно на началника какво са извършили.
Видно от показанията на Св. Ст. към 13.02.2020 г. е
работел като началник група в сектор „Криминална полиция“ в РУ-Търговище към
ОДМВР-Търговище. Имало е искане от икономическа полиция да окажат съдействие да
бъде установен Т.М.И. и да му бъде указано, че трябва да отиде в НАП-Търговище
за действия (тогава и сега не знаел точно за какви действия). Колегата от
икономическа полиция А. Л.чакал в НАП, а той, Тодор Миланов и Дж. Ст. тръгнали да
го търсят на вероятни места. Намерили го в цех за алуминиева дограма,
собственост на фамилията. Обяснили му, че трябва да отиде в НАП същия ден, на
което той първо попитал за какво. Обяснили му, че за каквото и да е трябва да
отиде. Той се съгласил. Качил се в неговата кола. Бил е сам в колата си,
паркирал пред НАП и от там колегата Л. го поел и го придружил вътре в сградата.
Изчакали ги да излязат и след това аз лично, доколкото си спомням, останал в
районното управление. Ходили да запечатват заведение, но той не бил присъствал.
Т. го познавал от преди. Когато отишли в цеха не били изисквали документи от
него. Там само разговаряли с него. Там не е оказвал съпротива, нямал нищо
против да отиде до НАП. Нямал информация дали е търсен преди това. Не си спомнял
дали имало и други хора в склада, мислел че имаше един работник, но не бил сигурен.
Там не били разговаряли с други хора, освен с Т.И.. Отишли с него до НАП, за да
не се отклони. Договорката е била с неговата кола да отиде до НАП. Трябвало да
са сигурни, че е стигнал до там. Постояли доста време пред НАП, поне час. Не може
да каже този ден дали Т. е ходил до районното управление. В негово присъствие
не е ходил.
Според показанията на св. Л., който към 13.02.2020 г.
изпълнявал длъжността „инспектор“ в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ към ОД на МВР-Търговище. Към обяд е бил уведомен от началника
си-началник сектор „ПИП“ Пл.Ст., че трябва да съдейства на колегите от НАП,
като за целта бъде там около 13.00 ч., където ще бъде лицето Т.М.И. и следва да
му се връчат документи, изготвени от НАП. Около 13.00 ч. е бил пред сградата на
НАП-Варна, офис-Търговище. Т.И. е бил там заедно с колегите. Обяснил му, че ще
му бъдат връчени множество документи в сградата на НАП. Ще им окажат съдействие,
ще извършат тези действия с него. Той се съгласил и влезли в сградата на НАП.
От там нямал спомен кой колега ги посрещнал. Качили се на ет. 4, където имало
двама или трима служители на НАП, които му обяснили конкретно за какво става
въпрос, какви документи ще му бъдат връчени и че са във връзка с предходни
проверки. Обяснили му конкретно за какво става въпрос. Той се съгласил и
подписал документите, които му представили, тъй като след подписването на такъв документ имало
екземпляр и за него и можел да реализира защита спрямо този документ. След като
приключили на ет. 4, е била създадена вътрешна организация от колегите от НАП,
като други колеги с лицето слезли на друг етаж и там му обяснили, че ще му
връчат други документи, за които си спомнял, че се отнасяли за имоти, които
преди това са отнети в полза на държавата и в последствие не са могли да го
открият и да извършат последващи действия във връзка с окончателното им
отнемане. Това са били действията, не си спомнял дали е имало нещо друго около
тези документи. Отначало той попитал дали може да се консултира с адвоката си.
Обадили му се били и му били казали за какво става въпрос. Той започнал да
подписва документите и искал да си има
екземпляри от тях, дори свидетеля си спомнял, че ги снимал и ги изпратил на
адвоката си. Оттам отишли заедно с лицето и с колегите от НАП (той с неговия
личен автомобил) отишли до заведението „Енерджи“, което стопанисват дали чрез
пряко управление, дали чрез пълномощие на някоя друга фирма. Там колеги от НАП
запечатали заведението. След това отишли до склада за дограма, който се намира
в индустриалната зона, долу срещу „Еконт“. Там колеги от НАП също извършили
проверка, съставили необходими документи, нямал ясен спомен дали го били запечатали
тогава, точната и ясна цел, тъй като за запечатването правилата са предвидени
точно и ясно в закона. След като приключили, мислел че е било в края на
работния ден, около 17.30 ч., се разделили там пред това помещение и той с
колегите от НАП, продължил и се прибрали. Докато били в сградата на НАП нямал
спомен да е имало полицаи, които да ограничават свободното придвижване на И.. Той
е бил със сигурност в помещението. Неговите
колеги, които той е видял пред НАП, те си стояли там. В сградата влезнал само той.
Те стояли пред НАП, защото изчаквали да приключи съдействието, до момента, в
който колегите от НАП не кажат: благодарим Ви за съдействието, приключихме, те
не били свободни, работата им не е приключила. Спомнял си бил, че по-късно дошло
момиче, за което знаел, че са заедно навсякъде, мислел че е жена на брат му. Тя също дошла при подписването на тези
документи, но не си спомнял колеги да били стояли там. Искали били да си свършат
по-бързо работата и да приключат.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели
като правдиви и непротиворечиви на
събраните писмени доказателства по делото.
По делото е представено копие от Книгата за
задържаните лица в РУ – Търговище при ОД на МВР – Търговище (стр. 38 до 40 от
делото), от които страници е видно, че жалбоподателят не е бил задържан в РУ –
Търговище през периода 07.02. до 28.02.2020 г.
По делото е представено писмо изх. № 5827-1/
15.02.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна (стр. 50 от делото) от което е
видно, че във връзка с получено писмо от началник отдел „Държавни вземания“ при
ТД на НАП – Варна в дирекция „Контрол“ са били възложени проверки, с цел
връчване на 3 бр. покани за изпълнение на Акт за отнемане на имущество на
дружествата, стопанисващи имуществата на СД“Албаш-Илиев, И. и сие“ с ЕИК
*********, отнето в полза на държавата: кафе-аперитив „Енерджи“, находящо се на
бул. „Сюрен“, кв. Запад и дворно място в промишлената зона на гр. Търговище.
Поради това и на основание Инструкция № 39/ 12.12.2011 г. за взаимодействие
между МВР и НАП от проверяващия екип е поискано съдействие от органите на МВР,
за участието на техни служители в предприетата проверка на двата обекта. Според
проверяващия екип, в посочените обекти е правен опит за връчване на такива
покани, неуспешен през 2016 г., тъй като лицата не са били установени на
адреса, а обектите са се стопанисвали от други лица. За целта е било изпратено
искане до ОД на МВР – Търговище с изх. № 12.02.2020 г. по описа на
деловодството на офис Търговище при ТД на НАП – Варна (представено на стр. 9 от
делото).
При тази фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът приема, че на 13.02.2020 г. не е
налице изразено с действие волеизявление по задържане от полицейски орган при
РУ-Търговище при ОД на МВР – Търговище на жалбоподателя И.. Съдът намира, че се
касае за оказване на съдействие по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 14, ал.
1, т. „а“ от Инструкция № 39/ 12.12.2011 г. за взаимодействие между МВР и НАП.
Това обстоятелство се потвърждава от събраните писмени доказателства по делото
- искане до ОД на МВР – Търговище с изх. № 12.02.2020 г. по описа на
деловодството на офис Търговище при ТД на НАП – Варна (стр. 9 от делото), писмо
изх. № 5827-1/ 15.02.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна (стр. 50 от
делото), както и от разпитаните по делото свидетели – служители в РУ –
Търговище и ОД на МВР – Търговище.
Съдът намира, че в тази си част
подадената жалба е неоснователна. Налице е съдействие от страна на РУ –
Търговище на органите на НАП офис Търговище съобразно Инструкция № 39/
12.12.2011 г. В тази връзка и на жалбоподателя са връчени множество документи
(изброени по-горе). В този смисъл са неоснователни и възраженията на оспорващия
за ограничаване на правата му на придвижване за времето от 13 ч. до 17 ч. на
13.02.2020 г.
По отношение на възраженията за
нищожност на жалбоподателя.
Съгласно ТР № 3/16.04.2013 г. правният
интерес при нищожност се преценява към момента на подаване на жалбата. В тази
връзка съдът приема, че жалбоподателят има правен интерес от оспорване, защото е
търпял ограничаване в придвижването си на 13.02.2020 г. за времето от 13 ч. до
17 ч.
Съдът приема, че жалбата е неоснователна
в тази част при следните съображения:
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
2). Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да
бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е
самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и
неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност
или унищожаемост) се определя от степента на порока;
3). Съществените нарушения на административно-производствените правила са
основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според
правната теория нарушението на административно-производствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение
на поставения пред административния орган въпрос ("Административно
право", издание 2009 г., проф. Кино Лазаров);
4). Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото
основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е
издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде
акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. -
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност
е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в
хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло
от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано -
административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено
различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от
гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички
останали до неговата унищожаемост;
5). Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Съобразно тези критерии съдът приема, че
описаните възражения в жалбата от оспорващия не се покриват с критериите за
нищожност, посочени по-горе. Жалбата е неоснователна и в тази си част.
Предвид на изхода от оспорването на адм.
орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 100
лв. съставляващи юрк. възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП и чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от АПК, чл. 149, ал. 5 от АПК във вр. с чл.78, ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП и чл. 144 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.И. ЕГН **********
*** с адрес за кореспонденция: гр. Варна, ул. „Възраждане“ № 1, Адвокатско
дружество „Златев и партньори“ против изразено на 13.02.2020 г. с действие
волеизявление по задържане от полицейски орган при РУ-Търговище при ОД на МВР –
Търговище, с искане за обявяване на нищожността му.
ОСЪЖДА Т.М.И. ЕГН ********** *** да
заплати на РУ – Търговище при ОД на МВР – Търговище направените по делото
разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Р. България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: