РЕШЕНИЕ
№ 10714
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110149512 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу М. Ц. М.ов, с която са предявени
обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 389,91 лв. -
главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в ************, за
периода м.05.2018- м.04.2020 г., с мораторна лихва в размер на 101,98 лв. за периода
15.09.2019-23.08.2022 г.; сумата 13,41 лв. - главница, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода м.08.2019-м.04.2020 г., с мораторна лихва в
размер на 3,20 лв. за периода 15.09.2019-23.08.2022 г., ведно със законна лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на искова молба – 12.09.2022 г., до
окончателното им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на наследник по закон на К. Г. К. и клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово
разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни
разноски.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание поради липса
на облигационна връзка. Не се доказва нито качеството на собственик на имота, нито по
заявление за откриване на партида, нито като сключил договор със соченото трето лице-
помагач. Навежда възражение за изтекла погасителна давност
Третото лице-помагач на страна на ищеца „Т.С.“ ЕООД счита исковете за
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
1
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за наследници на К. Г. К. от 18.10.2022 г.,издадено от Столична
Община, се установява, че починала на 23.03.2019 г. е оставила наследник по закон – М. Ц.
М., син.
По реда на чл. 192 от ГПК е приет Договор за продажба на държавен имот по реда на
НДИ от 28.12.1995 г., съгласно който К. Г. К. е придобила правото на собственост върху
недвижим имот в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 515, вх. Ж, ет. 7, ап. 164.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Тъй като качеството потребител на
топлинна енергия се свързва с принадлежността на вещно право на собственост върху
имота, съдът приема, че ответникът отговаря за неплатените суми към ищеца, защото е
наследил /придобил/ правата и задълженията на своята майка, на осн. чл. 5 от ЗН. Следва да
се отбележи, че сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя
за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.
Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил
възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален
договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът
фактически е обитавал имота.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период 01.05.2018-
30.04.2020 г., г. реално потребеното количество топлинна енергия, след отчет на 1 бр.
технически изправен водомер за топла вода, и от 1 бр. щранг-лира в банята, е на стойност
сумата 389,94 лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на
ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице
пояснява, че за втория отоплителен сезон (2019-2020 г.) топла вода не е потребявана.
Констатира, че общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал метрологична
проверка, като след 2018 г. вместо през 2020 г. е извършена през 2021 г. Това обстоятелство
не променя извода за наличието на технически изправен общ топломер, по който са
установени ежемесечните отчети за исковия период, тъй като в 2-годишния срок (за който
се приема, че изправно СТИ) за техническа проверка, считано от последната на 15.10.2018 г.
е изчислена доставката на топлинна енергия за последния месец на исковия период
м.04.2020 г.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
2
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на искова молба, което е сторено на 12.09.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от
ЗЗД, считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от
ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на топлофикационното
дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва,
се погасява с изтичането на тригодишна давност. Претендират се парични вземания за
главници за периода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и погасени по давност ще са
изискуеми парични вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата
молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 12.09.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които
публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор (вж. ОУ на л.60 от делото) са влезли в сила на
11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане за
цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Предвид това поначало покрито е с давностен срок вземането за
главница за периода 01.05.2018-30.06.2019 г.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна-счетоводна експертиза,
неоспорена от страните и ценена по реда на чл.202 от ГПК, по която вещото лице дава
вариант на изчисления за размера на паричните вземания непокрити с давностен срок и
установява, че за периода 01.07.2019-30.04.2020 г. главница за цена на топлинна енергия е на
стойност сумата 131,83 лв., с мораторна лихва – 26,01 лв.; главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение – сумата 13,41 лв., с мораторна лихва – 3,20 лв.
По изложените съображения съдът приема искът за главница, представляваща цена
на доставка на топлинна енергия за основателен за периода 01.07.2019 -30.04.2020 г. и в
размер на сумата 131,83 лв., а за останалата част подлежи на отхвърляне.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020-23.08.2022 г. размер по ССчЕ, а за останалата част и
период подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства, вкл. от третото лице-
помагач главни и индивидуални отчети, се установява, че са предоставени услуги за дялово
разпределение, за които ответникът дължи сумата 13,41 лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и
начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
3
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -12.09.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, за сумата общо 218,90 лв. за платени
държавна такса, възнаграждения на вещи лица, особен представител-адвокат на ответника, и
юрисконсулт. Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37
от ЗПП, е определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ц. М., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание
чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата
131,83 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот в
**********, за периода 01.07.2019-30.04.2020 г., и сумата 26,01 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2020-23.08.2022 г.; сумата 13,41 лева – главница, представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.08.2019-30.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 12.09.2022 г. до окончателното им изплащане;
като иска за главница над уважения размер от 131,83 лева до пълния предявен размер от
389,91 лева и за периода 01.05.2018-30.06.2019 г. за главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия, иска за мораторна лихва над уважения размер от 26,01 лева до
пълния предявен размер от 101,98 лева и за периода 15.09.2019-14.09.2020 г. и иска за
сумата 3,20 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019-23.08.2022 г., начислена върху
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2019-
30.04.2020 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М. Ц. М., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 218,90 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от М. Ц. М. по банкова сметка на „Т.С.“
ЕАД № IBAN:**********, BIC:******** – „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4