Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
4.12.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд първи въззивен наказателен състав
на 18 ноември 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пепа Чиликова
Членове: Петранка Жекова
Калина Пейчева
Секретар Ив.Златева
Прокурор Г.Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия Жекова
Ванд № 344 по описа за 2020г. За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на обв.М. А., депозира чрез защитника й адв.А. против решение № 260028/ 28.08.2020г.постановено по анд № 504/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
С процесното
решение обвиняемата М. А. е призната за виновна в това, че на **.**.**** г. в гр. *****, с подадено заявление
вх.№ ****-**-****/**.**.**** г., допълнено с карта за регистрация на междинен
входящ документ, съответно ****-**-****#*/**.**.**** г. и ****-**-****#*/**.**.****
г., съзнателно се е ползвала от неистински официални документи - удостоверение
УП-3 № */**.**.**** г., издадено от ЕТ „**** *****-**-Р. Д.“ - гр. ***** и
удостоверение УП-2 № */**.**.**** г., издадено от „****** ******“ ЕООД - гр. *****,
представяйки ги пред Национален осигурителен институт, териториално поделение
гр.Ямбол, като не е установено лицето, съставило тези документи и на А. не може да се търси наказателна отговорност за
самото им съставяне, престъпление по чл.316, вр.с чл.308, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност
и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
М.А. е осъдена да заплати направените по делото разноски в
размер на 192.14 лв. в приход на Републиканския бюджет по сметката на
ОДМВР-Ямбол.
Във
въззивната жалба се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и явна несправедливост на процесното решение. Прави се искане за
отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново с което обвиняемата да
бъде изцяло оправдана.
В съдебно
заседание въззивницата- обвиняема участва, чрез защитника й адв. А., чрез която
поддържа жалбата за отмяна на решението и постановяване на ново, с която да
бъде изцяло оправдана по обвинението. Твърди се, че по отношение удостоверението УП-2 № */**.**.**** г., издадено от „****** ******“ ЕООД -
гр. ***** обвиняемата не е знаела и не е имала възможност да узнае, че същото
не е подписано от управителя на фирмата, тъй като същата го е получила по
пощата с положен подпис. Безспорно е установено също така, че отразеното в удостоверението
е с вярно съдържание, тъй като обвиняемата е работела в процесната фирма с трудов договор за посочения период.
По отношение представянето на удостоверение
УП-3 № */**.**.**** г., издадено от ЕТ „**** *****-**-Р. Д.“ - гр. ***** се
сочи, че е осъществен престъпния състав само формално, тъй като същото не е
породило правни последици и липсва
обществена опасност.
Участващият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура- Ямбол пледира да се потвърди обжалваното решение, тъй като същото
е законосъобразно и правилно, а наложеното наказание справедливо и съответно на
степента на обществената опасност на деянието и на личността на извършителя.
Окръжен съд-
Ямбол след проверка на атакувания съдебен акт, пледоариите на защитника на обвиняемата
и участващия по делото прокурор и доводите в жалбата намира следното:
Жалбата е
процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да
обжалва и в срока по чл.319 ал.1 НПК, а разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Приетата
фактическа обстановка от районния съд е напълно обоснована и правилна, тъй като
се подкрепя от всички събрани по делото доказателства, които ценени поотделно и
в тяхната съвкупност са безпротиворечиви.
Въззивната инстанция споделя напълно приетата фактическа обстановка,
която е идентична с тази в постановлението.
По безспорен начин е установено,
че след навършване на необходимата възраст за пенсиониране през ****г.обв. А. решила да подаде заявление за отпускане на
лична пенсия за прослужено време и възраст. Тъй като нямала необходимия за
пенсиониране осигурителен стаж се сдобила с неистински официални документи,
удостоверяващи такъв стаж, а именно: удостоверение УП-3 № */**.**.**** год.,
издадено от ЕТ „**** *****-**-Р.Д.“ гр.***** и Удостоверение УП-2 № */**.**.****
год., издадено от „****** ******“ ЕООД гр.Ямбол, на които бил придаден вид, че
са издадени от посочените в тях работодатели.
В
част II към подаденото
от нея заявление за отпускане на пенсия
вх.№ ****-**-**.**.**** год. до директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр.Ямбол описала документите за осигурителен
стаж, които прилага, сред които и процесните две удостоверения. Двата документа
били регистрирани с карта за регистрация на междинен входящ документ, съответно
****-**-****#*/**.**.**** год. и ****-**-****#*/**.**.**** год.
Поради съмнения в истинността на
представените удостоверения ТП на НОИ - Ямбол депозирани сигнал до
РП-Ямбол.
От заключението на изготвената по делото съдебно-
почеркова експертиза / протокол № *** от ДП/ е видно, че подписа за ръководител в
удостоверение УП-3 № */**.**.**** год., издадено от ЕТ „**** *****-**-Р.Д.“ гр.*****
не е изпълнен от управителя и собственик св.Р. М.Д.- П., както и че подписа за
ръководител в удостоверение УП-2 № */**.**.**** год., издадено от „****** ******“
ЕООД гр.***** не е изпълнен
от управителя на дружеството - св. Л. И. Б.. В двата случая се касае за
полагане на имитирани подписи, т.е. подписи от друго лице, неустановено по делото.
В хода на разследването не е било установено лицето
/лицата/, съставило неистинските официални документи - УП-3 № */**.**.**** год.
издадено „**** *****-**-Р.Д.“ гр.***** и УП-2 № */**.**.**** год., издадено „******
******“ ЕООД гр.*****. От заключението на съдебно- почерковата експертиза е
видно, че не е възможно да се установи дали подписите в двете удостоверения са
изпълнени от обвиняемата.
За да приеме за установена горната фактическа
обстановка правилно и обосновано са кредитирани показанията на св.Б., тъй като
същите са логични и последователни и
напълно кореспондират със заключението на съдебно-почерковата експертиза, която
установява, че подписът положен в УП-2 № */**.**.**** год. не е негов. Съдът не
кредитира показанията на св.Р. П. единствено в частта в която сочи, че тя е
подписала УП-3 № */**.**.**** год., тъй като това обстоятелство се опровергава
по безспорен и несъмнен начин от заключението съдебно-почерковата експертиза.
Правилно и обосновано е кредитирано заключението на процесната експертиза, тъй
като същото е обективно и компетентно и не възниква никакво съмнение за
неговата правилност. Не се кредитират обясненията на обвиняемата, че е
попълнила съдържанието на УП-2 № */**.**.**** г.и го изпратила по пощата
на адреса посочен в Търговския регистър за седалище на дружеството, както и че
го е получила обратно с положен подпис. Това обективно не би могло да се случи,
тъй като по делото е безспорно установено, че собственика и управител на „****** ******“ ЕООД- св. Б. не се е намирал
на адреса посочен в Търговския регистър за седалище на дружеството, както и че
дружеството не е имало никаква дейност. Същия е живеел в гр.****** на адрес
който не е бил известен на обвиняемата.
При правилно
установена фактическа обстановка районният съд е направил и обосновани правни
изводи като е приел, че обвиняемата с деянието си е осъществила както от
обективна така и от субективна страна състава на престъпление по чл.316, вр.с чл.308, ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** г. в гр. *****, с
подадено заявление вх.№ ****-**-****/**.**.**** г., допълнено с карта за
регистрация на междинен входящ документ, съответно ****-**-****#*/**.**.**** г.
и ****-**-****#*/**.**.**** г., съзнателно се е ползвала от неистински
официални документи - удостоверение УП-3 № */**.**.**** г., издадено от ЕТ „****
*****-**-Р. Д.“ - гр. ***** и удостоверение УП-2 № */**.**.**** г., издадено от
„****** ******“ ЕООД - гр. *****, представяйки ги пред Национален осигурителен
институт, териториално поделение гр.Ямбол, като не е установено лицето,
съставило тези документи и на А.
не може да се търси наказателна отговорност за самото им съставяне.
Престъплението по чл.316 НК е формално и се счита за
осъществено при установяване на ползване на документ, който може да се счита за
опорочен от гледна точка на автентичност и истинност на изявленията в него.
Деянието е довършено когато лицето на което се представя узнае за него, без
значение дали то е било заблудено или не относно автентичността и съдържанието
на документа.
По делото не е спорно, че процесните два документа имат
характер на официален документ по смисъла на чл.93, т.5 НК, тъй като се издават по установен ред и форма - на основание чл. 40
от Наредбата за пенсиите, който предписва, че осигурителният стаж се установява
с трудови и осигурителни книжки или с документи по утвърден образец, издадени
от осигурителя, а съгласно изискванията на чл. 1 от Инструкция № 2492/68г.,
разясняваща реда и начина на издаване на тези документи – трудовият стаж се
установява с осигурителни, трудови или занаятчийско-ученически книжки, с удостоверения образец УП-30 и УП-72,
със справки, както и с документи, предвидени по международни спогодби. На
изявленията в двата удостоверителни документа е придаден вид, че изхождат от
длъжностни лица, които видно от възприетата по-горе фактическа обстановка –
никога не са ги съставяли или подписвали, поради което не остава никакво
съмнение, че удостоверенията наред с качество си на официални документи са и „неистински”
по смисъла на чл.93, т.6 НК.
Следователно обективният признак от състава на посочената
разпоредба е налице, тъй като двете удостоверения предмет на обвинението са
официални документи и същите не са автентични, тъй като не изхождат от лицата,
които в кръга на техните правомощия следва да ги съставят, т.е. от управителите
на двете дружества- св. Л. Б. и св.Р. П..
Изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 316 НК се изразява в „ползването” на опорочения документ. По делото е
установено по безспорнен и несъмнен начин, че на **.**.****г.в
гр.***** обвиняемата е депозирала двете процесни удостоверения пред съответен
служител на ТП на НОИ-Ямбол , който е възприел същите.
Правилно е ангажирала отговорността
на обвиняемата за ползване на документите, а не за тяхното съставяне. В Решение № 429 от 31.05.2005 г. по н. д. №
904/2004 г., I н. о. на ВКС, е прието, че престъпният състав на чл. 316 НК е субсидиарен, защото същият е приложим само когато отговорността на
ползвателя не може да се реализира за самото съставяне на документите. В
конкретния случай не са налични никакви доказателства, че именно обвиняемата
лично или посредствено е съставила
документите, поради което и правилно обвинението спрямо същата се е ограничило
само до престъпното им ползване.
От субективна страна обвиняемата е извършила деянието
виновно в условията на пряк умисъл. От характера на самото престъпление следва
да се изходи, че същата безспорно е съзнавала, че процесните два документа са
неистински и че нейната цел е била да ги представи пред съответното длъжностно
лице за да получи нещо което не й се следва- пенсия за възраст и стаж.
Съдът не споделя становището на защитника на обвиняемата,
че същата не е знаела, че УП-2 № */**.**.****
г., издадено от „****** ******“ ЕООД - гр. ******не е подписано от собственика
и управител на дружеството, тъй като тя е изпратила изготвеното от нея
удостоверение на адреса на седалището на дружеството по пощата и го е получила
подписано. Това обективно не би могло да се случи, тъй като по делото е
безспорно установено, че собственика и управител на „****** ******“ ЕООД- св. Б. не се е намирал
на адреса посочен в Търговския регистър за седалище на дружеството. Същия е
живеел в гр.****** на адрес който не е известен на обвиняемата.
По отношение
доводите на обвиняемата, че представянето на неистинско удостоверение УП-3 № */**.**.**** г., издадено
от ЕТ „**** *****-**-Р. Д.“ - гр. ***** е с изключително ниска степен на
обществена опасност, тъй като същата е
работела по сключен трудов договор в процесното дружество не се споделя от
проверяващата съдебна инстанция. На обвиняемата й е вменено обвинение за
използване на неистински официален документ, като за осъществяване на деянието
няма значение дали отразените в него обстоятелства са верни или не. Без
значение за съставомерността е и дали длъжностното лице на което е представен
документа е било заблудено или не относно автентичността и съдържанието на документа.
Относно вида
и размера на наложеното наказание:
Извършеното от обвиняемата
престъпление е умишлено, за същото законодателя е предвидил наказание лишаване
от свобода до 3 години, обвиняемата не е неосъждана и от деянието не са
настъпили имуществени вреди, поради което правилно районният съд е приел, че са
налице всички материално правни предпоставки за приложението на разпоредбата на
чл.78а ал.1 от НК. При определяне
размера на административното наказание глоба са отчетени наличните смегчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, поради което наложеното административно
наказание в минималния му размер глоба в размер на 1000лева е справедливо.
Не са налице законови основания за намаляване размера на наложеното
административно наказание- глоба, тъй като съдът е определил същата в
минималния й размер.
По отношение присъдените разноски съдът намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно.
По изложените го- горе съображения, обжалваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното и на основание чл.338 НПК, Ямболския окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260028/28.08.2020г.постановено по анд № 504/2020г.по описа на Районен съд- Ямбол.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател:
Членове:1.
2.