Решение по дело №3425/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1510
Дата: 26 октомври 2023 г.
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20234430103425
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1510
***, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430103425 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Н.М.Г., действащ чрез
пълномощника си А.Т.Т. против Ф. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ***
Твърди се, че съгласно сключен Договор за услуга от 08.02.2022 г. между
дружество с наименование „НМГ КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК *** (праводател
на „Домоуправител Плевен“ ЕООД), в качеството на Изпълнител и Д.В., в
качеството на Възложител и представител на етажната собственост,
дружеството поело да извършва услугата домоуправител на сграда в етажна
собственост с кадастрален идентификатор 56722.660.129.11 по кадастралната
карта и кадастрални регистри на ***, находяща се на следния адрес: ***, ***,
състояща се от 35 (тридесет и пет) самостоятелни обекта. В резултат на
настъпили промени в наименованието на дружеството, предоставящо
гореописаната услуга по сключения договор, вкл. и в ползвания от
дружеството образец на договора за услуга бил подписан Договор за услуга
№ 78Д/21.03.2023г. с дружество с наименование „ДОМОУПРАВИТЕЛ
1
ПЛЕВЕН“ ЕООД, което поело предоставянето на услугата по предишния
договор на процесната етажна собственост. Изпълнителят приел да управлява
и представлява Възложителя (Етажната собственост) добросъвестно и с
грижата на добър стопанин, в съответствие с действащата нормативна уредба,
Правилника за вътрешния ред на етажната собственост, Решенията на
Общото събрание и съобразно клаузите на сключения договор. На основание
чл. 7 от Договора за услуга, всеки етажен собственик бил задължен да
заплаща определените по договора суми.
Твърди се, че ответникът, като собственик на апартамент ***,
разположен в етажната собственост не изпълнявал договорените си
задължения по редовно внасяне на месечните си разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата и разходи за фонд „Ремонт и
обновяване“. Поради това, към 04.05.2023г. били налице 15 бр. неплатени
месечни вноски, дължими във връзка с поетата услуга от страна на
дружеството „Домоуправител Плевен“ ЕООД и на основания клаузите на
сключения договор в общ размер на 336.19 лева, представляващи сбор от
следните задължения: 1) сума в размер на 60 лева, представляваща месечна
такса/хонорар за услугата „професионален домоуправител“, натрупана за
период от м. февруари 2022г. до м. април 2023г., вкл., който разход бил
дължим от всеки етажен собственик на основание чл.3, ал.3, т.1.1. и т.1.2. във
вр. с чл.7 от договора за услуга); 2) сума в размер на 20.88 лева,
представляващи припадаща се част от разходите за месечна такса поддръжка
асансьор, натрупана за същия процесен период, който разход бил разпределен
въз основа взето решение на общото събрание на етажната собственост и
съобразно броя живущи в сградата; 3) сума в размер на 18 лева,
представляващи припадаща се част от разходите за месечна такса
„почистване на входа на сградата в етажна собственост отново за същия
период, която услуга включвала почистване на входа-измитане и измиване на
сградата веднъж седмично с консумативи на фирмата, вкл. и почистване на
прилежащото пространството пред входа, който разход отново се разпределял
въз основа взето решение на общото събрание на етажната собственост и
съобразно броя живущи в сградата; 4) сума в размер на 5.71 лева,
представляваща припадаща се част от разхода за извършени ремонтни
дейности в сградата за м.януари 2023г. (извършен дребен ремонт на
дефектирала домофонна централа през м.декември 2022г. и отразен в
2
месечния бюджет за м.януари 2023г.), който разход за ремонт бил
разпределен съобразно броя самостоятелни обекти в етажната собственост; 5)
сума в размер на 231.60 лева, представляващи натрупани разходи за фонд
„Ремонт и обновяване“, натрупано за периода от м. февруари 2022г. до м.
април 2023г., включително (разходът се разпределял при спазване на
разпоредбите на ЗУЕС и въз основа на взето решение на общото събрание на
етажната собственост, съобразно притежаваните идеални части на етажния
собственик в общите части на сградата).
Излага се, че ответника Ф. Д. отказал да заплати натрупаните
задължения, въпреки направени опити за доброволно и извънсъдебно
уреждане на възникналия спор, поради което сумите били претендирани по
реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 2526/2023г. по описа на
ПлРС. Длъжникът възразил, че никой не живеел в жилището от 2008г. В тази
връзка се сочи, че считано от 08.02.2022г., когато бил подписван договора за
услуга с процесната етажна собственост, до дружеството
„ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД не била достигнала информация -
устна или писмена, че ответника не ползвал своя обект в етажната
собственост, представляващ апартамент ***. Навеждат се доводи, че фактът,
че ответника не обитавал имота, не означавало, че същия не дължал на
дружеството - ищец суми, произтичащи съгласно сключения договор за
услуга, т.к. за да можел да се възползва от изключението на диспозитивното
правило, съдържащо се в чл.51, ал.2 от ЗУЕС, че лице, което не обитава
имота не дължи текущи разходи по управлението и поддръжката на общите
части, било необходимо да е налице изрично решение на Общото събрание,
прието с необходимото мнозинство. Това ставало обаче, когато собственикът
бил спазил правилата за уведомяване на управителя на етажната собственост
за продължително непребиваване. Съгласно нормите на ЗУЕС задължение на
всеки етажен собственик, който ще отсъства повече от 30 дни било да
уведоми писмено председателя на управителния съвет или управителя.
Единствено собственик, който бил уведомил управителят за отсъствието си,
можел да се възползва от привилегиите, дадени в чл.51, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС.
В случая, писмено уведомяване от страна на ответника не било достигнало до
дружеството-ищец до момента на завеждане на исковата молба.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се установи съществуването на вземанията, за които е
3
издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 2526/2023г. по
описа на ПлРС.Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът Ф. И. Д. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК, с който оспорва исковата претенция. Твърди, че имота е съсобствен
между него и съпругата му, но от края на м.декември 2007г. не е бил ползван
от тях; спряно било подаването на ел.енергия, топлоенергия и
водоснабдяване, както и ежегодно била подавана декларация в ***, че в
жилището не се живеело. Твърди още, че със съпругата му не били
уведомявани за събрания на етажната собственост, при които били вземани
решения, касаещи важни въпроси по управлението или поддръжката на
собствеността.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното :
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал.
1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч. гр. д.
№2526/2023г. по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да
се разгледа по същество.
Не е налице спор между страните, че ответника Ф. И. Д. е собственик на
апартамент *** в сграда, представляваща етажна собственост на ***.
От представения препис на Протокол от проведено на 07.02.2022г. общо
събрание на собствениците на имоти в посочената етажната собственост се
установява, че на същото са били взети следните решения: за сключване на
договор за услуга „Професионален домоуправител с „НМГ Консулт” ЕООД;
заплащане на такса за асансьор и почистване за 1 човек за необитаемите
апартаменти; разпределяне на ел.енергия за общи части на човек; за
разпределяне на ел.енергия за асансьор на човек; за разпределяне на
разходите за почистване на общите части на човек; за разпределяне на
разходите за поддръжка на асансьор на човек; размер на ФРО 300лв. за ЕС,
разпределени на процент ид.части за всеки имот.
Установява се от представения препис на Договор от 08.02.2022г.,
подписан между Д.В., като представляващ етажната собственост и НМГ
Консулт, като изпълнител, че с него са били уредени правата и задълженията
на етажната собственост и избрания домоуправител по правоотношението по
4
възложената услуга „професионален домоуправител. Видно е от отразеното в
чл.3, че разходите за управление и касиер и финансови услуги са били
определени на 4лв. на месец за апартамент. Срокът на правоотношението е
бил уговорен на една година.
Видно е от представения препис на Протокол за проведено на
20.03.2023г. общо събрание на етажната собственост, в която се намира имота
на ответника, че след изтичане на посочения срок е било взето решение
отново за сключване на договор за възлагане услугите на професионален
домоуправител на ищцовото дружество „Домоуправител Плевен“ ЕООД
(правоприемник на НМГ Косулт) при същите условия. Взето е било решение
за приемане на оферта на „Васима“ ЕООД на стойност 7020лв., която да се
разпредели между собствениците, според прилежащите към жилищата им
идеални част от общите части.
От приложения препис на Договор от 21.03.2023г., подписан между
представител на етажната собственост и ищеца е видно, че отново е било
уговорено възнаграждение по възложените услуги в размер на по 4лв. за
апартамент на месец (140лв. общо за етажната собственост, състояща се от 35
апартамента).
От приложените копия на справка, изготвена от професионалния
домоуправител и помесечно разпределение на разходите в етажната
собственост (на л.16 – л.31, л.85) е видно, че за ответника Ф. Д., като
собственик на апартамент *** в етажната собственост са били разпределяни
за процесния период от месец февруари 2022г. до месец април 2023г.
ежемесечно суми в размер на: 1. по 15,44лв. за фонд „Ремонт и обновяване“
или общо 231,60лв.; 2. по 4лв. за възнаграждение на професионалния
домоуправител, съгласно сключените договори или общо 60лв.; 3. суми за
поддръжка на асансьор в размер на по 1,15 – 1,35лв. или общо 20,88лв.; 4.
суми за почистване в размер на по 1,15 – 1,19лв. или общо 18,04лв.; 5. сума за
ремонт през м.януари 2023г. в размер на 5,71лв.
Видно е от същите писмени доказателства, че на ответника не са били
начислявани суми за електричество на общи части и за електричество на
асансьор.
От приложените на л.32 – л.44 от делото копия на фактури, издавани от
„Петранов-21-Галя Стойкова“ ЕООД за периода от 07.02.2022г. до
5
27.04.2023г. е видно, че разпределяните между всички собственици суми за
поддръжка на асансьор са били заплащани за абонаментни такси към
поддържащата асансьора фирма, за технически преглед на същия и за такса
към мобилния оператор, свързана с осигуряване обслужването на асансьора
при аварии.
От представените копия на РКО, издавани от ищеца за периода от
м.февруари 2022г. до м.април 2023г. (на л.45 – л.48) е видно, че
разпределяните между етажните собственици суми за почистване са били
заплащани на наети чистачи.
Установява се от представените копия на Протокол от 22.12.2022г. и
фискален бон от Кио Системс ЕООД, че разпределената през месец януари
2023г. сума за ремонт в размер на 200лв., от която 5,71лв. са били
разпределени на ответника, е била заплатена за ремонт на домофонната
система, в това число посещение и диагностициране, подмяна на опожарен
четец, подмяна на опожарени бутони, подмяна на дефектирала домофонна
централа, проверка, повикване и разговор с ап.6, 7 и 8, поставяне етикети на
подменените бутони.
От приложеното копие на фактура №**********/20.04.2023г., изд. от
Васима ЕООД и фискален бон към нея е видно, че е бил направен разход за
подмяна на дограма във входа на сградата в размер на 4026лв., която сума не
е била разпределяна между собствениците, което предпоставя, че е била
използвана събрана такава по фонд „Ремонт и обновяване“.
От представеното от ответника удостоверение за промени на настоящ
адрес е видно, че за периода от 01.05.1999г. до 13.05.2010г. адреса на
процесния апартамент е бил деклариран като негов настоящ, а след
последната дата за такъв е бил заявен адрес в г***.
Установява се от приложената справка от Електроразпределителни
мрежи Запад ЕАД, че през периода от 30.09.2020г. до 31.08.2023г. не е била
консумирана ел.енергия в процесния апартамент.
Ответникът е представил удостоверение от ***, Дирекция „ПМДТ“, че
е била приета негова декларация от 01.11.2022г. за освобождаване от такса за
битови отпадъци. Макар и да не е удостоверено изрично за кой имот се
отнася, съдът приема, че касае процесния, т.к. липсва спор в тази насока.
Ищецът е представил копие на покана за доброволно изпълнение от
6
20.03.2023г. и обратна разписка, които не установяват връчване на ответника.
Представените копия на анкетна карта, справки за получени съобщения
и справка от Агенция по вписванията не установяват релевантни за
разглеждания спор обстоятелства.
В о.с.з. на 27.09.2023г. са събрани гласни доказателства по искане на
ответника. Свидетелката М.П.Д. – съпруга на ответника, излага в показанията
си, че не живеели в процесния апартамент, а го посещавали веднъж на два-три
месеца. Твърди, че не са били уведомявани за провеждани общи събрания на
етажната собственост и не са виждали сключения договор с професионалния
домоуправител, т.к. такъв не им бил предоставен, дори след като го поискали
изрично.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Безспорно се установи в производството, с оглед липсата на спор в тази
насока, че ответника Ф. Д. е собственик на жилищен имот в сградата,
представляваща етажна собственост на *** – апартамент ***.
Съдът приема за установено също така, въз основа на обсъдените
писмени доказателства, установяващи, че в имота липсва консумация на
ел.енергия от 30.09.2020г. до 31.08.2023г. и подадена декларация за
освобождаване от ТБО, както и въз основа на събраните гласни доказателства
- показанията на св.М.Д. че гореописания имот е бил необитаем през
процесния период от м.февруари 2022г. до м.април 2023г.
Установи се, че с взети решения на Общо събрание на етажната
собственост на 07.02.2022г. и 20.03.2023г. е бил направен избор на
професионален домоуправител и определено лице, което да подпише
договора с него. С подписани в изпълнение на тези решения договори от
08.02.2022г. и 21.03.2023г. ищеца е поел задължението да осигури услугата по
управление и поддръжка на Етажната собственост.
Установи се, че с посоченото решение от 07.02.2022г. е било прието
събиране на сума за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 300лв.,
разпределени на процент ид.части за всеки имот. Прието е било също така
необитаемите апартаменти да заплащат такса за асансьор и почистване за 1
човек.
Във връзка с възраженията на ответника, касаещи решенията на ОС на
7
ЕС, протоколи от които са представени по делото, следва да се посочи, че в
настоящото производство не е допустима преценка на тяхната
законосъобразност, т. к. има изрично предвиден самостоятелен ред за
отмяната им - чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС (в този смисъл е и практиката на ВКС,
изразена в Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657 / 2012 г. по описа на
ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Поради това възраженията,
които навежда ответника е могло да бъдат релевирани само по реда на чл. 40,
ал. 1 от ЗУЕС – с иск за отмяна на съответното решение на общото събрание.
Производството по отмяна на решението на ОС има конститутивен характер -
за да не се прилага едно решение на ОС е нужно то да се отмени в изрично
производство, като е недопустимо да се контролира неговата
законосъобразност косвено в други производства. До отмяната на решението
на ОС то се прилага поради конститутивния характер на отменителното
производство. След влизането им в сила решенията на етажните собственици
са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са
гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-
късно ще станат етажни собственици или обитатели.
Не се съобразяват от съда единствено решения на Общо събрание на
Етажната собственост, които противоречат на императивни правила,
регламентирани със Закон.
С оглед установеното в настоящото производство, съдът намира, че в
случая приложимо по отношение на ответника е императивното правило на
чл.51, ал.2 от ЗУЕС, в редакцията преди изменението с ДВ бр.82 от 2023г.,
предвиждащо, че лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година, не заплащат разходи за управление
и поддържане на общите части на етажната собственост. Налице е
задължителна съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 60181 от
20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 86/2021 г., IV г. о., ГК, приемаща, че се касае
за императивна правна норма, която не може да бъде дерогирана по решение
на ОС. Посочено е в същото решение, че в хипотезите на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е
без правно значение дали е бил уведомен управителя на етажната
собственост, тъй като това е условие за вземане на решение от общо събрание
на етажната собственост само по отношение на преценката на
обстоятелствата по чл. 51, ал. 3 ЗУЕС, поради което неоснователно е
8
възражението на ищеца в тази насока.
Кои разходите са такива за управление и поддържане на общите части е
посочено в § 1, т. 11 ДР ЗУЕС (в редакцията на текста преди изменението с
ДВ бр.82 от 2023г.) и те включват разноските за електрическа енергия, вода,
отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други
разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата - т. нар. "консумативни разноски", разходите за портиер и
възнаграждение при възлагане на дейности по поддържане на общите части.
При съобразяване на горното, съдът счита, че ответника не е дължал
през процесния период претендираните разходи за възнаграждение за
възложеното управление и поддръжка на общите части на етажната
собственост в размер на по 4лв. месечно или общо за периода 60лв.,
претендираните разходи за почистване в размер на 18,04лв., както и
разходите за абонаментно обслужване на асансьор в размер на 20,88лв. общо
за периода.
Съдът счита, че към тези разходи за управление и поддържане се отнася
и сумата от 5,71лв., начислена през м.януари 2023г. за извършена диагностика
и ремонт на домофонната уредба през м.декември 2022г. От обсъдения
протокол на фирмата изпълнител от 22.12.2022г. се установи, че се касае за
диагностицирана повреда, вследствие обикновената ежедневна употреба на
устройството и то за част от съставящите го бутони, и за жилища, сред които
не е процесното. Т.е., касае се за обикновена поддръжка, за която ответника
не дължи плащане, съобразно правилото на чл.51, ал.2 от ЗУЕС.
Следва да се отбележи, че съгласно приетото изменение в нормата на
чл.51 от ЗУЕС, обн. ДВ бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., от разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост са
изключени единствено децата, ненавършили 6-годишна възраст, а не и тези
пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година, но тази уредба касае периода след влизането й в сила и не
се отнася за процесния.
Независимо от това, че не е обитавал процесното жилище, ответника
обаче е дължал определената с влязлото в сила решение на Общото събрание
сума за фонд „Ремонт и обновяване“, която в случая е в размер на 231,60лв.
общо за периода. Нормата на чл.6, ал.1, т.9 от ЗУЕС регламентира такова
9
задължение за всеки собственик и не са налице предвидени основания за
освобождаване от това задължение. Както се посочи по-горе, наличието на
решение на ОС за определяне размера на вноската, задължава ответника да
заплаща вноската в определения размер, като в настоящото производство не
може да се преценява законосъобразността на неатакуваното решение.
Проверява се от съда единствено противоречието с императивни правни
норми, а по отношение на решението в тази му част не е налице такова
противоречие.
С оглед изложеното, съдът счита, че основателна и доказана се явява
претенцията за установяване съществуването на задължение в размер на
231,60лв., представляваща дължими вноски за фонд "Ремонт и обновяване" за
периода от м.февруари 2022г. до м.април 2023г., включително и като такава
следва да бъде уважена.
Исковата претенция в останалата част за установяване съществуването
на вземането на ищеца над сумата от 231,60лв. до пълния претендиран размер
от 336,19лв. се явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли
като такава.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски
за проведеното заповедно и исковото производство. Съразмерно уважената
част от иска дължими са разноски за заповедното производство в размер на
51,75лв. (от общо направени в размер на 75лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение) и за исковото производство в размер на 86,25лв. (от общо
направени 125лв. – 25лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл.25, ал.1 от НПП).
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 38 от ЗУЕС, че Ф. И. Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Н.М.Г., сумата от 231,60 лв.,
представляваща главница за дължими вноски за фонд "Ремонт и обновяване"
10
за периода от м.февруари 2022г. до м.април 2023г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, която сума представлява част от вземането, за което е издадена
Заповед за изпълнение №1448 от 05.05.2023 г. по ч. гр. д. №2526/2023г. по
описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния
претендиран размер от 336,19лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ф. И. Д., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ДОМОУПРАВИТЕЛ ПЛЕВЕН“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Н.М.Г.,
следните суми: сумата от 51,75лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 86,25лв., представляваща разноски за исковото
производство, съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11