Р Е Ш Е Н
И Е № 710
гр.Пловдив, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №76
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.430,
ал.1 и ал.2 ТЗ.
Ищецът “БАНКА ДСК”ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19,
представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., твърди, че е сключил с ответниците –
кредитополучатели, договор за ипотечен кредит от 31.07.2008 г., в изпълнение на
който им е предоставил кредит в размер 110 000 лв. за срок от 360 месеца,
считано от усвояването му на 14.08.2008 г. Твърди, че в договора е уговорена
възнаградителна лихва в размер, за първите три години формиран от базов лихвен процент
на банката за този вид кредити и надбавка 1,90 процентни пункта. За останалия
срок на договора лихвата е в размер базовия лихвен процент плюс надбавка в
размер 4,60 процентни пункта, като към датата на сключване на договора базовият
лихвен процент е 4,69 %. Така през първите три години лихвата е 6,59 %, а за
останалия срок на договора – 9,29 %. Уговорени са равни месечни вноски за
погасяване, включващи главница и лихва, с погасителен план, неразделна част от
договора. Уговорено е при забава в плащането на месечната вноска частта от
вноската, представляваща главница, да се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Кредитът е погасяван до
м.май 2012 г., включително. Поради допусната забава в плащанията над 90 дни
банката е предприела действия по упражняване на правото си да превърне кредита
в предсрочно изискуем, като се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от РС Пловдив. След възражения от длъжниците е образувано и производство по
чл.422 ГПК. С решението си по установителните искове съдът е приел, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена преди датата на заявлението по
чл.417 ГПК, като е признал за установено съществуването на вземане за главница
в размер на падежиралите към датата на заявлението вноски, а за останалата част
от главницата искът е отхвърлен. Ищецът претендира, че с исковата молба по
настоящото дело обявява предсрочна изискуемост на кредита и моли в негова полза
да бъде присъдена цялата оставаща главница (извън присъдената в производството
по чл.417 и чл.422 ГПК) в размер 101 698,56 лв. Твърди още, че за периода от
30.12.2015 г. до 14.06.2018 г. (датата на исковата молба) е падежирала
възнаградителна лихва в размер 26 051,19 лв., която не е била предмет на
предходното производство. По отношение на лихвата заявява, че е изчислена въз
основа заложения в договора и в първоначалния погасителен план размер, без да
отчита последващи едностранни увеличения на лихвения процент. Твърди, че
ответниците му дължат още заемни такси, в това число такси за управление на
кредита и такси за застраховка за 2016, 2017 и 2018 г. в общ размер 892,56 лв.,
уточнени по пера в молба-уточнение от 29.03.2019 г., които също не са били
предмет на предходното производство. Претендира се и лихва за забава върху
просрочената към датата на исковата молба главница. Въз основа на изложените
обстоятелства, в исковата молба е формулиран следния петитум: ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 101 698,56 лв. – главница по договора
за кредит, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане; сумата 26 051,19 лв. – възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015
г. до 14.06.2018 г.; сумата 293,04 лв. – наказателна лихва за забава за периода
от 30.09.2015 г. до 14.06.2018 г.; и сумата 892,56 лв. – заемни такси за
периода от 2016 г. до 2018 г., включително. Претендират се деловодни разноски.
Ответниците С.Н.С., ЕГН **********,
и М.М.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Е.И., оспорват исковете. Оспорват
да са настъпили предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.
Възразяват, че ищцовата банка е увеличавала неправомерно въз основа нищожни
договорни уговорки дължимите по договора лихви и такси, с което е довела
кредитополучателите до невъзможност да обслужват кредита си. За това считат
иска за главница за неоснователен. Възразяват, че неоснователни са и исковете
за възнаградителна и наказателна лихва в заявените размери, отново по причина
на недопустимото едностранно изменение на договорените условия. Клаузите от
договора и общите условия, допускащи това – чл.7 от договора; чл.9.1; чл.9.4;
чл.12.1; чл.20.1; чл.20.2; чл.25.1.2; чл.25.2.3; чл.25.2.4 и чл.25.3 ОУ, са
нищожни на основание чл.143, т.т.3, 9, 10, 12, 13 и 18 от Закона за защита на
потребителите и поради противоречие със закона – чл.10, ал.2 и ал.3 ЗЗД.
Нарушени са и правилата на чл.147 ЗЗП, чл.58 и чл.59, ал.2 ЗКИ. Развиват
подробни съображения в тази насока. Възразяват за нищожност на клаузите за
наказателна лихва поради противоречие с добрите нрави, защото лихвата
значително надхвърля законната и се начислява върху цялата оставаща главница, а
не само върху просрочената такава, както и за прекомерност на неустойката –
чл.92, ал.2 ЗЗД. Възразяват, че неравноправни и нищожни са и клаузите на
чл.25.1.2; чл.25.2.3; чл.25.2.4 ОУ, предвиждащи плащането на такси за
управление на кредита. Възразяват и да е обявена предсрочна изискуемост на
кредита. По изложените съображения молят за отхвърляне на исковете. Претендират
деловодни разноски.
В допълнителна искова
молба ищецът поддържа, че предсрочната изискуемост е обявена и настъпила на
датата на подаване на исковата молба – 14.06.2018 г. Поддържат отново, че претендираните
лихви са изчислени на база първоначално уговорения лихвен процент, без оглед на
последващите изменения, поради което възраженията за неравноправни клаузи не
кореспондират с предмета на делото. Счита възраженията за неравноправни клаузи
и за неоснователни. Излага съображения в тази насока.
В допълнителния отговор
се поддържат първоначалните възражения. Допълва се, че исковата молба не
съдържа ясно изразено, изрично и недвусмислено изявление за това, че банката
обявява кредита за предсрочно изискуем, както и, че в нея не се съдържат всички
реквизити, изискуеми за извлечението от сметка.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се от приетия
по делото договор, че на 31.07.2008 г. между ищцовото дружество, от една страна
като кредитор, и ответниците, от друга страна като кредитополучатели, е сключен
договор за ипотечен кредит, с който ищецът се е задължил да предостави на
кредитополучателите кредит в размер 110 000 лв. В чл.7 от договора е
уговорена възнаградителна лихва, чийто годишен лихвен процент за първите три
години от усвояване на кредита се формира като сбор от базовия лихвен процент (БЛП)
на банката за този вид кредит и надбавка 1,90 %, а за останалия срок на
договора лихвата се формира като сбор от базов лихвен процент на банката за
този вид кредит и стандартна надбавка 4,60 %. Страните са се съгласили, че БЛП
към датата на договора е 4,69 %. Съгласно чл.13 кредитополучателите заплащат
такси, определени в тарифа на банката, която е в сила към деня на съответното
плащане. Съгласно чл.12 неразделна част от договора са общи условия за
предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателите
са получили и приемат. В раздел III, чл.9.1 и чл.9.4 ОУ е предвидено, че кредитът се
олихвява с лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в
договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което
уведомява кредитополучателите по подходящ начин. При промяна на базовия лихвен
процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или
главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план.
Съгласно чл.25.3 ОУ кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен
процент и таксите при наличие на някое от следните условия: а) изменение от
поне 1 % за месец на стойностите на индексите LEONIA, EURIBOR и LIBOR; б) изменение от поне 1
% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щ.долар; в) изменение с поне 0,5 %
за месец на индекса на потребителските цени за България; г) въвеждане на
рестрикции от страна на Централната банка; д) промени в нормативните актове и в
регулациите на ЦБ, засягащи функционирането и изискванията към банките; е)
изменение от поне 10 % за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции; ж) съществена
промяна в паричната политика на ЦБ, като премахване на валутния борд, обезценка
на лева, деноминация на лева, смяна на парите. В чл.20.1 ОУ е предвидено при
забава в плащането на месечна вноска след деня, следващ падежната дата, частта
от вноската, представляваща главница, да се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта. Съгласно чл.20.2 ОУ при
допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем. В чл.25.1 ОУ са предвидени
дължимите от кредитополучателя такси, както следва: такса за обслужване на
кредита, платима еднократно при подписване на договора; такса за управление на
кредита, платима годишно в края на всяка година; такси при предсрочно
погасяване, за погасяване на изискуем дълг чрез рефинансиране от друга банка и
други обявени от кредитора такси и комисиони. Съгласно чл.27 ОУ при кредити,
обезпечени с ипотека, с подписване на договора кредитополучателят дава съгласие
при неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществената застраховка
на обезпечението и плащане на застрахователните премии кредиторът да извърши
тези действия от името и за сметка на кредитополучателя при избрани от
кредитора застраховател, условия и цени. Платената премия се събира от
разплащателната сметка на кредитополучателя след погасяване на месечната вноска
за лихва и главница.
Установява се, че
страните са подписали погасителен план към договора, в който е уговорен
първоначален лихвен процент 6,59 % за първите 36 вноски и втори лихвен процент в
размер 9,29 % от 37-ма вноска. Кредитът е разсрочен на 360 вноски, включващи
главница, лихва и такса. Кредитополучателите са подписали и документ, озаглавен
„Такси по жилищни и ипотечни кредити“, в който е предвидена такса за управление
на кредит в размер 0,4 % върху остатъка на кредита. Таксата е включена и в
погасителния план, като платима веднъж на всеки 12 месеца от сключването на
договора до изтичане срока на същия.
С решение от 19.03.2018
г. по т.д.№224/2017 г., в сила от 11.04.2018 г., е признато за установено по
отношение С.Н.С., ЕГН **********, и М.М.С., ЕГН **********,***, че същите
дължат солидарно на “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н.,
сумата 3 066,23 лв. (три хиляди и шестдесет и шест лева и 23 ст.), включваща
неплатени падежирали вноски за главница за периода от месец юни 2012 г. до
месец ноември 2015 г., включително, ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.417 ГПК – 18.12.2015 г., до окончателното плащане; сумата 29
027,58 лв. (двадесет и девет хиляди и двадесет и седем лева и 58 ст.) –
неплатени възнаградителни лихви за периода от 17.12.2012 г. до 17.12.2015 г.;
както и сумата 3 385,34 лв. (три хиляди триста осемдесет и пет лева и 34 ст.) –
заемни такси, в това число такса за управление на кредита за периода от 2009 г.
до 2015 г., включително, в размер 2 994,50 лв. и такси за застраховки в размер
390,87 лв.; които суми са дължими по договор за ипотечен кредит от 31.07.2008
г. и за които вземания са издадени заповеди за изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д.№17117 по описа за 2015 г. на РС Пловдив, IV гр.с. Със същото решение са
отхвърлени: искът за установяване на вземане за главница над горния до пълния
заявен размер от 105 997,65 лв., искът за установяване на вземане за
възнаградителна лихва над горния до пълния заявен размер от 38 069,99 лв.,
както и за периода от 20.06.2012 г. до 16.12.2012 г.; отхвърлен е изцяло искът
за установяване на вземане за наказателна лихва в размер от 234,68 лв. за
периода от 16.12.2015 г. до 17.12.2015 г.; както и искът за установяване на
вземане за такси над горния до пълния заявен размер от 3 591 лв.
По настоящото дело е
прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза. От същото се установява, че
кредитът е усвоен на 14.08.2008 г. чрез заверяване сметката на М.С. със сумата
110 000 лв. По кредита са извършени плащания на обща стойност
37 973,89 лв. Последното плащане е извършено на 25.02.2013 г., с което е
погасена частично вноската за лихва с падеж 30.09.2012 г. Изцяло непогасена е
главницата от същата вноска. Оставащата главница по договора, след приспадане
на присъдената с решението по т.д.№224/2017 г. главница в размер 3 066,23
лв., е общо 101 698,56 лв. Според експертизата непогасената
възнаградителна лихва за периода от 30.12.2015 г. до 15.06.2018 г. възлиза на
24 027,39 лв. От вещото лице е направена констатация, че чрез извършване
на съответни сторно-операции кредиторът е преосчетоводил кредита, като
задълженията по същия са заведени и преизчислени спрямо първоначално уговорения
лихвен процент, а именно – 6,59 % за първите три години от срока на договора и
9,29 % за останалата му част. Последното е резултат от решението по
т.д.№224/2017 г., с което е прието, че лихвеният процент е бил неправомерно
увеличаван едностранно от кредитора в периода след сключването на договора.
Начислената и непогасена според експертизата санкционна лихва за периода от
30.09.2015 г. до 15.06.2018 г. се равнява на 282,12 лв. Непогасените заемни
такси по договора са в размер 788,66 лв. (колона 10 от таблицата на л.6 от
заключението, от която се вижда, че таксите се отнасят за 2016 и 2017 г.)
Таксата за управление е начислявана годишно и не е увеличавана след сключването
на договора.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
исковете:
С решението по т.д.№224/2017
г. са присъдени падежирали вноски по процесния договор за кредит, чиято
изискуемост е настъпила в периода от м.юни 2012 г. до м.ноември 2015 г.,
включително. За останалата част от претендираната главница искът по чл.422 ГПК
е отхвърлен. Видно от мотивната част на решението, в това производство е
претендирана цялата оставаща главница по договора за кредит в размер
105 997,65 лв. като предсрочна изискуема поради отправено преди
заявлението по чл.417 ГПК изявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Съдът е приел, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно
изискуем преди заявлението по чл.417 ГПК, поради което и с оглед указанията в
ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, е отхвърлил иска за главница в частта над
падежиралите до датата на заявлението по чл.417 ГПК вноски. Решението се ползва
със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото производство, както по
отношение на уважената, така и по отношение отхвърлителната част. Силата на
пресъдено нещо обхваща всички факти и обстоятелства, послужили и заявени от
ищеца като основание на иска, в това число фактите и обстоятелствата, настъпили
до приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество (в случая тя е
само тази пред първа инстанция, тъй като решението не е било обжалвано от нито
една от страните). Съдебното дирене в производството по т.д.№224/2017 г. е
приключило на 27.02.2018 г., когато е проведено последното по делото съдебно
заседание преди постановяване на решението. Към този момент е настъпил падежът
на вноските от м.декември 2015 г. до м.януари 2018 г., включително (според
счетоводната експертиза падежът е в края на всеки месец). Падежирането на
посочените вноски е обстоятелство, обхванато от силата на пресъдено нещо на
решението по т.д.№224/2017 г. В тази насока е и ТР №8/02.04.2019 г. на ВКС,
ОСГТК, според което предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК. В конкретния случай посочените вноски не
са присъдени с решението по т.д.№224/2017 г., тъй като същото е съобразено с
практика на ВКС преди постановяване на горното ТР. Въпреки това, обаче,
вземането за вноските, падежирали да датата на приключване на производството по
това дело, е обхванато от силата на пресъдено нещо на решението в
отхвърлителната му част, доколкото това решение е влязло в законна сила като
необжалвано. По тези съображения съдът намира, че производството по настоящото
дело е недопустимо досежно претенцията на ищеца за главница, включваща
неплатените вноски за периода от м.декември 2015 г. до м.януари 2018 г., включително.
За тези вноски има постановено влязло в сила съдебно решение, с което вземането
е отречено. От заключението на счетоводната експертиза (Приложение 2, к.10) се
установява, че за посочения период главницата е в общ размер 2 789,10 лв.
Следователно искът за присъждане на главница до посочения размер, която
главница обхваща вноските по погасителен план от м.декември 2015 г. до м.януари
2018 г., включително, е недопустим и производството по настоящото дело в тази
му част следва да бъде прекратено. Няма пречка това да стане с решението, което
в тази му част ще има характер на определение.
По отношение останалата
част от вземането за главница искът е допустим, тъй като се основава на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството
по т.д.№224/2017 г., необхванати от силата на пресъдено нещо на решението по
това дело, а именно – настъпил падеж на вноските за периода от 28.02.2018 г. до
датата на получаване от ответниците на препис от исковата молба – 19.09.2018 г.,
съответно настъпила предсрочна изискуемост на цялата оставаща главница след тази
дата, доколкото се твърди, че с исковата молба е обявена предсрочна изискуемост
на кредита. Исковете за присъждане на възнаградителни лихви, неустойка и такси
също са допустими, тъй като касаят вземания, които въобще не са били предмет на
производството по горното дело, по което са претендирани лихви и такси до 17.12.2015
г. За сметка на това, в настоящото производство се претендират лихви и такси за
период от 30.12.2015 г. насам, необхванат от силата на пресъдено нещо на
решението по предходното дело между страните.
По същество на
допустимите искове, съдът намира следното:
Между ищеца и ответниците е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на които ищецът е предоставил на същите,
в качеството им на кредитополучатели, сумата 110 000 лева при договорени
условия и срок, която последните се е задължили да върнат по установения между
тях начин – чрез месечни погасителни вноски. Уговорена е лихва по кредита, имаща
характер на възнаграждение, включена като част от всяка погасителна вноска. Уговорена
е и такса за обслужване на кредита в определяем размер, като по отношение
таксите договорът препраща към тарифа на банката, с която кредитополучателите
са декларирали, че са запознати. Отразено е в договора, че неразделна част от
същия са общи условия на банката за този вид кредити, които ответниците са
приели, следователно последните са приложими в отношенията между страните. В
общите условия е предвидена и наказателна лихва с характер на неустойка за
забава.
Няма спор, а това се установява и от приетата по делото счетоводна
експертиза, която съдът намира за обективно и компетентно изготвена, че ищецът
е изпълнил задължението си по договора да предостави кредитната сума и че
кредитът е усвоен от кредитополучателите. С това е възникнало насрещното им
задължение да върнат кредита по уговорения начин – чрез месечни погасителни
вноски, както и да заплащат предвидените в договора възнаградителни лихви. Между
страните по делото няма спор, а това се установява и от експертизата, че
считано от 25.02.2013 г. ответниците са преустановили плащанията по процесния
договор за кредит, като към този момент кредитът не е бил изплатен. Забавата
продължава 90 и повече дни, включително такава е налице и понастоящем. С това
последните са изпаднали в забава, поради което е осъществена материалноправната
предпоставка, предвидена в договора – чл.20.2. ОУ, а именно – забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, при която възниква правото на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. За целта е необходимо същият да отправи
до длъжниците писмено изявление, с което недвусмислено да ги уведоми, че поради
неизпълнението им ще счита цялата оставаща част от кредита за предсрочно
изискуема и между страните вече няма да важат сроковете на погасителния план.
Съдът намира, че няма пречка това изявление да бъде направено с исковата молба,
с която се претендира цялата оставаща главница, както в настоящия случай. В
исковата молба и в уточняващите такива, които се считат за неразделна част от
нея, ищецът е направил изявление, че поради неизпълнението на ответниците счита
кредита за предсрочно изискуем, като към исковата молба е приложено и
извлечение от сметка, за това съдът намира, че възраженията на ответниците за
това, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, са неоснователни. От
заключението на счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че неплатената част от главницата по
процесния договор възлиза на сумата 101 698,56 лв. От тази сума следва да се
приспадне размера на вноските за главница, обхванати от СПН на решението по
т.д.№224/2017 г., по отношение на което производството по делото ще бъде прекратено,
или сумата 2 789,10 лв. Така искът за присъждане на главница се явява доказан и
основателен и следва да бъде уважен до размер 98 909,46 лв.
По възраженията на ответниците относно заключението на счетоводната
експертиза, направени в писмените бележки, съдът намира следното: вещото лице в
съдебно заседание посочи, че за да отговори на поставените въпроси се е
запознало с регистрите на банката, извлечения от които са приложени по делото,
а не с първични счетоводни документи. Извлечения от сметката по кредита са
приложени от ищеца още с исковата молба и не са били оспорени от ответниците, в
нито един момент преди приемане на заключението последните не са се позовавали
на несъответствието им със съответните първични счетоводни документи, поради
което такова възражение не е било включвано в предмета на делото с доклада, не
е разпределяна и доказателствена тежест в тази насока. Спор за редовността на
вписванията в счетоводните книги на кредитодателя не е бил повдиган, ето защо и
при липса на констатирана нередовност, съдът намира, че същите могат да служат
като доказателство на лицето, което е водило книгите, в случая на ищеца.
Възраженията на ответниците са неоснователни.
По делото се установява неизпълнение на ответниците, считано от датата
на последното плащане до датата на исковата молба, и по отношение задължението
за възнаградителни лихви. От заключението на счетоводната експертиза се
установява, че за периода, претендиран от ищеца, а именно от 30.12.2015 г. до
15.06.2018 г. (датата на исковата молба) непогасената възнаградителна лихва
възлиза на 24 027,39 лв. От заключението се установява още, че след решението
по т.д.№224/2017 г., с което е прието, че клаузите в договора и общите условия,
предвиждащи възможност за едностранно увеличение на лихвения процент от
кредитора, са неравноправни, дължимата по договора лихва е сторнирана от
банката до размер, съответен на първоначално определения с договора от 6,59 %
за първите три години от срока на договора и 9,29 % за останалата му част, или
горепосочената лихва е изчислена съобразно уговорения двустранно в договора
лихвен процент. Ето защо и доколкото, въпреки данните за едностранно увеличение
на лихвения процент, това не се отразява на размера на акцесорното вземане,
съдът намира, че възраженията на ответниците за наличие на неравноправни клаузи
в договора са неотносими към предмета на спора и не е необходимо да бъдат
обсъждани. Искът за възнаградителна лихва следва да се уважи до размер
24 027,39 лв., посочен от вещото лице, и да се отхвърли за разликата до
пълната претенция от 26 051,19 лв.
Тъй като ответниците са спрели плащанията и са изпаднали в забава,
същите дължат уговорената в договора неустойка за забава, предвидена в чл.20.1
ОУ. Там е уговорена наказателна надбавка върху просрочена главница в размер 3
%. От заключението на ССЕ се установява, че за периода от 30.09.2015 г. до
15.06.2018 г. се дължи санкционна лихва по чл.20.1 ОУ в размер 282,12 лв.,
следователно искът за наказателна лихва следва да бъде уважен до посочения
размер, като същевременно се отхвърли за разликата до пълната претенция от
293,04 лв. За пълнота следва да се отбележи, че неустойката не е прекомерна,
както възразяват ответниците. Същата е начислена само върху просрочената
главница на основание чл.20.1 ОУ, а не върху цялата оставаща главница. Ето защо
възраженията на ответната страна за нищожност на клаузата за неустойка се
намират за неоснователни.
В договора и ОУ към него е уговорено кредитополучателите да заплащат на банката заемни такси в размер, определен в тарифа на банката, с която ответниците са декларирали,
че са запознати. Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален,
формален и възмезден договор. С него може да бъде уговаряно възнаграждение за
кредитора като насрещна престация за това, че същият е предоставил заемни
средства, както и възнаграждение за други услуги, предвидени в договора. Съответствието на един договор със
закона се преценява, с оглед действащите към момента на неговото сключване
императивни нормативни разпоредби. В тази връзка съдът констатира, че към
датата на сключване на процесния договор в законодателството липсва забрана за
уговаряне и събиране на такси за управление по договорите за кредит. Ето защо възражението на
ответниците, че клаузата, предвиждаща заплащане на такси, е нищожна, съдът намира
за неоснователно. От заключението на ССЕ се установява, че непогасените такси
за управление по договора за кредит за периода 2016 г. и 2018 г., включително, са
в общ размер 788,66 лв. Следователно искът за заемни такси следва да се уважи
до посочения размер и да се отхвърли за разликата до пълния заявен размер от
892,56 лв. като неоснователен.
При този изход на спора, всяка от страните има право на деловодни
разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът има право на държавна
такса върху уважената част от исковата претенция в размер 4 960,31 лв.
Същият е направил разноски за възнаграждение на вещо лице в размер 200 лв.,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Последното,
според съда, следва да се определи съобразно нормата на чл.78, ал.8 ГПК във
връзка с чл.37 ЗПП и чл.1 и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ в размер 300 лв. Общият размер на разноските на тази страна е 500 лв., от
които съразмерно на уважената част от исковата претенция, в тежест на ответника
следва да се присъдят 480,89 лв.
Ответниците са направили и претендират разноски за възнаграждение за
вещо лице в размер 200 лв., от което съразмерно на отхвърлената/прекратена част
от исковете следва да се присъди сумата 7,64 лв., и то в полза на ответника С.С.,
който е заплатил разхода, видно от приложения по делото платежен документ. В
договорите за правна защита и съдействие на същите с адв.Е.И. е уговорена
безплатна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в която хипотеза следва да
се присъди възнаграждение в полза на адвоката на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Последното следва да се определи на база материален интерес от 4 927,72
лв., на колкото се равнява отхвърлената и прекратена част от исковете, съобразно
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред.ДВ, бр.84/2016 г.) и е в размер 574,94 лв. за
всеки защитаван ответник, общо 1 149,88 лв.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.Н.С., ЕГН
**********, и М.М.С., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на “БАНКА
ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска”
№19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., сумата
98 909,46 лв. (деветдесет и осем хиляди деветстотин и девет лева и 46 ст.),
представляваща изискуема главница, в това число падежирали вноски за главница
за периода от м.февруари 2018 г. до м.август 2018 г. и цялата оставаща
предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен кредит от 31.07.2008 г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 15.06.2018 г., до
окончателното плащане; сумата 24 027,39 лв.
(двадесет и четири хиляди и двадесет и седем лева и 39 ст.) – неплатени възнаградителни
лихви по същия договор за периода от 30.12.2015 г. до 14.06.2018 г.; сумата 282,12 лв. (двеста осемдесет и
два лева и 12 ст.) – санкционна лихва по чл.20.1 от общите условия към горния
договор, дължима за периода от 30.09.2015 г. до 14.06.2018 г.; както и сумата 788,66 лв. (седемстотин осемдесет
и осем лева и 66 ст.) – заемни такси по същия договор за периода от 2016 г. до 2018 г., включително, като
ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва над горния до пълния заявен размер от 26
051,19 лв.; ОТХВЪРЛЯ иска за наказателна лихва над горния до пълния заявен
размер от 892,56; както и ОТХВЪРЛЯ иска за заемни такси над горния до пълния
заявен размер от 892,56 лв., като неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№76/2019 г. на ОС Пловдив,
ТО, ХVІ състав, В ЧАСТТА относно предявения от “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С.
и Д.Н.Н., против С.Н.С., ЕГН **********, и М.М.С., ЕГН **********,***, иск за
присъждане на главница по договора за кредит от
31.07.2008 г. в размер над сумата 98 909,46 лв. до пълния предявен размер от 101
698,56 лв., или за сумата 2 789,10 лв., обхващаща вноските за главница от
м.декември 2015 г. до м.януари 2018 г., включително.
ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********, и М.М.С., ЕГН **********,***, да
заплатят на “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., сумата 5 441,20 лв. (пет хиляди четиристотин
четиридесет и един лева и 20 ст.) – държавна такса и деловодни разноски в
производството по т.д.№76/2019 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., да
заплати на С.Н.С., ЕГН **********,***, сумата
7,64 лв. (седем лева и 64 ст.) –
деловодни разноски в производството по т.д.№76/2019 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА “БАНКА ДСК”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., да
заплати на адвокат Е.Г.И.,***, личен № ****, адрес ****, сумата 1 149,88 лв. (хиляда сто четиридесет и девет лева и 88 ст.)
– адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, с която
производството по делото е прекратено, имаща характер на определение, може да
се обжалва с частна жалба пред АС Пловдив в 1-седмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: