Р Е Ш Е Н И Е

№ 462

гр.Русе,  29 ноември 2019 г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД…………...........ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на..........31 октомври 2019 г.………………..в състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ :   

 

при СЕКРЕТАРЯ.............ДИМАНА О.…..............и в присъствието

на ПРОКУРОРА....................……………….....……............……....като разгледа

докладваното от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА……...гр.д.N 283 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:

      

          С.С.С.,***, твърди, че на 05.02.2017г. около 19ч, излизайки със свой приятел от магазин „Пацони“ в ж.кв.“Здравец“ в гр.Русе, бил заобиколен от група мъже – общо петима, четирима от които били с маски.Познавал по физиономия човекът без маска и знаел, че се казва А..Този човек носел метална разгъваема палка, с която ударил ищеца по лицето, в областта на устата. Вследствие на удара С. изпитал много силни болки, усетил, че един от зъбите му се е допрял до езика му, а устната му кърви.Изпитвал  силни болки и в областта на венеца и в областта на всички предни долни зъби. Ищецът твърди, че не знае причината да бъде нападнат.Впоследствие е установено, че нападателят е А.А. и е футболен фен, а вечерта на 05.02.2017г. е имало футболна среща в гр. Русе. След подаден сигнал до полицията и проведено разследване е образувано съдебно производство по  нохд №110/18г. по описа на РС- Русе, по което е било одобрено споразумение между Русенска районна прокуратура и А.Д.А., в което А. направил признание, че е виновен за извършеното деяние – извършил престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно -  причинил на С.С.С. средна телесна повреда -  изразяваща се в избиване на първи долен ляв зъб, счупване  на нивото на венеца на втори долен ляв зъб, изкълчване на първи долен десен зъб, което е наложило изваждането му, без които се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.Ищецът твърди, че още на  06.02.2017г. е бил прегледан от съдебен лекар в УМБАЛ КАНЕВ АД Русе, който издал съдебно медицинско удостоверение за констатираните увреждания. На 07.02.2017г. ищецът бил прегледан от д-р Ю.Б.и тя го насочила към специалист  по дентална хирургия. За лечението се изисквало да бъдат поставени импланти и това отнело една календарна година, през която почти 6 месеца С. бил без зъби, а с временни импланти, с които не можел да се храни нормално, изпитвал болка при хранене с определени храни, имал болка при пиене на течности. За лечението, поставянето на имплантите и възстановяване на здравословното си състояние заплатил 2890 лева.Времето, през което лекувал уврежданията съвпаднало с неговите държавните изпити и абитуриентския му бал, което допълнително го травмирало. Говорът му бил нарушен, фъфлел, притеснявал се, че естетически не изглежда добре, стигнало се до срив в самочувствието му и в социалните му контакти.

Ищецът иска съдът да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., претърпени вследствие на причинената телесна повреда, както и 2890лв. обезщетение за  причинените имуществени вреди, при законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта – 5.02.2017г. до окончателното им изплащане.Претендира разноските по делото.

Ответникът А.Д.А.,***, не изразява становище по исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

От приложеното нохд №110/18г. по описа на РС-Русе се установява, че с протоколно определение от 29.01.2018г. по реда на чл.381 НПК е одобрено споразумение, по силата на което обвиняемият А.Д.А., ЕГН **********,*** се признал за виновен в това, че на 05.02.2017г. по хулигански подбуди причинил на С.С.С.,***, средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи долен ляв зъб, изкълчване на първи долен десен зъб, наложило изваждането му, без които се затруднява дъвченето и говореното.

По делото като свидетели са разпитани В.С.– майка на ищеца и  О. С., близък приятел на семейство С. от дълги години, които имат непосредствени впечатления за състоянието на пострадалия веднага след инцидента, още когато бил в Спешно отделение. Свидетелите установяват, че С. е бил в шок, много стреснат, „ целия пребледнял, в кръв, устните му сцепени“, два от долните му зъби висяли „неестествено“, а други два били счупени.След прегледа в болницата отишли в съответното полицейско управление и  подали сигнал за случая.Разбрали, че полицаите от участъка по принцип имат оперативна информация за групи от младежи, които извършват подобни прояви и това помогнало за разпознаване на дееца.Междувременно пострадалият бил освидетелстван от съдебен лекар, който го препратил към стоматолог, който ги насочил към специалисти. Първият проблем, с който семейството се  сблъскало, било затруднението да намерят хирург,  който да се съгласи да извади двата зъба, които са най-много пострадали. В първата дентална клиника, в която потърсили помощ, отказали да поемат лечение, след като  разбрали какъв е случаят и че ще се води наказателно дело. В следващата клиника, в която потърсили помощ-само им взели парите.Впоследствие хирург извадил зъбите, описал манипулациите  в амбулаторен лист, дал им двата извадени зъба. Междувременно намерили зъболекар,  който се съгласил  да постави импланти. С оглед младата възраст на ищеца поставили вкостени импланти, а това  означава, че трябва непрекъснато да се следи състоянието му и да ходи на прегледи през шест месеца, да не би организмът да започне да ги отхвърля. Процедурата била дълга и сложна - първо поставили имплантите. Трябвало да се изчака известно време, за да стане ясно дали организмът ще ги приеме или ще ги отхвърли. След това  поставили специални корони. На практика трябвало ищецът да бъде  шест месеца да бъде без зъби в устата, за да зараснат раните. Сложили  импланти, които трябвало да се вкостят. След определен период от време сложили и короните. Изминала почти една календарна година. Свидетелката С.установява, че съобразно указанията на зъболекаря С. спазва специална хигиена на устната кухина. Не  може да яде твърдо,  не е позволено да  отхапва твърди неща с тези „поправени“ зъби.От показанията на свидетелите се установява, че ищецът фъфлел, през първите два дни било невъзможно да приема каквато и да било храна, после-около 10 дни, поемал сокове, течности и пасирани супи само със сламка. Ищецът изпадал в депресивни състояния от случилото се и от външния си вид. През същата година завършвал 12 клас и с притеснения приемал абитуриентския бал. За да има по естетичен вид и „да изкара бала“ зъболекарите  му поставили протеза, която всъщност представлява капачета.В продължение на месеци след инцидента С. се затворил вкъщи, никъде не излизал, оттогава не ходи да гледа спортни мероприятия, въпреки че  по принцип бил „спортен тип“.Той се дистанцирал и от приятелския си кръг.Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, житейски обосновани и установяват обстоятелства, за които свидетелите имат лични и непосредствени впечатления, като  показанията на св.С.съдът цени съобразно чл.172 ГПК.

От представените по делото медицински документи – протоколи, медицинско удостоверение, амбулаторни листи и др. и от приетата  съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие не инцидента са били избити зъби на ищеца, което довело до затрудняване при дъвчене и говорене.Травмата и манипулациите при лечението са свързани със силни болки. Заключението на експерта е, че първи долен десен зъб, първи долен ляв зъб и втори долен ляв зъб не могат да имат анатомично възстановяване.Съвременните методи на лечение възстановяват дъвкателна функция, говор и естетика по начин, който не може да бъде възстановен с анатомично нормалните зъби. Към момента на изготвяне на експертизата при ищеца няма затруднено хранене, но трябва да се спазва хигиена на храненето. При евентуално неспазване на хигиена на устната кухина и на спецификата на хранене, настъпва възпаление на венците, съпроводени с болки при прием на топли и студени храни.

Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелство и наведените твърдения, съдът   квалифицира  исковете за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, по чл.45 ЗЗД.  Отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Съгласно правната норма на чл.383 от НПК, одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от произшествието. В случая следва да се съобрази, че болките и страданията на ищеца не се ограничават само до изживените в момента на удара и последвалия дълъг период на мъчителни медицински манипулации и лечение. Ищецът следва през целия си живот да спазва определени изисквания за хигиена при храненето и за хигиена на устната кухина.С проведеното медицинско лечение и след оперативни интервенции е възстановена дъвкателната функция, възстановен е говора, както и естетичния вид, но по начин, който не може да бъде сравнен с анатомично нормалните зъби.Касае се за увреждане на три зъба, които не могат да бъдат възстановени.От показанията на свидетелите се установява, че  вследствие на  травмата  са настъпили допълнителни трайни негативни последици за ищеца – същият изпаднал в депресивно състояние, максимално ограничили социалните си контакти, променил начина си на живот – в продължителен период от време не излизал от дома си, престанал изобщо да посещава спортни мероприятия. Хранителните му навици следва да бъдат изцяло подчинени на здравословното му състояние.

При така установените обстоятелства справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди, търпени от ищеца, е 30 000 лв. В насока, обуславяща присъждане на това обезщетение, са обстоятелствата, при които е извършено увреждането - то не е предизвикано от пострадалия, а се дължи изцяло на с нищо неоправданата агресия на ответника. Начинът на причиняване на вредите - с удар с метална палка в областта на лицето - също обосновава по-високо по размер обезщетение. Интензивността на страданията в първите дни и след всяка медицинска интервенция също е значителна. Невъзможността в продължение на месеци за  нормално   хранене и нормално общуване са причинили допълнителни морални страдания.  Единственото обстоятелство, което е релевантно за определяне на обезщетението в по-нисък размер, е възстановяването на говорната, дъвкателната и естетична функции на челюстта, но то е настъпило повече от година след причиняването на вредите. С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи и конкретната икономическа обстановка в страната, съдът намира, че обезщетение в размер 30 000 лв е адекватно на търпените от ищеца вреди. Искът за обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 2890лв. е основателен и е доказан от представените писмени доказателства – фактури и данни от личен картон, в размер на 2890лв.-вж.л.л.9-22.Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД претенцията за лихва е основателна от момента на увреждането – 05.02.2017г., както се претендира и в исковата молба, поради което следва да се уважи.

                   Разноските по делото са в тежест на ответника - чл.78 ГПК. Същият дължи на ищеца разноски в размер на 1399,14лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска и 53лв. за експертиза,  а по сметка на Окръжен съд Русе – 1315,60лв. държавна такса и 200лв.  разноски за експертиза.

По изложените съображения съдът

 

Р  Е  Ш  И    :

 

ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН ********** *** да заплати на С.С.С., ЕГН **********,***, сумата 30000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 2890лв. обезщетение за имуществени вреди причинени от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2017г. до окончателното изплащане на главницата, и 1449,14лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Окръжен съд – Русе 1315,60лв. държавна такса и 200лв. разноски за експертиза.

 

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

 

 

 

 

                                                              СЪДИЯ :