Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260767 21.05.2021 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и първи април Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: И. Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 2853 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД против Г.Т.Г. и допълнително уточнен иск за приемане за
установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми, произтичащи от сключен
между нея и „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № **************г., вземанията по който са били прехвърлени на
ищеца с Приложение № ************* г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г., а именно: 693,17 лв. –главница, 54,79 лв. – договорна лихва, дължима за
периода 01.11.2015 г. – 06.01.2019 г., 206,96 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, 64,62 лв. – мораторна лихва върху
непогасената главница, дължима за периода 07.01.2019 г. – 13.12.2019 г., както
и законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 86/22.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 286/2020 г. по описа на
БРС. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че по силата на
сключени между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № ***************** и Анекс към него на ответника е
предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 700 лв. под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance /iCard/Visa,
а заемополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на
договора. Твърди се също така, че ответникът е усвоил сума в общ размер от 700
лв., като към настоящия момент е налице непогасена главница в размер на 693,17
лв., както и договорна лихва в размер на 54,79 лв. По отношение на
претендираната неустойка се твърди, че същата е начислена поради неизпълнение
на договорно задължение от ответника да предостави обезпечение на задълженията
му по договора. На следващо място се твърди, че с Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение *************
г. към него, сключени между „Аксес
Файнанс“ ООД
и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД,
вземанията на „Аксес
Файнанс“ ООД по
горепосочения договор за кредит са прехвърлени на ищеца, като се моли
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно преписа от
исковата молба като приложение към нея. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с нарочна писмена
молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който
се твърди, че искът е неоснователен. Твърди се, че ищецът не разполага с право
на иск, тъй като извършената цесия на вземания не е била съобщена на ответника
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е произвела действието си спрямо него.
Твърди се също така, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията,
тъй като такава не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Оспорено е и твърдението на ищеца, че сумата
по договора за кредит е била предадена на ответника. С оглед на гореизложеното
се моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Особеният
представител на ответника се явява в
съдебно заседание и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Не
ангажира доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД, като същият е допустим.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 286/2020 г. на БРС, с издадената по това дело Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 86/22.01.2020 г. е
разпоредено Г.Т.Г. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД
следните суми: 693,17 лв. - главница по договор за кредит „Бяла карта“ № ************* г., 54,79 лв. – договорна лихва за периода 01.11.2015 г.
– 06.01.2019 г., 206,96 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за
периода 06.12.2015 г. – 06.01.2019 г., 64,62 лв. – законна лихва за периода 07.01.2019
г. - 13.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 75,24 лв. – съдебно-деловодни
разноски. Препис от заповедта е бил връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск, като
същият е подаден в законоустановения срок.
По делото
е представено копие на Договор за кредит „Бяла карта”, сключен на 20.10.2015 г. между „Аксес Файнанс”
ООД (кредитодател) и Г.Т.Г. (кредитополучател),
съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер от 400 лв., под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне
съгласно условията на договора.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, в
случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа,
същият се задължава в срок от 3 дни след падежа да предостави на кредитора
допълнително обезпечение – поръчител, а в чл. 21 е предвидено, че ако това
допълнително обезпечение не бъде предоставено в посочения срок,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, като същата се начислява за всяко отделно неизпълнение на
задължението.
В чл. 22, ал. 1 на договора е предвидено
право на кредитодателя да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо в
случай, че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е
парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил мининум 15
% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, а в ал. 4
е посочено, че при забава за плащане на текущото задължение кредитополучателят
дължи на кредитора разходи за действия по събиране на задълженията в размер на
2,50 лв. за всеки ден.
С Анекс
към договора от 24.01.2018 г. размерът на кредитния лимит е увеличен на 700 лв.
Видно от изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, ответницата Г. е усвоила кредитен лимит в размер на 693,17 лв.,
като последното усвояване е на сумата от 10 лв. на 02.11.2018 г. След тази дата
са преустановени и плащанията от страна на кредитополучателя за погасяване на
дължими суми по договора за кредит. Вещото лице е изследвало движението по
партидата на ответницата Г. и е установило, че при всяко извършвано от нейна
страна плащане е бил спазван уговорения в договора ред за погасяване на
задълженията. В заключението е посочено, че са налице следните неплатени
задължения на ответницата по процесния договор за кредит: 639,17 лв. –
главница, 54,79 лв. – договорна лихва, 206,95 лв. – неустойка по чл. 21 от
договора в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, 80 лв. –
неустойка по чл. 22, ал. 4 от договора, 64,62 лв. – законна лихва, както и 120
лв. – разходи за събиране на задълженията.
По делото е представен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес
файнанс” ООД (продавач) и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
(купувач), с който страните са се споразумели продавачът да прехвърля на
купувача свои ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем,
договори за потребителски кредит и договори за паричен заем, сключени от
продавача с физически лица, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение
№ 1 към този договор.
Представено е и извлечение от Приложение №
*******
г. към договора за цесия от 11.11.2016 г., в което е посочено, че се прехвърля
и вземане по договор от 20.10.2015 г. с длъжник Г.Т.Г. в общ размер от 1 193,11
лв., от които 693,17 лв. главница, 38,19 лв. лихва за забава, 54,79 лв.
договорна лихва и 406,96 лв. такси/неустойки/разходи за забава.
Приложено е
и Потвърждение за така извършената цесия на вземания с Приложение № ****** г., като същото изхожда от цедента, т.е. отговаря на
изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По делото липсват доказателства длъжникът
да е бил уведомен редовно за прехвърлянето на вземанията преди завеждане на
настоящото дело, тъй като е представено адресирано до него уведомление за това,
но не и доказателства то да е достигнало до ответника. Въпреки това и с оглед трайно установената съдебна
практика в тази насока, съдът намира, че в случая следва да се приеме, че е
налице редовно уведомяване на длъжника за цесията, тъй като уведомлението за
цесията му е било връчено като приложение към исковата молба, като фактът, че
то е било получено от назначения на ответницата особен представител не се
отразява на редовността на връчването. С оглед на това съдът намира, че цесията
е произвела действието си по отношение на ответницата и към настоящия момент
надлежен кредитор на вземането по процесния договор за кредит е именно ищецът „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД.
При така
представените доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан, тъй като от ангажираната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че са налице непогасени задължения на ответницата по процесния
договор за кредит в претендираните по делото размери. Установи се също така, че
тези вземания са били цедирани валидно на ищеца, поради което към момента
кредитор на вземанията е именно ищцовото дружество.
Поради това съдът намира, че
предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълен размер, а на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да заплати на
ищеца направените от него разноски в исковото и в заповедното производство,
които са в общ размер от 900 лв., от които 75 лв. – разноски в заповедното
производство и 825 лв. – разноски в исковото производство.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Г.Т.Г., ЕГН **********,***5, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от И.
Ц. К. и Я. Б. Я., следните суми, произтичащи от сключен между нея
и „Аксес Файнанс“ ООД Договор за кредит „Бяла карта“ № ********** г.,
вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Приложение № *********** г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г., а именно: 693,17 лв. (шестстотин деветдесет и три лв. и седемнадесет ст.) –
главница, 54,79 лв. (петдесет и четири лв. и седемдесет и
девет ст.) – договорна лихва, дължима за периода 01.11.2015 г. – 06.01.2019 г.,
206,96 лв. (двеста и шест лв. и деветдесет ст.) – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, 64,62 лв. (шестдесет и четири лв. и шестдесет и две ст.)
– мораторна лихва, дължима за периода 07.01.2019 г. – 13.12.2019 г., както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са предмет на Заповед № 86/22.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 286/2020 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г.Т.Г., ЕГН **********,***5, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я., сумата от 900,00 лв. (деветстотин
лв.), представляваща направените от ищеца разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
ИМ