РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Разград, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330100804 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК.
Депозирана е искова молба от АК. С. Л., действаща като майка и законен представител на
малолетното си дете С Е М.а, с която моли съда да осъди ответника да й заплаща месечна
издръжка от 300лв., считано от 27.04.2021г./година назад/,ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпването на предпоставките за нейното изменяване или
отменяване.
Твърди, че ответникът е нейн баща. Родителите й живели заедно до 2010г., след което се
разделили. Двете с майка си живеят в с.Т, а баща й в гр.Т. През последните години обаче
отишъл да живее и работи във Федерална Република Германия.
За нея полага грижи единствено и само нейната майка, като баща й до настоящия момент не
е участвал в нейната издръжка.
Синем е ученичка редовно обучение в седми клас на ОУ „В” с.С. За преживяването на
детето са необходими средства за облекло, храна, учебни пособия и други.
Ищцата твърди, че майка й страда от онкологично заболяване, за което й е определена 80 %
нетрудоспособност. Получава инвалидна пенсия.
Въпреки заболяването за да може да я издържа, майка й работи по трудово правоотношение
като „Пакетировач” към ’’А Г БГ”ООД гр.Търговище и реализира доход около минималната
работна заплата в страната- 700лв.
От друга страна, доколкото и е известно ответника също работи в Република Германия и
реализира доход, като няма задължения за издръжка към други лица.
1
Моли съда да задължи ответника да представи документ за доходите си за година назад.
Ответникът ЕР. М. М. при редовно връчена искова молба, не е отговорил.Не се явява и в с.з.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото гласни и
писмени доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна, следното: Ищцата е дъщеря на ответника. През учебната
2021/2022г. е била ученичка в 7 клас, редовна форма на обучение в ОУ’В” с.С.
По делото е разпитан като свидетел М М, семеен приятел на майката, който твърди,че със
съпругата му познават А от години. Майката и дъщерята живеят сами, тъй като ответникът
ги е оставил. Детето не познава баща си. Майката сама се грижи за детето,което завършило 7
клас. Майката е с онкологично заболяване. Не е чувал бащата на детето някога да е пращал
пари или да се е интересувал от дъщеря си. Бащата работи в чужбина, но свидетелят не е
сигурен къде точно.
Майката работи като пакетировач в А Г БГ ООД и получава средно месечно БТВ от
689.81лв. Майката заявява в с.з.,че получава пенсия за болест и инвалидност в размер на
450лв.
От изготвения социален доклад се установява, че детето има самостоятелна стая, като
майката му е осигурила всички необходими удобства от битов характер. Детето общува само
с роднините си по майчина линия. Силно привързано е към своите баба и дядо.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Исковете са допустими. Разгледани по същество се явяват и основателни.
Съгласно чл.143 ал.1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението за доставяне на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете има безусловен
характер.
Майката на детето е в трудоспособна възраст, но страда от сериозно заболяване, в резултат
на което й е определена 80% трайно намалена работоспособност. Въпреки това, майката
работи по трудов договор и реализира БТВ от около 700лв. С получаваната пенсия за
трайна нетрудоспособност от 450лв. доходите на семейството стават 1100лв. С тази сума
майката сама полага грижи за детето си.
Ответникът живее и работи в чужбина, като напълно се е дезинтересирал от детето си.
Същият е в трудоспособна възраст, като по презумпция е в състояние да реализира доход в
пъти по-голям от минималния за страната.
Детето има обичайните нужди за неговата възраст нужди от дрехи, храна, учебници,
развлечение.
За определяне размера на издръжката, съдът се ръководи и от разпоредбите на чл.143 и сл.
СК, ПМС № 38/85г., ПП 5/70г., отчитайки възрастта на детето и възможностите на
родителите. Съдът отчете, че майката полага непосредствените грижи за ищеца.
За минимално необходима месечна издръжка, съдът намира сумата от 550лв., разпределена
2
между двамата родители, както следва: 250лв. от майката и 300лв. от бащата.
Началният момент на дължимост на издръжката следва да е 27.04.2021г.,една година преди
завеждането на иска, тъй като по делото бе безспорно установено, че през този период
бащата не е полагал грижи за детето си.
Относно претенцията на ищеца за разноски: по делото липсват доказателства такива да са
сторени.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕР. М. М. от гр.Т, ЖК З 2,бл.60 вх.А ап.1, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете С Е М.а, ЕГН **********,чрез нейната майка и законен представител
АК. С. Л., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300лв./триста лева/, считано от
27.04.2021г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на
законовите предпоставки за нейното изменяне или прекратяване.
На основание чл.242 ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от днес-05.07.2022г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3